5-та част, сериозно ли? Писание тръгнало
на майтап и в началото част от блог (първите 3 части), който уж трябваше да е
част и продължение от Про-рок форума, а се оказа претенциозна простотия на хора
с огромни претенции и егота, но както и да е…Че не вярвах да продължи във
времето, а то не само продължи, а вече нямам търпение да го пиша всяка година.
2017
г.
Дали тази година е била по-силна музикално
отколкото 2016 г., все още ми е трудно да преценя. Но определено имаше какво да
се слуша, естествено много приятни изненади, както и много скука и плява. Някои
групи направиха това което очаквах, а други разочароваха, т.е. всичко си е в
рамките на нормалното. А и в един момент човек спира чак толкова да има
очаквания и ако се получи разочарования, по-лесно минава и се приема. Не се
отнася само за музиката де. Странно много дет метъл слушах тази година, както и
може да се види в класацията и допълнителните впечатление. И
по някакво странно стечение на обстоятелствата, класацията отново, както
миналата година, е от 32 албума. Абсолютна случайност. Разликата между някои
албуми е минимална, така че въпреки, че са по-назад, всъщност като качество
албумите не се различават фрапантно. А и предпочетох да класирам по-напред
неща, които са по-нови за мен. Така че да се насочвам направо към нея:
32. Gravdal – Kadaverin
– със
забавено темпо, чисти вокали и по-странно звучене от предишния албум, това беше
едно от интересни неща излезли от Норвегия тази година. Да, блекарската злоба я
няма толкова, но атмосферата която носи музика си е същата;
31. Scour – Red EP – за съжаление
излезе късно и не успях да му обърна по-сериозно внимание, иначе би било доста
по-напред. Но Фильо все така здраво си реве, рифовете злорадстват, няма много
разнообразие, но има смисъл от подобни издания. Малко тупурдия никога не е
излишна;
30. Taake – Kong
Vinter – странно,
но така и не ми харесаха с времето. Култова група са, Hoest
е един от малко останали хаховци в Норвегия. Но както и при Scour, излезе буквално в последния момент в който можеше
нещо да има шанс за класацията. Ако имаше още малко време, без проблеми можеше
да е в топ 20. Силен албум;
29. Hour of Penance –
Cast the First Stone – един от най-слушаните албуми за тази година, много
приятна изненада, не доскучава, чудесен за претрепване, чрез метод по избор на
слушащия;
28. Satyricon – Deep
Calleth Upon Deep – едно от изданията предизвикали най-много внимание и
спорове. Лично аз съм от тези, които по-скоро го харесаха, но няма какво да си
кривя душата, групата вече си е „чао“. Просто към този момент опита я спасява
от пълно излагане;
27. Nidingr – The
High Heat Licks Against Heaven – много големи очаквания имах за този албум.
Наистина много големи, даже очаквах без проблеми да са в топ 5. За съжаление,
това е едно от разочарованията за 2017 г.. Първата половина на албумът е
наистина добра, но след това в един момент самото слушане става насила. Могат повече
и са доказали;
26. Paradise Lost – Medusa
– това
се вика парадокс. Толкова години чаках детът да се върне в музиката им, а
накрая сам разбрах, че и без него са си много добре. По-подробно за албум
четете малко по-назад в блога тук. Едно от разочарованията на годината, което
отново се спасява само от опита и кадърността на групата;
25. Portrait – Burn
the World – шанса
да видиш класически хеви метъл в моя класация е миниатюрен. Но Portrait явно нацелиха правилната носталгична струна
в предпочитанията ми. Толкова на хеви албум не съм се кефил от…не знам, може би
15-тина години;
24. Obituary – Obituary
– солата,
само солата чуйте в този албум. Принципно не съм им особен фен, обаче в този
албум има много енергия и свежест, която липса на мнозина дърти кучета. И да,
солата…;
23. Ulver – The Assassination
of Julius Caesar – в
година в която си промивах слуха с толкова дет, беше нормално да избие в нещо
по-леко. Не харесвам 80-те, почти не трая уейв, Depeche Mode също,
обаче Ulver тотално ми обърнаха представата. Nemoralia е хитЪТ на година, без всякаква
конкуренция, независимо дали става въпрос за метъл, поп, диско или друго. А, и
ЕР-то им от края на година си струва да се слуша;
22. Enslaved – E – за съжаление тази година взе да ми писва
от някаква издания с по 5-6 песни дълги по над 7-8 минути. И за по-голямо
съжаление, Enslaved станаха жертва на тези си моите
предразсъдъци. Чудесен албум, но не мога да отрека, че отстъпва от предишните им
няколко албума. Кавърът на Royksopp, обаче е един от хитовете
на годината;
21. Witchery – I am
Legion – подцених
го в началото и не му обърнах достатъчно внимание. Което се отрази и върху
класирането му, защото наистина за втора поредна година издават траш албумЪТ на
годината. Има много енергия и от северното мракобесие, но може би е и една идея
по-слаб от миналогодишния;
20. Sarke – Viige Urh
– и
тези са за втора поредна година в класацията и по мое мнение, тазгодишния албум е
по-добър. Като цяло тази година доста слушах Sarke
и все по-приятни ми стават, че дори и от последните неща на Darkthrone, колкото и еретично да звучи;
19. Solstafir – Berdreyminn
– ей
тук вече очаквах скрития фаворит за албум на годината. Наистина очаквах нещо
уникално, каквото те и правят. Но за съжаление получих просто добър албум. Не съм
съгласен с мнението на много хора, че е разочарование. Просто наистина много
вдигнаха летвата и всичко, което е по-малко от шедьовър се приема за провал;
18. Lacrimosa – Testimonium
– една
от приятните изненади на годината. Така и не успях да седна да слушам
предишните им неща по-задълбочена. А като се има предвид, че този албум го
пусках просто за почивка от разните патардии, можеше при по-сериозно слушане да
е по-напред;
17. Stone Sour – Hydrograd
– още
един от тези албуми отдушници на натрупването на продължително време слушане на
тупурдии. Честно казано мислех да го класирам доста по-назад, но втората
половина на албум е наистина много добра и зарибителна. Е, има поне 3 песни,
които са адска глупост, но в днешно време, кой очаква перфектен албум;
16. Mork – Eremittens
Dal – задължителен
албум за всички фенове тъгуващи за звученето на Darkthrone от
„едно време“. Само че вътре има и много бурзумщина, че дори и малко от стария Dimmu Borgir, което ме подсеща, че в две от песните
пее Silenoz. Не че се разбира много това. Добър албум
от може би бъдещите звезди на блека в Норвегия. А и не са като много други,
които не признават почти нищо след „събитията ’94 година“
и директно си признават, че харесват споменатите вече Боргири и по-новите неща
на Сатирикон;
15. Memoriam – For the Fallen –
английска
супергрупа дънеща олдскуул дет. Можеше и да са и в топ 5, но и извън топ 20, но
наистина носят част от онова звучене, което само старите кучета мога да
направят. Подобни албуми не печелят класации, но пък ги слушаш цял живот;
14. Vallenfyre – Fear
Those Who Fear Him – вижте
къде са Paradise Lost, а къде са тези. Никога не съм мислил, че
страничния проект на Грег Макинтош може да ми хареса повече от титулярната му
група. Но тук има живец (брех, какъв оксиморон за дет група), непукизъм и
здрави рифове. Като за последен техен албум е достоен край;
13. God Dethroned – The
World Ablaze – много
се чудех, къде да го класирам този албум. Една от приятните изненади тази
година. Половина песни са чук, тотални хитове. Другата половина се чудиш дали
няма да те заболи устата от прозяване. Въпреки това за мен ще остане, един
много добър албум;
12. Kadaverdisciplin
– Death Supremacy – който
му липсва мардукщина пред тази година, да си пусне това. Като казах Marduk, тук свири и Фредрик, настоящия
им барабанист, който напусна всички други групи, за да свири само с тях. Че пуснете
си го, ако слушате блек, няма да сгрешите;
11. Endezzma – The
Arcane Abyss – много
по-добър от предишния, а на това отгоре, той беше създаден от Трондр Нефас (RIP). Има поне 3 песни, които са адската зарибявка, не
доскучава, не прелива и от разнообразие. Пък нека после в Норвегия не се
правило качествен блек вече. Чуйте и ЕР-то преди албума, там е и последната песен измислена от вече споменатия Trondr Nefas ;
10. Carach Angren –
Dance and Laugh Amongst the Rotten – докато Cradle издават
глупост след глупост, а Dimmu Borgir продължават да
залъгват, кога и дали ще го издават този прословут нов албум, ей такива групи
се навъдиха. Много по-добър от предишните, не звучи (чак) толкова хаотично,
популярността им нараства, напълно заслужено. А и останах с много добри
впечатление от концерта им, за разлика от сета на Dark Funeral. Въпреки
това, не ми хареса накъде отива симфо екстремния метъл с подобни албуми;
9. Ajattara – Lupaus
– Паси
Коскинен си е хахо, не е тайна, но именно хаховците издават добри албуми. Сякаш
все между другото го слушах, но слушане след слушане влизаше под кожата. Не е
най-оригиналното нещо, но такива албуми винаги са приятни;
8. Wode – Servants
of the Countercosmos – идеалния албум за всички на които им липсва звученето
на Dissection. Англичани, приличащи на средношколски
метъл пиклювци, но направиха един от албумите на година. Чакай си Watain-а, тези ги предпочитам в пъти повече;
7. Slagmaur – Thill
Smitts Terror – докато
десетки блек фенове се пънат да обясняват, колко як блек излизал от Украйна и
Франция, от Норвегия дойде албум съчетаващ най-доброто от Thorns, DHG и Morgul.
И не, не звучи абсурдно. Това наистина е един от най-добрите албуми през последните
години. Пък ако искайте ми вярвайте, те и Attila и
Hellhammer не разбират от нищо, затова носят техни
тениски…;
6. SepticFlesh – Codex
Omega – предишния
им албум беше едно от най-големите разочарования за мен за последните няколко
години. Съответно и от този нищо не очаквах. Което всъщност се оказа много
добре, тъй като отново се върнаха в познатата добра форма. Не е тайна, че за
мен съчетаването на блек и/или дет със симфо ми е слабост. Така че за тази
година, те идеално покриха нуждата ми от такива албуми. Дано само да не е изключение;
5. Urarv – Aurum – Aldrahn за добро се махна от DHG. За три години направи два от най-добрите блек
албуми. Докато при The Deathtrip музикално май няма
никакво участие, тук е главния мозък. Звучи едновременно свързан с олдскула, но
и има една тънка авангардна нишка. Пък и не всяка година чуваш чобански подсвирквания
в блек албум;
4. Legacy of
Emptiness – Over the Past – идеалния албум за
всички, които им липсва мелоблек от края на 90-те, най-вече в лицето на Old Man’s Child и Morgul. Да,
на моменти леко наивно звучи в сравнение с някои от по-новите блек групи, но
носи духа на онези албуми, които както и да звучат, винаги ти остават любими. Добре
е, че има такива албуми все още;
3. Gods Forsaken – In
a Pitch Black Grave – чудех се дали този или предишния да влезе в тройката,
но в година, както вече 100 пъти казах, която детът си бумтеше стабилно, нямаше
как да няма такъв в топ 3. Съчетава най-доброто от шведската сцена, от една
страна олдскуула на началото на 90-те, а от друга има и елементи от Hypocrisy и Vomitory.
И забравете тук за модерен звук, там нещата са си останало олскуул. Ако дърт
дет фен и не ти хареса…еми не знам;
2. Pyogenesis – A
Kingdom to Disappear – много ми харесват подобни албуми. Не се вписват
никъде, гледаш класацията и просто сякаш нямат нищо общо с останалото. Знаеш,
че едва ли и друг ще ги постави в своята си класация, при целия този океан от
групи, албуми, проекти и други такива. Честно, в този албум има всичко. От олдскуул
дет до ведро звучащи полупънкарски елементи, често в една песен. Хубаво е, че
има такива албуми, показващи, че все още има какво да те изненада приятно;
1. Mastodon – Emperor
of Sand – наистина
не знам какво да напиша тук. Да кажа, че нямаха конкуренция, ще е подценяващо
за другите, но пък ако кажа, че другите са им били конкуренция, ще е много, ама
много подценяващо за Mastodon. Един от
признаците, които показват, че издават добър албум е, когато не ми хареса на
първите слушания. Така беше и при Crack the
Skye,
така беше и при предишния. Чакайте, добър ли албум казах? Това не са хора,
които могат просто да направят добър албум. Искаше ми се в една година Dimmu Borgir и тези да направят албум, за да разбера
наистина ли имам нови любимци или просто запълвам дупката, но може би за
хубаво, това не стана. А и по-добре, че не включих и ЕР-то им, че тогава в топ
5 нямаше да е много разнообразно. Тук и тук още мои писания за албума и като цяло за Mastodon;
Добри думи заслужават и албумите на Sepultura и The Haunted. Първите, въпреки тежестта на
името си, направиха много приятен албум и още веднъж се доказа, че те правят
интересната музика, а Макс Кавалера, тази която искат да слушат феновете.
Проектът с брат му доказа това, лично на мен ми беше безкрайно скучен. The Haunted ги чух прекалено късно за да влязат в класацията, но в
албумът има много енергия и не доскучава. Както вече казах, тази година въртях
много дет метъл. На ръба да влязат в класацията бяха Lock Up, които отново не
разочароваха. Същото важи и за Immolation.
Cannabis Corpse направиха в пъти
по-интересен албум от Cannibal Corpse, нищо
че уж се водят имитатори. Morbid Angel изкараха
албум прекалено късно за да влече в класацията, а и като цяло да се придобие
някакво впечатление, а тяхна музика винаги е изисквала повече слушане. The Black Dahlia
Murder
изненадващо не дразнеха и албумът им е едно от нещата, които трябва да се чуят.
Признавам си, Suicide Silence много ми харесаха
с промяната, която направиха. Образцов нео метъл албум и до последно се чудех
дали да не го включа в класацията, но сякаш масовото негативно мнение, както и
това, че смятам албумите, които съм включил в класацията за много по-добри, ме
отказаха. Сякаш точно нещата взеха да се подреждат зa Decapitated и станаха тези
простотии в САЩ, което за съжаление разваля добрите впечатление от албума им.
Очаквах с голям интерес нов албум от Neurotech, но мина просто ей така, с нищо няма да
бъде запомнен. От победители в класацията ми албум на годината за 2013 г., сега
Leprous ми станаха
безкрайно скучни, но пък популярността им нараства, което е много хубаво. Не
знам какво толкова се дразнят хората от Myrkur, но за мен това беше едно от приятните
неща, да, не изпъква особено, но поне не втръсва. Което не важи за Cradle of Filth и Anathema, които направиха поредните скучни албуми.
И докато вече Anathema са ми далеч
музикално, което донякъде може да оправдае разочарованието ми, то Дани Гнъсата
и поредните му съпровождащи музиканти вече са абсурдни. А по-странното е, че
популярността им не спада. Merrimack, ако си
фен на блек метъла, заслужава да се чуят. Една от малкото харесващи ми се френски
групи, които са толкова хвалени от феновете, но предпочитам да не знам защо. 2015 г. направиха албум на годината, а сега Moonspell сякаш между другото издадоха албум. Не е лош, но не
смятам, че е на традиционното им ниво. И да, и тази година много музиканти си
заминаха, което от година на година ще се увеличава и за съжаление, ще е нещо
нормално. Но няма да тръгна да цивря изкуствено като почти всички фенове. Това
си е част от живота, а съжаление много от тях предпочитат измисления, а не
реалния, където са истинските хора. Тук по-подробни размишления по темата. Та толкова.
2018
г.
Май всяка година го пиша, но хайде пак.
Групите, както винаги, имат пълното право да не оправдаят очакванията, в добър
или лош смисъл. Шанса да изскочат поне още минимум 5 неща, за който не съм
очаквал нищо и/или не съм подозирал съществуването им, също не е малък. Или пък
Thorns и Kovenant да
издадат албум. Абе глупости, така че да започвам направо:
Dimmu Borgir – не знам какво да кажа тук, факта, че 5-та
поредна година са в тази графа, вместо в горната, е показателен. И докато през
2014 г. и 2015 г. можеше да се каже, че бяха слагани от крайни фенски надежди,
то за 2016 г. и 2017 г си беше основан на реални очаквания, провокирани именно
от изказвания на групата. Вече дори и аз се уморих от интервютата, където
обясняват, как щял да звучи албум, как вече бил готов. Всяко нещо си има
граници, моето чакане и търпение също, пък ако и за 2019 г. пак са тук…закривай;
Napalm Death – една от най-стабилните групи, що се отнася
до очаквания за нов албум. На дъртите години все така агресивно звучат и все
така немирясали. Тук ако има провал, ще е голямо чудо, а и са във форма и серия
от няколко поредни силни албума;
Watain – определено ще е един от албумите за който
най-много ще се говори през годината. Вече имат толкова култов статут, а и са
едно от малкото групи, които все още имат някакъв мистичен имидж, толкова
уважаван от трю блекъри. А аз просто уважавам хубавата музика, ако направят
добър албум – ок, а ако не…еми, голяма работа;
Marduk – рядко си позволяват големи паузи между
албумите, а през 2018 г. ще станат 3 години от последния им албум. Самите те
казват, че след американското си турне есента, ще започнат работа по нов албум.
Едва ли ще се изложат, въпреки, че за последните два албума трудно мога да
кажа, че ми станаха любими. Естествено, издадат ли, ще се слуша стабилно;
Behemoth – безспорно най-голямата екстремна група към
този момент и вероятен техен нов албум, ще е едно от събитията на 2018 г..
Лошото е само, че въпреки качествата, които имат и които няма кой да оспори,
албумът може да се прехвали, само заради това, че са издали
албум. Но това май само аз го мисля, а и до един момент работиш за името си, а
след това то работи за теб;
Amorphis – във форма и възход са, въпреки, че
последния албум ми хареса, за съжаление музиката им звучи все така сладникава и
едва ли ще изненадат с нещо различно. Не че няма да се слуша, ама не е там
работата…явно и аз вече се водя към старите им фенове;
My Dying Bride – малко са групи без слаб албум и MDB са една от тях. Очаквам, или по-точно искам, мрак,
прискрибуцване на цигулка, чат-пат някой рев. Абе искам си традиционното от
тях, че нещо последния албум не ми допадна особено. И
дано проблемите в семейството на Aaron да не са сериозни;
Carcass – както неведнъж съм казвал, не съм особен
фен на дета, но тези са едни от големите изключения. Определено направиха едно
от най-силните завръщания и не се изложиха. Очаквам и при вероятен нов албум,
това да е така;
System of a Down – имам съмнения, че при предстоящ
албум ще могат да достигнат нивото на досегашните си издания. Одъртяха, сякаш
се кротнаха малко, а няма какво да се лъжем, лудостта винаги е била част от
музика им. Но каквото такова, така или иначе няма да се мръщя на нов албум;
Immortal – и тук е малко мътна, не колко при Боргир,
но пак има такива нюанси. Уж са записали вече барабаните, имената на песни в
албума са известни, или поне на една част. Но нищо
конкретно за издаване. А и да не издадат, не смятам, че нещо ще се промени.
Музика нова бол;
Necrophobic – далеч повече ми харесат от Watain, а и доста по-интересни са ми, но просто нямат
късмет, за което и те са си виновни. Върнаха се двамата китаристи, вокала е от
първия албум, така че тук очаквам много. А и винаги шведския блекодет или детоблек
ми е бил на сърце;
Machine Head – всъщност тук нямам никакви конкретни
очаквания, а просто ми е интересно, какво ще направят и как ще звучи. А издадат
ли, определено ще е един от албумите на годината. Както се казва, от общо
култура ще ми е интересно да видя, как ще звучи албума;
Rammstein – харесват ми и съм положително настроен към
тях, така че ако издадат нов албум през 2018 г., ще се върти. А за очаквания за
музика/звучене, няма смисъл да говоря, едва ли някой очаква промяна;
Barren Earth – както вече казах, май по-скоро клоня към
старите фенове на Аморфис, а Barren Earth са идеална
алтернатива на всички фенове, които им липсва 90-тарското звучене на първите.
Последния им албум беше чудесен, така че имам немалки очаквания що се отнася до
вероятно бъдещо тяхно издание;
Naglfar – до колко наистина ще издадат през 2018 г.,
не се знае, но пускат снимки как пишат музика за нов албум. А година в която
те, Necrophobic, Watain и Marduk вероятно
направят албум, ще е значителна за шведския блек;
Bloodbath – тук по-скоро надеждите за нещо ново идват
от интервю, където казват, че вече са започнали да мислят нови песни и може би
ще влязат по някое време в студио. Пък са стари кучета, не са се изложили, така
че винаги са гарант за добра музика;
Nordjevel – след като направиха албум на годината за
2016, за предстоящия имам големи очаквания. Сред тях са, че може и да е
разочарование. Всичко може да се очаква.
И малко встрани от
традиционното, което пиша след очакваните албуми и като за край. Прави ми
впечатление, как някои фенове, още когато една група обяви, че ще издава албум,
вече знаят, че това ще е албумът на годината. Предвид последните две години,
при мен е точно обратното. Миналата година Metallica, които винаги ще
останат най-великите за мен и фаворити за албум на годината, едвам достигнаха
15-то място и то, признавам си, чрез леко побутване. Тази година, както
виждате, друга особено любима моя група като Paradise Lost също са много назад.
Същото почти важи и за Satyricon. Но от друга страна, имам чувство, че както и
да направят Mastodon, винаги ще бъдат минимум в топ 3. Тази тенденция запозна още с Crack the Skye и май не виждам, как
може да бъде променена. А ако стане някакво чудо и Dimmu Borgir издадат албум през 2018
г., ще още по-голямо чудо, ако не е минимум в топ 3, да не казвам в топ 2. Но
всичко може да се очаква и за съжаление, често се случва разочарованието да е
по-възможно. Важи за всичко, не само за албумите. Така че пийте, хапвайте,
излизайте, слушайте музика, гледайте филми, спортувайте, или поне от време на
време. В крайна сметка очакванията и мечтите са именно заради това, да не се
сбъдват и да се преследват. Не е много положителен края, но нещата трябва да се
казват реално. Ясно е, че и през 2018 г. ще има концерти бол и то вероятно на
едни и същи групи, които вече са идвали, за които вече се и знае. Абе идват
празници, недей мислете много, а живейте. И четете простотиите ми. Поне са
весели някои от тях…или поне се пробвам да са такива
Не може
и да се мине без малко простотийка. ЕЙ ТОВА Е ХИТЪТ НА ГОДИНАТА!!!
