Място: Бар
Главни действащи лице: Мъж, жена и барман. Без имена,
останали анонимни за публиката
Време: Вечер, по средата на седмицата, след тежък работен
ден
Час: Около 22 часа
Диалог: По-точно вътрешен монолог, предадени са размислите
въртящи се в главата на всеки един от героите
Мъж: сега да я пия ли
третата бири или не?! То където са две, там са и три, пък утре съм по-късно на
работа, не е фатално. Пък и да не отида, същата работа...ей, уж да отпусна
излязох, пък пак работа ми е в главата. Ей тази мадама цяла седмица седи сама
на бара...не събрах сили едно „здрасти, как си” да й кажа. Пък ако беше много
хубава нямаше да е сама. Сигурно една сарма не може да свие, как ще върти
къща...мани я. Ама пък друго си е женското внимание, да ти замирише на хубаво,
да се отърка в теб. Да излезете някой път сред природата...пролет
примерно...природата се е събудила, птичките чуруликат, топъл ветрец. Тя
заруменяла бузките, аз останал без въздух, ама търпя, къде ще ходя. Или пък
лятото, мирише на лавандула от полетата, някъде сте
приседнали...романтика...носи се любовно напрежение във въздуха, закичила е
цветето което съм ѝ подарил, гледа влажно...а, гледа влажно, сигурно алергична,
затова зачервена цялата и очите ѝ насълзени. Знам ги аз сегашните жени, дай им
материално – коли, пари, хотели...природата никой не я цени...цвете да подариш,
да я закараш на плажа, да гледате залеза, диня да разрежите, да усетите
сладостта на живота...няма. Само гушене, все едно патки...ама тази е патка, то
си личи, цяла вечер лочи. Винпром да съм, няма ѝ насмогна. То на себе си не
мога...ето трета бира пия, че май и за още ми се е отворила глътката, пък
средата на седмицата...те не че колегите все едни трезвеници и не идват с
винарки около тях...уф, пак за работа взех да мисля...гледай го бармана, пак
безплатен чипс ѝ дава...мушкат се, няма за какво друго...бахти за единия
безплатен чипс, какво правят жените днешно време. На мен с триста зора фъстъчки
даде...то пък остана без пари да даде, много съмнително ще стане. Абе днес
сякаш много пълно в този бар...ама нищо, нека...то сега криза, остана и тук да
затворят, къде ще ходя. Тамън ми свикнаха на пукницата...тя моята пукница
една...дядо ако ме види, ще ме удари зад врата, че на това му казвам
пукница...бе къде де...вкъщи да има, аз вънка да ходя на пия, пари да давам. Ей
затова човекът доживя до 90, пък аз на 30 и кусур...льолю...на една жена
здрасти не мога кажа. То да кажа...на три бири колко ще ми се разбере...ей сам
си го правя...излез, изпий една, максимум две, събери смелост...няма...лочи,
като невидял, сякаш на синджир вързан. Ей, Балкан...кюпек от моето
детство...хубави куче беше...радваше се като ме види. Е, и хапеше, ама и аз го хапех...бахти то кучето
по-умно от мен било, после как няма дядо да ми зачервяваше врата...то затова
така изгърбен ходя...да, да...от това, цял ден пред лаптопа, само заради
шамарите съм станал. Да си ходя аз, че път ме чака..пък и нещо спомените ме
заляха...Балкан..дядо...патешки истори...абе какви патешки истории ми влязоха в
глават. Хайде заминавам...(с лека
трудност вади портфейла, оставя голям бакшиш и излиза немного замаяно)
Жена: спокойно тука,
писна ми от мачовчи...ти си излязла да пийнеш нещо, да отпуснеш и идва някой
„какво правиш мацко”...люпя семки, не виждаш, искаш ли и на теб да дам. Хубаво
тука...ей, този пак цяла вечер ме гледа, ама нещо да е нахален, няма. То да е
само той, сякаш жена не са виждали...пък знаеш ли, едни трупат бройки, други
само очи плакнат. Ама то така не става бре момчета, ела, покажи, че си мъж,
почерпи едно питие...то пък вземе помисли, че съм някоя пиянка, пък и нали
затова идвам тук, спокойно да ми е, без нахални...ама хубаво ми е така,
сама...самостоятелна жена, на никой мъж нищо не дължа. Всичко сама съм си направила,
както казваше мама. Хубави съвети ми даваше...абе хубави, хубави, ама друго си
е да усетиш някой космат крак до себе си, не да не си бръснеш единия, че да
усетиш нещо различно...ей така да си стоплиш крачетата, той уж да му е гадно,
ама вътрешно му палиш фитила и като се започне...те сегашните мъже, пък все
обръснати ходят. Бради големи, другото...нъцки...барманът пак с чипс ме
черпи...има подход, знае момчето. Знам ги аз барманите, само бройки трупата,
ама нищо...тя и мама така казваше „като ти дават, взимай”. Ама много ми се лепи
този чипс...ама нищо, нали ходя на фитнес, за лятото ще съм
трепач...бон-бон...тогава аз ще събирам бармани...като го гледам в този фитнес,
какви са събрали, от тях... бармани най-много май или септември да събера...уф,
казах си, само положително мислене тази година, никакви негативни мисли...така
ще стигна винаги до успеха...а, телефонът звъни...майка...уф, пак ще ме
занимава. Дай по-добре да плашам и по пътя да говоря, че няма като предния път
да отида в тоалетната да говоря и един час да седя там...после като
излязох...то какво да си помислят хората... прави са. А то...ей, че
настъпателно звъни (плаща и излиза от
бара, като междувременно набира майка си)
Барман: добре, че
са завъртя тази тук, че малко народ да се събере. То с тази криза, зле взе да
става положението, на умирачка отиваше...ама хубаво, че тази се завъртя. Как
после да не ѝ дам безплатен чипс, даже два бих да...а, два..максимум един...от
малките. Стига ѝ толкова, да не свиква с хубавото, че после няма оправия. Ама
гледам никой не я заговаря...не че онзи главоч, не я гледа от една седмица...ми
гледай, то някой неща не стават само с гледане...уф, абе той хубав човек,
оборот хич да не, прави. Не се мръщи на фъстичките, какво като са
гранясали...пък да ги давам на тази...абе не върви...дама. Дама, дама, ама
кърка...нека...то чуждото нещастие, за мен щастие...бахти, аз съм бетер доктор.
То сега едни доктори...нали виждам като идват тук, в началото с претенции, а
като пийнат, давай сега от тяхното искат да си докарат да си наливат...имали в
колата...уф, пажи Боже, такъв да те лекува...мале, мале, а смятай да те
оперира. Нека да сме живи и здрави (чува
се чукане под бара)...пу, пу...А то се е опразнило амен, амен, днес може и
по-рано да отърва да затворя. Чакай да видя оборотът как е...ми средата на
седмицата, как да е. Ей, като дойде лятото мъртвило, всичко по морето...на
малките неща трябва да се радва човек. „на малките неща трябва да се радва
човек, но не на малките бакшиши”, така ме учеха едно време...ей, умни хора
бяха...вили построиха, деца изучиха с бакшиши...а сега какви времена
станаха...да трепериш за едната стотинка...взема да затворя лятото и да отида
към морето. Братчеда има там някоя друга кръчма, мога и да закърпя
положението...пък и мадамите са си фактор...някои като видят барман...ух, мале.
Той пък братчеда като го знам, сигурно я лоша смяна ще ме сложи, я нещо друго.
Защо да не си седя тук, я...малко, но верни клиенти, сам съм си шеф, кефне ми,
не отварям...то не че много съм я скопосал, че да не отварям. Ама нищо...няма
да е все така...нали така казват...то пък, какво казват, какво става. Абе и
днес избутахме...ей го на последния си заминава. Прав ти път и да се върнеш
утре...чакай да видя, как са бакшишите...бре, бре, бре, биват...ама онзи льолю
бая остави. Утре може една малка бира да го черпя, без това гледам кегът
свършва, таман...чак така лошо с клиентите не бива. Ей го, една седмица смелост
не може да събере жената да заговори...тц, тц...мъже сме, трябва да се
помага...пък нали ще дойде пак...редовен е. Да мия и затварям, че вземе някой
ми се кордиса...отиде пак посреднощите (следва
миене, чистене и подсвиркване, след това и заключване)
