В далечни времена още преди пръкването на Всепроникващото
Зло сред недрата на Пастир и Хайдушката, едно създание населяваше най-северните
добруджански земи. Според някои, той е бил там дори и преди създаването на
всичко наоколо, а именно по време на Нищото. Като свидетел на пръкването на
всяка твар, растение и човек, за него няма Зло и Добро. Имаше просто закони на
природата и живота. Именно заради това, той се разбиваше с всички и всичко
наоколо му. Рядко напускаше своите северни територии, тъй като там цареше мир и
спокойствие, но по един див и първичен начин. В един от малкото моменти в които
той се спусна на юг, бе когато разбра за пробуденото Всепоникващо Зло сред
земите на Пастир. Бе му интересно що за
създание е то. Среща им бе кратка, но светопроменяща. Разочарован от
преклонението на хората към това смятано от тях за божество, и най-вече от
почитането му, чрез изразяване на най-низки страсти в празник наречен уж по
негово име - СборЪТ, той се оттегли
завинаги на Север. Тогава усети, че
светът вече е тръгнал по път далечен от неговите разбирания. Непочитането на
законите на природата, преклоняването на глава към нещо Зло, плътските страсти
и лакомия, бяха първите знаци за неизбежния крах на света.
Все пак имаше хора от напоените вече със скверна отрова земи на Пастир и Хайдушката, които го последваха при завръщането му на Север. Там те видяха и усетиха за пръв път Вселенския Мир. След толкова години живот сред мракобесие и гротесното плътско, усещаха чистотата на законите на природата. Вече неща като Добро и Зло, правилно и грешно, нямаха значение и се разводниха. За съжаление малко хора предпочитаха да живеят по първичните закони на природата, по тези по които се бе пръкнал света, а предпочитаха материалното и плътското. Все пак имаше достатъчно люде, които заживяха по северните земи обитавани от него. Сред тях имаше и такива, които бяха научение на четмо и писмо, въпреки мрачните места от които идваха. Те успяха да опишат част от думите и вярванията му. За съжаление, много от южните диви народи, като напримен толбухенците, които правеха набези по тези земи, не различаваха неговите слова и тези вдъхновени от Сборът. За тях те бяха еретични и дивашки мисли от Древни и мрачки времена, затова и изгориха голяма част от писанията. Но това стана в други векове, много след описаните тук събития. Преди това от изневиделица, той напусна своите земи и се отправи към неизвестна и досега посока и локация. В негова чест, жителите на Север кръстиха мястото, където живееха и което той обитаваше на негово име. А именно – АСАНЧА ПАНСА!!!
Бонус факт – изразът „Асанча мерси” произлиза от думите с които хората са го изпратили,
когато си е тръгнал от земите си. Макар променени като значение и разбиране
през годините, той е символ на благодарността на хората, които те уважават и
които ти уважаваш. Както и вид пожелание за благополучие и лек път, за да
намериш търсената от теб цел и място.
