Korn – The Serenity of Suffering

Korn са една от групите, които са претърпели най-голяма метаморфоза в музикалния ми вкус. В периода 98-2001 г. не ги търпях, беше предателство да се слушат, особено като слушаш почти само немско хеви. След това 2002-есента 2003  постепенно ги приех, най-вече защото приятелите ми ги слушаха, както и с хората, които излизах. Но с Take a Look in the Mirror (2003), нещата тотално се обърнаха. Това ще ми остане един от най-любимите ми албуми за всички времена, от тези т.нар. „мои си”. Станаха неделима част от музикалното ми ежедневие, завинаги ще останат част от гимназиалните и тийнейджърски години и купони. След това се промениха, аз също вероятно. Първия ми концерт въобще беше именно техния през 2005 г., точно ден след като си взех изпита за шофьорска книжка. Всичко това го казвам, защото понякога по някаква невидима нишка, ти виждаш отражение на твоето развитие и промяна в нещата, които те заобикалят. А с музиката винаги е било така. Също така Korn направиха нещо почти непосилно, с The Path of Totality (2011), отново се превърнаха в актуална група, след един немалък период на лутане. С предишния си албум The Paradigm Shift (2013), който отбеляза завръщането на Head в групата, не разочарова, но по лично мое мнение, не беше нещо върховно.

Но сега към настоящето и новия им албум. От сега казвам още, не вярвайте на думите на Head, че това е един от най-тежките им албум от...еди-колко-си-време-насам. Това си е рекламен трик, който всеки се използва. Не че албумът е лек, но е далеч от мрака от албумите от 2002-03 г. или пък от дивашкото и грубо  звученето от първите два. Всъщност Korn са постигнали нещо доста трудно. В албумът лъха много от по-старите албуми от края на 90-те, има дори и някаква нишка от Untouchables (2002), която я усещам и която не знам дали не се дължи на това, че не е като да не съм прекалявал със слушането му. Но от друга страна, продължава си звученето от миналия албум. Тупса-тупса и дъбстеп вече няма, освен включването на някой друг семпъл и скречове, като последните си бяха много модерни преди 15-тина години, направо даже cool. Предварително излезлите песни показват много добре звученето на албума и дават насока, какво може да се очаква от него. A Different World с Кори Тейлър ще си стане хит без съмнения, обаче трябваше да е пирона в албума, да те кара да я слушаш постоянно, да трошиш на нея, но за мое съжаление, не се получило точно така, което пак носи мисълта за порастването и промяната, защото в началото на века подобна комбинация би звучала по по-различен начин. Личния ми фаворит още от първите слушания е откриващата Insane, но докато слушам албума имам постоянно чувство, че това е от онези албуми, които на първо слушане звучат заблуждащо леко и трябва малко повече възможност да му се даде, което е спорно дали ще доведе до по-положително мнение, но все пак защо да не се наслади на музиката човек.

В крайна сметка Korn отново са тук, не разочароват, албумът е добър, показват, че не са изпята песен и бъдещето е пред тях, след като имат достойно за уважение минало. А и оценката не е от най-високите, просто защото лично аз вече нямам никакво големи очаквания към тях и искам просто да правят добри албуми, без експерименти, връщания към някой албум и т.н.

Оценка: 7,5/10