Empty words part VIII – season 2020/2021

 

2020 г. си е доста тежка година, по обективни и субективни причини. Желанието ми за подобно писание го няма почти никакво. А и самата музикална година не се отличи с кой знае какво. Все пак тръгналото ми от минали години леко увлечение към 80-тарското хеви се запази, както и по разни „различни неща”, които не са баш метъл, да не кажа хич. Определено запомняща година ще остане, но за жалост, особено за мен, а вероятно и за други, далеч не в положителен план. А и още не е свършила. Но нека се насоча към конкретното писание.

 

2020

Тази година по изключение, няма да има класация, а просто ще изброя струващите се да се чуят албуми. Вероятно някои от тях няма да попаднат в други писания/класации и подобни чешения на езици. Та ето ги най-заслужаващите да се отличат и чуят албуми за 2020 г. в почти произволен ред:

 

Dark Fortress – Spectres of the old World

Naglfar – Cerecloth

Kvelertak – Splid

Anaal Nathrakh – Endarkedment

Neaera – Neaera

Paradise Lost – Obsidian

Devildriver – Dealing with Demons part I

Napalm Death – Throes of Joy in the Jaws of Defeatism

Khors – Where the World Aquires Eternity

Necrophobic – Dawn of the Damned

Benediction – Scriptures

Insidious Disease – After Death

Katatonia – City Burials

Enslaved – Utgard

Borgne – Y

Sinister – Deformation of the Holy Realm

Demonical – World Domination

Six Feet Under – Nightmares of Decomposed

Cadaver – Edder and Bile

My Dying Bride – The Ghost of Orion/Macabre Cabaret

Psychotic Waltz – The God-Shaped Void

 

БеГе албум:

Bleak Revelation - Collapse

 

Неметъл „неща”:

Darkwood – Twilight Garden

Brendan Perry – Songs of Disenchantment

Ulver – Flowers of Evil

 

 

2021

В миналите писания хранех нерядко групите, че обичат да не спазват уж обещанията за нови албуми, но след всичко случило се през 2020 г., този път няма как да ги обвинява в подобни нещо. Надявам се всички изброени да издадат албуми (най-вече норвежките неща, мама им флегматична), че малко да има разнообразие от натовареното ежедневие. Ей го тазгодишния списък:

 

Mastodon – да издават нов албум, за пореден път да ни пращат в друга реалност с музиката си, да става №1 (минимум в топ 3) и повече да не се занимаваме с глупости;

SepticFlesh – последния им албум беше много, ама много добър, а и понатрупаха популярност и то съвсем заслужено. Така че очакванията са големи. Само да не стане като 2014 г., когато и тогава бяха такива, но за мен беше огромно разочарование;

Carcass – беше предвиден за август 2020 г., но го отложиха. Така че...да издават нов албум, да влиза в минимум топ 3 и повече да не се занимаваме с глупости;

Moonspell – вече са записали албума, който ще се казва Hermitage и се очаква на 26-ти февруари. Както казах и предишния път в миналогодишното си писание, колко да харесвам патардията, май по-чистото готик звучене по им се отдава;

Tsjuder – уж записат, но нищо по-конкретно, освен, че барабанист в него ще бъде бившия на Job For a Cowboy – Jon Rice. Норвежка му работа, по половин живот ще чакам за нов албум... (ехооо, Боргири). Само да не прекалят с трашарията, че май натам ги влече;

Dark Funeral – дръпнаха много откъм популярност с последния си албум, което води до това, че и очакванията се покачват. Лично аз не бях очарован от този албум и затова и от към очаквания не го раздавам дажно;

Old Man’s Child – това че Galder пуска клипчета, как свири някакви рифове от уж нов албум, не означава, че скоро може да чуем нещо ново. Но дано, голяма пауза вече стана, май и с Боргир не са се разбързали за нов албум, така че един нов албум би било чудесно нещо. А, и за тук важи принцип за чакането половин живот за нова музика от норвежка група;

Troll – казах вече, че норвежците имат навик по половин живот да ги чакам за нов албум, а тук важи с пълна сила. Шанса, ако наистина има такъв, да е албум на година или минимум сред първите места, е огромен. Nagash не бива да се подценява;

Amorphis – нямат навика да правят големи паузи между албумите, а и са във форма. Поне за мен последните им два албума бяха удовлетворяващо добри, надявам се да продължат в същата посока;

Marduk – и тези нямат навика да правят големи паузи между албумите, а и не се хвалят, че са в студио по принцип. Така че вероятно нов албум, не би бил изненада. А и едва ли ще е разочарование. Те такива нямат;

Gorgoroth – казаното за норвежците, важи и тук. Но за разлика от Troll и Old Man’s Child, нямам очаквания, което може да е за хубаво. Трябва да има норвежки олдскуул, стига с тези Украйни, САЩ и други такива прехвалени али-бали;

Ghost – още след втория албум започнаха да ги определят като „най-голямата метъл група, която даже не е метъл“. Дали е така, дали приличат на Abba (кое му е лошото), били естрададжии, няма значение. Те вече постигнаха ефекта „или обичаш или мразиш“. Лично аз очаквам новия албум с голям интерес. А и не крия пристрастията си към диското хахаха;

King Diamond – някои фенове още от 2013 г. очакват нов албум, а в края на 2019 г. се появи и нова, много добре звучаща, песен от уж предстоящия такъв. Очаквания нямам, но би ми било приятно да издаде хубав албум, с който да опищи всичко наоколо и най-вече съседите ми;

Hypocrisy – Пешо май го домързя да прави този прословут нов албум. Честно казано, другите му проекти взеха да бозавеят, което едва ли говори добре за един нов албум тук. Пък дано да ме опровергае;

Blind Guardian – вероятно най-любимата ми хеви група, която ми е почти безинтересна от към това, което правя последните 20 год.. В момента го записват, така че, защо да не ме изненадат приятно. А и да не го направят, не е сефте, но ще изслуша така или иначе.

 

Като край ще ви пожелая да имате по-добра година, по-позитивна, по-малко натоварваща, такава, че да имаш желанието и настроението да си пускаш музика. Знам, че понякога просто няма как да е положително настроен човек, така че няма да ви казвам, да мислите по-позитивно и да гледате нещата от хубава им страна. Понякога просто нямам как. Дано догодина да има много поводи, под формата на писания за албуми, простотии, лакардиики, СборЪТ и т.н., да пиша тук. Щом е така, значи всичко е наред. И естетствено, да сме живи и здрави, нещо толкова изтъркано като пожелание, но толкова важно.

5 признака, че си остарял

 

Отдавна не съм писал простотия тип „ценен съвет от женски сайт“, та ме люсна преди малко тази идея и тема. То е ясно, че на никой не му се остарява, но е някак неизбежно. Всъщност не е баш така, но нека да не сме черногледи в тази и без това не много богата на светли нюанси година. И не бъркайте остарява и пораства. Това са две мнооого различни и несвързани помежду си неща. Някои са вече остарели на 17 г., други и 60 г. са все едно деца, но и тук да не влизам в подробности за преждевременно одъртелите лапета. Така че е време да спра с разтягането на локуми и да се насоча към признаците:

-          Силно си развълнуван от обявяването на „зелен коридор“ – кога, как и къде да ходиш да пазаруваш, а своеобразния каймак/наслада е, като видиш някой да влиза в магазина/аптеката да му викнеш: „Къде бе младеж“ с изгарящо желание да му цопнеш един задвратник. Макар че на сегашните хюмненца и без да си остарял, пак ти идва да го направиш. Ей това последното изречение, също е виден признак, че си остарял...:( ;

-          Сутрин първо проверяваш таблото за „обяви“, а след това фейсбука... – ...когато се чудиш, както става с някой познат за който не си чувал нищо от балдър години. Това не е много хубав признак и се надявам да не го разбереш. Трябва и малко сериозно, хайде сега. Но само толкова;

-          Интригуващите разговори с наборите – вече ти е не просто интересно да слушаш за едно време, а си бил свидетел на част от времето на историите. Задължително е да седиш с ръце зад кръста и леко приведен, докато водиш разговора;

-        Бой със споменатите вече набори – събери това за зеления коридор и интригуващите разговори с наборите и ще получиш бой за банани/зарзават/шоколади в някой хипермаркет. Тогава се убеждаваш, че наистина, ама НАИСТИНА, хватките „Задушаващо тръшване“ и „Стените на Йерихон“ застрашават здравето ти. С времето започваш да губиш своеобразните двубои, а окончателния край е когато вече имаш и по-млад опонент;

-          Смяташ, че 80-те са най-якото десетилетие – любимите филми са бруталните малоумни екшъни, който си имат своя безспорен чар. Най-яката прическа прическа за теб е кичарката, един вид – отпред късо, отзад модерно. Всичко което е бухнало, розово (даже розАво) и помпозно ти е модния връх. WASP и Motley Crue са най-яките банди в света и най-яките секссимволи, но като си на 5 ракии това го твърдиш за Лепа Брена и Саманта Фокс. Друга простотия не мога да измисля (сега не мога, не принципно), така че, ако всичко това горе го смяташ за аксиома за живота, значи...абе не е хубаво. А, и смяташ, че българското кино свършва с добрите филми именно тогава. Нещо за което доста мога да споря, ама друг път;

-          Все още живееш с мисълта, че италианското е най-якото първенство – както има един израз „С моите камъни по моята глава“. Друго няма какво да добавя;

-          „Едно време“ – започнеш ли да употребяваш този израз, пиши се бегАл...;

-          Прескочил си поне едно ниво от технологичната (р)еволюция – обяснено по-прост начин - до вчера си седял пред телевизора и си си драпал...там каквото си драпаш и си проверявал съдържанието на носната ти кухина, както и докъде ти стига пръста там, а днес вече си с модерен телефон, вероятно голям поне колкото главата ти. Компютър почти не си пипал, да не го говорим да си работил с него. Най-вероятно имаш и фейсбук, където споделяш шокиращи новини от силно криминални сайтове, най-вече свързани с политика и пишман звезди.

 

Както видя, не са само 5 признаците и това е, защото мисля за теб и съм с широко сърце. Което не знам дали не може да се причисли към списъка горе, но да не си вкарвам пак автогол. Че каквото такова, кой остарял, кой одъртял, кой изпростял, времето си минава. Живи и здрави да сме и руйна простотия да се лее. Скоро може и друго писание да публикувам, ама да видим.

И няма как да не завърша с нещо странно, което много слушам последните дни

Paradise Lost – Obsidian (2020)

Интересно беше изминалото десетилетие за Paradise Lost. След силния и може би най-добър албум от новия им период албум Faith Divides Us – Death Unites Us (2009), група показа, че отново е в силна форма. Последва първоначално приетия по-хладно Tragic Idol (2012), главно заради това, че много фенове обвиниха групата, че тъпче на едно място, а и за никой вече не беше изненада връщането към класическото им звучене от средата на 90-те. Всъщност албумът е много добър и от дистанцията на времето, все още звучи стойностно. Просто предшественика му беше много силен и това нямаше как да не се отрази. През това време Gregor Mackintosh направи олдскуул дет метъл проекта Vallenfyre, който, няма какво да се лъжем, с дебютния албум звучеше много интересно, но след това със следващите два не успя да затвърди добрите впечатления. Тогава си помислих, че щом се е надивял в страничния си проект, вероятно Paradise Lost ще омекотят леко звученето към посока One Second (1997) примерно. Но тогава дойде една от най-изненадващите и приятни новини – Nick Holmes се присъедини към Bloodbath. Не мога да кажа, че албумите с него по-добри от предишните им, но той звучеше чудесно. А след това дойде и The Plague Within (2015). Албумът звучеше разнообразно и най-важното, не доскучаваше. Дет ревове в Paradise Lost, това за мен беше сбъдната мечта. Макар че малко се преекспонира връщането на този елемент в музиката им, тъй като албумът не звучеше по-тежко от предишните 2-3. Но тук или по-точно със следващия албум – Medusa (2017), дойде противоречивия елемент на преминаването на първоначалната еуфория към завръщането към дет елементите. Албумът звучеше равно, на моменти тромаво, със засилване още повече на дет/дуум звученето и нямаше почти нищо от свежестта на предшественика си. А с годините са доказали, че най-добрите неща на групата са, където има баланс между по-тежкото и мелодичното, между лепкавия дуум и светлия готик (бахти оксиморона). В този албум беше леко пресолена манджата и изпуснато тънкото чувство за мярка. По-старите фенове бяха доволни, поне колкото бяха останали от тях, които все още се интересуваха от групата. Но много други, включително и аз, сякаш малко разочаровани бяха. Така че очакванията към Obsidian за някаква промяна определено бяха завишени.

И в голямата си част се оправдаваха. Да, в целия албум се усеща все още лепкавия мрак на предхоника, най-вече в  Ravenghast, която си е класически дет/дуум, но този път ненагарча. От друга страна, Hope Dies Young преспокойно би влязла в Icon (1993) и Draconian Times(1995), без по никакъв начин да отстъпва на която и да е от песните там. Леко се преекспонира с това, че ще има силно влияние и елементи от групи като The Sisters of Mercy и като цяло готика от 80-те. Определено този път той е застъпен много повече, но без да се натрапва излишно и изкуствено. Примерно в Ghosts най-силно се усеща това влияние, което спомага за разнообразието на албума. Както и акустичната и симфо първа половина на откриващата Darker Thoughts, която пък след това избухва в тежест и ревове. Личния ми фаворит е Forsaken, който след всяко изслушване все повече ти се забива в съзнанието. Скрите фаворити, които бавно, но сигурно разкриват красотата си са Serenity и The Devil Embraced. И така клише след клише, може да се говори за всяка една от останалите песни, били те в нормалното или разширено издание. Специално внимание ще обърна и на баса на Steve Edmondson, който винаги е бил в сянка. Имeно този звук е това, което доближа албума до онзи готик от 80-те. Заслушайте се малко повече и ще се убедите.

Пътят по който се движат Obsidian, не се различава особено от този на предишните два албума, но определено е обнадеждащ или най-малкото връща свежестта и разнообразието. Защото, няма какво да се лъжем, мракът и тежестта в звученето на Paradise Lost, никога не са идвали от ревовете и задгробния звук. Вероятно за феновете на албумите между 1997-2005 г., групата вече тотално не представлява интерес, но на мен ми харесва Obsidian. Най-малкото защото се усети, че групата не тъпче на едно място, а все още има с какво да изненада или най-малко да поддържа интереса на феновете. За високата оцена влияние изиграва и чудесната обложка, а за мен това винаги е фактор. Дано и със следващите си издания, пак да има за какво да ги хваля и минимум такива оценки да пиша.

Оценка: 8,5/10

Какво животно си бил в предишния си живот, според зодията

Женските сайтове продължават да бълват подобни класациики, ако мога така да ги определя. Което е добре дошло за мен, тъй като изворът на вдъхновение за писане на простотии, няма да пресъхне скоро. Друг е въпросът, че като я нямаш музата и да е пълен извора, файда няма. Някои хора са природно интелигентни, а други природно прости, въпреки образование, възпитание или друго. Така че след поредната такава класация, идеята за подобно писание ме цапна в лицето като замръзнала футболна топка, покрита със сняг, камъчета и друг вид болезнени мизерии. Да карам направо, че животинките чакат.

Овен – Попово прасе – в предишния си живот си ръфал корените на доматите и са те кълняли до 5-то коляно. Всъщност не знам дали поповите прасета имат колена. Бахти, какви важни за света неща не знам, но да се върна към темата. Сега те кълнат, че вечерно време като се връщаш напукан, оповръщаш къде що има домати и картофи. После на трезва глава, като си нарежеш розов домат със сиренце, се чудиш „абе това май ми е познато на вкус?!“;

Телец – Паткан – като беше малък и ти викаха „паткан“, беше за хубаво. Е, сега вече не е, колкото и да те топлят спомените от детството. Преди беше сладък шошо, а сега просто разплут лешпер. Питай за повече подробности съседките на баба ти. Смятай, щом дори собствената ти баба, вече крие манджите от теб, накъде си се запътил. Така че един ден, ако я откриеш претрепана, защото е паднала от стола, че да качи колкото се може по-високо от теб поредната си гозба, вината е само и единствено твоя. И това ще те предследва до края на живота ти;

Кокарджа/йоркипе/невестулка/байнова булчица в естествена си среда

Близнаци – Йоркипе – образът на йоркипето в народния фолклор е придобил митологически статут. То няма естествени врагове, освен самото себе си. Все пак да пиеш пилешки мозък, да скачаш на очите на хората и да се разхождаш с плетена дамаджана под мишничка, си е доста високо ниво в еволюцията. Същото важи и за вас Близнаци. Питайте някой, какво е мнението за вас и гледай как ще започнат едни кръстения, баения на румънски и плюене в пазвата. Обаче само да ви гледат на снимка, равен нямате, всички ви се радват;

На заден план - борсук, на преден потулен - сумсук

Рак – Борсук – това, че в предния си живот си бил борсук, не пречи и в сегашния също да си такъв. Даже някои представители на зодията са направо мрачния подвид на тварта, по-точно – сумсук. Иначе сте добри по душа, но аджеба, как ще го разберат околните, не се знае;

Лъв – Пръч – ама мазен и мизерен, че чак жълтее. Някои качества все още са останали в живота ви, като напримет да преживяте, като ви питат нещо. Както и да се врете из трънките, а за каква дейност по-точно, това няма да го разкривам пред света;

Дева – Маря – вероятно не знаеш, какво е маря. Спокойно, в предишния си живот пак не си знаел. Сега отиди в Гугъл и провери санким чунким, що за животно е това животно. Вероятно ще останеш изненадан колко е близо до твоята същност;

Везни – Тасманийски дявол – тя сегашната ти кривотията да не идва ей така, от въздуха. Но пък за повечето хора ще си останеш един вид анимационен герой с видно богат речников запас и яснота при изказа. Което всъщност си е положително;

Скорпион – Чума – не е животно, но е докарало достатъчно висока смъртност върху животинския и човешки свят, което правите и сега. Така че мисията на съществуването ви е един вид продължена и в човешка форма. Жалко за хората около вас;

Стрелец – Папатак – тъй като си културен и начетен човек, ти го познаваш като флеботомуси и ти е под нивото да го наричаш с профанското простолюдно название. Именно заради това си такъв папатак. Само бучиш на главите на хората, баш когато искат малко спокойствие. И това е в добрия случай, защото и болести разнасяш. Ако те успокоява, поне не си чума, което, като се замислиш, хич не е малко;

Опит на Карабатак за арт снимка в Инстаграм

Козирог – Карабатак – вероятно и това не знаеш какво е, така че трябва да постъпиш, както при другите незнайни за теб твари. Четеш, гледаш едно такова на никаква Бога немязащо, обаче първото впечатление заблуждава. Карабатакът е силно и независимо животно. Макар, че ходи обяснявай, че си такъв, след като ти е излязло име на карабатак;

Водолей – Бълхалива мастия – даже по-точно, бъл‘лива мастия, която е толкова мизерна и окаяна, че всички се чудят, как въобще още съществува. И още по-точно, мастия, а не куче, да не вземете да се помислите за нещо повече. Това, което е останало от миналия ви живот е, че все още някоя леко хахава, но пък добродушна женица, ви купува специална храна и ви храни. А вие все така радостно махате с опашка;

Риби – Премазана котка – както при предната зодия и тук трябва да уточня, че не сте били просто обикновена котка, а баш брутално премазана, превърнала се във ваденка на пътя котка. Тоест, същестуването ви е било краткотрайно. Спокойно, това не важи за сегашното ви. Или пък важи...знае ли се, я.

Десетки други животни заслужаващи внимание, останаха неспоменати и неназовани. Но нищо, вероятно ще останат за следващата класация тип: „Какво животно ще се преродиш в следващия си живот, според зодията ти. Не че сега си малко такова“.

Няма как да завърша писанието без култово 80-тарско розово диско, естествено на група "Русия и жена му"

Empty Words part VII – season 2019/2020

Седма част...дейба. Вече не знам от къде намирам сили всяка година да го пиша това. Предвид, че тази година нямах много публикации, а голяма част от заплануваните, хич не съм ги писал, а четенията ударят дъното, малко даже се чудя на ината си. Май причината е, че го правя за собствено удоволствие, което пак е нещо. Пък и тази година често слушах и си припявах „...seventh son of a seventh son“, но за това по-подробно малко по-отдолу

2019 г.

Много Iron Maiden слушах тази година, ама наистина много. Че покрай тях и други хевита, че и хард рокове звучаха. Не знам от носталгия или нещо друго, но явно имам потребност от такива неща. Сега, друг е въпросът, колко от тези, които изслушах ми харесаха и изтърпях. От друга страна пък ме изби на олдскуул дет от началото на 90-те, че даже и на някои трашодет/детотраш неща от края на 80-те. За 2020 г. не мога да си представя (което е хубаво) на къде ще ме завее. Иначе имаше добри албуми бол, обаче сякаш все по-осезаемо е липсата на албум, който да изпъква пред другите. Даже не с много, а просто да се открои. Което пък даде шанс за много нови за мен неща да бъдат чути, а за някои които очаквах, да не остана особено очарован. Но по-добре да се насочвам към класацията, че взема пак да ме избие да си пусна някой Мейдън (или по-лошо -  Скорпиънс) и отиде цялата идея.

20. Windswept – The Onlooker – не съм фен на украйнските групи и сцена, даже смятам, че е силно надценена. Но този албум кърти, всичко е на ниво и както трябва. Вероятно, ако си го бях пускал по-често, щеше да е по-напред в класацията.

19. Despised Icon – Purgatory – преди 10 год. подобна музика адски ме дразнеше, макар че конкретно тази група нямаше вина за това. Сега просто реших да го чуя, ей така от обща култура. В началото сякаш не впечатли, обаче след 2-3 слушания взе да става зарибяващ. Една от приятните изненади тази година;

18. As I Lay Dying – Shaped by Fire – ей тези винаги съм ги смятал за безкрайно надценена и скучна група. Обаче този албум е ОК, не мога да го отрека. Дали ме е подгонила носталгията по NWOAHM и гимназиалните години или нещо друго, но ми хареса. Но в никакъв случай не е албум на година и нещо неземно, както го описват разни разбирачи;

17. Hate – Auric Gates of Veles – винаги са били в сянката на другите полски групи и по-конкретно Behemoth, но с този албум би трябвало вече поне малко да се откъснат. Да, не е най-оригиналното нещо на света, но определено е един от албумите, които трябва да чуеш тази година. Друг е въпроса, че Behemoth, колкото и да са добри, вече и те подобен албум не могат да направят;

16. Entrails – Rise of the Reaper – не може в моята класация да няма поне един шведски дет метъл албум. Олдскуул много ясно, не от онзи мелодичния, който нито е мелодичен, а още по-малко дет. Не е модерно, звучи на моменти вехто, но ти пълни душата, щом зазвучи. А това е най-важното;

15. Whitechapel – The Valey – чисти вокали, по-атмосферични и отнесени моменти...не, не са се „предали“. Един от албумите приятна изненада тази година. Има си я и гюрултията, обаче целия концептуален замисъл, който при друго тотално обрича идеята, тук е огромно предимство. Вече тотално се откъснаха от деткор вълната, за радост не като Suicide Silence…;

14. Idle Hands – Mana – странно е такъв албум да присъства в моята класация, обаче е силно заразителен. Дали ще го определиш като традиционно хеви или някакъв ретро метъл, няма значение, защото си заслужава слушането. Лично за мен готик елементите, които на моменти напомнят на Paradise Lost от средата на 90-те, са огромен плюс, но май само аз ги чувам;

13. Nordjevel – Necrogenesis – първия им албум беше албум на годината, нещо което далеч не мога да кажа за този. Има много добри идеи, свиренето е на високото ниво, тупурдията също, но скуката, за жалост, също я има. Плюс е модерното звучене, но хайде следващия път малко повече внимание върху разнообразието. Тези хора си ги знаем, че умеят да правят добри неща;

12. Angelwitch – Angel of Light – ей тук вече останах с отворена уста. Върхът на тоталното ми хеви изкривяване през 2019 г. Има поне 3 песни, които ти влизат от раз под кожата. Вокалите в първия момент ти идват странно, но просто не можеш да си представиш по-подходящи за музиката. Заслушайте се в ритъм китарите! Тотален метъл!!! Солата и те са балсам. Явно одъртявам и се изкривявам, но този албум ме очарова. Догодина може да съм на друго мнение, но сега просто се наслаждам на един добре звучащ хеви албум;

11. Kampfar – Ofidians Manifest – бавно, но със завидно постоянство, албум след албум, тази група израстна много. С последните си два албум, това беше видно, но с новия вече тотално го затвърдиха. От онази музика, която искаш постоянно да слушаш, защото винаги откриваш нещо допълнително, а сякаш всичко минава на един дъх;

10. Korn – The Nothing – не е най-доброто, което са правили, могат и повече. Обаче вече са ми станали толкова любими, че дори и с нищо неизпъкващ албум, пак намирам неща, които да ми харесат. Времето ще покаже, къде е мястото му сред вече немалкото им албуми;

9. Rammstein – Rammstein – обективната истина е, че след 10 год. чакане, не е особено удовлетворяващ. Субектвивната е, че не съм спрял да го слушам. По-лек и леснослушаем, обаче има поне 3 песни, които след 10 год. пак ще слушаш и душата ти ще се радва/ридае;

8. Mork – Det Svarte Juv – за всички, които реват, че вече няма блек като от едно време, този албум е перфектен. Друго е въпроса, че толкова са забили в това „едно време“, че едва ли ще го чуят. Но това няма никакъв значение. Чудесен олдскуул норвежки блек, който обаче не звучи баш като от ’94, а има малко и от новото звучене. Задължителен албум;

7. Steel Panther – Heavy Metal Rules – вярно, че е простотия и лигавщина, обаче човек има нужда да изпусне понякога парата. А тези чудесно вършат работа. Песните са запомнящи, но не и мазни и дразнещи. Пък ай сектир само със сериозността, трябва малко и простотийка да има;

6. Gaalhs Wyrd – GastiR – Ghost Invited – колкото и на някои хора да не им иска да признаят, най-добрите албуми на Gorgoroth бяха именно с Gaahl. В този албум той отново се доказва, като чудесен певец. По-завеяно и атмосферично, няма я типичната агресия за блека или поне не е заложена основно. Просто е от онези албуми, които не си ги пускаш всеки ден, но има дни, когато друго не върви да си пуснеш;

5. Memoriam – Requem For Mankind – първия им албум беше приятна изненада, но втория беше страшно зле. Така че, към този нямах никакви очаквания, а то се оказа благинка. Бавно, но стабилно ти харесва, а обикновено тези албум остават следа. А и олдскуула си е олдскуул;

4. Slipknot – We Are Not Your Kind – никога няма да бъдат същите агресивни психопати, както преди 20 год.. Обаче това е един от албумите на годината. Просто си го пусни и заслушай внимателно, има толкова скрити елементи и кукички, че ще останеш изненадан. Силно завръщане, особено след толкова неща, които се случиха последните 10 год.;

3. Vltimas – Something Wicked Marches In – дълго време за мен това беше най-силното издание пред годината. Събирането на такива култови личности за сцената, даде много силно издание. Да се каже, че е просто дет, блек или каквото и да, ще е недостатъчно. Това е един от най-добрите екстремни албуми на годината. От онези неща, които на пръв поглед не са уникални и иновативни, но след всяко слушане откриваш богатството на музиката;

2. Cattle Decapitation – Death Atlas – ако не беше излязал толкова късно и група, която е на първия място, не беше се завърнала с толкова силен албум, 100% щеше да е там. Даже до последно се чудех, обаче малшанс. Много музика, психарски вокали...всъщност това е много меко определени е за тях, цялата палитри от гласови извръщения. Силно застъпени блек влияние, които може би са за сметка на грайнда, но също така и много разнообразен. Всъщност трябва да повтарям само „много“ и „много“ и...леко думите са излишни за толкова екстремен, но и музикански албум. Определено си намерих новите любимци;

1. Mayhem – Daemon – имах да кажа толкова много неща за този албум, започнах да пиша ревю и до там...ще си остане неизказано явно. След толкова години трагедии, несполуки, смени в състава, спорни албуми (или поне за трю феновете) и какво ли още не, най-после са на върха. Макар, дали е най-после или отново е малко спорно. Група, която винаги е била лидер, никога последовател. Която е повлиявала върху цялата блек (а и не само) сцена, която даде славата на другите норвежки групи, докато тя се възстановяваше. Други бяха най-отгоре на афишите на фестовете или хедлайнери, а тя беше с малки букви. Дойде време, когато взе да получава полагаемото си. Критиките, че албуми черпи и предъвква много неща от De mysteriis… (1994) са неоснователни, пък и нали всички за които групита свършва със смъртта на Euronymous искат това звучене. Mayhem, както винаги, гледат в бъдещето, но този път просто леко погледнаха назад, само да се убедят, че с новия албум през 2019 г. нямат конкуренция на върха. Напълно заслужено;

БОНУС БГ:

-          Ицо Хазарта – Неправилен Рап – албум, който слушах много повече от някои от влезлите в класацията. Чудесни текстове, няма грам от чалгоподобна музика, която ни залива. Особено ако си бил в тийн годините си, когато си избухваше с Ъпсурт, няма как да не го оцениш. Нищо, че не е джангър, това е честна музика;

-          Obsidian Sea – Strangers – много силен албум, на който задължително трябва да се обърне внимание. Нищо, че подобни групи не слушам и ги свързвам с далечни от мен неща;

-          Dimholt – Episteme – не просто не харесвам БГ блек, даже смятам, че голяма част от него е абсурден, по-конкретни едни звездни групи от края на 90-те и началото на века, които бяха свръх зле. Но поради факта, че нямаше как да се гледат наистина струващите си скандинавски групи по това време, хората пускаха лиги по нашите. Еми този албум не е такъв. Много сериозна работа е свършена, звучи на високо ниво, а и честно казано по-добре е от редица прехвалени модерни блек групи, в повечето случаи зачулени.

Bodyfarm и The Deathtrip им трябваше малко да влязат в класацията. Вторите главно, защото много късно чух албума, а при първите просто реших, че други заслужават, но така или иначе и двата трябва да се чуят задължително. 1349 въобще не впечатлиха и лично за мен вече не са онази интересна група от преди 15 год. Darkthrone издадоха поредния си неразочароващ албум, но до там. Като съм започнал с блека, добри думи може да си каже и за новите албуми на Avslut, Wormwitch, Blodhemn и Dodsfall. Astrophobos и Perverticon направиха албуми, които показаха, че имат бъдеще, но още какво да пипнат в звученето си. Силно подценяваните от мен Alcest и Schammasch показаха, че незаслужено съм имал такова мнение и леко промениха настройката ми към звученето, което имат. Силно хвалените и сензация Mgla издадоха леко изненадващо и въобще нелеко изненадващо не ме впечетлиха. Старите кучета от норвежката сцена Mortem, издадоха албум с който всички олдскуул фенове тип полезни изкопаеми трябва да са доволни. Не е лош, но и не е нищо особено. Borknagar направиха поредния си албум, за който не мога да кажа нищо лошо, но за лошо и нищо чак толкова впечетляващо. Въпреки това си струва да се чуе. Звездния проект Lindemann показа, че може и добре да се справи. Или поне по-добре от първия си опит, за жалост все още далеч от най-доброто, което са доказали, че могат. Gods Forsaken, група, която с първия си албум, без проблеми влезе в челото на годишния ми класация, направи просто добре звучащ по старо му шведски дет. Явно тази музика при мен е въпрос на настроение. Killswitch Engage би трябвало да зарадва феновете си, както и тези на метълкора. От онези издание, които като си ги пуснеш ти харесват, но след това забравяш. Едновремешните мелодет лидери In Flames и Soilwork за мен не разочароваха. Първите вече тотално забиха в леко бозавото американски звучене, даже направо да не кажа поп такова. А вторите си струваше да се чуе албуми им, разнообразен и не би трябвало да има недоволни. На последно място, и то напълно заслужено, трябва да отбележа Opeth. Нафталинът тотално превзе звученето им, без да остане грам от уникалността им. Ако твърдиш, че ти харесва и е нещо уникално, ти си просто прогресив сноб или се правиш на интересен, което май си е едно и също.

2020 г.

Да очаквам да направят нещо неземно, шедьовър или космическо постижение от тези долу, ще е глупаво. Виж, да се изложат, за това това винаги има шанс, къде по-малък, къде по-голям. Всъщност за всяко нещо от живота е така, не само за дрънканиците, които са по-долу. Направо да започвам:

Paradise Lost – с последния си албум тотално се завърнаха към дет/дуума. Парадоксално, това за мен бе най-безинтересния им албум от 15-тина години насам. Дано малко да поразчупят музиката и отново да изненадат феновете. Е, ако може да оставят ревовете, но да намалят дуума за сметка на готика, където определено им е най-голямата сила;

Moonspell – последния им албум така и не ми хареса особено, същото важи и за последният им концерт, макар че за там не са виновни грам. Макар че харесвам като вдигат повече патардия, не мога да отрека, че по-добре им се получават малко по-спокойните и готик неща. Така или иначе ще ми е интересно накъде ще ги избие;

Tulus – нямам очаквания, но рядко издават, а и са норвежки блек, няма как при един нов албум, да не се слуша активно. От такива групи разочарование трудно става;

Testament – трудно бих се определил като техен фен, но през последната година често си ги пускам, така че един вероятен нов албум бих му обърнал внимание. Що се отнася до очакванията, нямам никакви, което понякога е за добро;

Carcass – след 6 год. пауза, време е отново да издадат нова музика и да направят безсмислено 99,9% от всичко останало през годината. Не мога да си представя да се изложат;

Napalm Death – не съм броил, но май стигнаха Dimmu Borgir по включване в категорията за очакваните от мен издания от новата година. Вероятно ще се повторя от предишните пъти, но не очаквам нищо по-различно от тях от поетата с последните албумите посока. А тя е много приятна. Въпросът е да ме нацелят в правилното настроение за това, което правят, но това си е мой проблем;

Mastodon – ако четете блога ми, трябва да сте запознати, колко любими ми станаха ей тези. Не е от днес, даже май не е и от вчера. Сега ще повторя това, което написах и за Carcass – време е отново да издадат нова музика, с която да направят безсмислено всичко друго. Не искам да си представя, че могат да се провалят. Просто не;

Tsjuder – ясно е, че голяма част от норвежките блекари го раздават тежкарски по отношение на издаване на нова музика. Как няма да е така, след като са най-добрите. Че няма да се изложат, няма, само да забият още повече в 80-тарската трашарска елекщина, че не ми се нрави нещо това;

Naglfar – догодина стават 8 год. от последния им албум, а той не беше много впечетляващ. Дано ни изненадат приятно и отново да си направят албум медец;

Gorgoroth – тук вече не смея нищо да очаквам. Дали ще забият тотално в 90-тарското звучене или ще ги отведе някъде друго, ще е изненада, поне докато не се чуе. Най-вероятно ще е първото, което няма да ме очарова особено;

Enslaved – дали защото издадоха няколко много силни албуми подред или заради друго, последния сякаш не беше на същото ниво. Дали е било моментно или това ще им е пътя на новото звучене, ще се разбере през 2020 г. Предпочитам да е било нещо моментно;

King Diamond – може да ви е странно, но ей този нацапан датски пищялник често си го пускам. Не знам дали покрай носталгия по хеви времената или нещо друго, но ми е силно приятно да го слушам. Предвид пуснатата вече нова песен, очаквам силен албум. Пък ако не е силен, няма да е трагедия, но предпочитам да е добър, тъй като ми е един от скритите фаворити за 2020г.;

SepticFlesh – когато не очаквам нищо от тях, изкарват бахти яките албуми. Когато имам големи очаквания, ме разочароват. Сега ще кажа само – дано продължат линията на последния албум. Във форма са, набраха много инерция и популярност, всичко е в техните ръце;

Benediction – слагам ги тук, най-вече защото ми е интересно след толкова време и след връщането на Dave Ingram, какво ще направят. От дъртите дет метъл кучета винаги може да се очаква изненада. Дано и тук да е така;

My Dying Bride – много се забави този албум, къде поради лоши обстоятелства, къде заради друго. Едва ли ще се изложат, прекалено качествени са за да го направят. Иска ми се да има ревове и цигулка, друго си е с тях. А и да няма, очакванията няма да са по-малки;

Hypocrisy – Пешо Лицемерния беше доста активен през 2019 г., но няма какво да се лъжем, феновете основно чакат какво ще направи с Hypocrisy. Вече имат достатъчно култов статус, така че вероятен нов албум ще се хареса по инерция от много от феновете. Въпросът е, да се направи такъв, който наистина е добър. Ще видим дали ще е така;

Dark Funeral – с последния си албум определено още повече им нарастна популярността, но на мен не ми допадна особено. Така или иначе рядко издават, има интерес към тях. Но честно казано, ако продължат в същата насока, ще ми станат тотално безразлични. Парадокс, при условие, че не са променили звученето си;

Slagmaur – не се ценят и слушат много в България, но тази група си е чук. Не един, а два албума подготвят. За мен ще е едно от най-чаканите и интересни неща, които вероятно ще излязат догодина, пък да видим дали ще ме оправдаят.

 Тъй като ме домързя и/или не ми се занимаваше, пиша края на писанието чак януари месец, че и втората му половина. Предвид как тръгна 2020 г., пожелавам ви, дано да няма война, пожари, катаклизми и всякакви подобни неща породени от човешката глупост. Да вали, защото май малко хора се замислят, колко е важно това. Естествено, да сме живи и здрави, да сме толкова добре, че да ни остава време да се наслаждаме на музика, концерти, филми и книги. Защото, ако се замисли човек, съвсем малко глупост или ако природата си покаже истинското лице, може ей тези неща, които смятаме за даденост, ей така да заминат. Нека сме по-позитивни, макар че точно аз да го кажа е странно. И бъдете честни, ако не ви харесва някой какво прави към вас, казвайте си. Може да си развалите отношенията, но поне ще ви е чисто и леко на душата, че много проблеми идват и от главата. Абе нека да е добра годината, че си е е**** майката...

П. С. Знам, че има много повторения, така става като пишеш нещо месец и кусур на парче. Ще се опитам да си взема поука и урок. Сега си пуснете някои хеви пищялки от 80-те. Не знам защо, но си трябва от време на време.