Три години
подред пиша истории свързани със СборЪТ. Тъй като е леко уморително, а и нямам
много време, както и креативна енергия, тази година ще има три кратки истории.
Дали са по-добри, по-лоши или същата работа, не знам, поне на мен докато ги
мислех ми бяха забавни, да се надявам и на вас. И разпространявайте писанията,
нека всеки научи как се празнува и какво се случва преди, по време и след този
съкровен празник. Честит Сбор!!!
I.
Коте, коте, аз те знам
Ранноноемврийска
утрин, зелките за бърза консумация чакаха да бъдат изконсумирани бързо.
Стопанката на къщата Вероника* объркваше каймата донесена специално от ГрадЪ/ТХ от
нейния възлюбен Магдален. Лека полека слънцето изкачваше хоризонта, домакинята
гледаше задълженията си, докато господаря на къщата беше в мазата да оценява
качествата на виното, което след дни щеше да се разлее по маса по повод СборЪТ.
Така настъпи обяд, когато двамата се събраха и взеха да обсъждат бъдещето меню
по повод празник. Между темите как ще разредят леко виното и/или ще дадат от
по-болното и как ще сложат слънчевата туршията, която не стана много
„сполучлива“, се присетиха, че трябва да вкусят каймата след като е престояла
вече. На път към легена, обсъдиха дали да не я поосолят или червен пипер повече
да сложат, че да им е гадно на тези гладници – сборджии от ГрадЪ. Но разговора
им беше прекъснат от зловещата гледка на почти празен леген. Паниката и ужасът
минаха всякакви граници, сякаш беше настъпил своеобразен армагедон.
Първоначалната мисъл за крадец изедник от съседите веднага бяха отхвърлени,
защото реално те бяха крадците изедници в квартала. След няма и минута една
мисъл осени Магдален. Главния заподозрян беше своеобразната Чубакабра на
околните дворове – котарака Цирконий. Беше кръстен така от Вероника, защото
някак ѝ звучеше римско, но и като намек към Магдален, че е време нещо така
пръстен да даде. На Магдален само до Рим и пръстени му беше принципно, а за
императори хич. След кратка оборка на двора, беше открит заподозрения мазен
котарак. Той сладко, сладко спеше (направо си къртеше, няма какво да се лъжем)
в неотдавна обраното лозе и тежко въздишаше. Надутия почти до пръскане тумбак и
немного леко мазното му муцуна подсказваше, че просто няма как да има друг
виновник. Магдален с оттрениран жест свали гумения си цървул и с ефектен боц люсна
блаженно спящия котак. Без да губи секунда взе камък от земята и го нацели с
един замах. Котаракът не знаеше къде е и набързо избяга в най-близкия двор,
където малко след това яде бой и от тамошния дърт рижав котор. Беше ред и на
Вероника да получи заслуженото си. Тъй като, както всеки път, се бе забляла и
улисала в разговори по телефона, тя ненаглеждаше така ценната суровина.
Майсторството да смесва в една псувня български, румънски, сръбски и турски,
показа какъв виден балкански субект е Магдален. След тирадата, Вероника с
насълзени очи, тръгна по магазините да
търси кайма. Тихо мрънкащия ѝ възлюбен отново слезе в мазата, за всеки случай
да провери, дали този котарак хайдутин не е изпил и виното му. След СборЪТ те
отново се сдобриха, най-вече покрай нареждането (разбирай, че са ги кълнели) на
гостите. Дирите на Цирконий и до днес се губят. Поне в този двор.
*противно на масовото схващане, Вероника не е била кръстена на радиото,
макар че ѝ подхождало. Майка ѝ, леля Трендафилка, била огромна фенка на Spice Girls още от първите им
демота и сплитове с Extreme Noise Terror и Benediction. След статия в „Жълт труд“ посветена на групата, тя решила
да кръсти растящото в утробата ѝ дете на една от певачките. По-точно на
Виктория, но в статията я написали като Вероника. Най я харесвала, тъй като се
обличала със стил и изглеждала елегантна, а не като другите, които имали
аутфита на повлекани, или според нея било така. Пък и тогава давали по сателита
латина сапунка, а една от героините се казвала Вероника Мигел Анхел но не Мария
Луиз Назарио но не Лима, на кратко „Вера“.
II.
Съботяните
Сам по себе си празнуването на СборЪТ си е леко езически
ритуал. Въпреки, че е представен през призмата на християнството, доста повече
го свръзва със старите вярвания и празненства. За повече повече хора, той
трябва непременно, задължително и без всякакво отклонение да се празнува на 8. XI.. За този ден има
толкова подготовка, че е немислимо да се празнува с отклонение в датата. Но
през годините се е появил лек разкол сред определени граждани. Дали покрай
работата, учене или друго занимание, те са започнали да празнуват съботата след
8-ми. Още в началото, това било определено от останалите като сектанство и
започнали да викат на празнуващи „Съботяните“. Сред ортодоксалните привърженици
и последователи на СборЪТ, това било недопустимо, тъй като променяли изконните
традиции. В началото не гледали с добро око на тях, смятали, че се „гражданеят“
повече отколкото трябва. Но реални нямало промяна нито в начина на празнуване,
нито при гостите навлеци от Добрич/ТХ/ГрадЪ, та с годините отрицателната
настройка към тях притихнала, а и все пак това е най-свещения празник (но в
никакъв случай най-светлия). Все пак Съботяните вечерта на 8-ми, тържествено
опитвали първите сарми и глътки от виното, под светлината на запалените свещи,
наредени в нетрадиционна форма и под звуците на език отдавна забравен и
забранен прославящ СборЪТ, неговите помощници и последователи. Моментът в който
различните реалности се смесват, достига се досег с невидимото, отвъд земното и
с древните предци. Когато скверните слова достигат до ушите на вярващите в
Него, а небцето се наслаждава на даровете Му. Нечленоразделни звуци огласят
леко трепкащата светлина в мрака, момента когато се достига отвъд, миг преди да
се върне в земната реалност.
III.
The Day the Dead Walked
Беше време когато в Пастир всичко бе идилия. Водата си бе
отровена още от древни времена, казаните бълваха скверна течност, а людете му
бяха смятани от учените за липсващото звено в еволюцията. Но за хубаво или лошо
(за лошо, за лошо, мен слушайте) глобализацията достигна и до тези територии.
Външни лица започнаха не само да посещават, но и да заживяват на тази
територия. Лица несвикнали с вековните устои на селището и злото отдавна впило
се в почвата. Решиха да променят мястото, а не себе си, както би постъпил всеки
егоцентричен типаж. Тъй като все още бяха малцинство и нямаше как да променят
хората, решиха да започнат от околната среда. В един спокоен пролетен ден, те
вдигнаха врява, че водата е отровена и опасна. От различни медии започнаха да
идват и да отразяват проблема, който доскоро въобще не беше проблем. Кореняк
пастирците приеха това в тих смут. Някои от по-възрастните още помнеха едни
отдавна отминали времена, когато се случи нещото накарало ги да замълчат за
водата. Тогава, нощта на 8-ми срещу 9-ти ноември мъртвите се върнаха и решиха
да отмъстят за злото, което се бе стоварило над тях от живите. Кореняците все
пак тихо предупредиха новодошлите да внимават, какво вършат и говорят, защото
въпросът не е дали те пак ще се събудят,
а дали отново ще тръгнат на своя отдавна предначертан поход. Но
предупреждението беше прието със силен смях и недоверие. Всъщност и те бяха
чували за тази история, но вярваха на версията, че просто са били десетима
пиянки, които са се развилнели и направили чат-пат някоя пакост. Но всеки с
акъла си знаеше, че това далеч не е било така. Постепенно дните започнаха да се
изнизват, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, когато дойде
времето за най-върховния празник – СборЪТ. Случката с водата постепенно потъна
в забава, но злото вече бе събудено. Макар че пастирци нямаха голям досег с
водата, било то външно или вътрешно, все пак използваха от нея за приготвяне на
сармите. Ястие символ на преклонението към СборЪТ и неговите порядки. Ястие,
което векове насам било принасяно в жертва, с цел омилостивяване на злото спящо
в недрата на тамошната земя. Но тази годината то беше раздразнено от
новодошлите, които дръзнаха да вдигната глас срещу вековните порядки и нямаше
да има милост към никого. Чрез консумацията на сарми и разредено вино (все пак
на гостите няма от хубаво да се даде, я), то влезе в организмите на всички и
събуди дълбоко вкорененото зло. Зло, което след броени часове ще се въздигне
отново в укор на тези, които не си замълчахам и ще дойде деня в който мъртвите
отново проходиха...
Бонус история: според записки на историци от древността, разпъването на
кръст като метод на мъчение е измислено именно покрай празнуването на СборЪТ.
Гост останал неизвестен с името си, иначе казано, Незнайния гост, решил да не
консумира даровете на празника, а да кара само на „една салатка, може и с малко
вино, но разредено с повечко лимонада, колко за наздраве да има“. Ужасът от
отказа потресъл домакините-сборджии и замъглил трезвата им преценка. Не че я
имало не само покрай празника, а и въобще, но малкото останало от нея се
изпарила. За миг те разкъсали добричките му дрипи, бързо сковали кръст от
открадните дъски за зимата и го накарали да го влачи до центъра на селището.
Там те го разпънали заедно с другите махнаджии гости от ТХ, като брутално
показно на всички домакини, гости или друг вид паплач свързан с празнуването на
СборЪТ. С времето това имало леко обратен ефект, тъй като довело до брутална
консумация на даровете дадени от СборЪТ. Укорът към гостите от ТХ, за съжаление
не бил разбран както му е реда, но все пак имал и образователен ефект. След
това в редица митологии и религии била заимствана тази история, но далеч по
по-мек и небрутален начин.
Все пак стана въпрос за Benediction, една сборска песен от тях
