Преди да започна, първо искам да кажа, че
този блог (глог?) го направих да си пиша моите работи. Къде весели/забавни
простотийки (или опит да бъдат такива), къде, да не кажа главно, мнения за
музикални албуми, които ме вълнуват, естествено от почти крайна субективна
гледна точка (и пак - субективна). Място, което да
си е изцяло мое, където може и публикациите ми да имат и 5 четения, но си знам,
че никой няма да ми ги променя, трие и други такива, както беше в един друг,
пряко свързан с вече несъществуващото списание Про-Рок или по-точно направен от
част от хората от форума на списанието. Това писание ще е сравнително сериозно,
а на мен сериозността не ми се отдава особено, така че за напред едва ли ще си
тръгна да пиша подобни неща. Но да започвам по темата.
Ако сте някакъв умопобъркан музикален фен,
живеещ в друга реалност, нежна и ранима душа, която претендира, че е либерална,
но всеки, който не споделя мнението ти, веднага е заклеймен, бе като цяло си
гивизе с претенции, по-добре спри да четеш до тук. А ако си фен на Chris Cornell, може тотално да забравиш, че си чел до
тук, но ти така или иначе няма да ги прочетеш или поне най-малкото да си
осмислиш.
Всичко изписано от тук до края, по никакъв
начин не е свързано с него, със смъртта му или каквото и да е…всъщност не мога
да измисля трето, а винаги трябва да са три, жалко. Не оспорвам, че имаше
талант, създал е влиятелни албуми, част е от една сцена и времена, които са
променили и повлияли хора, мода, мислене, светоусещане и т.н. Няма да тръгвам
да го определям като велик, защото всеки човек си има някакви качества, които
ако има желание може да впрегне за нещо добро и градивно. Не смятам, че
копаенето е по-ниско от това да измислиш една песен, но това е друга тема.
Забелязвам как през последните години
много фенове започнаха едва ли не да спекулират с фенството си. Къде защото са
имали някакъв контакт с някой музикант (за 5 секунди), където защото си мислят,
че щом го слушат от балдър години,
едва ли не си пият ракията с него. За неосъществени мокри сънища не фенките
няма смисъл да отварям дума, пределно ясно е. Да казваш, че някой на хиляди
километри е бил част от живота ти е мега глупост. Да казваш, че животът се е
преобърнал и потъваш във вселенска мъка е мега глупост на квадрат. Да цивриш по
една седмица, че някой, независимо колко велико нещо е създал, му се е изпържил
мозъка от години употреба на какво ли не, е мега глупост на кубик. От друга
страна, да казваш за обикновен човек, че е бил психически слаб и неуравесен,
само защото е сложил сам край на живота си, а когато някой който едва ли не го
имаш за идол и гуру-сач го направи, казваш, че само силна личност би направила
подобна стъпка е лицемерие от най-долен тип. И като казах идол. Да, животът в
измисления свят на всеки е по-хубав, но да си правиш какъвто и да е идол е
глупаво и символ на слабост (това малко като от божа заповед прозвуча…).
Хора (въпреки, че знам, че няма да го
прочетете), спрете с изкуствена и позьорска мъка! Да, има хора, които повлияват
върху личностното развитие, къде с идеи, къде с музика, къде с мнение по
някакъв въпрос. Но свалете изкуствените ореоли от изкуствените си герои. Живейте
тук и сега. Няма лошо да се почете личността на един творец, който си заслужил
славата и парите. Обаче първо се замислете, колко обръщате внимание на близките
хора до вас. Роднини, родители, приятели, познати, щях да кажа и колеги, ама…Имам
чувството, че ако на някой от тях се случи нещо, няма да се изреват толкова
сълзи и да се отдели и наполовина толкова мъка в душите ви. Това жалване и
виене е изкуствено, правете граница между реалност и фикция. Първо вижте
реалния свят, реалните проблеми, реалните хора, пък после се потопете във фикцията.
Вечерта налейте си питие, пуснете си музиката, насладете се и това е. Жалко е,
че млади и талантливи хора си заминават, но е жалко да роните крокодилски
сълзи. А сега ще си пусна Type O Negative…ей, така без
причина
