Immortal са една от най-популярните блек групи сред масовия метъл
фен, заедно с обвиняваните справедливо или не в комерс Cradle of Filth,
Dimmu Borgir и Satyricon. От една страна това се държи на бутафорния имидж, който
започна още с клипа на Call of the Wintermoon, минаващ през фотосесиите и другите клипове, та чак до абсурдните
интервюта и действия на Abbath. Което е и една от основните причини, толкова да бъде подиграван
блека. Но от друга страна страна, популярността им се дължи и на добрата
музика, която правеха. Най-вече в звученето на албумите, които издадоха след оттеглянето
от свиренето на Demonaz, преди 20-тина години. В At the Heart of Winter (1999) и след това, в
музиката се добавиха много елементи от класическия хеви и траш метъл от 80-те,
че и откровенно рокенрол звучене тип Motorhead.
А и няма какво да се лъжем, редовият хеви, пауър или траш
фен, трудно ще преглътне нещата преди 97-ма като Pure Holocaust (1993) и Battles in the North (1995), които може би са най-големите им класики. Хапката и пийката доста повече ще му върви със Sons of Northern
Darkness (2002). Практически до 2015 г., около групата всички вървеше както трябва и почти
без проблеми, като изключим тендовагинита на Demonaz и разпадането между 2003 г. и 2006 г.. И както уж бяха
една от най-стабилните групи в норвежката сцена, така и те започнаха да се
съдят за името на групата, кой колко правил от музиката, на кой реално му е
пукало за групата и е движел. Неща, които редовия фен принципно не са му много
приятни, тъй като никой не иска любимците му да слизат на нивото на махленски
спор и гледане на сеир, тип „аз направих това, а ти нищо“. За хубаво или лошо,
името Immortal остана за Demonaz и Horgh, а Abbath си направи своя
група с King ov Hell (който пък
напусна преди няколко месеца, несъгласен с тематиката на текстовете) и издаде
албум с песните, които уж бяха написани за нов Immortal, само че със сменена текстова концепция. Няма какво да се лъжем, соловия му албум не беше нищо кой знае какво, а и
самото му държание и имидж взе да става все по-дразнещо и несериозно за подобен
тип музикант. От друга страна пък соловия албум на Demonaz от 2011 г – March of the Norse, също не изпъкваше особено с качества. Силно повлиян от Bathory и класическите
метъл групи от 80-те. И се започна едно чакане, дали, кога, как или въобще.
Приказките за връщане към звученето на Battles in the North, но с мелодията на
At the Heart…, вече сме
ги слушали. Дата беше обявена – 6 юли, обложка показана и първа песен пусната,
а именно едноименната на която е кръстен албума. Не може да се отрече, че
напомня звученето им преди ’97 год. и даде надежди за един наистина добър албум.
Направо да
си дойдем на думата – Immortal без Abbath е много по-добре, отколкото Abbath без Immortal. Албумът стои еднакво далеч и от соловия албум на бившия
вокал/китарист, както и от този на Demonaz. Да, някои побързаха да го критикуват, че има много
самоцитати, където в текстовете, къде в музиката, но не смятам, че това е
грешка. Атмосферичните ледени пасажи са си част от звученето на групата от над
20 години. Текстове, както нееднократно съм казвал, почти не ме интересуват. Албумът
е интезивен, сравнително разнообразен, съчетаващ много добре звученето от
последните албуми с Demonaz и първите след неговото оттегляне, т.е. звукът на групата
от 90-те. Циркът идващ от Abbath в последните албуми, много ясно си личи, че е премахнат,
както и някои оливания в посока 80-тарски класически метъл. Което не означава,
че няма яки сола или пък, че влиянието от Bathory се е смекчило, но това за мен е всъщност голям плюс. Определено
насочването/връщането на текстовете в посока на мистериозното място Blashyrkh отговаря доста по-добре на статуса на групата. Трудно бих
определил фаворити сред песните, но едноименната със своето звучене близко до
първите им албум, както и Where Mountains Rise и Mighty Ravendark, определено по ми дойдоха присърце от другите, които между
впрочем също хващат ухото.
И така, като завършек може да се кажат няколко
неща. Първо, минаха времената, когато може да очаква нов Battles in the
North или Pure Holocaust, но от друга страна албумът седи достойно до тях. Второ,
напускането Abbath определено
подейства положително на групата. Рокенрола го няма, интензивността се върна. Трето,
ако си фен на групата, няма как да остане недоволен или разочарован, пък и да
си, имат достатъчно други албуми, както и копирачи. Може да не е албум на
годината, но определено ще бъде в класациите, вероятно на предни позиции. Както
се казва – гарванът отново грачи грозно зловещо. Жабешките крякания вече ги
няма.
Оценка:
8,5/10
