Вероятно всеки е чувал за мита за Прометей и как е дал
огъня на хората. После съответно бил назакан от боговете. Но истината за тази
история е съвсем друга. Както има една мъдрост – гърците са измислили секса, а
римляните са вкарали жените в него. В този случай – простотиите са се случили в
Пастир, а гърците са направили митове от тях. Такъв е и този случай.
В едни далечни времена, в земите отвъд Линията, известни
на пастирци като Касъм, живеел един много начетен човек на име Прометей.
Неговите съплеменици му викали за по-кратко и запомнящо се Праматар. Той имал
куче на име Циба. Това няма общо с историята, но го отбелязвам като интересен
факт от реалността. По някаква незнайна причина често навестявал територията на
Пастир и по още по-незнайна причина той се връщал от там необруган, както
обикновено ставало с чужденците там. Прометей завързал контакт с някои от
по-грамотните люде от племето там. С времето той започнал да им носи книги, че
да се образоват малко. Те в замяна му давали кошници със сезонните плодове и
зеленчуци. Това го радвало, но без да знае, че реално са били откраднати от
неговата градина, при всеки от набезите, които правили пастирци отвъд Линията. Най-често
това ставало като ходили на Easy pay-я да си плащат
сметките. При едно от ходенията си към Пастир, той решил да им занесе чудото на
природата нарено огън, че нещо му се сторило много студено там. Когато го дал
на един от местните велможи, той само изсумтял под немит мустак:
-
Ба, ние огън имаме,
дай дърва!!!
Това леко смутило Прометей, тъй като хич не се бил
замислил, че как барем ще изпекат откраднатия добитък, който досега консумирали.
„Логиката му куца нещо ”, добавил още
велможата. Всъщност може да е била и местната домакинка на читалището, но под
толкова кир, мизерията и вадички от пот, не е могло да се разбере за пола на
човека отсреща. Пастирците обаче са се разбирали, иначе може да стане някоя сакатлък.
Като стана въпрос за читалището, Прометей бил силно изненадан, че имало такава
сграда в селището. На въпроса, какво имало вътре, му било отговорено много ясно
– „Крадени дърва”. А впоследствие, с огромна гордост им му било показано и
дискотеката отстрани и руническата писменост издълбана на една от колоните –
200 лв. поздрава.
Какви ли неща мислил човека, с които да подпомогне прогреса
на местните към развитие, но или удрял на камък, тъй като не го приемали и само
го гледали изпод гъсти вежди. Или вече го имали, най-често откраднато и скатано
някъде, като потрябва тогава да го изкарат. Един ден при поредното си посещение,
той докарал с баничарката си стария казан на дядо си Еврипид. А дядо му се казвал
така, защото родителите му били големите фенове на Everybody на Backstreet
Boys, но и като знак на уважение към един от дядовците – Питагор,
решили да го съчетаят. Пак няма общо с конкретната история, но е хубаво да знаят
и странични неща, от обща култура. Което ме подсеща и за още един интересен факт,
нямащ общо с историята разказвана тук. Когато дошъл с казана, с него било и кучето
му Циба. Тъй като било много гламаво куче, той загризало един от кокалите предназначени
за печене по-късно, съответно в един следващ момент бил издрънчан с камън по тъпата
картуна. Малко след това му пораснала цицина два пъти по-голяма от главата му, което
го карало да залита и пада, като върви. Пастирците много се веселяли като го гледали,
затова и по тези места кучето било известно с името Цицина. А за някои – бахти убития
кюпек. Но стига толкова за мастията.
Това изобретение на западния свят, връх на ренесансовата мисъл
и техния прогрес – казан за ракия, тотално променил живота и светоусещането на пастирци.
Пред тях се открили нови хоризонти за пукница. Нова живителна сила за набези по
земите покрай Хайдушката и отвъд Линията. Както и отбиване на атаките на друго още
по-примитивно и недоразвито умствено племе – толбухенците, които с годините ставали
все по-нахални и жадни за власт и нови земи. Но не им се получило, тъй като и касъмци
и пастирци, все пак си имали все толкова мисловен капацитет, че да се справят с
тях. Неслучайно идеята за комикса за Астерикс и Обеликс и отварата, която дава сили
на племето в борбата с римляните, е взаимствана от тези събития. Реално всичко,
което го има в комикса са реални случки при борбата на пастирците с толбухенските
изедници и поробители.
Така Прометей осветил пътя им към знания и развитие. Но това
не се харесало на местните вождове в Касъм и Хайдушката. Ако досега пастирците просто
били дразнители, вече се превърнали в заплаха за тях. Алчността им за крадене и
пукница се увелича неимоверно, а отблъскването им все по-трудно. Тогава те решили
да накажат виновника за това нещо – Прометей. Тъй като той бил учен човек, помагал
на местните, че на някой и роднина се падал, наказанието му било трябвало да е било
такова, че да не е толкова крайно. Затова те решили:
„Всеки ден да копаеш
на сбито място, като в края на деня то отново ще бъде запълвано. Храната ти за обяд
всеки ден ще бъде крадена от съседката мастия. И така всеки ден, докато не бъде
решено, че си изработил наказанието ти!”
Все пак проявили милост и имало подусловие, че като вали няма
да копае. Вземе се разболее, че и други покрай него и отиде тогава всичко.
Ето такава е истина за Прометей. Тъй като гърците все да са
наопаки и да се направили на важни, пък и да не плащат после авторски права, променили
историята. Но същината си остава същата, както и святото дело на Прометей.
