В древни времена
на древно място живеели древни и дребни, а според съвремениците си и дребнави,
хорица. Радвали се на берекет, щастие и безкрайна пукница като невидели. В този
своебразен Еден на земята, т.е. Пастир и Хайдушката, царяло пълна идилия.
Въпреки наложеното вече православие по българските земи, те си почитали своите
богове. Най-много се прекланяли пред всемогъщата сила на СборЪТ – началото и
края, алфата и омегата, левия и десния гумен галош. Те не били алчни, всичко
което искали им се давало, а ако не им се давало, просто влизали в чуждите къщи
и са си го взимали. Сега му викат кражба, а тогава...абе и тогава е било
кражба, но се е смятало, че е на щастие подобна особа да ти влезе в къщата,
най-вече защото нищо не оставял и не повтарял пак. Освен основния празник,
който имали и почитали и който бил даден от тяхното божество, съответно след
време и наименован на негово име – СборЪТ, те изключително много почитали и
датата 14-ти февруари. С времето обаче навлязло чуждо влиние от Запад, че това
не бил празник на пукницата, оливането, посирането и всякакъв друг вид подобна
дейност в мащаби неописани дори в Библията. А е бил празник на любовта, дума
която леко нямала превод, че и приложение по тези земи. Това западно влиение
идва от племето толбухенци и от техния шаман Валентин, известен сред
по-близките като Вальо тънката лайсна, като след време поп фолк барда и гении
на мисълта Валдес, щял да му посвети песен. Вальо, като всички от своето племе,
бил префинен и гледал с насмешка вярванията на своите съседи в Източния блок,
нищо че 83,4% от родата му е била от там. Смятал се за достоен да бъде равен, а
защо не и нещо повече на своите западни съседи – одесосците. Те от своя страна
нееднократно показвали, че не само не са съгласни с това негово мислене, а даже
се обиждали. Несъгласието се изразявало в драскане на колите, чупене на
огледала, а при по-особено настроение и бой, чисто профилактично.
Валдес в пълния си блясък. Тъй като в ютуб я няма, може да чуете неговият гениален хит "Тънка лайсна" във вибоксседем
След
поредните такива действие, той както винаги се почувствал неоправдан с
потъпкване на човешките му права, неща за които, колко се пъти се мъчил да
наложи в съседните му нам земи и племена, ял корав бой и то съвсем заслужено.
Решил да се събере с още такива неоправдани льохмани и да създадат движение,
което проповядвало любов по всички християнски канони. С времето то събрало
много привърженици и последователи. Вальо се почуствал като една своеобразна
месия на своето време. Божи пратеник, чрез който Господ разговарял със своите
раби. Постепенно всички от племето толбухенци се присъединили и му повярвали.
Това скверно влияние достигнало и до земите Зад
линията (общо понятие за Пастир и Хайдушката). Макар, че нямало особен
успех, то вече посяло семето на своята урудливост, което не може да бъде
изкоренено и до наши дни. В знак на добро воля, Валентин имал намерение да
изпрати свои пратеници-мисионери, да разгласят словото и да обменят опит и
мъдрост с местни водачи. Но тогава станала трагедия, която щяла да окаже голямо
влияние в развитието на историята. На едно свое религиозно посещение при
съседите си в Одесос, което Валентин съчетал с посещение на студентско парти в
Час Пик, той бил брутално набит и обруган, а малко след това и починал. Всеобща
трагедия погълнала племето му и те решили в чест на своя водач, да канонизират
в светец. Датата на която избрали да честват неговата памет била 14-ти
февруари. По някаква странна случайност или божие провидение, отложеното
посещение на делегация му за територията Зад
линията се съвпадали на същия ден. Пастирците не приели това никак добре.
Допитали се до местни мъдреци и велможи, които били такива, най-вече защото
държали най-много на пукница от всички. Те седнали, пили, яли, псували, сбили
се, както и други практики характерни за тях и решили: „Какво толкова, те имат
празник, ние също, грижи нямат, само да донесат вино и мезе...иначе не“.
Искали, не искали, пратениците донеси армаган. Къде за здраве, къде си подали
предварително, че знае ли се, какво може да им се случи. Малко преди тяхното
пристигане, местен гуру-сач получил видение, че на тази сбирка, шял да се
зачене човек, които щял да промени историята. Според толбухенците, той щял да
съчетае най-доброто от двете племена, а според пастирците точно обратно, ще допринесе
за предстоящ Армагедон. Първите твърдяли така, защо нямало да бъде на тяхната
глава, а вторите именно, защото си знаели тертипите и искали-неискали при тях
щял да е. Това провидение също така показва, че човек като пийне не знае какво
приказва и после обяснявай, че това не е като онова.
С
наближаването на датата кипяла треската подготовка при толбухенците. При
пастирците всичко си било по старо, защото каквото и да стане, те „са си
вкъщи“. Толбухенците отделили немалко време да мислят, колкото точно мисионери
да пратят, как ще се представят и какъв армаган точно да донесат. Въпреки, че
първоначално се е мислило, че това е пътуване с неособено важност, колкото
повече време минавало, те осъзнали, че това не е било мисия предварително
обречена на провал. Всъщност си е била баш такава, ама на Запад не осъзнавали
границите на действие на съседното си племе. И така в крайна сметка решили да
отидат 5-ма човека. Трима мъже и две жени, най-вече за да се покаже, че имало
равенство между половете. Реално и при пастирците е имало такова, защото пред
боя всички са равни, а пукницата не разделя хората по пол. Всъщност са били
5-ма, най-вече защото, единия имал баничарка, която имала голям багажник за
армаганите, пък и не пиел. А и не ходи да идват с Дуранкулашката маршрутка или
с гъзарското Ауди на Валентин. Все пак малко мъченишки вид трябва да си дадат,
но не прекалено. Пък и февруари все още рано се стъмва.
След толкова
приготовления, канения, траури и пукница, най-после дошъл заветния ден.
Изненадващото е било, че пастирците били много сдържани в консумацията, а
гостите от Запад – толбухенците, пукали и яли като невидели. Това било първото
показно от страна на гостите, какво ги чака домакините, всеки път когато ги
канят на денят в който почитали своето божество – СборЪТ. Но някъде из
огрижките, кирливите мастии и марковите ямурлуци на пратениците, се срещнали
погледите на един от местните младежи и една от пратеничките. Големия
пастиробългарин Родолюб и изтънчената с невиждана красота по тези земи –
Първолета. Невиждана, тъй като в този ареал на съществуване, като цяло нямало
много красота, а дори и съзнанието на племената Зад линията, не можели да си представят, какво е това красота. В
раздумка между пратениците и местните мъдреци, където разбрали, че май имали и
общ джинс, любовта им пламнала. А и предвид изпаренията и задушевната
обстановка, буквално било на ръба да стане. Така те се отдали в зяпане на
звездите, Родолюб ѝ показал, как се краде агне по кашкавалски, а Първолета, как да се къпе, нищо че не е било неделя.
И така в обмяна на опит, те се отдали на плътски страсти, в които се заченал
бъдещия вероятен спасител на света. Един от западната делегация усетил, какво е
направила, но решил да си трае и да си седи на гъза, защото си била традиция
гостите да биват обругани посред пир. Щом него не го пипат, значи всичко си е
на мястото.
Още веднъж Валдес, в още по-пълния си блясък. Средностатистически сборджия идващ от племето Толбухенци, също изглежда така
Както се
знае, няма тежки вечери, има тежки сутрини. Оттренирали на пукница, пастирците
сутрин се върнали към ежедневието си, а когато се събудили по обяд
толбухенските лешпери, посъбрали тихомълком каквото има и си хванали пак пътя
за ГрадЪ. Малко им било мътно, ама нали било на аванта, не ги били били, както
и обругавали, или поне 4/5 от тях, прибрали са се доволни. Пастирците не
останали много доволни от срещата, ама поне успели да си пробутат киселото вино
и застоялата храна. Точно в мига когато вече пролетта се разпъпила, тогава и на
Първолета се разпъпили първите признаци на зачатие на скверния плод между двете
племена. Толбухенците много бързо решили въпроса със следните думи: „да си я
взимате, няма ние да ви гледаме домочадието“. Пастирци щели-нещели я взели (бел. ред. - усети римата :D). Родолюб я приел
със широки обятия, тъй като нямал други. Без това като заколил овцете, заради
уж зараза, което довело и до известен траур сред съселяните му, които
едновременно плачели, че толкова дълго време крадените овце си заминават за
нищо, хем да не се заносят, ги похапнали, защото „какво толкова, най-много да се посереш“, въпреки, че били известни
със здравината на своята чревна микрофлора, свикнала да се поемата всякакъв вид
храни, във всякакво състояние. Че му останала малко място още за приемане на
друго същество. Незнайно дали заради чистия въздух, странната радиация или
древните зли сили впили се в тази земя, но бременноста ѝ преминавала
изключително леко. С изключение на майка ѝ, никой от племето толбухенци не поддържал
връзка с нея. Тъй като обхвата из тези ширини и дължини, хич го нямало, в
центъра на селище било „Дървото на познанието“. Било наричано така, тъй като
само като се покатериш на него, тогава хващаш някакъв обхват, било то на
румънски или финландски оператор. А самото дърво било престара череша, която
въпреки възрастта си, все още давала много плод. Това е било и единственото
дърво, което се беряло само с разрешение, а ако някой го бил нарушил,
най-честото наказани било „ще те бия през
ръчичките“. Тъй като пастирците били известни със своята хуманност, това
ставало с орехов прът с някои друг ръждив пирон. Според някои учени, които
посетили тези места и въпреки това оцелели, това бил своеобразен тотем,
изразяващ все още диващината на племето. А според пастирците, учените били
простаци изгубили акъла си. Парадоксалното, че и двете страни били прави.
Времето си
минавало, минала пролетта, лятото, настъпила и есента. Започнали приготовления
за най-големия празник – СборЪТ. Киселото зеле било сложено, виното почти
готово, като цяло както никога годината била много успешна и плодотворна.
Затова и решили да не канят гости, че много хубаво не е на хубаво. Мъдреците
усещали, че това благоденствие е може би именно, заради плодът, който растял в
утробата на Първолета. Странно, но пастирците били изключително внимателни с
нея и полагали много грижи и всичко това идвало от само себе си. Естествено,
внимателно и грижи са били много условни понятия за полудиво племе, кланещо се
на древна сила, но въпреки това се показали като добри домакини. Случайно или
не, родилните болки на Първолета започнали именно в нощта на 7-ми срещу 8-ми
ноември. Тъй като имали опит с израждането на агнета и телета, пък и пастирци
няма какво да се лъжем, са си били подвид телета, местите баби-акушерки се
захванали с първескинята. А и докато се качат на дървото да хванат обхват, че и
да звъннат на Бърза помощ щяли вече да я изродят. Пък и голяма част от
населението вече било подгряло за празника, кой щял да я заведе. Т.е. искаш ли
да не направиш нещо, извинения бол. Късмет било, че имало и преселили се от
Касъм бивши доктори, които да помогнат. И така, сред първите лъчи на утрото на
8-ми ноември се родил плода на любовта на две враждуващи племена. Дете заченато
на 14-ти февруари и родило се на 8-ми ноември, двете най-бележите дати сред
пастирците и всички племена Зад Линията.
В чест на това те го кръстили на най-силното същество - Сбор. Сега не си представяйте сцена като в
Цар Лъв, където се събират всички и пред тях се показва новороденото. От към
това нещо пастирците било силно суеверни. Преди 40-тия ден те не го показали.
Което всъщност се дължало на това, че бащата до тогава почти не изтрезнял, а
точно когато това станало, започнали и коледните празници, където по стара
традиция го играл коледар. Пък и имало много сняг, къде ще ходят, я. Също
заради суеверие, без малко да удушат малкия Сбор, заради почти цялото кълбо
червени конци, които му вързали.
Няма как да има писание за СборЪТ, а да се мине без сарми
И така, това
беше историята за зачеването и пръкването на Сбор. Дали е бил новата месия или
своеобразно гяволско създание, което ще доведе човечеството до апокалипсис,
това ще разберете след година. Ако се наканя да го напиша, така че нямайте
много надежда за продължение, все пак това е трета част от произведенията
посветени на СборЪТ, три е на късмет, а четните числа не, така че, сами си
правете сметката, дали и как ще има продължение...
