След като миналата
година представих нечистивата истина за СборЪТ, съществуването му и някои от
порядките му, сега е време за една друга гледна точка. Доста по-близка до
реалността и как изглежда отстрани цялата тази дандания за този толкова скъп на
нас добруджанците празник.
I.
Приготовленията
Спорно
е кога точно започват приготовленията. Мислената граница за начало може да се
приеме тогава, когато се изхвърли старото кисело зеле, туршия и се изплакнат от
мизерията буретата. Тъй като при различните домакинства това е в различен
времеви период, разбирай от първите топли дни на годината, някъде март месец,
до буквално седмици преди СборЪТ. А както се знае, няма нищо по-благоуханно от
миризмата на кисело зеле, стояло цяло лято в мазата, която да обагри въздуха.
Което още веднъж показва, че сме си самодостатъчни и няма нужда Румъния да ни
обгазява. Ние сами си го правим, че и с удоволствие. Макар, че самия преход от
нормално приготвяне на зимнина към подготвяне за СборЪТ е много плавен и трудно
се усеща. Както си правиш компотите, лютеницата, всякакъв асортимент от домати,
предназначен за обикновена манджа до добавка, като си решил да се освиниш чрез
напукване през зимата, но не с вино, така изведнъж става време да бране на
грозде, правене на туршии, слагане на кисело зеле. Което води до следващия
етап.
Дните между 8.X. и 8.XI се наричат
„Мръсен месец“. През този период домакинствата разчистват къщите, дворовете и
най-вече мазите. Стресът и напрежението върху стопанина, който все още не е
обрал гроздето и налял шарата в бъчвите, е огромен. През този период стопанката
на къщата задължително слага поне 3 зелки за бърза консумация, за да бъдат
готови за традиционното ястие – сарми. Има данни, че през XIX в. веднъж се е случило нито зелето да стане, нито
виното. Смъртността през есента тогава е била изключително висока, и в
хрониките на историята, това все още се води като „Чумата на XIX в.“. Ако стопанката живее в блок, задължително трябва
да тупа килимите събота и неделя рано сутрин и/или на обяд. Тупането трябва да
се извърши с максимална сила и псувня, така че блока да се разтрепери поне до 5-та-6-та
степен по Рихтер, новата дограма да се напука и да се стреснат гълъбите, барем
си заминат. Децибелите от трудовата дейност трябва да са толкова високи, че да
се разбере минимум в Негру Вода за тупането, да се стреснат всички разгонени
котараци в радиус 5 км. и да се секне глътката на дъртите дядовци-коцкари
излезли на припек да прикоткват засукани баби. А ако е в къща, прахът и
мизерията трябва да образуват облак, който ще закрие Слънцето поне за седмица,
нищо че синоптиците му викат ниска слоеста облачност. Споменатите вече прах и
мизерия, е възможно да образуват нещо като ядрена гъба, но за местните това е
един вид забавление. Болното вино и меката зелка се счита за кръвна обида към
гостите. В миналото неведнъж е било причина за възникването на не една и две
войни, вендети и родови вражди. Споровете за земеделска земя също са причина,
но не са тема на тази разработка.
Интересен похват
се прилага няколко дни преди идването на заветната дата. Той е известен сред
обществеността като „проветряване“. Макар в нормалните домове, това е
стандартна ежедневна дейност, при домакинствата посрещащи СборЪТ това
изключителна рядко, особено като захладнее. За СборЪТ се прави изключение, няма
как. Вратите навсякъде сутрин се отварят малко преди да се отиде на работа.
Затварят се от първия върнал се, а ако се прави събота и неделя, затваря се
след първата псувня, че вече е станало студено, което се установява, чрез кихане,
подсмърчане и изстиване на краката, въпреки че са оборудвани с дебели чорапи и
вълнени такива, оставени едно време от бабата на собственика. Задължително
трябва да се изкара цялата покъщнина навън да се проветри. Само в краен, ама в
много краен случай, се изпира нещо. Изключение правят покривките. Във всяко
домакинство има покривки за делници и такива за празници. Общо взето по
лекетата и избледнялостта се различават и то само от домакинята.
И така, след
цялата дандания, викане, бране на студ, всичко това гарнирано с много псувни и
викане (за страничните хора поне може да
изглежда така, всъщност диалога в някои семейства се води на по-висока честота),
идва и реда на самия Сбор и неговото празнуване.
II.
Гостите и
празнуването
Както се знае, на
сбор не се кани. Което не противоречи гостите да се псуват, в началото на акъл,
а после направо. Така или иначе, в един момент всичко става мъгла, а и сте си
вкъщи. Та след всичките приготовления и хоп, готованковците вече ухилени звънят
на вратата. С цветя в ръката, някакви мизерни подаръци, най-често такива, които
са им подарили на техния Сбор и не им трябват, как просто да не ви ги пробутат.
Задължително са докарали и двамата си сополанковци, че и те да ви изядат
манджата, да се сбият с децата ви и задължително, когато на родителите им е
най-хубаво, да ги карат да ходят на СборЪТ. Разбирай в единия край на масата
жените си говорят техните неща, най-вече възмущение от мъжете си, за китки и
манджи, а в другия мъжете, едно време за казармата, пукница и мадами естествено.
И в този момент ги задърпват да ходят да си купят нещо от СборЪТ. Първоначално
е прието с усмивка и уклончив отказ от мъжете, а после с явна румънска псувня и
каране жените да ходят с тях, а и самите жени вече им бактиса да им слушат
простотиите. Друго си е шопинга от цигански сергии и сплит-аромата на захарен
памук, понички и скара. В един момент мъжете им се догъзва, приспива, а и
избухват първи пламъци на вражда при спорове от рода на политика, футбол и
Кубрат Пулев как щял го натроши мангала или обратното. Съответно звънят на
жените си да ги айкат да си ходят. А те горките същества точно оглеждат
най-новата колекция от анцузи, изгодната оферта 5 ватирани чорапи за 2 лв. и
възможността за спечелване на почивка в паднало бунгало в Шабла от специална томбола.
И така искат-не искат, с пълни чанти с всякакви криминални сладки, локуми и
шекерчета, с които да почерпят на работа, се запътват към колата.
Сополанковците са хиперактивни от приетите сладкарски продукти, което не приема
много приятно от баща им. Но в последната секунда майката смекчава гнева му,
като му показва каква хубава тениска на Путин му е взела и хубав дебел екип за
зимата. Съответно получава одобрително пошляпване по дупето и си хващат пътя за
Добрич. А да, гостите почти 100% винаги са от ГрадЪ/Добрич/Толбухин.
Специално място
трябва да се отдели за трапезата на празника. За сармите няма какво да се
коментира, те са монумент и неразделна част от празника. От там нататък има
десетки вариации на това, какво има на масата. Скарата и руската салата са
широко заложени в редица домакинства, но не трябва да се подценява млечната
салата, поръсена леко отгоре с натрошени орехи, която е сложена в соц сервиз
тип мидичка. Червеното зеле също е фактор сред менюто, но като цяло е залегнала
диверсификацията сред салатите. Което се поражда най-вече от наличието на
ракия. Виното също е неизменна част, да не кажа направо един от стълбовете,
заедно със сармите. Тук важат два принципа – „моето гардже е най-хубаво“ и
„като ти дават - взимай“. При първия всеки домакин се хвали с виното си, макар
и със спорни качества, а при втория – дори и със спорни качества, госта пие, та
се къса, нали е на аванта. Мезета трябва да си има, няма как, за ядки също може
да се каже, все пак не трябва да се подценява източника им на мизерия като се
чисти след гостите. За сладки неща/десерти е малко трудно да се говори,
най-вече защото си преял дотогава, а и си закупил индустриални количества от
самия Сбор. Т.е. тумналото ти е от сладко.
III.
Последствията
Както се видя,
освен някой (не толкова) дребни
различния, празнуването на СборЪТ не се различава, кой знае колко от това на
други празници. Купищата с чинии, чинийки, прибори, чаши, чашки, купи, сватбени
сервизи и други такива, е минимум с размерите на връх на старо нагъната
планинска верига. Миенето отнема към нощ-нощ и половина, а после както му е
реда, те се „вдигат“ за следващия
Сбор. Или може за Коледа или Великден. И в никакъв друг случай не се пипат.
При преработката
на храната от страна на домакините и гостите, също не се наблюдават особени
разлики. Поетото количество храна, напитки и други залъгалки на
гастрономическото изкуство обикновено държи приели я го, поне 2 дни далеч от
всякакво по-сериозно поемане на храна. Догъзването, домързяването и чопленето в
носа, са често срещани усещания. От вечерта започва пруфтенето, охкането, а
посещенията на банята/тоалетната с цел връщане обратно на поетата храна и питие,
са особено активни. Изрази като: „Жена,
ще са мре, кажи на децата“, и отговор: „Така
ти трябва, като пука цял ден и сякаш не се знаеш, какъв си посран“, са
често чувани в ареала на живущите. Естествено, хъркането е основния саундтрак,
който оглася вечерта и сутринта на 9-ти, като то стряска кучетата, предизвиква
земетресение в Румъния и кара лъвовете да се чувстват като 13 годишни
пишлигарчета с току-що тръгнали да мутират гласове. И на децата им е тежко,
защото то тяхното няма наяждане на сладко. А да те изпитат на 9-ти е безценно
преживяване.
Закон е, храната
останала от СборЪТ да се доизяжда поне 2 дни след това, а както остане да се
сложи във фризера, че някой път като няма
нищо наготвено, да може да се извади веднага. Както се разбра, тежкото от
поетата храна е към 2 дни, после се преминава отново на нормален режим на
пукница. При някои по-плавно, при някои по-ускорено, а при трети, няма спирка. Следва
месец (уж) на пречистването, където
се гледа да не се яде толкова много, че празници идват, а както се знае от
24-ти декември изведнъж става 7-ми януари и има един такъв празен поглед, изразяващ
съжалението за неусетно изминалото време и странната тежест в корема и главата.
При
някои хора целият им живот е Бал, а при други целият им живот е Сбор!!!
П.С.: В римски хроники от IV в., философ пише наблюденията си от празнуването на
СборЪТ и като завършек на трактата си, той обобщава образа на традиционния
сборджия:
„Между котката и сборджията има нещо много общо. И при
двете твари, се яде, се яде, докато коремът им почти се пръсва. След това отиват
да повръщат и отново се връщат да изконсумират останалата храна“
