2020 г. си е
доста тежка година, по обективни и субективни причини. Желанието ми за подобно
писание го няма почти никакво. А и самата музикална година не се отличи с кой
знае какво. Все пак тръгналото ми от минали години леко увлечение към 80-тарското хеви се
запази, както и по разни „различни неща”, които не са баш метъл, да не кажа
хич. Определено запомняща година ще остане, но за жалост, особено за мен, а
вероятно и за други, далеч не в положителен план. А и още не е свършила. Но нека
се насоча към конкретното писание.
2020
Тази година
по изключение, няма да има класация, а просто ще изброя струващите се да се
чуят албуми. Вероятно някои от тях няма да попаднат в други писания/класации и
подобни чешения на езици. Та ето ги най-заслужаващите да се отличат и чуят
албуми за 2020 г. в почти произволен ред:
Dark Fortress – Spectres of the old World
Naglfar – Cerecloth
Kvelertak – Splid
Anaal Nathrakh – Endarkedment
Neaera – Neaera
Paradise Lost – Obsidian
Devildriver – Dealing with Demons part I
Napalm Death – Throes of Joy in the Jaws of Defeatism
Khors – Where the World Aquires Eternity
Necrophobic – Dawn of the Damned
Benediction – Scriptures
Insidious Disease – After Death
Katatonia – City Burials
Enslaved – Utgard
Borgne – Y
Sinister – Deformation of the Holy Realm
Demonical – World Domination
Six Feet Under – Nightmares of Decomposed
Cadaver – Edder and Bile
My Dying Bride – The Ghost of Orion/Macabre Cabaret
Psychotic Waltz – The God-Shaped Void
БеГе албум:
Bleak Revelation - Collapse
Неметъл „неща”:
Darkwood – Twilight Garden
Brendan Perry – Songs of Disenchantment
Ulver – Flowers of Evil
2021
В миналите
писания хранех нерядко групите, че обичат да не спазват уж обещанията за нови
албуми, но след всичко случило се през 2020 г., този път няма как да ги
обвинява в подобни нещо. Надявам се всички изброени да издадат албуми (най-вече
норвежките неща, мама им флегматична), че малко да има разнообразие от
натовареното ежедневие. Ей го тазгодишния списък:
Mastodon – да издават
нов албум, за пореден път да ни пращат в друга реалност с музиката си, да става
№1 (минимум в топ 3) и повече да не се занимаваме с
глупости;
SepticFlesh – последния им албум беше много, ама много добър, а и понатрупаха популярност
и то съвсем заслужено. Така че очакванията са големи. Само да не стане като
2014 г., когато и тогава бяха такива, но за мен беше огромно разочарование;
Carcass – беше
предвиден за август 2020 г., но го отложиха. Така че...да издават нов албум, да
влиза в минимум топ 3 и повече да не се занимаваме с глупости;
Moonspell – вече са записали
албума, който ще се казва Hermitage и се очаква на 26-ти февруари. Както казах и предишния
път в миналогодишното си писание, колко да харесвам патардията, май по-чистото
готик звучене по им се отдава;
Tsjuder – уж записат,
но нищо по-конкретно, освен, че барабанист в него ще бъде бившия на Job For a Cowboy – Jon Rice. Норвежка му работа, по половин живот ще чакам за нов
албум... (ехооо, Боргири). Само да не прекалят с
трашарията, че май натам ги влече;
Dark Funeral – дръпнаха много откъм популярност с последния си албум, което води до това,
че и очакванията се покачват. Лично аз не бях очарован от този албум и затова и
от към очаквания не го раздавам дажно;
Old Man’s Child – това че Galder пуска клипчета,
как свири някакви рифове от уж нов албум, не означава, че скоро може да чуем
нещо ново. Но дано, голяма пауза вече стана, май и с Боргир не са се разбързали
за нов албум, така че един нов албум би било чудесно нещо. А, и за тук важи
принцип за чакането половин живот за нова музика от норвежка група;
Troll – казах вече, че норвежците имат навик по половин живот да
ги чакам за нов албум, а тук важи с пълна сила. Шанса, ако наистина има такъв,
да е албум на година или минимум сред първите места, е огромен. Nagash не бива да се подценява;
Amorphis – нямат навика
да правят големи паузи между албумите, а и са във форма. Поне за мен последните
им два албума бяха удовлетворяващо добри, надявам се да продължат в същата посока;
Marduk – и тези нямат
навика да правят големи паузи между албумите, а и не се хвалят, че са в студио
по принцип. Така че вероятно нов албум, не би бил изненада. А и едва ли ще е
разочарование. Те такива нямат;
Gorgoroth – казаното за
норвежците, важи и тук. Но за разлика от Troll и Old Man’s Child, нямам
очаквания, което може да е за хубаво. Трябва да има норвежки олдскуул, стига с
тези Украйни, САЩ и други такива прехвалени али-бали;
Ghost – още след
втория албум започнаха да ги определят като „най-голямата метъл група, която
даже не е метъл“. Дали е така, дали приличат на Abba (кое му е лошото), били естрададжии, няма значение. Те
вече постигнаха ефекта „или обичаш или мразиш“. Лично аз очаквам новия албум с
голям интерес. А и не крия пристрастията си към диското хахаха;
King Diamond – някои фенове още от 2013 г. очакват нов албум, а в края на 2019 г. се появи
и нова, много добре звучаща, песен от уж предстоящия такъв. Очаквания нямам, но
би ми било приятно да издаде хубав албум, с който да опищи всичко наоколо и
най-вече съседите ми;
Hypocrisy – Пешо май го
домързя да прави този прословут нов албум. Честно казано, другите му проекти
взеха да бозавеят, което едва ли говори добре за един нов албум тук. Пък дано
да ме опровергае;
Blind Guardian – вероятно най-любимата ми хеви група, която ми е почти безинтересна от към
това, което правя последните 20 год.. В момента го записват, така че, защо да
не ме изненадат приятно. А и да не го направят, не е сефте, но ще изслуша така
или иначе.
Като край ще
ви пожелая да имате по-добра година, по-позитивна, по-малко натоварваща, такава,
че да имаш желанието и настроението да си пускаш музика. Знам, че понякога просто
няма как да е положително настроен човек, така че няма да ви казвам, да мислите
по-позитивно и да гледате нещата от хубава им страна. Понякога просто нямам как.
Дано догодина да има много поводи, под формата на писания за албуми, простотии,
лакардиики, СборЪТ и т.н., да пиша тук. Щом е така, значи всичко е наред. И естетствено,
да сме живи и здрави, нещо толкова изтъркано като пожелание, но толкова важно.
