Moonspell – Extinct (2015)

Направо започвам с това, че периода 2006 г.-2008 г. ми е най-любимият на Moonspell. С Memorial (2006) за първи път ми направиха впечатление и ми харесаха няколко песни от него, след това с Under Satanae (2007) ми станаха интересни и започнах да ги следя и да слушам по-старите албуми, но с Night Eternal (2008) направо ме отвяха и за мен винаги ще си остане най-силният им албум, а и като се вземе предвид чудесния им концерт в София от 2009 г., още повече се засили това мнение. Естествено, знаех ги още от края на 90-те, покрай списание ХАОС, компилацията Beauty in Darkness и промяната на звученето им с Sin/Pecado (1998).  Tози период не ми е особено по вкуса, а Darkness and Hope (2001) е, как да го кажа…най-нехаресваният албум, да не казвам нещо по-силно (бел. ред. 18 г. – всъщност впоследствие този албум много повече ми харесва от The Antidote (2003)). След като прочетох техни интервюта и ревюта за новия им албум, в които се казва че има завръщане към това звучене, очакванията ми се снижиха много. Но…

…но този албум ме удари като мокър парцал. Признавам, обичам готик метъла от 90-те години и ми е известна слабост, така че този албум тотално запълни липсата на това звучене. Да, няма я тежестта от предишните албуми, но атмосферата и най-вече чувствителността, която излъчва тази музика, няма как да разочароват. Няма да се разпростирам много в обяснения за албума. Влиянието в звученето от Sisters of Mercy и Paradise Lost от средата на 90-те се усеща много ясно, но вместо да прави лошо впечатление, е точно обратното - обогатява и без това разнообразното звучене на Moonspell. Определено по-силни могат да се кажат, че са песните като Domina, Malignia и The Future is Dark, т.е. малко по-бавните и атмосферични, но силно впиващи се в съзнанието. Има и хитово (като за тях) звучащи песни, като едноименната и The Last of Us.

Лично за мен засега това е най-добрият албум, излязъл през 2015 г, а като се има предвид силните албуми на Enslaved, Napalm Death и Marduk, а и предстоят тези на Dodheimsgard, Arcturus, Paradise Lost и други мои любимци, очертава се една много силна година, със силна конкуренция и подобен албум от страна на Moonspell е право в 10-ката. А и като се вземе това, че нееднократно споменаваните тук Paradise Lost най-вероятно се завръщат към звученето от първите си албуми, такъв готик албум е най-малко нужен. Като минус мога да отлича невероятно грозната обложката (или поне няколко от вариантите ѝ), на моменти леко дразнещите ориенталски мотиви и липсата на звученето от периода, за който писах в началото на това писание, но всички това е строго субективно и най-вече лични терзания, и за реална оценка можете да сложите още една единица отгоре. (бел. ред. 18 г. – от сегашна гледна точка, въобще не ми липсва споменатото звучене, така че реалната оценка направо е с единица по-горе от сложената през 2015, т.е. 9,5)

                                                                                      Оценка: 8,5/10