2017 г. – годишен хороскоп

Овен/Телец – както вече съм казал, не правя разлика между вас, а и сте един дол дренки. И като казах дренки, през 2017 г. направете си за всеки случай някой друг компот от дренки, че знае ли се;

Близнаци – сега, пак ви го казвам, не ви мразят, защото хумора ви е гаден или защото изглеждате като зализани коцкари на селска вечеринка (приятелски съвет – спрете си рисувате мустаци с химически молив), другите зодии и те не са много хубави. Мразят ви, защото сте хюмнета, спрете се тази година или поне пробвайте. И по този случай догодина новото мото на UEFA ще е  - SAY NO TO HJUMNARLYK;

Рак – за поредна година (за някои 30-та...чиста случайност) ще ви казват, колко сте добър и свестен по душа, ама...но вие си знаете, че това „ама” не е кюмбе, че да ви топли. Слагате 5 лв., че Милан няма да станат шампиони, а те тъпаците не само ще станат, че и с преднина, сякаш не ги знаете какви са непостоянни. Знаете, че същината на живота е пътуването, а за здраво тяло трябва да ходите редовно, затова и през 2017 г. редовно ще ви пращат да ходите на майната си или поне в мазата за буркани.

Лъв – ще изживеете голямата си любов, но внимавайте да не е със Скорпион, че после да няма „ама, г-н хороскоп, вие май...тука нещо...май базик с мен”. Летните страсти ще горят с пълна сила, колата ви също, което ще доведе за чудене за цял живот тип, за какъв чемер ви беше да палите огън до нея, че да впечатлите току що завършила абитуриентка. И да, голяма любов и бъдещата икономистка от Свищов (принципно е от Тервел, ама...) са две различни, да ви кажа аз. Абе с две думи, стойте си на гъза, кусур ви е още простотии на главата; 

Дева – толкова сте деви, колко аз съм щепсел (произнася се щепсал)...

Везни – хвърлете киселото зеле на време, претакайте общата туршия редовно, внимавайте със сернистата киселина във виното, че после и дрожди да слагате, тя ферментацията ходи я оправяй.

Скорпион – ще намерите най-после любовта. Горко за нея и много добре за вас, тъй като досега сте вгорчавали живота на хората около вас не през цялото време, а сега вече постоянно. Когато минавате път на черна котка, тя ще се кунди и плюе три пъти през опашка;

Стрелец – абе тук май станаха много зодиите, нещо май покрай еврофондовете, много взеха да се усвояват и сулю и пулю станаха зодии. Време е за съкращения...така че догодина не се изненадайте ако сте Лъв или Риби или накратко казано, стига сте се правили на животни, трябва да остане ракия и за гостите, както казваше баба ви;

Козирог – като сядате на стол, не се чекнете. То ако си трябваше, щяха да бъдат направени с два крака, не с четири. Всичко това ще доведе до много конфликти, които с целта си да избегнете или потушите, ще започнат да ви викат Майка Тереза. И не защото сте добър самарянин, а защото сте албанец;

Вод(к)олей – от куртоазия предлагате на приятел да му помогнете да прибере дървата. Ставате пишман за това, защото ще му чистите улуците, подреждате гаража (е, взимате си една торба ключове...случайно), рините дана, израждате телетата, прекопавате 50 дка. лозе, че накрая ви намира махна и ви казва, че то вас нищо да не ви накара човек. Което довежда до това, че след 2 вечери на пияна глава му припикавате кучето, с което принципно бяхте в добри отношения. И затова съвестта ви ще ви гложди и няма да спите;

Риби – хубаво ти беше тази година, нали? Яде, пи, пука, не ти беше тежко, нямаше махмурлук, пък другите се късахме от работа. Ммм. Ще те видим догодина, скатавка такава, калитар с калитар такъв, ние тука... (бел. авт. - звездите нещо взеха да ръсят попръжни и закани, но спокойно Риби, хубава година ще имате. Нали сте риби все пак, няма да се удавите, я...или пък...все пак внимавайте като ходите на море в Шабла с колегите...)

Empty Words part IV – season 2016/2017

Краят е неизбежен и бавно или бързо настъпва. За годината говоря, много ясно, макар че и за друго може да се отнесе. Сега, дали е била хубава, лоша, нормална или както всяка друга, е тема на субективна гледна точка. Няма да се задълбочавам каква е била моята, в крайна сметка никой не го интересува душевните ми терзания, че лежах в болница, че се махнах най-после от онзи кретенски блог и си направим мой си кът за писания, пък сега дали и те не са кретенски…Така или иначе съм си мрънкало, то е ясно, да се насочвам направо към впечатленията ми от албумите тази година.  

2016 г.

Предишните издания изброявах направо впечатленията ми от групи/стилове/хора и други такива. Но тази година ще направя направо класация на албумите ми, тип топ 32. А защо 32, а не 10, 20, 30, дори 33, за по-сакрално, ли? Няма конкретна причина, просто за тези албуми си струва да пиша. Така че да започвам, че голямо хранене предстои:

32. Spiritual Beggars – Sunrise to Sundown – приятна лятна музика имаща много общо с класически рок от 70-те. Хубав албум, но далеч от личните ми пристрастия;

31. Opeth – Sorceress – толкова вече мирише на нафталин музиката им, че на човек му става гадно, как група, която преди 10-тина години беше символ на новото и прогресивно, сега се е забила в такова звучене и се е превърнала в едноличен проект със спорни качества. Но и не мога да отрека, че тези 2 песни, които стават в албума, звучат много добре. Ама какво от това…;

30. Ihsahn – Arktis. – за разлика от Emperor, соловия проект на Ihsahn ми е скучен, с изключение на aNGL. Но тазгодишния му албум е слушаем, има добри песни и не писва (много);

29. HammerFall – Built to Last – в периода 99-2002 г., това беше една от най-любимите ми групи, но и от тогава не съм слушал техен албум. А този звучи недразнещо, непатетично и не ти идва да се застреляш от скука, даже имаш желание да си го пуснеш отново или поне ако ги нямаше поне 20-тина от заглавията по-долу;

28 . Brujeria – Pocho Aztlan – малко шанс дадох на този албум, при повече слушане щеше да е доста по-напред в класацията. Но след толкова години заслужавало си е чакането,;

27. Svartelder – Pyres – Doedsadmiral беше видимо активен тази година, но за Nordjevel ще стане въпрос малко по-късно. Втората половина на албума е много силна и ако блека ти е любимото звуково нещо, не трябва да се изпуска това;

26. Serpetine Dominion – Serpetine Dominion – на едно място Корпсграйндър и онзи скокливия евреин от KSE + бившия барабанист на TBDM, резултат лично за мен много по-приятен от който и да е от последните албуми на изброените групи. А и голям плюс е, че е кратък;

25 . Sarkom – Anti – Cosmic Art – умопомрачителни тъпи заглавия на песни, а не са на 15 год. примерно. Извън това албумът е крачка назад в сравнение с предишния и само това, че е кратък го спасява от провал. Не че на тях им пука..;

24. Abbath – Abbath – гледайки класациите на албумите на 2016 г., в тях почти винаги присъства и този албум. А честно казано няма много за какво, тук работи принципа, че до един момент, след като си работил за името си, след това то работи за него. Нелош албум, но нищо повече. Концерта му в България допринася още повече за „добрите“ впечатления;

23. Sarke – Bogefod – по-слаб от предшественика си, но все така нихилистичен и груб. Тук разочарование трудно може да има;

22. Pain – Coming Home – един от най-големите хитове на тупса-тупса проекта на Пешо Лицемерния е Same Old Song. За съжаление от 2005 г. насам цялото му творчество може да се определи така. Което не пречи да се изкефиш на албума и да си припяваш поне 2 песни от него;

21. DevilDriver – Trust No One – останах много приятно изненадан от тазгодишното им произведение. Не писва, не звучи все така едно и също. И щеше да е доста по-напред, ако не бях си пуснал след това албум Chimaira. Много олекна, но поне е надъхан;

20. Urarv – Urarv – много хора съсредоточени да ровят за блек от всякакви странни места и да мрънкат как вече в Норвегия нямало нищо като хората, изтърваха това издания. Което май даже не е ЕР, а промо. Явно Aldrahn му писна от DHG, което разбираемо преди миналогодишния им албум, и си направи своя група, която има много повече общо с The Deathtrip. Задължително издание;

19. Kvalvaag – Malum – липсва ти звученето на норвежки блек от преди 1996 г.? Първия Troll ти е любим? Мразиш грандиозните симфота в блек? Еми това е албумът за теб. Въпреки, че съм го сложил толкова назад и аз не знам поради какви причини, това е един от албумите на годината. Млада и все още надъхана група, която има още да се развива, но показва добра звучене още от сега. Определено ще ги следя за в бъдеще. А и забравих да кажа, има кавър на Troll от първия им албум;

18. Borknagar – Winter Thrice – бях много обнадежден за полуадашите след прекрасния URD, но се оказа напразно. Дори и участието на Garm не помогна, но като цяло не им е за сефте и май споменатия вече албум беше изключение;

17. Entombed AD – Dead Dawn – така и не успех да харесам Entombed, не му пука за разделението на две, кой бил прав, кой не. Ей този албум е много приятен, звучи добре, става за пиене, става за куфеене. Музика без финтифюшки, направо удря;

16 . Khonsu – The Xun Protectorate – едно от интересните и по-необичайно звучащи неща, да не казвам авангардно. Ако ти липсва една идея по-странното звучене от норвежки блек групи от края на 90-те, това е албума за теб, едва ли ще останеш разочарован;

15. Darkthrone – Arctic Thunder – пак има блек, пънк няма, дърто хеви и 80-тарщина също бол, т.е. почти без изненади. Албумът е много добър и лично за мен най-интересното им издание за последните 10 години;

14. Metallica – Hardwired…to Self-Destruct – има нова Металика и тя не е на първо място? Не е даже в топ 10? При други условия, дори и в долната половина на втората десетка. Това явно не е моя класация, но бих ощетил поне 10 албума, ако бях ги вкарал в топ 3. Макар че ако не беше толкова дълъг или беше останал само първия диск, без проблеми щеше да е в топ 10. Но това няма значение, винаги ще са ми любими почти до телешки възторг, а и трябва да се дава шанс и нови неща, а не да се циклят едни и същи, пример – всички които скъсаха да хвалят новите Мейдън и Слейър миналата година…;

13. Witchery – In His Infernal Majesty’s Service – траш албумът на годината. И да, има много блекария в цялата работа, което за мен е огромен плюс, а и не ме интересуват групи играещи го на носталгия към 80-те, когато са се раждали (и аз съм роден тогава де…). Чуй го, има поне 3 песни, които биха минали за хит на годината;

12. Djevel – Norske Ritualer – олдскуул блек албумът на годината. А песента с Hoest (Taake) е блек хита на годината (не ѝ пиша името просто, защото е дълго, сложно и норвежко, а и ме мързи). Има и акустичен инструментал. Повече такива албуми трябва да има и да излизат от Норвегия;

11 . Dark Funeral – Where Shadows Forever Reign – според last fm, това е втория албум, който съм слушал най-много тази година, а Dark Funeral е най-слушаната група. Но това не означава, че голяма част от това слушане е просто, защото обърнах голяма внимание на албума, което не е напълно заслужено. Добро завръщане след толкова промени в състава, но просто не може да се мери с нещата по-нататък;

10. Anaal Nathrakh – The Whole of the Law – Extravaganza е хитът на годината, албумът почти буквално е трепач и може би за мен това е най-добрия им албум. Понякога грозното е красиво по свой си уродлив начин.

9. The Wretched End – In These Woods, from These Moutains – Samoth за разлика от Ihsahn си държи здраво на екстремното звучене, което довежда и до много добри резултати, като този албум. Не бих казал, че е най-добрия им, но определено продължиха със силните издания;

8. In The Woods… - Pure – може би това е завръщането на годината. Много силно издание, много атмосфера, която бавно, но сигурно попива в теб след всяко слушане; 

7. Scour – Scour – Фил Анселмо винаги го е перяла сачмата. Честно казано нито соловия му проект ме интересува особено, нито Down, нито новия Superjoint. Обаче това ЕР е сила и ми идва точно на място. Да, малко разнообразието липсва, но именно това е чара на тази гюрултия;

6. Urgehal – Aeons in Sodom – подреждайки класацията знаех, че този албум ще е сравнително напред в нея, но се оказа, че почти влезе в топ 5, но предвид това че от 5 до 2 са почти на едно високо ниво, но нямащи нищо общо албуми, това е максимума за този албум. Достойно сбогуване с Трондр Нефас, цяла купчина блек метъл мафиоти са гости в албума и ако блека ти е присърце, а това не си спрял да го въртиш, значи нещо куца;

5. In Flames – Battles – да, звучи модерно и мазно, обаче и много свежо, особено като се види с какви неща е заобиколен в класацията и какво съм слушал, това е издание, което беше нужно да изпускане на парата, след едни Djevel или Scour примерно. Не ми липсват въобще 90-тарските им неща, винаги съм бил фен на периода им от 2000г.-06г. и ще ми остане едно от най-любимите ми неща. Този албум няма нищо общо с тогавашното звучене, но има една искрица, която ми носи от настроението, което носеха тези албуми;

4. Skuggsja – Skuggsja – понякога музикалните драскачи използват фразата „неземна музика“ излишно за какви ли не неща. За това издание определението е точно на място. Едно от най-съществените неща през тази година в музиката, заслужаващо да му се обърне сериозно внимание. Думите тук наистина са излишни;

3. Korn – The Serenity of Suffering – албум, който първоначално не приех за нещо повече от добър, но след всяко слушаше все повече се впиваше в съзнанието ми. Корн последните 15-тина години са ми били слабост и ми много приятно, че продължават със силните издания и най-важното, във форма са и звучат адекватно;

2. Witherscape – The Northern Sanctuary – такива албуми са ми най-любими. Междудругото си ги пускаш, чисто от любопитство, а и Дан Суоно си е хаховец. И в следващия момент не спираш да го въртиш. В него има всичко - дет метъл, 70-тарски прог, класическо хеви, че дори и Whitesnake. За жалост Опет вече няма да издадат подобно качествено нещо, но от друга страна и по-добре, защото такива албуми заслужават напълно всички добри думи и хвалебствия, без да се пънат за някаква претенция;

1.      Nordjevel – Nordjevel – първо започвам с един факт. Албумът излезе в средата на януари и още тогава не остави шансове за другите издания през годината. Така трябва да звучи блек метъла през XXI век. Всяка песен заслужава внимание и си своеобразен хит. Звукът е ок, има динамика, масивност. Да, ако си фен на 90-тарски Дарктрон едва ли ще ти хареса, но така звучи блекът сега, без ни най-малко да е предателско. Без конкуренция на първото място!!!

Други неща, които трябва да се споменат, че Katatonia направиха доста приятен албум този път за разлика от този от 2012 г. и последвалите даже и не знам какви точно неща като определение. Само това, че го слушах в неподходящо време е причината да не е в класацията, макар че предвид някой неща, които влязоха в нея, не е проблем и сега. Странно, но изслушах новия Sabaton и това не беше най-лошото нещо през годината, даже минава за търпимо. Докато Beseech, които след не малка пауза пак направиха албум, ме налегна такава скука, че даже и втори път не си го пуснах. За „първоначалната“ версия на Dusk and Her Embrace на Cradle of Filth, не знам какво да кажа. Лично аз смятам, че някои от нещата са записани сега и не са от тогава, а и гласа на Дани Филт тогава и сега има огромна разлика, така че…Но още веднъж доказаха, че ако не е миналото им, вече трудно привличат внимание, въпреки честото издаване.

Концерти имаше бол, най-хубатото беше, че имаше издание на феста в Каварна, което беше най-силното от 2011 г. насам, а за повърнята, която ръси Цонко не ми се говори. Дано догодина има отново издание, иначе би било загуба, а нека бившия кмет да си прави вехтите събития, в които няма нищо лошо обективно казано.

2017 г.

Каквото било през 2016 г. било, време е за очакванията за догодина. Естествено като всяка година, а и както май вече съм казвал в тези писания за края на годината, групите имат абсолютното право да не направят нищо и аз да бъда голословен. Но нека започвам, че голямо хапване престои:

Dimmu Borgir – не че нещо, но за 4-ти пореден път са в този раздел, а не в предния. Оставам на страна (крайното си) фенството си, но групата ако и през следващата година не издаде нещо, че станат 7 години. Т.е. почти са изтървали десетилетието, а като се вземе предвид, че за предишното бяха една от най-значимите и влиятелни групи. Бавно, но сигурно се заличава една група...дано да греша, но нямам особено позитивни очаквания и за 2017 г. за тях;

Mastodon  - май новия им албум ще е двоен. Но какъвто и да е, засега слабо нямат, а дори и да направят такъв албум, вече са прекалено напред в сравнение с много групи и реално нямат конкуренция;

Paradise Lost – засега има само информация, че ще влизат в студио. В интересна ситуация се намират, след като възвърнаха дет вокалите, дали това ще продължи, ще намалее/увеличи, накъде ще тръгнат, ако въобще тръгнат на някъде пак. Нов Host не очаквам, но няма да е лошо нещо да променят леко, че с последните два малко на сигурно играят, макар че е друг въпрос, че това не ми пречи;

SepticFlesh – след като през 2014 г. очаквах албум на годината от тях, а получих разочароващо нещо, сега съм леко предпазлив в очакванията. Пак ще има Пражки симфоничен оркестър, пак албума ще е през късна пролет и пак след 3 години разлика. Само да не е пак разочарование;

Immortal – за разлика от Abbath тук все още ще ми е интересно какво ще се направи. И да, май и той ще прави нов албум, но едва ли ще ме впечатли. В момента са в добра позиция, тъй като не се шуми много и преспокойно могат да направят албум, който да е много по-добре от този на Абат, което не е много трудно..;

Watain – всъщност тук няма никаква информация за каквато и да била нова музика, но ще станат 4 години от последния им. А и в момента са блек групата в най-добра позиция, популярни са, слушани, трю, некро, окултни, макар че за мен музиката е най-важна, а в последния няма как да се лъжем, скуката си я имаше;

Satyricon – след като миналата година написах, че през 2016 г. ще се шуми много около тях, т.е. абсолютна глупост, тази година вече го очаквам. Юбилейното турне за Nemesis Divina мина, Сатир е добре, така че за нов албум и/или албума с кавъри, който подготвят, имат достатъчно време. Пък сега какви са очакванията е друг въпрос;

Cradle of Filth – със завидно постоянство издават албуми/компилации/други подобни, активни в социалните мрежи, но въпреки всичко това, все по-безинтересни стават, Дани Филт отдавна си загуби гласа, а допреди 15-тина години ми бяха може би най-любимата група. А сега нищо не очаквам и едва ли ще ме оправдаят;

System of a Down – определено това ще е едно от най-чаканите издания през 2017 г.. Тук очакванията няма как да играят, защото не са от най-предвидимите, така че няма да бъде скучно;

Nidingr – имам големи очаквания, досега държат стабилна линия на качеството на изданията и няма как за новият албум, да не се очаква същото. На 10-ти февруари ще се разбере; 

Solstafir – всъщност нямам очаквания тук, просто защото музиката им е трудна за определяне, а и чак с последния албум ги прослушах, след който направиха един от най-добрите концерти на който съм присъствал;

Rammstein – както казва Тил Линдеман, ако всички върви добре есента на 2017 г. ще има нов албум. Така или иначе, какъвто и да е, едва ли ще им се отрази върху популярността и феновете ще бъдат разочаровани;

Carcass – има възможност за нов албум в края на 2017 г., няма какво да лъжа, това е може би единствената дет група за която ми пука наистина. Шансовете да се изложат са минимални;

Barren Earth – миналогодишния им албум беше сред най-добрите за годината, така че за новия очакванията са високи, а и досега държат високо ниво.

Еми това е от тазгодишното ми словобудство, едва ли много хора ще се убият да четат това, но на всеки който го прочете пожелавам една хубава 2017 г., в каквото и да се състои това. За черната серия от починали личности през 2016г. не мисля да говоря, достатъчно се изписа, изговори и по-лошото, че не спира дори и в края на годината. Но така или иначе това е живота, независимо дали са близки, роднини и хора, които сме им фенове на творчеството, това е неизбежния край. Но нека да не завършвам така отрицателно и негативно. Бъдете здрави, нямайте много простотии на главата, ако имате възможност ходете на концерти, слушайте музика, пийте, яжте, целете от балконите кучетата с фъстъчки и каквото такова, че в малките моменти се крие красотата на живота. Това е, живот и здраве догодина пак.

И като за край песента, която се въртя най-много, нищо, че скоро ще стане на 20 години. Като играе шведската мафия, времето няма значение

Metallica – Hardwired…to Self-Destruct (2016)

Първо, важно е още от начало на уточня, за който не е усетил и не знае, че Metallica са ми най-най-най-любимата група. Всъщност дори и това е малко като определение. Така че новия им албум си е един вид огромно събитие. Но и не съм от онези крайни фен-бойчета, които обожават всяка тяхна крачка, винаги съм виждал слабостите при тях, което е и причина да са ми толкова любими. Затова и Ride the Lightning (1984) ще остане вечния ми номер 1, въпреки, че не обичам 80-те. Затова и Черния (1991), ще бъде номер 2 в тази класация, въпреки „предателството” към траша, но и албумът с възможно най-добър звук, възможен благодарение на така мразения Боб Рок. Затова и перфектния по всеки параграф и без слаба секунда дори Master of Puppets (1986), никога не стана най-любимия ми. Затова и нямам проблем с Load (1996) и ReLoad (1997), въпреки, че преспокойно можеше да от всеки от двата да се махнат по 2-3 песни. А и прослушах групата и като цяло тази музика благодарение на тях. „Тенекиения” St. Anger (2003) го приех без проблем и даже си имам любими песни. Death Magnetic (2008) го смятам за перфектен към днешна дата и за моментното им състояние. Много ми е приятно, че слушаш музиката им без стереотипите от 80-те, наслаждавам се на това, което правят, след като преди 15-ти години бяха да ръба да ги няма вече. Всъщност това е още причина да харесвам St. Anger. Той беше проводника групата отново да се събуди и да намери сили да бъде номер 1, каквато и винаги е била. Някой би казал, че това е изтъркано и неправилно мнение и позиция. Еми да, но аз живея в настоящето и всички нареждания за музиката им, не могат да отнемат удоволствие да си пусна новия албум и да се радвам, че все са сила. И да, има прекалено много музика, че да се акцентира върху Metallica. Но какво от това, има и прекалено много храна и бира, която е хубава, но колкото и да са добри, никоя от тях няма да ти носи удоволствието и насладата на най-любимите ти, нито на онази първа хапка, нито на онази първа глътка, след дълго чакане.

Така е и с новия им албум. Направо казвам, че това е първия албум, който не ме „хваща” на групата. Даже на моменти усещам, как сякаш се напрягам и мъча да слушам. Но е така с любимите неща, не търсиш кусурите им, а хубавите им качества. Не мога да отрека, че 11 от 12 песни да са над 5 мин. и половина идва в много и натоварва слушателя. А и разнообразието не е най-характерната черта на албума. Колкото и странно да звучи, една балада/бавна песен, определено би внесла много, много повече за разнообразието на албума. Траш да търси човек, малко трябва да се поозори, не че няма, има рифове бол, но в момента Metallica звучат като нещо повече, а и би ги ограничило. Да, откриващата Hardwired, която е и най-кратката и интензивна песен от албум, носи много от атмосферата на Dyers Eve или Damage inc.. Същото важи и за закриващата песен Spit Out the Bone, в която между другото е вкаран и мотив, който звучи все едно взет от звученето на St. Anger. Личния ми фаворит без всякакви съмнения е Dream No More, която е може би най-лесно влизащата под кожата, а и носи по-скоро духа и звучене на 90-тарската Metallica от колкото от „добрите стари времена”. Също много силна е Atlas, Rise!, която май за съжаление ще остане под сянката на това, че има Maiden мотив. Директно казвам, че всеки който мисли, че групата краде от Iron Maiden е глупак. Metallica никога не са крили влиянието от тях и това винаги се е чувало ясно, а за мен даже е плюс. А и тази измислена война между групите...Същото важи и за всички, които обвиняват групата, че в този албум има много самокопиране. Сега чуйте миналогодишните албуми на Iron Maiden и Slayer, ако там не чуват самокопиране, еми извинявайте тогава, трябва ви лекар. Влиянията на Metallica винаги са си личали, а и те не са мъчили да го оправдаят. Това важи както за Diamond Head, така и за Motorhead, така и Black Sabbath. Всъщност, както и в Death Magnetic, и тук си личат явните влияние или по-точно завръщане към звучене на 70-тарските Sabbath, но не ме разбирайте погрешно, шанса да си пусна тях през Metallica  е почти нулев.

Вокалите на Хетфийлд продължават да бъдат все така размазани и мазни, което никога не ми е пречило, даже ми харесва. Но отново се завръщат и по-агресивното, т.нар. вълчо пеене, макар и по-рядко. За рифовете няма смисъл да говоря, този човек там е машина и нищо не може да го събори.  Не мога и да отрека, че този път солата на Хамет не са особено впечатляващи и малко минават ей-така. Темата за баса, тактично е пропускам, защото никой не може да се сравнява с Клиф Бъртън, а Нюстед винаги е бил порязван по този фактор, въпреки явната му надъханост и самораздаване и няма да е честно да хваля/нареждам Трухильо. Никога не ми е пречело свиренето на Улрих и след този албум това не се променя.

 И така, това беше едно честно и искрено ревю или пък мнение за албума, какво значение има какво ще е определението. В крайна сметка, всичко е едно чесане на езици, в зависимост кой какво му харесва. Ако албумът беше останал само с песните от първия диск, оценката щеше да е с 2 единици по-нагоре, но от друга страна, имам достатъчно музика да слушам от любимата си група, бил той хубав или лош, никога не е излишен. И да, няма да е албума на годината за жалост, не знам дали и в личния ми топ 5 ще влезе, но какво от това. Това което чух ми хареса, не ме разочарова, няма да мрънкам, защото в крайна сметка музиката е затова, да ти носи удоволствие, а тази на Metallica винаги ще го прави...до края.

Оценка: 8/10

Пришествието на Третия Сбор

Човешките създания са странни. В тяхното съзнание винаги е било заложено чувството за страх, качващо адреналина и носещо някакво странно удоволствие. Затова и през векове са били създадени толкова произведения с подобна насоченост, макар че реалния свят, този който ги обгражда, да е по-ужасяващ и смразяващ кръвта от какво и да е било творчество. Чувството за страх кара човек да се чувства жив и съзнанието му да открива нови граници. Но има неща, които човешкия ум не просто не може да си представи и измисли, а дори не може да сложи наченките на това което може да се сблъсква. Той, чието име се възхвалява през ноемврийски есенен ден, е реалност и съществуването му е доказателство, че за човек има все още много скрити кътчета не само по земята, а и в съзнанието му...

I-во пришествие – In the times before the light

В първите години на планетата, още когато е нямало следа от живо същество и всичко наоколо е било огън, камъни и сяра, Той се е пръкнал. Въпросът дали е от тази реалност е сложен. Самото определение „реалност” е строго субективно и зависи от границите от конкретното същество. Защото за Него има само една реалност и независимо дали е животно, растение, буболечка, йоркипе или човек, всичко му е подвластно. С вековете силата му се увеличаваше, животните ставаха все по-големи и кръвожадни, а когато те му доскучаваха, Той ги избиваше и идваха нови на тяхно място. Нови, не толкова брутални, но не по-малко кръвожадни. Едно такова беше човека. На вид дребно и безобидно, почти всяка твар можеше да го убие, а особено вида добруджаникус крадиливос семикус, накратко пастирец, само от леко течение се погубваше. Но то му стана интересно, тъй можеше да развие интелекта си за разлика от животните и да го прославя, така да го направи всесилен. Той им даваше дарове, които да потискат съзнанието им да се откъсне от неговото влияние. И така с течение на вековете, хората решиха да направят празник на които да прославят името му, чрез приготвянето и консумирането на тези дарове. Празникът щеше да носи неговото име – СборЪТ. Година след година, празник след празник, пукница след пукница, неговата сила и влияние върху разума на хората се увеличаваше. Но имаше и създания сред тях, които въпреки прекомерната консумация на дарове се усъмняваха в него. Те започнаха да почитат други същества, но такива които техния собствен ум беше създал, а така неговата сила се погубваше сред тях. Все повече и повече започнаха да се увеличават, да създават собствени езици и писменост, собствени празници, а след време дори и да воюват, защото вярват в различни собствени божества. Това за Него беше добре, но така или иначе силата му, която беше безгранична, намаляваше. Само една малка група от хора, живееща в селища в провинцията Южна Добруджа, запази вярата си в него и да практикува ритуалите и консумира даровете пратени от Него. Но това не му стигаше и Той реши да се оттегли и да си почине, ритуал известен сред вярващите в Нему хора като „дремуцане”. И така да събере сили за следващото си идване, когато отново усети слабостта в човешкото съзнание.  

II-ро пришествие – Behind the curtains of night phantasmagoria

И така времето минаваше, година след година, десетилетие след десетилетие, век след век, Неговите поклонници намаляваха все повече и повече. Въпреки това с настъпването на Средновековието/Тъмни векове и Ренесанса, някои от хората, започнаха да ровят по-дълбоко, не само в книгите, но и в душите си. Във всяко човешко създание беше заровена семката на преклонението към Него, но в повечето беше отдавна забравена, въпреки това ѝ трябваше малко отново да разцъфне. Много от по-напористите и жадни за знание бяха убити, измъчвани или постоянно тормозени да престанат да се интересуват от миналото и Него, а още по-малко да празнуват деня в Негова чест. Църквата, особено католическата, правеше всичко възможно да попречи на търсещите информация за него да научат нещо повече, а ако това станеше, моментално той биваше хвърлен в някоя килия, далеч от другите хора и възможността да прослави отново Неговото име. Но това беше нейното лицемерно лице, тъй като тя държеше почти всички писания и артефакти за Него, а и всяка година празнуваха празника именно с неговите дарове, макар и завоалирано под друг празник и име. Но силата ѝ намаляваше, а неговата бавно и постепенно отново се възвръщаше. Беше спорно дали това е добре или зле, но така или иначе за Него нямаше добро или зло, всичко беше част от неговия контрол, който скоро щеше да се завърне отново победоносно. Дивашките племена от Южна Добруджа не бяха забравили ритуалите и продължаваха да пируват с неговите дарове, а и в тези смътни времена, когато все повече хора губеха вяра в Църквата, и въпреки страха си към нея, изкушението от Него ставаше все по-силно. В някои от селищата вече имаше картини, където бяха нарисувана скверната троица на носителя на изначалното зло – Сарма – Вино – Гости от ГрадЪ, която винаги образуваше 11 броя обекти. Църквата обвиняваше хората, кланещи се на Него, за дяволопоклоничество, но всички знаеха, че Той е нещо много повече от антипод на наложените норми, и сега когато неговото завръщане предстоеше, страха от изкушението се впиваше в костите. И въпреки силното влияние на Църквата, Той се възвърна. Реки от вино потекоха из човешките тела, стомасите им бяха запълнени от сарми, а черните конници, известни като Гости от ГрадЪ, вече се настаняваха не само на масите на поклонниците му, а постепенно се впиваха и в душите им. Той се въздигна от кладата на неуспеха на тези, които се отрекоха и се помъчиха да заровят спомена за Него. Миналото беше мрачно и тежко, настоящето придобиваше краските на клада, а бъдеще носеше нюанса на предизвестената гибел на всеки човешки разсъдък осмелил се да му се опълчи. СборЪТ се върна, не по-силен от преди, а силен както от зората на планетата. И така минаха два века под черния воал на консумиране на неговите дарове и поклон пред всесилността му. Но историята е кръговрат. Настъпиха времена, където този път хората жадни за знание за разлика от тези, благодарение на които той се възвърна, започнаха да губят интерес към него и пламък запален в душите им затлея. Идваше времето на машините. Там Той все още нямаше нужната сила и влияние да се наложи, въпреки цялата му величественост. Все още имаше влияние върху немалка част от човечеството, но жаждата за новото, което той беше сложил в душите им се обърна към него и Той просто остана част от миналото и се сещаха за Него само когато празнуваха деня в негова чест.

III-то пришествие – The Past is alive…

2016 г. – технологиите все повече са завзели човешките души, дехюманизирането върви със силно темпове, но парадоксално култът към Него през последните години се увеличава все повече и повече. Хората чакат с нетърпение да дойде ноемврийския ден, в който ще Го почетат. Силата на даровете все повече налага власт върху разума на хората, които даже и не се съпротивляват върху това. Прикрити под друго олтарите, където могат да пренесат жертва – Виенското колело, Криминалните кремове, Гондолата, Шекерите, Анцузите и вълнени чорапи по няколко за лев и други, извличаха с все сила жизнените сили на неподозиращите людя. И докато децата нямаше как да се опълчат срещу това, възрастните доброволните се отдаваха на изкушенията, предоставени от Него. Година след година нетърпението за този ден нарастваше, хората чакаха да дойде този миг и да усетят наслада на изгнилите плодове на Неговата поквара. Не трябва да се забравят и неговите най-древни и дребни, но и най-трудолюбиви слуги, който изкушаваха младо и старо на дребните на вид, но закърмени с черна сила дарове – сборджиите със сергии. Черни на вид и с още по-черни души, кривата им диаболична усмивка, която огряваше прокълнатите им лица, след всеки закупен дар от създаден от Него, подклаждаше кладата на Неговия контрол върху крехките и клети души, доброволно предали се на Неговата власт. Да се опълчиш срещу тази вселенска и древна сила, нямаше как да се случи. Но въпреки това дни след преминаването на покварения празник е открита част от книга, където трудно се разчитат бележките на един от малкото опитали се да не се предадат на неговата лепкава сласт. Ето какво е достигнало до хората, няколко дни след демоничния празник:

„...гробовно мълчания се възцари из града. Въпреки, че хората се разхождаха с усмивки, поздравяваха се и говореха, в очите им вече се четеше страха от неизбежното. Всеки уж засуетен в своята работа и задължения, мислеше за предстоящото. Бъдеще, което отново ще е тъмно както в зората на човечеството. Отново идваше онова време от годината през което на изпитание се подлагаше силата на човешкото съзнание. Защото виенското и криминалните шарени кремове, носещи силни страсти в корема на употребяващия ги, просто бяха материалната форма на злото, което идваше. Скверната троица Сарма-Вино-Гости от ГрадЪ, въпреки изначалното си зло беше просто лек повей през своя Господар и диаболичността, която винаги го е изграждала през вековете и от която той се храни. Нямаше сила, която да го спре, тъй като Той беше създаден още в най-далечните времена отреди както и да е същество да се появи на планетата. Всички бяха безсилни пред него и само ако запазваха бистрото си съзнание, можеха да го преборят. Но редица се отказваха да се борят или силите им не стигаха за това. Защото неговата сила минава всичко по внушение и контрол върху хората. А именно той...СборЪТ!!!”

"Сянката на неизвестното вече се стелеше. Добродетелите от миналото вече биват забравени. Изкушението от другата страна и насладите, които Той предлага, бяха прекалено силни за човешкото съзнание. Дете, мъж, жена или старец, малцина се съпротивляваха от неговите ноктурни дарове. Дарове, които носеха кратка наслада...сарма, руйно вино, руска 
салата...Но които извличаха силите на приемника. Някои от малцината с чисто съзнание, се опитваха чрез консумирането с библейско измерение на неговите дарове, да се освободят от пришествието му. Но Той беше отвъд живота и смъртта и всичко му принадлежеше, така че ничия душа, независимо от този свят или не, не бива спасена. Олтарът на неговата скверност - виенското колело, вече беше се установил и постепенно неговите последователи носеха дарове за Господаря на Изначалното Зло - СборЪТ"...следва продължение, което не се чете заради разкривения почерк и странни знаци, нарисувани с треперещи ръце.

„Ето, че дойде и 8-мия ден от 11-тия месец. Затворен съм вкъщи и гледам през прозореца, как хората бродят с развеселени лица, но всъщност бяха зомбита, които всеки момент ще се нахвърлят като глутница побеснели зверове върху даровете, които Той даде. Хоризонтът стана черен. Гостите от ГрадЪ наближаваха с изгладнели души за умовете на предалите се на влиянието Му. Те никога не идваха сами. Във въздуха вече се носеше жупелната смрад на шекерчета и захарен памук. Слугите на СборЪТ, сборджиите, раздаваха даровете му за цената на една крехка душа. Ще бъдат днес и утре тук, след това ще се скрият пак до 8-мия ден на 11-тия месец. Запомнете това число...11...там се криеше неговата сила. Но и аз вече трудно удържам съзнанието си. Един от скверната Му троица – Сарма, все повече ме изкушаваше, а когато тя виждаше, че не се справяше призоваваше и другия черен слуга – Руйно вино. Ако случайно някой се добере до тези писания, нека ги запази за поколенията и тайно да се предават от ръка на ръка...аз успях досега да устоя, но силите ме напускат. Сигурен съм, че има и други като мен, които му устояват и знаят Неговата тайна...не...не...вече не мога...натиска на Сарма се оказва непосилен за мен, а вече Руйно вино се впи в мен...край и аз вече се предадох...даровете и черни му посланици – Гостите от ГрадЪ, вече ме обезсилиха...”

Това са единствените останали писания, която са четливи или не са състоят от разпокъсани изрази и думи. В последните страници на книгата има остатъци от игри на морски шах, лога на траш метъл групи, рисунки на...полови органи, както и техни изричани нееднократно скверни имена. И досега не са открити следи от човекът написал тези слова и никой не знае неговото местоположение. Родителите му скърбят, най-вече баща му, защото няма кой да му помогне за киселото зеле. Ето виждате как под Негово влияние, дори родителите забравят чувствата си към децата и се стремят първо да задоволят примитивната си жажда да приготвят провизии за зимата от даровете, които Той им даде...СборЪТ.

Класическа подредба по каноните на вселенската бездна на един от най-скверните Му дарове, поставен за приготвяне в отреден от Него от изначални времена съд, изработен от материали от които е създадена Вселената и поставен пламъкa на Неговата клада.

Звукът на Вселената след Неговата окончателна победа над съзнанието на хората и когато бездната затъмни окончателно светлината на небето и пребъде неговата вечна слава...СборЪТ