С албумите
на Korn винаги трябва да се подхожда внимателно. При предишния – The Serenity of
Suffering (2016), избързах с писанието на мнението си и първоначално го определих като нищо
кой знае какво. Но реално той беше, всъщност още си е, най-добрия им албум за
последните 15-тина година. В началото и новия албум нещо не ми се стори особено
интересен. Да, добър, има интересни идеи, но сякаш минаваше равно, без да
изпъкне. Реално продължение на звученето след дъбстепа албум (който тотално съживи кариерата им) и като
се върна Head. След няколко прослушвания, всъщност ми се стори доста по-дълбок и интересен. Още
сега казвам, че не е по-добър от предишния, има си го талаша. Но има едно
определено настроение през цялото време, което сякаш те държи на тръни. Силно есенен
албум, като атмосфера и настроение, но не си представайте изпопаднали листа,
дъждовно време, студ или нещо такова, а по-скоро това, което е вътре в човек
като усещане, когато дойде есента. Има и моменти напомнящи на първия албум,
което за мен е огромен плюс. Има си ги ревовете, електроники не чак толкова, но
тежината не е толкова в музиката, а в атмосфера и настроението, което носи. А Korn не веднъж са
показвали, че са добри в това. Сякаш Jonathan Davis е прехвърлил всичко това от соловия си албум върху
звученето на Korn. А соловия му албум беше много силен, повече от The Nothing, което
донякъде е причината да ми се хареса чак толкова новия албум.
Ако говорим
за конкретни песни, мога да кажа, че най-силното се намира сред първите пет,
т.е. някъде до кратката интерлюдия или там както се определя The Seduction of
Indulgence. Между другото The End Begins, т.е. интрото на албума, започва с гайда и нещо като
хлипане от Davis, което би стопило сърцето на всеки стар фен. След средата
сякаш се губи тягата, но към края вече пак се влиза в правия път, но слаба
песен няма. Направи ми впечатление, че Cold сякаш съдържа идеи за 2-3 песни, които накрая групата е
обединила, но пък тези идеи за дълбоки ревове, мелодичен припев и звучене от
първия албум, което както и да го погледнеш си е в 10-ката.
Всъщност много
може да се каже за албум и групата като цяло. Феновете няма да си търсят
причина да го чуят, а направо ще си го пуснат. Ако до сега не си ги харесвал,
този албум нищо няма да промени. Определено ще се харесва повече на хората,
които им харесват нещата след 2011/2013г.. А аз като човек прослушал ги с
албумите от 2002 г. и 2003 г. (най-най-най-любимия!!!), просто се радвам, че
все още са тук и правят здрави албум. Нищо, че не е най-доброто, понякога и
малкото е достатъчно.
Оценка:
7,5/10
