ДОМЪТ GUSSI

 

Имаше времена, когато СборЪТ и всичко свързано с него се ценяха най-високо от обикновения човек. Тогава той оставяше всичко, за да може да започне подготовката за това върхово събитие. Всичката полева работа, която не беше конкретно свързана с празника, била тя на къра, градината или в къщата, отиваше на заден план. Дори и природата помагаше, като това се изразяваше лозето да беше не просто узряло и богато на дарове, а да е готово в правилния момент. Зелките, сложени за бърза консумация, за да са готови за трапезата, магически ставаха. Седмицата преди така лелеяния празник, времето винаги беше подходящо за подготовката. За съжаление това са времена принадлежащи на миналото. Годините преди насилственото нахлуване и обругаване на територии, навици, празници, бит и вековно наследство от страна на племето на толбухенците. Това, съпровождано и с масовата национализация, изтри много от спомените и традициите на местното население. А за хората тогава СборЪТ беше своеобразната кулминация на цяла година работа. Празнуването винаги беше с богати трапези, шумни наздравици и още по-зрелищни побойща помежду им след това. Именно един от постаментите на СборЪТ беше сармата. В тези времена те винаги ставаха най-вкусни, заради каймата в нея. Затова и тази история е посветена на тези, които най-добре я приготвяха и благодарение на това развиха успешен бизнес, койко малко след това беше заличен къде от настъпилата национализация, къде и от алчните люде от племето на толбухнеците – ДОМЪТ GUSSI.

За съжаление до нас са достигнали много малко факти и информация цялостно за домът GUSSI. Нито имена са запазени, нито колко точно хора са били свързани с него. Дали всичките са били от семейството или е имало и външни помощници, също е спорно. По спомени на бабите, които са били деца тогава, основната работа се е вършела от бащата и майката. Децата помагали с по-малките и допълнителните дейности. Колко е била точно бройката им, също не ни е известно. Едните баби казват, че са били 3, тъй като семейството се придържало към саркалното число на СбоЪТ, изразяващо скверното триединството – САРМА – ВИНО – ГОСТИ ОТ ГРАДЪ. Според другите „май бяха 2, ама покрай тях шетаха и братчедите им от Касъм“. Важното е да кажем и единствения сигурен факт са това семейство. То произлиза от Пастир, както бащата, така и майката. Целият им живот е протекъл там, за съжаление там са намерили и своята гибел. Къде точно се е намирал домът  GUSSI, също остана неизвестно за нас, тъй като той е бил опожарен от толбухенците. Макар и от уста на уста да се носи слух, къде е точно, не бих ви го казал, тъй като това е вид родоотстъпничество. Само ще кажа, че ако отидете в Пастир през вечерта на 7-ми срещу 8-ми ноември, на това място се издига специфична мъгла и светлина. Според някои баби, светлината е от газовия котлон на който са се варели сармите, а мъглата – парата, която се е вдигала, когато са заврели. Още по-странен факт е, че само баби имат спомени за този дом и случка. Няма свидетелства на хора от мъжки пол за тези събития и семейство. Някои оправдават това с пукницата, а другите, че мъжете имали по-важна работа от това, да се занимават с клюки от Пастир. И тук истината ще остане забулена във времето. Друг странен и мистериозен факт е, че от съседното селище – Касъм, сега Генерал Тошево, никой нищо се споменава за вероятно съществуване на такова семейство. Ако попитате някой за него конкретно, той забива глава в земята и отпрашва в обратната насока. Принципно и за други неща, ако попитате местните, така правят, така че и тук всичко е обвито в мъгла. Има съмнения, че част от придошлите толбухенци, нарочно не разказвали на децата си за домът GUSSI. Съпроводено с друга дейност с цел изтриващата самосъзнанието на местните, т.е. налагането на руската салата и кюфтета като традиционни за Сборската трапеза ястия, масовото претопяване на местния бит и култура вървял по план. Но както добруджанеца е свързан от вековните традиции с къра, така и пастирците и касъмците са свързани и кръвно, и генетично със сармата, така че асимилацията на изедниците толбухенци, никога няма да бъде осъществена напълно. Но сега е време да насоча историята си конкретно към домът GUSSI и фактите около този легендарен пункт за кайма.

Първо трябва да изясним легендарни произход на каймата, която е използвала семейството и по-точно как рецептата е достигнала до тях. Според най-разпространения мит сред пастирците и касъмците, рецептата за нея е написана на древен пергамент, още при създаването на времето. В нея първоначалникът на всичко зло и пръв заселник по тези земи – Сбор, е вселил всичката пропита от тази земя злост и мъка, но от друга страна и радост и веселие. Своеобразен ин и ян, добро и лошо, за да се покаже, че в светът не всичко е едностранчиво. Има и друга теория, че споменатия пергамент е бил от животинска кожа и по-точно тази на Prime Evil Yorkipe, но за това създание ще има друго писание. Съставките описани в този древен артефакт, естествено били тайна. През вековете той бил пазен от специална охрана в храмовете почитащи Сбор. Тези храмове сега са известни под името „Казан“, но тогава, в тези далечни времена, те нямали почти нищо общо със сегашната представа. Мегалитни постройки в които постоянно работели казани, а сред населението били известни и като „мястото, където настъпвал митологичния край на джибрите“. Минали десетки векове, а пергамента бил все така строго пазен. За хубаво или лошо, с времето вярата в Сбор намаляла сред хората и все по-малко посещавали храмовете и се интересували от написаното в свитъка. Немалко от населението си направили собствени храмове, разбирайте казани, където вече не почитали първопроизходника, а самото приготвяли отварата му. И така достигаме до 30-те години на XX век, когато едни от малкото поклонници и последователи на Сбор, били именно домът GUSSI. С години те се опитвали в деня в които се почита той, да направят в негова чест, дарът който дава на първите човешки заселници – Сармата. Но по някаква причини, все не се получавало, както му е реда. Следвали не една и две рецепти, пробвали какво ли не, но вкусът никога не бил на нужното ниво за подобен вид ястие. След поредната тенджера пълна със сарми недостойно за празника, мъжът от домът GUSSI се свлякъл на пода и заридал с горчиви сълзи. Потънал в скръб, той се отдал на молитви към Сбор, да му помогне да направи дарът подходящ за почитането му. Чудото станало след няколко часа. Вечерта, когато вече си бил легнал, Сбор му се явил и му казал да отиде в отдавна порутения казан в края на Пастир, където, ако разрови румънските цигли и тухли единички, ще открие древно писание в което е записано рецептата за най-добрата кайма за сарми, които да бъдат направени в негова чест. Той веднага последвал неговия съвет и наистина открил така пазения от векове пергамент. Според толбухенците, чийто усти само плюели отрова, той просто се напукал в комшията и в миг на тотална алкохолна замъгленост, се сетил, какво трябвало да промени в приготвянето. Естествено, тези гнусни лъжи, нямат общо с истината. Сутринта той събрал цялото семейство, отворили свещеното писание и в мига в който се прочели, дали кръвна клетва, на никой никога да не разкриват тайната. Нещо което след години щяло да им жертва живота. Веднага домакинята се хванала да приготвя и меси каймата. В момента в който я опитали, сякаш нова светлина влязла в домът им. А вечерта, когато седнали на трапезата и опитали първите сарми заплакали, но този път от щастие. Мъжът от домът GUSSI станал и с поглед впрен в светлото бъдеще, съобщил, че от тук нататък ще започнат да правят кайма, която да дават на своите съселяни, когато наближи денят за почитане на първозаселника по тези земи, а именно – СборЪТ. Е, ако трябва да сме точни, определението „дава“ не е правилното. Продава е по-точно, но и местните не му търсели махна. В крайна сметка било по-важното почитането на първозаселника.

За съжаление светлото бъдеще се оказало такова само първите години. Тогава все повече и повече се разраствала дейността на домът GUSSI. Каймата с всяка следваща година ставала все по-добра и пристрастяваща. Естествено, важно значение играело и киселото зеле. Всяка есен домакинът от домът GUSSI се вглеждал в небето и чрез сложни изчисления според звездите и нумерологията, слагал в точното време зелето за бърза консумация. На страничните хора това им се струвало прекалено много усилия, но той така узнавал, колко точно зелки да сложи в точния ден, в точния бидон. Солта, която използвала, според някои поверия, била пренесена още през VII в. от азиатските степи от първите прабългари заселили се тук. Въпреки, че им се струвал прекалено, съселяните на домът GUSSI, в крайна сметка нямали нищо напротив. Нали се сдобивали с нужния продукт те сами да си направят сарми, другото не му обръщали внимание. Обаче племето на толбухенците, обладани от злоба и завист, обърнали доста внимание на този изкусен продукт. Всеизвестни били с тяхната нескопосаност и писюрщина, така че, дори в мечтите си не можели да достигнат до качеството на каймата на домът GUSSI. В началото те се наслаждавали на този дар, все пак идвали наготово, изплюскали всичко и после с пълна търбуси се прибирали в „града“ си. Но с годините алчността им да се домогнат до рецептата все повече се увеличавала. Първоначално само леко подхвърляли, ей така, на майтап, да споделят рецептата, но получавали културен отказ. Трябва да изясня, че в тези времена касъмците и пастирците, били наистина доста добронамерени домакини, когато посрещали толбухенците. Те от друга страна, били винаги недобронамерени като такива. Рядко канели, а когато ставало това, те винаги им давало само кисело вино и вгърнени фъстъчки. А ако имало мухлясал салам и сирене в хладилника, винаги им ги пробутвали, тъй като „то това е деликатес, така го ядат в големите градове, ама то вие от къде да го знаете...“. С годините това се отразило, добронамереността като домакини на касъмците и пастирците останала, но вече трудно споделяли трапезата си и ястията си току така. Но недейте да бъркате алчността на толбухенците, със жаждата за знание на обикновения човек. Тяхното лакомия била нещо доста различно. Което за съжаление довело и до края на домът GUSSI. В началото на 40-те години, когато Добруджа вече била върната в територията на България, нещата приели съвсем друга форма. Знаещи, че имат зад гърба си подкрепа от София, толбухенците предприели масови нашествия и погроми върху Касъм и Пастир. Попили влиянието на петвековното османско робство, те масово разграбвали домовете, насилвали децата и жените, а мъжете, които не им се подчинили, били откарвани на неизвестни места. В някои пояси, все още им се белеят костите, но да се отклонявам в болезнени теми.

И тук дошъл краят на домът GUSSI. При един от поредните си набези, толбухенци влезли и в тяхната къща. Първоначално, уж милостиво, поискали рецептата за каймата. Кръвната клетва, която дали не им позволила да го сторят, а и без нея, пак в никакъв случай не биха я споделили на изедника-мъчител. Много добре знаели, че тяхната алчност и безкраен глад за пукница, нямал  утоляване. А и имало една много важна подробност. В пергамента, след рецептата за кайма, изрично било написано, че никога не трябвало да се споделя, това което е прочел намерилия го. Особено било важно, да не се казва на някое от племената извън територията на Касъм и Пастир. Така че домът GUSSI бил наясно, че ще плати с живота си, но никога няма да предаде предците си и миналото. Нещо непонятно за толбухенците, не знаещи уважение и почит. Ако си достигнал до тук, сам можеш да се досетиш, какво е настъпило с членовете на домът GUSSI. Но и в най-тъмния час има искрица надежда. Според бабите-архивисти от това време, все пак един от роднините на домът GUSSI, успял да избяга преди погрома на толбухенци върху семейството му. Освен, че спасил живота си, той успял да скрие и свитъка лично предаден от Сбор на домакина. Така че драги читателю, все още има надежда, че един ден ще успееш да вкусиш от даровете на първозаселника. Точно къде е избягал, все още със сигурност не се знае. Според някои, той успял да се скрие в Касъм, според други, с последни усилия успял да хване последната маршрутка за Варна и да намери подкрепа и защита при племето на одесосците. Там имал чичо, но да не влизам в подробности в семейното им разпространение. Толбухенците и до наши дни все още търсят рецептата и не се спират пред нищо за да достигнат до нея. Нека това писание бъде в знак на почит и уважение към всички, които са паднали от техния терор. Всички те били невинни, но когато злото настъпи, то не знае милост, а само алчност и смърт. И знай, драги читателю, бъдеш ли на Сбор и на трапезата, освен сармите, има и руска салата и кюфтета, имай едно на ум. В такъв случай ти ще бъдещ гост на изедника-мъчител, който се е преселил в Касъм и/или Пастир с целта си да изтрие миналото и да се сдобие с пергамента. Надявай се, това да не стане, защото бъдещето ще бъде черно...

Пояснение: Драги читателю, вероятно като си прочел това писание веднага си казваш на ум „ааа, има дупка в историята, как така каймата става за сарми, а за кюфтета - не“. И един вид, че хейтя безсмислено и безцелно. Но не си прав! В пергамента рецептата за приготвяне и месене на каймата е точно за сарми. Домът GUSSI е използвал и за кюфтета, но те са били просто бонус, за донаяждане. Един вид са били малцинство и градивна опозиция в сравнение със сармите. След 40-те години на XX век, когато започва постепенното, но стабилно претопяване и изтриване на родовата памет и минало от страна на толбухенците към местното население, те налагат кюфтето като основна храна на трапезата. Не отричам по никакъв начин присъствието на този специалитет на традиционната сборска трапеза, но той просто е бил допълнение. Съответно в с годините е изкуствено наложено от хора нямащи общо с отколешните време на СборЪТ. За руската салата няма какво да говоря, това е ястие без корени в миналото и традициите на празника.

Machine Head – Of Kingdom and Crown (2022)

        Слушайки албумът се замислих, че реално Machine Head и Megadeth има много общо. Не, не музикално, а това, че зад името седи един човек и през години той може да я изкачи на върха, но може да я запрати в дълбокото. Robb Flynn никога не ми е бил приятен, винаги сякаш се е стремял да се движи на вълната на това, което е актуално или модерно. Няма значение дали става въпрос Burn My Eyes (1994), когато беше модерно да си ърбън, да не криеш, че харесваш хип-хоп, даже да го показваш. Макар, че за мен този албум винаги е бил някаква бледа версия на смесица между Biohazard, Sepultura и Pantera, но времето той достигна до ранга на класика, а с това не се спори. Или пък The Burning Red (1999), когато нео метъла беше модерен и хайде и те по модата. Честно казано този албум ми звучи по-честно от други техни. Да не говорим, как след като почти се беше затрила групата, той отново изнамери метъл ценностите и я възроди. За всеобщото мнение, че The Blackening (2007) е албумът на първото десетилетие на този век, също тотално не съм съгласен. Или пък историите как е преоткрил концептуалните шедьоври на Rush и класиките от 80-те на Judas Priest и Metallica. За политическите му изказвания, въобще няма да говоря, там вече е наистина нещата са крайно субективни. Но въпреки това, не мога да отрека, че албумите, които направи през години си струваше да се чуят. Кои повече, кои по-малко, кой въобще, до крайна излъгация не се достигна.

Това важи и за Of Kingdom and Crown. След масово оплютия с право Catharsis (2018) и всичките трусове с напускане на музиканти, вероятен край на групата и подобни неща, появата на подобен албум е обнадеждаващо за бъдещето на групата. Robb Flynn предвидливо се завръща към звучене, което им донесе толкова позитиви преди 10-тина години. Сега колко е на нивото на албумите от тогава е спорно. На мен албумът ми се струва близък по звучене и структура на Bloodstone and Diamonds (2014). Разбирайте, най-добрите песни са в самото начало, а ако издържите прекалената му продължителност към края може да откриете още поне една добра песен. Закривашата Arrows in Words from the Sky е чудесна, Become the Firestorm и My Hands are Empty са ми личните фаворити. Откриващата Slaughter the Martyr е излишно дълга и разтеглена и преспокойно може да е поне с 2-3 минути по късно. Но до там, всичко друго сякаш минава и заминава. Започва песента, казваш ок, не звучи добре, но след като свърши, вече я забравяш. А по-лошото е, че докато го слушаш нерядко се появяват сравнения с звученето на други групи. Тази част прилича на Trivium, другаде на Chimaira, че даже имаше на моменти неща близки и до Soilwork. Чакай, нали уж бяха лидери, а ако след този албум си пуснеш миналогодишния на Trivium, някак ти се обръщат представите кой на кого прилича, повлиял и е лидер. Да не говоря как от единия извира разнообразие и свежест, а от другите добре познати приоми на 10, че и повече години. Вероятно и това е най-големия проблем на албума. Без да е слаб, просто в един момент издиша в сравнение не само с предишните албуми на групата, а в сравнение с албуми на групи, които бяха повлияни от Machine Head. От друга страна плюс е, че предшественик му е Catharsis и колкото изтъркани и лъхащия леко на нафталин, макар и добри, моменти да има, те са за предпочитане, даже са ок. А спометите дет метъл елементи, които се споменават в толкова ревюта, така и не ги чух, ама това да е проблема. Също така обложката е чук, тук се вдига малко оценката.

Та така, Machine Head се завърнаха. За някой с пореден шедьовър, за други (мен) с пореден просто добър албум, но е важното, че отново са тук. Пък дали е за хубаво или лошо...времето ще покаже

 

Оценка: 7,5/10

Топ 10 песни от детството ми

 

Предвид наскоро отминалия ми рожден ден и жътва, когато се налагаше да ходя по къра, а музикален фон беше Радио 1 (без рок), където по някаква случайност или не, често попадах на песни от които ме люшкаше носталгия от детството, реших да направя един такъв списък(бел. авт. - пак мина месец докато се наканя да го напиша). Ограничих се с песни, които са главно до седмата ми годишнина. Един вид до момента, когато тръгваш на училище и сякаш ти се пречупва малко или много детското в теб. Което означава, че тук джангър няма да има, както и Backstreet Boys (жалко...). А че не съм се ограничил само го десет, това може да се очаква. Та да започвам:

 

Roxette – Joyride

Основната причина за това писание. Роксет са велика група, тотален саундтрак на детството ми. Като чуя песента се пренасям близо 30 год. назад, как пътуваме с колата за морето и след завоя за Топола, викам с пълно гърло „Първи видях морето”. Такива спомени няма как да бъдат променени и изтрити. Както и това, че музикалния фон беше Joyride на Roxette;

Black – Wonderful Life

Втората основна причина за тази класация. Носи определено настроение и дух, който е силно специфичен. Не много в положителна насока и емоция, но здраво се е  впил в съзнанието. Реално песента е няколко месеца по-възрастна от мен, но какво от това. Преди 10-11 години бях казал на една мадама по която бая си бях загубил акъл, колко е яка тази песен. Отговорът беше: Бахти кръчмарската песен. В този миг толкова бързо ми се отрезвиха чувствата, че нямаше как по-добре да се получи. Сега тази песен все още ми действа по начина от детството. Мадамата не, нея...друго;

Enigma – Return to Innocence

Ако при предишните две песни, всичко идва от музиката и звученето, тук вече в сърцето удря и клипът. Абсолютно точно копие на ежедневието от детството ми. При условие, че Enigma е румънец, шанса да се е вдъхновил, като е ходил при роднини в Добруджа, хич не е малък. А когато има комбинация между звучене и визуално представяне, ефекта се засилва многократно;

Undercover – Baker Street

Преди години тази песен толкова я търсих на кого е, че чак когато са я пускали по някоя радио съм спирал отстрани пътя, да мога по слух да запиша част от текста, че после да го търся в Гугъл. И не, нямаше тогава Шазам. Пък и да е имало, така е по-трю. Ранно 90-тарската атмосфера, която се усеща не само чрез музика и в клипа (не знам на друг дали му прави впечатление, как добре са обрали врата на мадамата с машинка) те удря директно в чувствата. Саксофона още повече. И да, кавър е, ама какво от това;

Jon Secada – Just Another Day

След като направих класацията ми направи впечатление, колко балади има в нея. Тази е баш върха на сърцеразбивачността. А че има повече от един клип и то все с любовен завързан сюжет, още повече допринася за това. Не че като бях малък, знаех за какво се пее в песента и какъв е клипа, ама съм го усещал. От малък съм усещал тънкия момент. После обяснявай, как си открил така неоткриваемата за всички красота в 90-тарски блек...;

Maxi Priest – Close to You

По незнайни причини, тази и предишната песен са ми свързани. Макар, че сега не виждам защо, от детството ми е останало така. Има едно такова лежерно чувство, даже пост-лятно мога да го нарека, което ти остава в съзнанието. Всъщнност искам да напиша нещо повече, ама не мога. Просто музиката те удря;

John Farnham – You’re the Voice

Още една песен, която е по-стара от мен, но все така да я чувствам част от детството ми. Има от онзи 80-тарски надъхан позитизъм и зарибяващо звучене. Има и гайда, ама не заради това е в тази класация. Преди 10-тина години, когато чух, че Blind Guardian, любима група от началното ми тийнейджърство, са й направи кавър...абе хубаво ми стана. Някак се прокара връзка между детство – тийнейджърство – студентство. Концепцията му е майката;

Scorpions – Holiday

Е няма как без малко и китари. В крайна сметка Scorpions са група с огромна популярност в България. Незнайно защо точно тази песен ми се е запечатала в съзнанието, а не друга тяхна. Общо взето пак спомени свързани с ходене на море, пътя до там и музалния фон съпътващ всичко това. И жегването, когато я чуеш;

Bryan Adams – Please Forgive me

Връщайки спомени назад, осъзнавам колко любим ми е бил Bryan Adams като съм бил малък. Ей тази песен съм я дрънкал на кухарка, естествено на някакъв странен английски и просто дрънчене. После я счупих, че и лепих китарата, но това не е фактор в историята. Тогава любим филм ми беше Робин Хууд с Кевин Костнър, а главната песен е именно на този чуден канадец. Няма да отварям темата и за филма Дон Жуан, че много разводнено ще стане. Пак сърцераздирателна балада, ама поне не е на Джейсън Донован...;

Pooh – Uomini Soli

След толкова сълзливост на английски и удряне в чувствата, време е за нещо малко по-странно. Предвид последващото ми предпочитание към италиански футбол, не съм учуден, че я сложих в класацията. Вероятно на някои ще му звучи санремовски. На мен не. Навява ми спомени за безгрижно лято, топли мекици със сирене, болезнени шпагати от батя ми и все такива неща неща характерни за едно детство от началото на 90-те. Вероятно най-малка има шанс точно тази песен да си пусна от всички изброени. Просто чак така не бива да рови в дълбокото. Затова и може би така и не се заинтересувах, текста за какво се отнася;  

 

Бонус:

Jessica Jay – Casablanca

Преди 10-тина години имаше хит с подобно име, който обаче не може на йота да се доближи до съвършенството на тук посочената Casablanca. Не го сложих в класацията, тъй като се появи малко по-късно и спомените ми от него са как съм танцувал на един лагер в Шабла и на завършването на втори клас. Одъртяла работа, какво да ви кажа. Музикалните качества няма да ги коментирам, какво като клавира звучи като сватбарска йоника от началото на 90-те. Важното е въздействието;

Mike and the Mechanics – Over my Shoulder

За първи гледах клипа на песента, ако не се лъжа по MCM, който го пускаха по нелегална добричка кабеларка наречена Александър телевизия. За тази кабеларка също имам истории, но вероятно друг път ще стане въпрос. Та споменатия клип към този момент ми изглеждаше като мечтаното протичане на живота. Порасване, тийнейджърство, зарибявка с мадама, ходене на разни места. Смятам, че няма нужда да казвам, че нищо не се случи така. Това леко удря в чувствата, така че спирам...

 

  Естествено това е доста обобщен списък, но общо взето се ограничих до онези песни, които те „удрят в чувствата”. Също така естествно, изброените песни не ги пускам особено често, даже почти никога. Не е хубаво човек да живее в миналото. Неща като Haddaway, Ace of Base, Snap и не един и два хита от компилации като Best Auto Hits Summer’94 и Best Rock Ballads също биха имали заслужено място. Както и Backstreet Boys...ама там друга работа, прото тийнейджърска. От друга страна, това е добра идея за втора част. Хм...  

РАЗМИСЛИ. БЕЗ СТРАСТИ

 

Място: Бар

Главни действащи лице: Мъж, жена и барман. Без имена, останали анонимни за публиката

Време: Вечер, по средата на седмицата, след тежък работен ден

Час: Около 22 часа

Диалог: По-точно вътрешен монолог, предадени са размислите въртящи се в главата на всеки един от героите

 

Мъж: сега да я пия ли третата бири или не?! То където са две, там са и три, пък утре съм по-късно на работа, не е фатално. Пък и да не отида, същата работа...ей, уж да отпусна излязох, пък пак работа ми е в главата. Ей тази мадама цяла седмица седи сама на бара...не събрах сили едно „здрасти, как си” да й кажа. Пък ако беше много хубава нямаше да е сама. Сигурно една сарма не може да свие, как ще върти къща...мани я. Ама пък друго си е женското внимание, да ти замирише на хубаво, да се отърка в теб. Да излезете някой път сред природата...пролет примерно...природата се е събудила, птичките чуруликат, топъл ветрец. Тя заруменяла бузките, аз останал без въздух, ама търпя, къде ще ходя. Или пък лятото, мирише на лавандула от полетата, някъде сте приседнали...романтика...носи се любовно напрежение във въздуха, закичила е цветето което съм ѝ подарил, гледа влажно...а, гледа влажно, сигурно алергична, затова зачервена цялата и очите ѝ насълзени. Знам ги аз сегашните жени, дай им материално – коли, пари, хотели...природата никой не я цени...цвете да подариш, да я закараш на плажа, да гледате залеза, диня да разрежите, да усетите сладостта на живота...няма. Само гушене, все едно патки...ама тази е патка, то си личи, цяла вечер лочи. Винпром да съм, няма ѝ насмогна. То на себе си не мога...ето трета бира пия, че май и за още ми се е отворила глътката, пък средата на седмицата...те не че колегите все едни трезвеници и не идват с винарки около тях...уф, пак за работа взех да мисля...гледай го бармана, пак безплатен чипс ѝ дава...мушкат се, няма за какво друго...бахти за единия безплатен чипс, какво правят жените днешно време. На мен с триста зора фъстъчки даде...то пък остана без пари да даде, много съмнително ще стане. Абе днес сякаш много пълно в този бар...ама нищо, нека...то сега криза, остана и тук да затворят, къде ще ходя. Тамън ми свикнаха на пукницата...тя моята пукница една...дядо ако ме види, ще ме удари зад врата, че на това му казвам пукница...бе къде де...вкъщи да има, аз вънка да ходя на пия, пари да давам. Ей затова човекът доживя до 90, пък аз на 30 и кусур...льолю...на една жена здрасти не мога кажа. То да кажа...на три бири колко ще ми се разбере...ей сам си го правя...излез, изпий една, максимум две, събери смелост...няма...лочи, като невидял, сякаш на синджир вързан. Ей, Балкан...кюпек от моето детство...хубави куче беше...радваше се като ме види. Е, и хапеше, ама и аз го хапех...бахти то кучето по-умно от мен било, после как няма дядо да ми зачервяваше врата...то затова така изгърбен ходя...да, да...от това, цял ден пред лаптопа, само заради шамарите съм станал. Да си ходя аз, че път ме чака..пък и нещо спомените ме заляха...Балкан..дядо...патешки истори...абе какви патешки истории ми влязоха в глават. Хайде заминавам...(с лека трудност вади портфейла, оставя голям бакшиш и излиза немного  замаяно)

Жена: спокойно тука, писна ми от мачовчи...ти си излязла да пийнеш нещо, да отпуснеш и идва някой „какво правиш мацко”...люпя семки, не виждаш, искаш ли и на теб да дам. Хубаво тука...ей, този пак цяла вечер ме гледа, ама нещо да е нахален, няма. То да е само той, сякаш жена не са виждали...пък знаеш ли, едни трупат бройки, други само очи плакнат. Ама то така не става бре момчета, ела, покажи, че си мъж, почерпи едно питие...то пък вземе помисли, че съм някоя пиянка, пък и нали затова идвам тук, спокойно да ми е, без нахални...ама хубаво ми е така, сама...самостоятелна жена, на никой мъж нищо не дължа. Всичко сама съм си направила, както казваше мама. Хубави съвети ми даваше...абе хубави, хубави, ама друго си е да усетиш някой космат крак до себе си, не да не си бръснеш единия, че да усетиш нещо различно...ей така да си стоплиш крачетата, той уж да му е гадно, ама вътрешно му палиш фитила и като се започне...те сегашните мъже, пък все обръснати ходят. Бради големи, другото...нъцки...барманът пак с чипс ме черпи...има подход, знае момчето. Знам ги аз барманите, само бройки трупата, ама нищо...тя и мама така казваше „като ти дават, взимай”. Ама много ми се лепи този чипс...ама нищо, нали ходя на фитнес, за лятото ще съм трепач...бон-бон...тогава аз ще събирам бармани...като го гледам в този фитнес, какви са събрали, от тях... бармани най-много май или септември да събера...уф, казах си, само положително мислене тази година, никакви негативни мисли...така ще стигна винаги до успеха...а, телефонът звъни...майка...уф, пак ще ме занимава. Дай по-добре да плашам и по пътя да говоря, че няма като предния път да отида в тоалетната да говоря и един час да седя там...после като излязох...то какво да си помислят хората... прави са. А то...ей, че настъпателно звъни (плаща и излиза от бара, като междувременно набира майка си)

Барман: добре, че са завъртя тази тук, че малко народ да се събере. То с тази криза, зле взе да става положението, на умирачка отиваше...ама хубаво, че тази се завъртя. Как после да не ѝ дам безплатен чипс, даже два бих да...а, два..максимум един...от малките. Стига ѝ толкова, да не свиква с хубавото, че после няма оправия. Ама гледам никой не я заговаря...не че онзи главоч, не я гледа от една седмица...ми гледай, то някой неща не стават само с гледане...уф, абе той хубав човек, оборот хич да не, прави. Не се мръщи на фъстичките, какво като са гранясали...пък да ги давам на тази...абе не върви...дама. Дама, дама, ама кърка...нека...то чуждото нещастие, за мен щастие...бахти, аз съм бетер доктор. То сега едни доктори...нали виждам като идват тук, в началото с претенции, а като пийнат, давай сега от тяхното искат да си докарат да си наливат...имали в колата...уф, пажи Боже, такъв да те лекува...мале, мале, а смятай да те оперира. Нека да сме живи и здрави (чува се чукане под бара)...пу, пу...А то се е опразнило амен, амен, днес може и по-рано да отърва да затворя. Чакай да видя оборотът как е...ми средата на седмицата, как да е. Ей, като дойде лятото мъртвило, всичко по морето...на малките неща трябва да се радва човек. „на малките неща трябва да се радва човек, но не на малките бакшиши”, така ме учеха едно време...ей, умни хора бяха...вили построиха, деца изучиха с бакшиши...а сега какви времена станаха...да трепериш за едната стотинка...взема да затворя лятото и да отида към морето. Братчеда има там някоя друга кръчма, мога и да закърпя положението...пък и мадамите са си фактор...някои като видят барман...ух, мале. Той пък братчеда като го знам, сигурно я лоша смяна ще ме сложи, я нещо друго. Защо да не си седя тук, я...малко, но верни клиенти, сам съм си шеф, кефне ми, не отварям...то не че много съм я скопосал, че да не отварям. Ама нищо...няма да е все така...нали така казват...то пък, какво казват, какво става. Абе и днес избутахме...ей го на последния си заминава. Прав ти път и да се върнеш утре...чакай да видя, как са бакшишите...бре, бре, бре, биват...ама онзи льолю бая остави. Утре може една малка бира да го черпя, без това гледам кегът свършва, таман...чак така лошо с клиентите не бива. Ей го, една седмица смелост не може да събере жената да заговори...тц, тц...мъже сме, трябва да се помага...пък нали ще дойде пак...редовен е. Да мия и затварям, че вземе някой ми се кордиса...отиде пак посреднощите (следва миене, чистене и подсвиркване, след това и заключване)

диско...диско...