Днес
сутринта (бел. ред. - 03.06.19)
попаднах на статия с почти същото заглавие в женски сайт и се сетих, че отдавна
не съм писал не само простотии, а какво и да е в блога ми. А това е една много
добра тема за вдъхновение. Уж щях да пиша ревю/мнение за новите албуми на Rammstein и Darkthrone, но явно толкова ми е желанието, което не пречи все пак
да стане. Ама кога...Пак започнах да се обяснявам, та директно да се насоча към
тази позитивна лятна тема:
-
Боя – имам предвид бой,
не цапане с боички, което също не е живително. Народът е казал, че боя
изгражда, а не разгражда. Вероятно е прав, но от друга страна консумирането на
много бой, определено не допринася за дълголетието. Но не е пречка да пробваш.
Сега за единия кол в гърба ли си?!;
-
Отровата – вече сме
наясно, че всичко около нас е отрова. Въздух, вода, храна, пчели, алкохол и
т.н, и т.н.. Едно време поне отровата беше като хората, кеф ти е да се
натровиш, сега вече не знаеш от къде ще ти дойде, че вземе да пукнеш. Всичко
развалиха еййй. Да сте чували някой вече да казва нещо за противоотрова? А? А?
Не, ама и как да чуете, като само простотии слушате. Вземе да вземеш
противоотрова, то ще се окаже, че ще натровиш нещо друго. Дейба и живот...;
-
Дребните хора – дребно и вредно, както отново е казал народа. Вървиш си по улицата или
обикаляш някъде и изведнъж нещо изписуква. Ако е котка, ще ти удари едни нокти,
а ако е куче, някоя мощна запахка, предвещаваща бяс. Тъй като все още поне
донякъде сме нормална страна и може да му люснеш един ритник на зверчето, не е
проблем, ще се разберете. Обаче ако е някой човек, работите стават много зле.
Започва едно мрънкане „не ме ли видя“. Ами не, не те видях. И не е защото съм
много висок, а защото ти си почти невидим на височина. На широчина си личиш. И
така минава ден след ден, за някои и целия живот с подобно създание. Не е
хубаво да се коментират нещата с които природата е лишила някой човек, обаче
ако комарите имаха човешки вид, определено щяха да са ниски хора. Факт;
-
Да си фен на (бивш) футболен гранд – тук ми е трудно да пиша и коментирам. Вероятно и Васил
Найденов е бил вдъхновен от подобно нещастие, когато е писал/пял „Болката от
ляво“. Винаги ми е приличал на фен на Нотингам Форест. Спирам до тук, че извора
на мъка дълбок е, а очите се напълниха със сълзи от скръб. И все пак – кур за
Интер, Локо Пд вечно в трета бригада!!!;
-
Да паднеш от високо – и от ниско да паднеш, не е много полезно за здравето. Но да се изтърбушиш
от няколко метра/етажа, ето това вече допринася за твое крепко здраве. Най-вече
за края му. Всъщност да паднеш по стълбите и/или от стълба, също влиза в тази
графа. Най-малкото без всякаква подготовка, при по-малко наранявания, винаги
първо наяве излиза богатия ти речников запас на попръжни, а както знаем,
интелигентните хора много псуват. Това все пак си е някаква успокоение след
като се начупиш целия. Хайде малко по-положително да гледаме на живота, стига с
този негативизъм.
Бонус за японското
издание:
-
Животът – както много добре
знаем, никой не е оцелял от живота. Един вид умряла работа е цялото ни
съществуване. Някои се депресират от това, други живеят на принципа, че един
живот имаме, така че давай от всичко по много, т.е. цялото им съществуване е
абитуриентски бал. А както много добре знаем, живота си е бал...един вид. Ще се
повторя (сефте...), стига с този песимизъм, нека по-живително да гледаме на
нещата. В крайна сметка, колкото и да се мъчим, все ще му дойде края. Жив лайв
коуч съм;
-
Пастир – едно време и без
пискане по медиите, знаехме, че и водата, и въздуха, и слънцето, и почвата, абе
всичко си беше отровно в Пастир. Беше един безгрижен живот, макар и кратък.
Птички лаят, колорадските бръмбари имаха впрягове с по 4 кучета, котки кърмеха
пеленачета. Жива хипарска идилия. Казаните съшо спомагаха за това. Но вече не е
така. Глобално е всеизвестно, както е дережето в Пастир. После живот ли е това,
всичко ни отнеха...Развалиха една своеобразна утопия. После как да не се
поболее човек. Пък нека да е от водата.
Надявам се това писание да ви е било полезно и
разнообразило деня ви. Живота ви едва ли, но поне да сте си дали сметка, че
няма нужда от пушене, че да се прецакаме. Това ще стане така или иначе. Така че,
наслаждвайте се на ежедневието ви, стреса, напрежението, мъката по отминалите
години на младост (или по-зле - на
старост). Яжте, пийте, носете си новите дрехи, лято е, на другите ще им е
хубаво, на вас едва ли. Но пък винаги можете да ги обсъждате. Това си е една
мнооого добра причина за съществуване на този свят. Ето, отново прокарвам
светлата линия на позитивизма, даже и песен ще цопва по случая!!!
