Седма
част...дейба. Вече не знам от къде намирам сили всяка година да го пиша това.
Предвид, че тази година нямах много публикации, а голяма част от заплануваните,
хич не съм ги писал, а четенията ударят дъното, малко даже се чудя на ината си.
Май причината е, че го правя за собствено удоволствие, което пак е нещо. Пък и
тази година често слушах и си припявах „...seventh son of a
seventh son“, но за това по-подробно малко по-отдолу
2019
г.
Много Iron Maiden слушах тази
година, ама наистина много. Че покрай тях и други хевита, че и хард рокове
звучаха. Не знам от носталгия или нещо друго, но явно имам потребност от такива
неща. Сега, друг е въпросът, колко от тези, които изслушах ми харесаха и
изтърпях. От друга страна пък ме изби на олдскуул дет от началото на 90-те, че
даже и на някои трашодет/детотраш неща от края на 80-те. За 2020 г. не мога да
си представя (което е хубаво) на къде ще ме завее. Иначе имаше добри албуми
бол, обаче сякаш все по-осезаемо е липсата на албум, който да изпъква пред
другите. Даже не с много, а просто да се открои. Което пък даде шанс за много
нови за мен неща да бъдат чути, а за някои които очаквах, да не остана особено
очарован. Но по-добре да се насочвам към класацията, че взема пак да ме избие
да си пусна някой Мейдън (или по-лошо -
Скорпиънс) и отиде цялата идея.
20. Windswept – The Onlooker – не съм фен на украйнските групи и сцена, даже смятам, че
е силно надценена. Но този албум кърти, всичко е на ниво и както трябва.
Вероятно, ако си го бях пускал по-често, щеше да е по-напред в класацията.
19. Despised Icon – Purgatory – преди 10 год. подобна музика адски ме дразнеше, макар че
конкретно тази група нямаше вина за това. Сега просто реших да го чуя, ей така
от обща култура. В началото сякаш не впечатли, обаче след 2-3 слушания взе да става
зарибяващ. Една от приятните изненади тази година;
18. As I Lay Dying – Shaped by Fire – ей тези винаги съм ги смятал за безкрайно надценена и
скучна група. Обаче този албум е ОК, не мога да го отрека. Дали ме е подгонила
носталгията по NWOAHM и гимназиалните години или нещо друго, но ми хареса. Но в никакъв случай не
е албум на година и нещо неземно, както го описват разни разбирачи;
17. Hate – Auric Gates of Veles – винаги са били в сянката на другите полски групи и
по-конкретно Behemoth, но с този албум би трябвало вече поне малко
да се откъснат. Да, не е най-оригиналното нещо на
света, но определено е един от албумите, които трябва да чуеш тази година. Друг
е въпроса, че Behemoth, колкото и да са добри, вече и те подобен
албум не могат да направят;
16. Entrails – Rise of the Reaper – не може в моята класация да няма поне един шведски дет
метъл албум. Олдскуул много ясно, не от онзи мелодичния, който нито е
мелодичен, а още по-малко дет. Не е модерно, звучи на моменти вехто, но ти
пълни душата, щом зазвучи. А това е най-важното;
15. Whitechapel – The Valey – чисти вокали, по-атмосферични и отнесени моменти...не, не
са се „предали“. Един от албумите приятна изненада тази година. Има си я и
гюрултията, обаче целия концептуален замисъл, който при друго тотално обрича
идеята, тук е огромно предимство. Вече тотално се откъснаха от деткор вълната,
за радост не като Suicide Silence…;
14. Idle Hands – Mana – странно е такъв албум да присъства в моята класация, обаче е силно
заразителен. Дали ще го определиш като традиционно хеви или някакъв ретро
метъл, няма значение, защото си заслужава слушането. Лично за мен готик
елементите, които на моменти напомнят на Paradise Lost от средата на 90-те, са огромен
плюс, но май само аз ги чувам;
13. Nordjevel – Necrogenesis – първия им албум беше албум на годината, нещо което далеч
не мога да кажа за този. Има много добри идеи, свиренето е на високото ниво,
тупурдията също, но скуката, за жалост, също я има. Плюс е модерното звучене,
но хайде следващия път малко повече внимание върху разнообразието. Тези хора си
ги знаем, че умеят да правят добри неща;
12. Angelwitch – Angel of Light – ей тук вече останах с отворена уста. Върхът на тоталното
ми хеви изкривяване през 2019 г. Има поне 3 песни, които ти влизат от раз под
кожата. Вокалите в първия момент ти идват странно, но просто не можеш да си
представиш по-подходящи за музиката. Заслушайте се в ритъм китарите! Тотален
метъл!!! Солата и те са балсам. Явно одъртявам и се изкривявам, но този албум
ме очарова. Догодина може да съм на друго мнение, но сега просто се наслаждам
на един добре звучащ хеви албум;
11. Kampfar – Ofidians Manifest – бавно, но със завидно постоянство, албум след албум, тази
група израстна много. С последните си два албум, това беше видно, но с новия
вече тотално го затвърдиха. От онази музика, която искаш постоянно да слушаш,
защото винаги откриваш нещо допълнително, а сякаш всичко минава на един дъх;
10. Korn – The Nothing – не е най-доброто, което са правили, могат и повече. Обаче вече са ми
станали толкова любими, че дори и с нищо неизпъкващ албум, пак намирам неща,
които да ми харесат. Времето ще покаже, къде е мястото му сред вече немалкото
им албуми;
9. Rammstein – Rammstein – обективната истина е, че след 10 год. чакане, не е
особено удовлетворяващ. Субектвивната е, че не съм спрял да го слушам. По-лек и
леснослушаем, обаче има поне 3 песни, които след 10 год. пак ще слушаш и душата
ти ще се радва/ридае;
8. Mork – Det Svarte Juv – за всички, които реват, че вече няма блек като от едно време, този албум е
перфектен. Друго е въпроса, че толкова са забили в това „едно време“, че едва ли
ще го чуят. Но това няма никакъв значение. Чудесен олдскуул норвежки блек,
който обаче не звучи баш като от ’94, а има малко и от новото звучене. Задължителен албум;
7. Steel Panther – Heavy Metal Rules – вярно, че е простотия и лигавщина, обаче човек има нужда
да изпусне понякога парата. А тези чудесно вършат работа. Песните са запомнящи,
но не и мазни и дразнещи. Пък ай сектир само със сериозността, трябва малко и
простотийка да има;
6. Gaalhs Wyrd – GastiR – Ghost Invited – колкото и на някои хора да не им иска да признаят,
най-добрите албуми на Gorgoroth бяха именно с Gaahl. В този албум той отново се доказва, като чудесен певец.
По-завеяно и атмосферично, няма я типичната агресия за блека или поне не е
заложена основно. Просто е от онези албуми, които не си ги пускаш всеки ден, но
има дни, когато друго не върви да си пуснеш;
5. Memoriam – Requem For Mankind – първия им албум беше приятна изненада, но втория беше
страшно зле. Така че, към този нямах никакви очаквания, а то се оказа благинка.
Бавно, но стабилно ти харесва, а обикновено тези албум остават следа. А и
олдскуула си е олдскуул;
4. Slipknot – We Are Not Your Kind – никога няма да бъдат същите агресивни психопати, както
преди 20 год.. Обаче това е един от албумите на годината. Просто си го пусни и
заслушай внимателно, има толкова скрити елементи и кукички, че ще останеш
изненадан. Силно завръщане, особено след толкова неща, които се случиха
последните 10 год.;
3. Vltimas – Something Wicked Marches In – дълго време за мен това беше най-силното издание пред
годината. Събирането на такива култови личности за сцената, даде много силно
издание. Да се каже, че е просто дет, блек или каквото и да, ще е недостатъчно.
Това е един от най-добрите екстремни албуми на годината. От онези неща, които
на пръв поглед не са уникални и иновативни, но след всяко слушане откриваш
богатството на музиката;
2. Cattle Decapitation – Death Atlas – ако не беше излязал толкова късно и група, която е на
първия място, не беше се завърнала с толкова силен албум, 100% щеше да е там. Даже
до последно се чудех, обаче малшанс. Много музика, психарски вокали...всъщност
това е много меко определени е за тях, цялата палитри от гласови извръщения. Силно
застъпени блек влияние, които може би са за сметка на грайнда, но също така и
много разнообразен. Всъщност трябва да повтарям само „много“ и „много“ и...леко
думите са излишни за толкова екстремен, но и музикански албум. Определено си
намерих новите любимци;
1. Mayhem – Daemon – имах да кажа толкова много неща за този албум, започнах да пиша ревю и до
там...ще си остане неизказано явно. След толкова години трагедии, несполуки, смени
в състава, спорни албуми (или поне за трю феновете) и какво ли още не, най-после
са на върха. Макар, дали е най-после или отново е малко спорно. Група, която
винаги е била лидер, никога последовател. Която е повлиявала върху цялата блек (а
и не само) сцена, която даде славата на другите норвежки групи, докато тя се
възстановяваше. Други бяха най-отгоре на афишите на фестовете или хедлайнери, а
тя беше с малки букви. Дойде време, когато взе да получава полагаемото си. Критиките,
че албуми черпи и предъвква много неща от De mysteriis… (1994) са неоснователни, пък и нали всички за които групита
свършва със смъртта на Euronymous искат това звучене. Mayhem, както винаги, гледат в
бъдещето, но този път просто леко погледнаха назад, само да се убедят, че с
новия албум през 2019 г. нямат конкуренция на върха. Напълно заслужено;
БОНУС БГ:
-
Ицо Хазарта – Неправилен Рап – албум, който слушах много повече от някои от влезлите в класацията. Чудесни
текстове, няма грам от чалгоподобна музика, която ни залива. Особено ако си бил
в тийн годините си, когато си избухваше с Ъпсурт, няма как да не го оцениш.
Нищо, че не е джангър, това е честна музика;
-
Obsidian Sea – Strangers – много силен албум, на който задължително трябва да се обърне внимание.
Нищо, че подобни групи не слушам и ги свързвам с далечни от мен неща;
-
Dimholt – Episteme – не просто не харесвам БГ блек, даже смятам, че голяма част от него е
абсурден, по-конкретни едни звездни
групи от края на 90-те и началото на века, които бяха свръх зле. Но поради
факта, че нямаше как да се гледат наистина струващите си скандинавски групи по
това време, хората пускаха лиги по нашите. Еми този албум не е такъв. Много
сериозна работа е свършена, звучи на високо ниво, а и честно казано по-добре е
от редица прехвалени модерни блек групи, в повечето случаи зачулени.
Bodyfarm и The Deathtrip им трябваше малко да влязат в класацията. Вторите главно,
защото много късно чух албума, а при първите просто реших, че други заслужават,
но така или иначе и двата трябва да се чуят задължително. 1349 въобще не впечатлиха и лично за мен вече не са онази интересна
група от преди 15 год. Darkthrone издадоха поредния си неразочароващ албум, но до там. Като
съм започнал с блека, добри думи може да си каже и за новите албуми на Avslut, Wormwitch,
Blodhemn и Dodsfall. Astrophobos и Perverticon направиха албуми, които показаха, че имат бъдеще, но още
какво да пипнат в звученето си. Силно подценяваните от мен Alcest и Schammasch показаха, че
незаслужено съм имал такова мнение и леко промениха настройката ми към
звученето, което имат. Силно хвалените и сензация Mgla издадоха леко
изненадващо и въобще нелеко изненадващо не ме впечетлиха. Старите кучета от норвежката сцена Mortem, издадоха албум с
който всички олдскуул фенове тип полезни изкопаеми трябва да са доволни. Не е
лош, но и не е нищо особено. Borknagar направиха поредния си албум, за който не мога да кажа
нищо лошо, но за лошо и нищо чак толкова впечетляващо. Въпреки това си струва
да се чуе. Звездния проект Lindemann показа, че
може и добре да се справи. Или поне по-добре от първия си опит, за жалост все
още далеч от най-доброто, което са доказали, че могат. Gods Forsaken, група, която с първия си албум, без проблеми влезе в
челото на годишния ми класация, направи просто добре звучащ по старо му шведски
дет. Явно тази музика при мен е въпрос на настроение. Killswitch Engage би трябвало да
зарадва феновете си, както и тези на метълкора. От онези издание, които като си
ги пуснеш ти харесват, но след това забравяш. Едновремешните мелодет лидери In Flames и Soilwork за мен не
разочароваха. Първите вече тотално забиха в леко бозавото американски звучене,
даже направо да не кажа поп такова. А вторите си струваше да се чуе албуми им,
разнообразен и не би трябвало да има недоволни. На последно място, и то напълно
заслужено, трябва да отбележа Opeth. Нафталинът тотално превзе звученето им, без да остане
грам от уникалността им. Ако твърдиш, че ти харесва и е нещо уникално, ти си
просто прогресив сноб или се правиш на интересен, което май си е едно и също.
2020
г.
Да очаквам
да направят нещо неземно, шедьовър или космическо постижение от тези долу, ще е
глупаво. Виж, да се изложат, за това това винаги има шанс, къде по-малък, къде
по-голям. Всъщност за всяко нещо от живота е така, не само за дрънканиците,
които са по-долу. Направо да започвам:
Paradise Lost – с последния си албум тотално се завърнаха към дет/дуума. Парадоксално, това
за мен бе най-безинтересния им албум от 15-тина години насам. Дано малко да
поразчупят музиката и отново да изненадат феновете. Е, ако може да оставят ревовете,
но да намалят дуума за сметка на готика, където определено им е най-голямата
сила;
Moonspell – последния им
албум така и не ми хареса особено, същото важи и за последният им концерт,
макар че за там не са виновни грам. Макар че харесвам като вдигат повече
патардия, не мога да отрека, че по-добре им се получават малко по-спокойните и
готик неща. Така или иначе ще ми е интересно накъде ще ги избие;
Tulus – нямам
очаквания, но рядко издават, а и са норвежки блек, няма как при един нов албум,
да не се слуша активно. От такива групи разочарование трудно става;
Testament – трудно бих
се определил като техен фен, но през последната година често си ги пускам, така
че един вероятен нов албум бих му обърнал внимание. Що се отнася до
очакванията, нямам никакви, което понякога е за добро;
Carcass – след 6 год.
пауза, време е отново да издадат нова музика и да направят безсмислено 99,9% от
всичко останало през годината. Не мога да си представя да се изложат;
Napalm Death – не съм броил, но май стигнаха Dimmu Borgir
по включване в категорията за очакваните от мен издания
от новата година. Вероятно ще се повторя от предишните пъти, но не очаквам нищо
по-различно от тях от поетата с последните албумите посока. А тя е много
приятна. Въпросът е да ме нацелят в правилното настроение за това, което
правят, но това си е мой проблем;
Mastodon – ако четете
блога ми, трябва да сте запознати, колко любими ми станаха ей тези. Не е от
днес, даже май не е и от вчера. Сега ще повторя това, което написах и за Carcass – време е отново да
издадат нова музика, с която да направят безсмислено всичко друго. Не искам да
си представя, че могат да се провалят. Просто не;
Tsjuder – ясно е, че
голяма част от норвежките блекари го раздават тежкарски по отношение на
издаване на нова музика. Как няма да е така, след като са най-добрите. Че няма
да се изложат, няма, само да забият още повече в 80-тарската трашарска
елекщина, че не ми се нрави нещо това;
Naglfar – догодина
стават 8 год. от последния им албум, а той не беше много впечетляващ. Дано ни
изненадат приятно и отново да си направят албум медец;
Gorgoroth – тук вече не
смея нищо да очаквам. Дали ще забият тотално в 90-тарското звучене или ще ги
отведе някъде друго, ще е изненада, поне докато не се чуе. Най-вероятно ще е
първото, което няма да ме очарова особено;
Enslaved – дали защото
издадоха няколко много силни албуми подред или заради друго, последния сякаш не
беше на същото ниво. Дали е било моментно или това ще им е пътя на новото
звучене, ще се разбере през 2020 г. Предпочитам да е било нещо моментно;
King Diamond – може да ви е странно, но ей този нацапан датски пищялник често си го
пускам. Не знам дали покрай носталгия по хеви времената или нещо друго, но ми е
силно приятно да го слушам. Предвид пуснатата вече нова песен, очаквам силен
албум. Пък ако не е силен, няма да е трагедия, но предпочитам да е добър, тъй
като ми е един от скритите фаворити за 2020г.;
SepticFlesh – когато не очаквам нищо от тях, изкарват бахти яките албуми. Когато имам
големи очаквания, ме разочароват. Сега ще кажа само – дано продължат линията на
последния албум. Във форма са, набраха много инерция и популярност, всичко е в
техните ръце;
Benediction – слагам ги тук, най-вече защото ми е интересно след толкова време и след
връщането на Dave Ingram, какво ще
направят. От дъртите дет метъл кучета винаги може да се очаква изненада. Дано и
тук да е така;
My Dying Bride – много се забави този албум, къде поради лоши обстоятелства, къде заради
друго. Едва ли ще се изложат, прекалено качествени са за да го направят. Иска
ми се да има ревове и цигулка, друго си е с тях. А и да няма, очакванията няма
да са по-малки;
Hypocrisy – Пешо
Лицемерния беше доста активен през 2019 г., но няма какво да се лъжем, феновете
основно чакат какво ще направи с Hypocrisy. Вече имат достатъчно култов статус, така че вероятен нов
албум ще се хареса по инерция от много от феновете. Въпросът е, да се направи
такъв, който наистина е добър. Ще видим дали ще е така;
Dark Funeral – с последния си албум определено още повече им нарастна популярността, но на
мен не ми допадна особено. Така или иначе рядко издават, има интерес към тях. Но
честно казано, ако продължат в същата насока, ще ми станат тотално безразлични.
Парадокс, при условие, че не са променили звученето си;
Slagmaur – не се ценят
и слушат много в България, но тази група си е чук. Не един, а два албума
подготвят. За мен ще е едно от най-чаканите и интересни неща, които вероятно ще
излязат догодина, пък да видим дали ще ме оправдаят.
Тъй като ме домързя и/или не ми се занимаваше, пиша края
на писанието чак януари месец, че и втората му половина. Предвид как тръгна
2020 г., пожелавам ви, дано да няма война, пожари, катаклизми и всякакви
подобни неща породени от човешката глупост. Да вали, защото май малко хора се
замислят, колко е важно това. Естествено, да сме живи и здрави, да сме толкова
добре, че да ни остава време да се наслаждаме на музика, концерти, филми и
книги. Защото, ако се замисли човек, съвсем малко глупост или ако природата си
покаже истинското лице, може ей тези неща, които смятаме за даденост, ей така
да заминат. Нека сме по-позитивни, макар че точно аз да го кажа е странно. И
бъдете честни, ако не ви харесва някой какво прави към вас, казвайте си. Може
да си развалите отношенията, но поне ще ви е чисто и леко на душата, че много
проблеми идват и от главата. Абе нека да е добра годината, че си е е****
майката...
П. С. Знам,
че има много повторения, така става като пишеш нещо месец и кусур на парче. Ще се
опитам да си взема поука и урок. Сега си пуснете някои хеви пищялки от 80-те. Не
знам защо, но си трябва от време на време.
