Darkthrone - Arctic Thunder (2016)

Интересни неща се случиха преди излизането на този албум. Всъщност самият албум все още не е излязъл официално, а вече го има в торентите. Предвид „свързаността” на групата към музикалния бизнес, едва ли ще очакваме да се оплачат от това, както други музиканти. Фенриз беше избран в Градския съвет на Колботън, след анти-кампания включваща снимка с котката му Фъстъчено масло и призив „Не гласувайте за мен”. Непукизмът е на най-високо ниво. Да говоря как групата се е променила през годините няма смисъл, дали са предатели на изконните ценности на блека или просто вече си правят каквото си искат, просто защото могат, няма смисъл също.

Всъщност няма какво толкова много да се обсъжда новия албум. Пънкът вече го няма, което за мен е един от плюсовете. Фенриз не пее, освен...малко по-късно ще стане ясно къде и какво точно, макар че малко ми липсва този елемент. Влиянието от звученето от началото на 80-те е все така огромно. Няма бластбийтове, има много дуум, класическо хеви, носи и много от духа от споменатото време, макар че няма как да го кажа точно така ли е, тъй като тогава...ме е нямало. Вокалите на Nocturno Culto са все така гадни, макар и далеч от граченето от преди 15-тина години, и са по-близко от тези на Tom Warrior (Celtic Frost/Triptycon/Hellhammer). Солата са много приятни и докосващи най-тънките струни от душевността, и когато зазвучат слушащия иска всичко да е бретони, кожи, капси и по 80-тарски. Сравнение между новия албум на Sarke и този трудно може да се прави, тъй като тук непукизма е властващото настроение и даже звучи забавно в сравнение със Sarke. Естествено звукът на Darkthrone винаги е бил култ и различаващ се от масово наложеното за напомпаност, чистота и мащабност. Специално внимание трябва да се обърнe на Burial Bliss и Deep Leke Tresspass, където групата звучи (почти) как би искал да един фен на 90-тарските им неща. Особено във втората, началния риф преспокойно може да конкурира с много от нещата, които претендират да бъдат трю блек през 2016 г.. Албумът получава и една единица отгоре заради обложката, която някак поне на мен е много стопляща, успокояваща и носи природна атмосфера. И естествено най-хубаво за край. Пеенето на Фенриз в края на The Wyoming Distance и по-точно култовия рефрен от припева от 80-тарската класика на Mr. Mister “Broken Wings”...или пък от 90-тарския клубвн хит на C-block “Broken Wings”, а предвид лигавенето на Фенриз, има възможност и да е от там.

                                                                                                     Оценка: 8,5/10    

Предизборния плакат на мистър Nagell