С вероятно подзаглавие: И започнеш да ръсиш попръжни след
фразата „Бахти бахъра”. Естествено като други мои писания, това е вдъхновено от
такова в женски сайт с почти същото заглавие. Там ни препоръчават храни тип
сьомга, сардина, ленено семе, сусам и такива подобни. Нека да си ги ядат и
попръцкват коледно, но по евростандарти. Това писание ще е за баш
задължителните храни по бахърливо. И то тях се попръцква, но някак по
паганистично и следващо зова на природата.
-Кьопоолу – знам, че не
го обичаш и звучи като бивш играч на Милан, отишъл в вечния и кръвен противник,
ама ще го ядеш, къде ще ходиш. Цяла есен баба ти си е чупила ръцете да ти го
направи, че да има какво да плюскаш, михлюзин такъв. А оправдания, че в него
имало чесън и ще миришеш, което ще попречи на любовния ти живот, не вървят. Той
този ти твой живот знаем го ние, в един ленивец има повече живец;
-Обща туршия – задължително
от бидон. Задължително стояща на завет в мазата. Следствие от това,
задължително е ледено студена, което довежда, че всеки път ти стават на чукан
ръцете, като бъркаш. А както много добре знаеш, на дъното остава най-хубавото –
морковите, конопидата (по градско му - карфиол) и йелерма (по градски му –
земна ябълка, гулия). Ама пък после ти е доволно на корема и не особено доволно
като се сетиш да я изхвърляш август месец догодина. Което ни довежда до...;
-Кисело зеле – както много
добре знаем – първо се слага киселото зеле, след това зимните гуми. Народ с
такова мислене, няма умиране. Та каква зимна трапеза е без кисело зеле поръсено
с олио и червен пипер. Какъв зимен махмурлук е без зелев сок с праз, червен
пипер, че и черен такъв. Каква е зимна постеля, без да се озвучава и стоплена
от палаво припръцкване от преяждане с кисело зеле. Ако сте от гражданята и си
подпирате с зелето с паве и му слагате цвекло за цвят...губите много от
насладите на живота. А изживяването да изхвърляш кисело зеле посред върло лято,
когато чернотата му вече буквално поглъща светлината и има признаци на нов вид
живот...безценно ;
-Сланина/продукти от субпродукти –всеки с поне малко опит с освинването ще ви каже, че от прясна свинска кожа
и топли джумерки най-добре се посира. Това трябва да ви е урок за цял живот. А някои
с палаво изражение ще обяснят, как се пълни бахур и то не по начин по който то го
знаеш/правиш. За сланината не знам какво да добавя. С червен пипер си е класика,
а леко бъзната на скарата е медец. Но и с нея внимавай, че...абе няма хубаво последействие.
Не че хамел като теб има наяждане;
-Портокали/мандарини – е, Коледа идва все пак, трябва и друго не само свинщина. Или по-точно,
друго освен свинщината. Вече си пораснал и не ти дават кесии с цитрусови
плодове, румънски платняни носни кърпички, марципан и някоя банкнота, която
впоследствие ще бъде брутално иззета от родителското тяло, защото да не я изхарчиш
за простотии. По-точно, те да я изхарчат за простотии. Та вече сам трябва да си
ги купуваш тези неща, пък и знаем, че никоя част от портокала/мандарината не
отива зян. Семките се плюят деликатно от балкона отгоре случайно минаващите
минувачи, а корите се остава да освежават въздуха. А се хвърлят някъде между
Трифон Зарезан и 8-ми март, че вече хептен изсъхнали. Колкото теб един вид.
Бонус:
-Щолен/коледни сладкиши – не бе, майтап, ти луд ли си. Най-много някой тиквеник да издумкаш, което те
прави своеобразен канибал, но да не продължавам по темата. Що се отнася до
сладко, може и някой шоколадов дядо мраз да отразиш, и то ако пресрамиш да си
купиш, след като си се подготвял минимум седмица психически за това. Тя магазинерката
те знае, че си сумсук, така че няма нужда от притеснение;
-Праз – студено време праза
си е класика. Осмърдяването с чесън и лук е актуално през цялата година, затова
празът носи лека нотка на екзотичност сред палитрата на аромати, особено актуално
през зимата. Празненикът е класическа закуска, а още по-класическото как цялата
къща мирише на този деликатес. Ти не оставаш по-назад, но пък нали ще се къпеш на
Коледа, хайде сега. Всички знаят, че си писюр паткан, недей се франчуля.
Надявам се, този списък да ви е
полезен и помогне през студените месеци. Естествено могат да се добавят и още продукти,
може и да се извадят, зависи от вкуса на потребителя. А ти зимно време много, много
не подбираш за консумация, че сега ти се е паднало. Пък нали си обещал, че след
празниците се заляваш да правиш тяло за лятно време на плажа. Нищо, че като дойде
това време, се успокояваш, че ти имаш тяло, даже е било антитяло и си мислиш, че
си забавен. Не, не си, спри с чичовските шеги, недей повече.
Все пак ще трябва и подходящ музикален фон за консумацията/плюскането на изброените горе храни
1939: Южна Добруджа беше
перфектното място за тази дейност. В далечния югоизточен край на Румъния, на
която въобще не ѝ пукаше за нея, а територията към която винаги е пренадлежала
– България, винаги я е гледала с пренебрежение. Там, по-точно Касъм и най-вече
Пастир, се вихреше нещо с чудовищни размери. Пастир представляваше сбор от не
повече от десетина разпръснати къщи и не по-малко от 1 казан. Място, което
респектираше дори и албанските мафиоти и което към тази година ръководеше
наркотрафика в цяла Югоизточна Европа. Вероятно почти всеки е слушал от бабите
и дядовците си за красивите макови полета и вкусните захарни петлета от това
време. Изпод носталгията от детството се криеше черния воал на картела
„Пастир”. Сякаш силата му идваше от злото, което се беше впило векове назад в
земните недра по тези места. Едно от влиянията на Кърт Кобейн е било именно
историите от 1939 г. и 1940 г., които са се случили по тези земи. Това се вижда особено ясно в клипа на Heart shaped
box, където полетата от мак са 1 към 1 с тези до Стария
стадион. Снимка на тези ниви му попада случайно през 1992 г., а и като разбира
нейната история, тотално го вдъновява за бъдешия му албум. Но това остава
скрито за масовота публика. И по-добре...
Въпреки, че започна Втората световна война, това по
никакъв начин не пречеше на дейност на Картела. Да, вече имаха по-малко хора на
разположение, но пък връзките и пазара, които бяха си разработили годините
преди това им даваха нужната инерция. Консерватизма и сумсукурлъка на местните
още повече спомагаха за това. Трудно нови хора влизаха не просто в бизнеса, а в
неговите най-ниски нива, което беше сигурен атестат за циментиране на
позициите. Хората наоколо бяха доволни, тъй като маковете се гледаха лесно, а
им се плащаше добре за работата. Те и не се интересуваха много за какво е този
всичкия мак, но и гледаха да не питат, след като и двете страни бяха доволни.
По празниците, винаги имаше захарни петлета за малките. Родителите им като ги
гледах с какво удоволствие го консумираха и искаха и отново, и отново, да им
купят, се радваха, че все пак в тези времена на настъпваща война, все някой
изпитва радост. Но тъмната сянка на вече започналата война беше направо като
слънчев лъч пред тайната, която никой не подозираше. А именно това, че
захарните петлета бяха продукт именно на картела Пастир. Така те изпробваха с
малки дози своите продукти върху нищо не подозиращите деца. Родителите и те не
се съмняваха в продукта, след като домочадието им беше щастливо и пълно с
енергия. Понякога тази енергия държеше по няколко дни, но беше от полза, тъй
като децата помагаха в кърската работа. Трябва да се има предвид и това, че по
това време празниците бяха рядкост, съответно и консумацията на захарни петлета
и понякога и захаросани ябълки, беше сравнителна рядкост. В лицето на децата, Картела
виждаше не просто бъдещи работници, а бъдещи партньори. Все пак имаха някакво
останало достойнство, а и как се разработва подобна огромна работеща
организация, ако нямаш по малко останало такова. Такова обаче липсваше в
организацията, която разработваше пазара в съседното селище.
Толбухенците, въпреки, че въобще не бяха конкуренция на
картела Пастир, бяха най-големия им дразнител. Отнасяха се лошо с хората,
стоката им беше некачествена, експлоатираха децата, много често дори отвличаха
жените и ги измъчваха, дори без причина, а за собствено удоволствие. Това по
някакъв начин подбиваше пазара на пастирците и касъмците, тъй като за
страничните организации, те едва ли не бяха едно и също. При една среща за
разпределяне на пазара между Картела и албанците, последните бяха крайно
погнусени от толбухенците и действията им на пазара. Това беше един от малкото
моменти, когато имаше разговор за общи дейности между двете страни. А ако бяха
се реализирали, организацията на толбухенците буквално за часове щеше да бъде
пометена. За съжаление започналата война и събитията, които предстояха през
1940 г. и особено няколко години след това, доведоха до обратния резултат. Все
пак имаше първи наченки на съвместна дейност, изразяваща се в напръскване на маковите
полета на толбухенците с глифозат и разбиването на няколко лаборатории, където
се правеха захарни петлета. Това поспря малко набезите им, макар че малко след
това се опитаха да щурмуват Хайдушката и казана в Пастир, но бяха толкова
брутално изтласкани, че някои от толбухенците години наред не смееха да се
върнат по тези места, дори и по СборЪТ.
Важно е да се уточни и за какво е била срещата между
картела Пастир и албанците. След започване на ВСВ, някои от канали за пласиране
на продукцията били или прекъснати или силно засегнати. Тъй като албанците не
искаха да влизат в конфликт с Картела, предложиха без това условното разделение
на каналите, вече да се официализира. Те да си поемат на запад от Адриатическо
и Йонийско море, а за пастирци да остане Източна Европа и по-точно частта между
Балтийските страни на север, Егейско море на юг, Черно море на изток,
включително Босфора, а на запад до сегашно Косово. На Картела това не се
харесало особено, тъй като военните действия се изместваливсе повече на Изток и ще бъдат доста засегнати, но от
друга страна, трудно се разработват нови канали. Също така шекерчетата,
захарните петлета като продукти под прикрите остават за пастирците, а албанците
взимат захарния памук и криминалните кремчета. Договорено било също така
Картела да наложи и нов продукт, който бил още в разработка, а албанците, ако
имат интерес ще го изполват под франчайз и 75% данък печалба. Тъй като вторите
не били сигурни в успеха му, се съгласили, а и да налагаш нов продукт именно
през война било маркетингово самоубийство. А всъщност този продукт ще се окаже
един от най-важните разработки на картела Пастир. С толкова голяма значимост,
че ще надживее създателите си. С толкова широка популярност, че същите тези
разработчици ще останат в абсолютна анонимност и завинаги в сянката на неговото
величие. А именно – САРМАТА!
Според някои източници, разбирайте баби от дернека,
родени почти по едно и също време с цялата Вселена, думата „сарма” идва от
санскрит и означава „богатство завито в златно одеално”. А според друго,
произхода е вавилонски и няма точен превод, но може да се разбира като „Дарът,
който Мардук поглъща в чест на това, че разсича тялото на Тиамат и създава
земята и небето”. Много хора виждат в това символът за свързаността на земното
и небесното, който изразява през вековете сармата. Като прибави това, че Мардук
бил и божество на есенното слънце, чийто връх е именно СборЪТ, тази версия за
произхода на името е по-достоверна. Но в крайна сметка не разбираме, коя е
истината, тъй като бабите от дернека, се скарват именно заради това и започва
люто нареждане, коя каква била, та чак до бой се стига.
1940: Годината започна
така, както завърши предишната. Продуктите все повече се пласираха,
разделението между Картела и албанците се спазваше строго, а тези които
посмееха да го нарушат си поемаха последствията. Новият продукт на пастирците –
сармата, изключително добре се прие на пазара и особено през зимата се харчеше
като топъл хляб. Шекерчетата и захарните петлета също запазваха своите позиции,
така че чисто финансовото Картела беше осигурен, дори и в трудните времена на
война. Албанците бяха леко раздразнени от това, но пък близостта им с Италия и
Западна Европа донякъде балансираше нещата. Естествено наглите толбухенци се
опитваха за пореден път да са пречка и предложиха съвместни действия на
албанците с цел да вземат продукцията на пастирците и касъмците. Колкото и
първични да бяха, албанците не просто тактично отказаха, а прогониха сред дни
на мъчения бъдещите добричлии. Бяха предупредени и касъмците, които от своя
страна направиха наказателна акция, която разруши няколко лаборатории в бъдещия
квартал Балик. Лицемерието на толбухенците продължи след като предложиха и на
одесосци сътрудничество. Това доведе до разбиването на още лаборатории, този
път в бъдешия квартал Добротица. Одесосци тогава още бяха сравнително слаба
организация, но имаха силна връзка с пастирците и касъмците. А и те им оставяха
част от печалбата от доставките по море, което задоволяваше и двете страни.
Така толбухенците бяха почти изцяло унищожени, но събитията от септември 1940
г. обърнаха нещата на 180 градуса, но за това по-нататък.
Популярността на Картела и особено на продуктите,
достигна и до Германия. Бяха предложение изключително добри финансови условия,
за да се придобие техните разработки и да се приложат и сред войниците на
фронта. Картела естествено тотално отказа. Съветска Русия също направи контакти
с пастирците, но условията бяха толкова пренебрежими и неуважителни, че дори и
до начални разговори не се достигна. Отказа и спазването на неутралитет може би
доведе и до споменатите последствия след няколко месеца, но не може да се каже
със сигурност. След отказа на Картела, висшите немски ръководители дадоха
задача на учените да измислят продукт, който да е конкурентен на сармата и
шекерчетата. Според немалко историци, именно тогава са били измислени екстазито
и синтетиката, за да може германците бойци на фронта, да са постоянно в
кондиция за действие. Всъщност някои от войниците, които са се върнали от
Източния Фронт, са разказвали, че силата на материала на продуктите от Картела
била много по-голяма от разработките на немските учени. Даже някои са успели да
скатая 2-3 буркана от сармите и така ги пренесли и в Западна Европа. Учените са
правили подробни изследвания, какво е имало в тях, но все се сблъскали с тайна
съставка, която все така не разбирали. И не, не е била любов, все пак това не е
филм, а продукт идващ от недрата на Добруджа.
Като всеки добре развиващ се бизнес, в един момент идва и
точката, която се достига върха на възможностите и започва спада. За съжаление
историята на края на Картела Пастир не е от тези. За разлика от други случаи,
крахът на империята не се дължи на недалновидност при управлението или
настъпила икономическа криза. Наченки на това имаше още през лятото на 1940 г.,
когато въпреки успеха на продуктите, неутралитета на правителството започна да
дава негативни резултати върху дейността. Принципно лятото консумацията на
сарми спада драстично, но предвид инерцията от миналата година и зимата,
Картела донякъде беше спокоен за дейността си, а и шекерчетата си бяха с постоянно
потребление. Края на войната също не се виждаше, но както става обикновено,
крахът идва внезапно и неочаквано. Доброто за едни е ад за други. Скверността
на толбухенците достигна невиждани нива. Някой от техните люде беше подшушнал
сред хората на Царя, че след успеха на продуктите, сега Картела ще иска и
автономия, което означава, че Южна Добруджа ще стане територия изцяло
ръководена от пастирците и касъмците и независима от България и Румъния.
Змийската отрова изплюта от толбухенеца в ушите на Царя, дори му каза, че е
имало разговори с Германия и Съветска Русия и вече всичко било уговорено. Естествено
в това нямаше и грам истина. Картела изцяло си работеше независим от която и да
е държава, не създаваше никакви политически проблеми, а и не се месеше в
политиката. Просто си пласираше продукцията и това е. Но лъжливите слова
пуснаха корен и това доведе до пагубни за Картела събития. От тогава е и силна
връзката между толбухенците, сега добричлии и софийската диаспора, което
довежда до това, че и сега може да усети негативните последици си от тази
дружба.
Последваха разговори между политическите делегации на
България, първо с Германия, след това и със Съветска Русия. Резултата от
разговорите беше, че и двете страни отрекаха, каквито и да е разговори с
Картела и историята не отговаря на истината, но веднъж пусната отровата и
лъжата, може ли да бъде спряна. Като знак на добри отношения и коректност,
Германия реши да върне Южна Добруджа на България. И така официално на 7-ми
септемри 1940 г. тя официално пак се върната в границите, към които винаги е
принадлежала. За съжаление това беше неофициалния край на Картела. След
връщането в границите на България, това означаваше, че почти моментално столичните
дейци трябваше да завземат бизнеса, с помоща на толбухенците естествено. Все
пак пастирците и касъмците успяха да устискат още малко, но окончателния край
на организацията дойде на 25-ти септември. Първото, което направиха уж родните
освободители беше да разрушат всичките лаборатории и места, където се
произвеждаха продукцията. Бяха избити немалко мирни жители, измъчени деца и
изнасилени жени. Цели стада животни или бяха изклани или насилствено иззети за
царския дворец и толбухенските му подлоги. На населението бе наложено да мълчи
за тези действия, тъй като последствията бяха пагубни. Редица мъже уж бяха привикани
за действия на фронта, но черните камионетки в които биваха прибирани,
означаваха нещо съвсем друго. За съжаление страхът породи мълчание пред народа
и настъпиха тежки години. Единственото успокоение бе, че рецептата за сармите
остана в ръцете на пастирците и касъмците. Затова и на СборЪТ в знак на почит
към починалите от насилственото изкореняване на местния поминък, винаги има на
масата сарми. Последните години за съжаление много от родоотстъпници започнаха
да налагат, че било празник на кюфтето и руската салата. Но ако по-внимателно
човек се разрови в корените на тези жители ще разбере, че те малко или много са
свръзани или с насилниците дошли по тези земи след връшането на Южна Добруджа
или са толбухенци. За съжаление, това не се споменава в историята на нашия
край, но както знаем, историята се пише от победителите. Отново за съжаление...
Песен посветена на трагедията на Картела и трагичната съдба на местното население
