Мартин (ударението е на „а”) Гугльо е
протестант и реформатор, обикалял цяла Европа и разпространявал идеите си. Като
с най-голям успех те се прилагат на Балканския полуостров на територията на
България, а по-точно около северното Черноморие и Добруджа. Останал почти
изцяло забравен в историческите хроники от своите съвременници, неговото житие
е обвито в мрак и мистерия. Без малко да напиша мизерия, но това няма общо с
темата. Той е един от инициаторите СборЪТ да се празнува официално като
празник. Предложената от него дата била след края на работата на нивата и преди
идването на зимата, а както той се е изразил „Преди да завее и зафучи, и да
стане време за рентите”. По-точно в периода между края на октомври и началото
на ноември. За съжаление не успява да доживее да види, че предложението му
става реалност. Но все пак индийския му помощник изобретява десерт в негова
чест, наречен „шекерче”, което да се продава традиционно на празника.
Точната рождена дата, годината и място на
Мартин Гугльо не са известни. Според някои изследователи, годината е 1777 г,
през пролетта, когато се берат ранните череши, някъде на територията на сегашна
Белгия. Но други учени оспорват това, тъй като има свидетелства за негова дейност
на територията на приморска Добруджа в началото на XX в., а е бил далеч от
подобна преклонна възраст, според дадената година. А според трети учени, на
никой не му пука, пък и да го интересува, на акта за раждане е написано толкова
грозно всичко, че нищо не може да се разбере. А и освен това, отстрани има
рисунки на пенис с крила и надпис КЗЛ. Все пак полуофициално е приета датата 1
март, тъй като тогава черпел винаги приятелите си с едно малко. А като година
варира между 1825 и 1830. Именно заради рождената му дата, както и заради
дебелашкия хумор на съседите му в Хайдушката и това, че все накачулен зимно
време ходил, леко побългарили името му на Мартин (този път ударението е на „и”)
Гуглю. Тъй като бил добродушен, а с годините разбрал, че местните да те
напсуват с усмивка на уста е вид благородно уважение, той не се обиждал на тази
промяна на името му.
Данни, как точно се озовал на територията
на България и то баш в този край на Добруджа, няма. Но отново според
неофициални източници, веднъж влязъл в магазин в Германия по времето на Втория
райх, да си търси потури и калпак за Хелоуийн (но не местната певица). Тъй като
нямало, го препратили в друг магазин. И така от магазин на магазин, той дошъл в
Касъм на местната „улица на услугите”, но било затворено и затова го пратили
„при Венци”, където вече имало нужното облекло. Тогава той забелязал, че местните
се готвят за празник и това събудило интерес в него да изследва местните
антропологически ценности. А и индийския му помощник изненадващо намерил общ
език с някои местни…нали.
Запленен от
местния бит и култура, той решил да остане на тази непозната територия за него
или според официалната версия било така. Обществена тайна е, че причината за
неговото оставане е, че спрели всички влакове за Германия, а и той самия така
се напукал на СборЪТ, че два дни не можел да стане. Не че като станал можел да
върви, а когато най-после направил първите си крачки, поканили го на
традиционния ритуал „колене на прасе“. Можете да си представите Коледата,
Новата година, имените дни след това до къде го довели. Така общо взето първия
му ден от началото на ноември насам, когато алкохолът в тялото му най-после
достигнал стойности по-малки като количество от тези на кръвта бил около 20-ти
февруари. А първия ден, когато най-после взел да виждал по-малко от четворно
бил около седмица по-късно. Така около 1-ви март, зачулен с балтона, който му
подарил стопанина
на вече споменатото прасе, излязъл сред местните жители.
Дали в знак на благодарност за тяхното гостоприемство или си подал, че успял да
оцелее от толкова пукница, той почерпил всички в местна кръчма, което му
спечелило още по-голямо уважение и доверие сред местните. Този път Мартин решил
да не вкусва и най-после да намери своя помощник, че нещо последните 2 месеца
нещо му се губил. И не само той, но човек бил учен, не е хубаво да му търсим
махна.
Индийски му
помощник през това време намерил своята възлюбена, ожени ли се, установило се,
че са братовчеди, брат и сестра, чичо и леля, а накрая от всичко това станали и
Том и Джери, но най-вече Пиф и Еркюл. Международната нотка си казва думата.
Така след бурни страсти и събития, най-после се събрали около 2-ри март. Казвам
нарочно „около“ някоя дата, защото според различните календари е различно. В
кръчмата показвал едно, ръчния часовник на Мартин друго, а бабите на дернека
съвсем различно. А както много добре знаем, бабите на дернека са ултимативно
показно за точност на време, пространство и друг вид дейност в
историографията. Тъй като се отклоних много в детайли и дребнавости в историята,
ще се насоча към нейния завършек в следващия абзац. Пък и може да не е
следващия, знам ли се...
Така отминала
половин година. Пролет – събуждането на природата, лятото – бааахти жегата,
настъпила и есента. Вече било месец Октомври и съответно подготовката за СборЪТ
кипяла, както виното в бъчвите в мазите. През това време Мартин Гугльо заслужил
още повече уважение сред местните и затвърдил позициите си сред обществото.
Това се случило най-вече заради предложението най-после СборЪТ да стане
официален празник, когато празнуването ще бъде както си му е реда. Не че
принципно си нямало ред, имало си е, ама друго си е да се официализира.
Предложението било гласувано от общинския съвет, както и от старейшините и
велможите в Пастир. Очаквано било прието с пълно единодушие и съгласие. Все пак
става въпрос не просто за пукница, а за сборска такава. Такова нещо трябва и в
Държавен вестник да се отбележи. Но тогава настъпила трагедия. Някъде около
20-ти октомври индийския му помощник влязъл в стаята му да му донесе баничка и
айрян и тогава го намира проснат на земята. Експертизата на дошлите лекари
била лаконична и брутална „Миии, пукясал...случава се“. Тежка и тъмна сянка
застлала местното общество. Човек дошъл от далечни земи, сторил за толкова
кратко време, толкова много неща, сега го няма. Мъката сломила къде що има
човек в околията. Завалели тежки дъждове, тъмни облаци напълнили не само
небето, а и душите на хората, които са го познавали. Но все пак празник идвал,
а и не кой да е, а точно СборЪТ. Отново общинския съвет се събрал, този път да
обсъди, как точно да бъде уважен Мартин Гугльо. Предложението на индийския му
помощник, празник да носи името на покойника, без малко да му донесе бой. Все
пак се стигнало до компромисното решение, отново по предложение на индийския
помощник, на СборЪТ да се продава десерт в негова чест. Сега този десерт е
известен сред обществото като „шекерче“, но за съжаление историята, как точно
се е стигнало точно такъв продукт да се продава на празника остава тайна. Поне
досега. Същевременно велможите и старейшините от Пастир решили, че третия месец
от годината да бъде кръстен на него. Принципно той и преди си е бил Март, така
че смятайте колко били напукани, като са го обсъждали и решили.
Интересен факт
е, че след това отпразнуване на СборЪТ, името на Мартин Гугльо (пак да кажа –
първото име, ударението е на „а“, а при второто на „о“) никога повече не се
споменава нито в историческите източници, нито сред хората. А неговият принос
за утвръждаването на празника е несравним с този на друг. Чат пат може да чуеш
някой местен да се обръща към друг с израза „мартин гуглю“, най-често като
бъзик, да не кажа направо нареждане, че вече е станало март, а той е схлюпил
гуглата. Но е така, понякога историята изтрива имената на хора, допринесли за
благото на обществото.
