Нещата, които обичаш да мразиш

Има едно определение наречено „гузно удоволствие”. Не знам дали е най-точно за този вид писание и темата му, но вероятно всеки човек го е изпитвал. Независимо дали става въпрос за музика, филми или дори най-обикновена дейност от ежедневието, но има определени неща, които обичаме да мразим. Примерите са всякакви, примерно гледането на телевизия, където всеки се оплаква, какви простотии дават. Казваш на съответния човек да спре да гледа новините, реалитита, уж забавни предавания, но отсрещната страна не може да се даде адекватно мнение, защо не го прави. Не обичаш чалга, било то като музика и/или начин на живот/мислене, но все ти е в устата, колко е зле и пошло. Както споменах, дори и за дребни неща от живота, примерно да се нареждат хората. Сякаш просто нещо в теб го иска.

Идеята ми за това писание дойде след като прочетох книгата „Всички обичат Сиатъл”. В нея става въпрос за зараждането на сцената там и по-точно грънджа. Това е един от стиловете, които най-много съм нареждал пред годините. От друга страна, той е символ на 90-те, а симпатиите към този време въобще не ги крия. Nirvana може би беше първата група, която прослушах по-сериозно (бел. авт. – Backstreet boys не се смятат, там беше несериозно прослушване), а Alice in Chains толкова много ги слушах в последната ми година в университета, че чак към промиване на мозъка отиваше. Всъщност за последното десетилетие, това е една от най-слушаните групи от мен. Трибют концертите в Строежа към тази сцена са почти най-отвратителното нещо, като цяло и това постоянно живеене в неща преди 25, че и повече години. А Pearl Jam са (бел. авт. – или май по-точно да кажа „бяха”) една от най-дразнещите ми груши. Но преди малко слушах почти целия Ten (1991) с леко виновен поглед. Тук е мястото да припомня мисълта, че границата между любовта и омразата е много тънка, не че ги заобичах. Всъщност според учените, делът в мозъка отговарящ за тези чувства е май един и същи. Но от мозъци не разбирам, така че няма да се правя на умник. Макар, че по тази логика излиза, че зомбитата трябва да са егати специалистите. Пак започнах с простотиите...

Някои казват, че омразата била вредна и хабяла излишна енергия. Не знам дали е така, за мен човек, който не мрази поне едно нещо, му е криминална работата. Пък и израза „да обичаш до смърт” не ми се струва жизнеутвърждаващ. Всъщност по никакъв начин не искам да кажа, че омразата е хубаво нещо или още по-малко, това писание да е посветено на това. Сам се убеждавам, че просто са двете страни на една монета. И не непременно от нещо лошо, да не може нещо хубаво да разцъфти. Много хора, които са се мразили по една или друга причина, след това се заобичат, макар че обратното е по-често срещано, но да не отивам пак в негативното. Сега мисля да си пусна Black на споменатите Pearl Jam. И като край, лек съвет, ей тези думички от текста, недейте ги четете, докато поркате вино. Може и да не е вино, от мен да мине, нали трябва да сме либерални. Просто различно „влизат”.

I know someday you'll have a beautiful life
I know you'll be a star in somebody else's sky
But why, why, why can't it be, can't it be mine?