Честно казано, няма
какво много да се каже за този албум. Ако досега не са ви харесали, този албум
няма да промени това особено, а ако сте фенове, едва ли ще ви разочароват. Не
че групата са направили същото като в The Hunter (2011). Всъщност групата е
направила абсолютно същото, както всеки път, а именно качествен и
разнообразен прогресив метъл. Така наречените „хващащи мелодии” ги
има в изобилие и още на второто слушане си припявате с някой от четиримата. И
тук е мястото да отбележа, че вокалите на Brann Dailor са още по-застъпени,
което спомага музиката да стане още по-хващаща - нещо, което се забелязва още
от Crack the skye (2009) насам. Прогресивът продължава да е с все така силно присъствие, даже на
моменти малко не ми идва на място, но това си е чисто мой проблем. Мелодиите,
както вече казах, ги има в изобилие, което прави музиката все така зарибяваща,
всъщност направо пристрастяваща, особено като за подобна група. Лично за мен е
минус липсата на песни като Blood and
Thunder, The Wolf is Lost, Spectrelight и подобни кратки, енергични, настървени, предразполагащи за
куфеене/дивене и друг вид дейности. Но пък онази атмосфера, която я има от 2009
г. насам, предразполагаща повече за наслаждаване тип „затворени очи и
телепортиране в друг свят”. И в края на албума идва почти 8 мин. слъдж изненада
Diamond in the witch house с вокалите на редовния гост в албумите
на групата Scott Kelly (Neurosis). Тази песен определено ще се услади на
феновете на първите им издания. Всъщност слъджът не си е отишъл, мазните и
лепкави рифове и полугадни вокали си ги има, просто музиката на групата е
комплекс от много и различни неща като 70-тарски радиофоничен хардрок,
прогресив, слъдж, че дори и 80-тарски траш и 90-тарски алтернатив, а да не
говоря за полу-грайнд елементите в първите издания. И всичко това образува
цялостното и уникално звучене на групата.
Всъщност албумът е с
много лятно настроение, приятен, ненатоварващ, бързо запомнящ се, но не и мазно
звучащ. Ако имате желание да чуете как трябва да звучи една актуална и уникална
метъл група, точно това е подходящият албум. Няма просто какво друго какво да
се каже, за пореден път Mastodon не изневериха
на качеството, всъщност по-точно е както винаги. А оценката не е най-високата
само заради една причина и тя се казва Crack the skye. За там вече думите са излишни…
Оценка: 9/10
Няма коментари:
Публикуване на коментар