Opeth – Sorceress (2016)

Започнах да пиша впечатленията си от новия Opeth, но в един момент бях написал почти цяла страница обяснявайки както групата се е превърнаха в солов проект на Микаел Акерфелд и как Steven Wilson е оказал пагубно влияние върху него и развитието на групата. За всички е ясно, че групата вече много се промени и едва ли повече ще чуем нещо екстремно и с ревящи вокали, но истината е една: с метъла, ревящите вокали, гюрултията си отиде и всичкото, което беше прогресивно в групата. Да, и в Damnation (2003) ги нямаше тези неща, но тази музиката се рееше като магия и не те пускаше, което е причина да е един от двамата ми най-любими албума на групата. А сега тя е достигнала ниво на вехти прог групи и хипи атмосфера. И докато при едни Darkthrone закопаването в 80-тарския ъндърграунд не ми пречи, цялата тази шарена атмосфера, която носи много от звученето и атмосферата на края на 60-те/70-те, ми идва в много. Албумът е много по-добре от Heritage (2011), където освен една песен, другото звучеше като джем сешън, а както се знае, може тогава да се раждат и гениални идеи, но на една такава има поне 10, които не струват. Много фенове, както и аз самия, мислехме, че това ще е нещо еднократно и още на следващия албум, ако не ревовете и метъла, то поне ще се върне силното и стабилно звучене. И определено Pale Communion (2014), имаше по-песенен подход и песните бяха доста по-запомнящи се и недоскучаваха. Но продължаваше на мирише на нафталин. А това идваше от група, която преди 10 години имаше уникално звучене, което беше новост, и тях ги копираха, което се водеше за иновативност. Копирането на хипарщина, импровизации и отдавна забравен прогресив на 40 години, определено за мен не минава за нещо „изключитено” уникално и нестандартно.

И все пак албумът има и добри страни. Will o the Wisp, напомня на звученето на споменатия вече Damnation. Едноименната песен е доста приятна със своето тежкарско звучене, а Era със своята разсчупеност. Обложката е също много добра, но последно време забелязвам, как давам по единица именно заради това, така че това не е фактор. И до там. Колкото да се пънат разни прогресив маниаци и инакомислещи фенове, които все виждат в музиката на разни групи, неща които другите не виждат и са нисши, че да го разберат, ако музиката не те докосне или поне да трепне нещо в теб, колкото и високопарни и сложни изказвания да се изкарват, тя просто не е добра. А тази група отива към безличие или пърпъл-мафия фенове, докато преди 10-тина години всеки албум се чакаше с интерес, сега се чака да се чуе с какво пак разочарова.

Оценка: 6/10