In Flames – Battles (2016)

С последните си три албум In Flames чисто музикално ми станаха абсолютно безразлични. И не, не съм от старите фенове, които ронят сълзи до 90-тарските класики. Даже за мен тогава групата беше нищо повече от една от многото шведски групи, които бяха добри, а такива през 90-те бяха изобилие. Даже все още смятам Colony (1999) за един от най-слабите им албуми въобще. За мен именно периода в които започнаха да се променят и се промениха, т.е. 2000 г.-2006 г., ще си остане най-добрия и любимия. С Clayman (2000) започнаха да се отърсват от традиционното си звучене, но без да има някаква рязка промяна, а и звучаха доста по-добре от преди това. След това с Reroute to Remain (2002) просто удариха 10-ката. Най-правилното време за промяна, която беше успешно направена, сцената вече се променяше и група, не са само се адаптира навреме, а стана един от лидерите и за мен ще остане най-добрия им албум. Появата на групите от NWOAHM, които използваха голяма част от тяхното 90-тарско звучене им позволи още по-свободно да погледнат върху музиката. Не отричам и факта за обратното влияние, американското звучене настъпи и в тяхната музика. А най-приятно беше, че бях съвременник точно на тези процеси. Именно и заради това следващия им албум Soundtrack to Your Escape (2004) ще остане най-любимият ми. И ако не си бил там през 2004-05 г., няма как да усетиш духа на албума и това звучене. Може би и това е причината днес много хора да не го харесват и не разбират леко мазното звучене. Come Clarity (2006) трудно ми хареса в началото, но сега пускай си го, откривам колко съм го подценявал незаслужено. След това вече промяна им дойде далеч за мен. И не че нямат добри песни, но това вече беше звучене с което не се асоциирах, може би на следващото поколение или на тези, които имат още по-отворено съзнание за промените. Но и не мога да отрека, че сета им 2008 г. на феста в Каварна преди Slayer беше разбиващ и показаха каква сила са на живо, и дано един отново имам възможност да ги видя.

След всички тези пояснения, е време да се насоча и към новия албум. Ако някой очаква през 2016 г. In Flames отново да засвирят мелодет е безкрайно заблуден. Дори преди 10 години с известни уговорки минаха за подобна група, камо ли сега, макар че за мен никога не са били точно такава група, но това е друг въпрос. В момента по-скоро звучат като…екстремен поп, модерен алтернатив, ведър метъл, нещо такова. Не мога да отрека, че целия албум звучи наистина свежо и актуално, дори модерно, но актуално е доста по-правилно. Песни като Drained, The End, Like Sand, Through My Eyes, всъщност направо първите 6 песни, толкова спокойно минават и ти влизат под кожата, че е трудно да не ги завъртиш поне още веднъж. След това има лек спад, но In Flames като цяло никога не са правили албуми пълни само с добри песни на еднакво ниво. Или това е така до Wallflower, която може да се приеме като The Chosen Pessimist part II, не защото прилича на нея, а защото носи същото настроение и дори прогресив в звученето си. А и тук е може би най-добрия текст от целия албум, в който може би Anders Friden прави най-силните си лирики:

The older I get, the younger I feel
The younger I feel, the older I seem
The more I feel, my age seems real
I Like to pretend I'm as young as I feel

След нея Save Me, завършва албума достатъчно на ниво, но ако имате възможност не пропускайте и двете бонус песни, които по нищо не отстъпват на тези в албума.

И така, ако си фен на групата с нещата от 90-те, едва ли би сложил повече от 4 до 5 примерно, ако не ти е пречила промяната след това, може и да има шанс да ти хареса албума, а вероятно ще ти допадне много, ако предишните два са ти любими. Но лично аз в албума чувам как групата наистина постепенно прогресира с времето и така достигана до това звучене. Да, няма почти нищо общо с албумите си преди 20-тина години, та дори и с тези преди 10 г. няма чак толкова общо, но както казах, не ми пука вече особено за нещата преди 2000 г., а тези след това до 2006 г., винаги ще ми останат много любими и именно това е причината Battles да ми се хареса толкова. Носи същото усещане, атмосфера, настроение и всички тези неща, които ме накараха толкова да захаресвам тези албуми. А и човек има нужда от малко по-ведра и надъхваща музика, особено в музикална година с албуми като Nordjevel, Dark Funeral и Urgehal. Но не пречи след като се извърти този албум, да си избиеш всичко лъчезарно, позитивно и ведно със Scour. На нехаресалите албуми ги препоръчвам, всъщност на всички ги препоръчвам.

Оценка: 9/10