Да,
заглавието е странно, но може би сте забелязали, че има хора, които са страшни
писюри, обаче стане ли въпрос за нещо свързано с ракия, стават с толкова
изтънчени и нежни маниери, че все едно са от френската аристокрация. Та за един
такъв случай ще бъде разказан сега, този от гледната точка на котарака Жозефин
(които от друга страна е герой от един
друг кратък разказ):
„Стопли се. Още повече ми отъня опашката. Никога
не съм се хвалил с особена активност, а и не съм се мъчил да се опровергая. Но този
ден собственикът дойде със сина си и ми развалиха рахатлъка. Голям стрес
последно време, 20 часа сън не мога да събера за един ден. Та преместих се аз
от шарената сянка под лозата към шарената сянка под овошките, пък и малко да се
поовъргалям из доматите, а защо не да ги препикая. После защо ставали толкова
вкусни! Та запътиха се те към мазата. Място толкова странно и окултно за нас
дебелите и мързеливи рижо/бели котараци, които към този момент са просто
отънели и мръсни от въргалянето, не че не си поддържам личната хигиена, справка
споменатата вече ябълка, одраска с годините, съответно и тези, които сме я
драскали сме понесли удара на време под формата на гумен галош…ъъъ, загубих си
мисълта, странно приказлив съм за мързелив котарак. Че идеята ми беше да
обясня, че мазата е странно място за нас котараците. Много мои предци са
поемали поход до там с цел да омажат мустаците с нещо месяно, но и много от тях
са били изхвърляни от там с фалц на който би завидял всеки футболист от Реал
или Барса, И не, недей пита от къде един котарак знае за тези отбори, просто си
знае. Това е!
Реших да проявя малко активност и се преместих
до там да гледам какво се случва, пък знае ли се, може и да намажа нещо.
Естествено, не очаквах това да е малка зелка от все още неизхвърленото кисело зеле, забучена в главата ми, но е така, животът постоянно носи изненади. Собственикът
ме видя и каза нещо, но не разбрах похвала ли беше или обида. Но аз не съм
обидчив, приемам нещата от живота радушно. Та загледах се в техните занимания. За
изпаренията при които човек да го е страх да не гръмне нещо, няма да говоря. Пък
и не съм човек все пак, така че нямам страх…освен от една дървена сопа и
споменатия гумен галош, но това е риска на професията котарак-лешпер. Синът не
проявяваше особено заинтересованост или поне не колко собственика, но се
включваше в дейността. По едно време се извадиха колби, термометри, бъчви и
други оръдия на себепроизводството на домашна ракия. В главата ми изплуваха
образи от учебниците, където показваха алхимиците. Та дори и те не можеха да се
сравнят с дейността поета в мазата. То преливане, писане, местене на ракията от
един съд в друг, смесване, избистряне, определяне на цветовата гама. Естествено, всичко това съпроводено от видно количество попръжни, удари в различни обекти и
разкази от едно време, най-вече за казарма и какво знаят сегашните млади. А по
едно време острия ми котешки слух, който чува шумолене на торбичка пълна с
кайма 60/40 свинско/говеждо, вадена от фризер от втория етаж на къщата от
другата страна на улицата, от разстояние километър и нещо, чу да се разправят
нещо за вампири и как ако вампирка, ако роди момиче, то няма да е вампир, а
само ще пренася заразата. Съответно коментар след това съпроводен с нова доза
попръжни по повод жените. Съчувствено помърдах гурливи уши с знак на съгласие. Взеха
да говорят, как се точи като олио и е направо райска течност. Не ме разбирайте
погрешно, и аз обичам ракия или най-вече, когато започнат да я пият като колят
прасето и се заблеят в приказки, а аз издебвам да скоча като леопард върху
газела към разпарчетосаното прасе…или просто мръхтя и чакам нещо да падне на
земята. В този момент се замислих за Еден, теологията, как всъщност светът се
върти около това, папоцезаризма, цезаропапизма, великите сили през вековете и
как развалиха котешката храна. В този момент сякаш от нищото, една туба се
забучи в муцуната ми. Голям смях, голямо чудо! Не знам от алкохолните изпарения
ли беше, от изначалната им простащина или просто ми гледах сеир, ама им теглих
една румънска псувня и пак отидох на шарена сянка. Уморих се! Много мислене за
космопологията падна днес. Май огладнях… “
