Предвид наскоро
отминалия ми рожден ден и жътва, когато се налагаше да ходя по къра, а
музикален фон беше Радио 1 (без рок), където по някаква случайност или не,
често попадах на песни от които ме люшкаше носталгия от детството, реших да
направя един такъв списък(бел. авт. - пак мина месец докато се наканя да го напиша). Ограничих се с песни, които са главно до седмата ми
годишнина. Един вид до момента, когато тръгваш на училище и сякаш ти се
пречупва малко или много детското в теб. Което означава, че тук джангър няма да
има, както и Backstreet Boys (жалко...). А че не съм се ограничил само го десет, това може да се очаква. Та да започвам:
Roxette –
Joyride
Основната
причина за това писание. Роксет са велика група, тотален саундтрак на детството
ми. Като чуя песента се пренасям близо 30 год. назад, как пътуваме с колата за
морето и след завоя за Топола, викам с пълно гърло „Първи видях морето”. Такива
спомени няма как да бъдат променени и изтрити. Както и това, че музикалния фон
беше Joyride на Roxette;
Black –
Wonderful Life
Втората основна
причина за тази класация. Носи определено настроение и дух, който е силно
специфичен. Не много в положителна насока и емоция, но здраво се е впил в съзнанието. Реално песента е няколко
месеца по-възрастна от мен, но какво от това. Преди 10-11 години бях казал на
една мадама по която бая си бях загубил акъл, колко е яка тази песен. Отговорът
беше: Бахти кръчмарската песен. В този миг толкова бързо ми се отрезвиха
чувствата, че нямаше как по-добре да се получи. Сега тази песен все още ми
действа по начина от детството. Мадамата не, нея...друго;
Enigma – Return
to Innocence
Ако при
предишните две песни, всичко идва от музиката и звученето, тук вече в сърцето
удря и клипът. Абсолютно точно копие на ежедневието от детството ми. При
условие, че Enigma е румънец, шанса да се е вдъхновил, като
е ходил при роднини в Добруджа, хич не е малък. А когато има комбинация между
звучене и визуално представяне, ефекта се засилва многократно;
Undercover –
Baker Street
Преди години
тази песен толкова я търсих на кого е, че чак когато са я пускали по някоя
радио съм спирал отстрани пътя, да мога по слух да запиша част от текста, че
после да го търся в Гугъл. И не, нямаше тогава Шазам. Пък и да е имало, така е
по-трю. Ранно 90-тарската атмосфера, която се усеща не само чрез музика и в
клипа (не знам на друг дали му прави впечатление, как добре са обрали врата на
мадамата с машинка) те удря директно в чувствата. Саксофона още повече. И да,
кавър е, ама какво от това;
Jon Secada –
Just Another Day
След като
направих класацията ми направи впечатление, колко балади има в нея. Тази е баш
върха на сърцеразбивачността. А че има повече от един клип и то все с любовен
завързан сюжет, още повече допринася за това. Не че като бях малък, знаех за
какво се пее в песента и какъв е клипа, ама съм го усещал. От малък съм усещал
тънкия момент. После обяснявай, как си открил така
неоткриваемата за всички красота в 90-тарски блек...;
Maxi Priest –
Close to You
По незнайни
причини, тази и предишната песен са ми свързани. Макар, че сега не виждам защо,
от детството ми е останало така. Има едно такова лежерно чувство, даже
пост-лятно мога да го нарека, което ти остава в съзнанието. Всъщнност искам да
напиша нещо повече, ама не мога. Просто музиката те удря;
John Farnham –
You’re the Voice
Още една песен, която
е по-стара от мен, но все така да я чувствам част от детството ми. Има от онзи 80-тарски
надъхан позитизъм и зарибяващо звучене. Има и гайда, ама не заради това е в тази
класация. Преди 10-тина години, когато чух, че Blind Guardian,
любима група от началното ми тийнейджърство, са й направи кавър...абе хубаво ми
стана. Някак се прокара връзка между детство – тийнейджърство – студентство. Концепцията
му е майката;
Scorpions –
Holiday
Е няма как без
малко и китари. В крайна сметка Scorpions са група с
огромна популярност в България. Незнайно защо точно тази песен ми се е запечатала в
съзнанието, а не друга тяхна. Общо взето пак спомени свързани с ходене на море,
пътя до там и музалния фон съпътващ всичко това. И жегването, когато я чуеш;
Bryan Adams –
Please Forgive me
Връщайки спомени
назад, осъзнавам колко любим ми е бил Bryan Adams
като
съм бил малък. Ей тази песен съм я дрънкал на кухарка, естествено на някакъв странен
английски и просто дрънчене. После я счупих, че и лепих китарата, но това не е фактор
в историята. Тогава любим филм ми беше Робин Хууд с Кевин Костнър, а главната песен е именно на
този чуден канадец. Няма да отварям темата и за филма Дон Жуан, че много разводнено
ще стане. Пак сърцераздирателна балада, ама поне не е на Джейсън Донован...;
Pooh – Uomini
Soli
След толкова сълзливост
на английски и удряне в чувствата, време е за нещо малко по-странно. Предвид последващото
ми предпочитание към италиански футбол, не съм учуден, че я сложих в класацията.
Вероятно на някои ще му звучи санремовски. На мен не. Навява ми спомени за безгрижно
лято, топли мекици със сирене, болезнени шпагати от батя ми и все такива неща неща
характерни за едно детство от началото на 90-те. Вероятно най-малка има шанс точно
тази песен да си пусна от всички изброени. Просто чак така не бива да рови в дълбокото. Затова и може би така и не се заинтересувах, текста за какво се отнася;
Бонус:
Jessica Jay –
Casablanca
Преди 10-тина
години имаше хит с подобно име, който обаче не може на йота да се доближи до
съвършенството на тук посочената Casablanca. Не го сложих в
класацията, тъй като се появи малко по-късно и спомените ми от него са как съм
танцувал на един лагер в Шабла и на завършването на втори клас. Одъртяла
работа, какво да ви кажа. Музикалните качества няма да ги коментирам, какво като
клавира звучи като сватбарска йоника от началото на 90-те. Важното е
въздействието;
Mike and the
Mechanics – Over my Shoulder
За първи гледах
клипа на песента, ако не се лъжа по MCM, който го
пускаха по нелегална добричка кабеларка наречена Александър телевизия. За тази
кабеларка също имам истории, но вероятно друг път ще стане въпрос. Та
споменатия клип към този момент ми изглеждаше като мечтаното протичане на
живота. Порасване, тийнейджърство, зарибявка с мадама, ходене на разни места.
Смятам, че няма нужда да казвам, че нищо не се случи така. Това леко удря в
чувствата, така че спирам...
Естествено това е доста обобщен списък,
но общо взето се ограничих до онези песни, които те „удрят в чувствата”. Също
така естествно, изброените песни не ги пускам особено често, даже почти никога.
Не е хубаво човек да живее в миналото. Неща като Haddaway, Ace of Base, Snap и не един и два хита от компилации като Best Auto Hits Summer’94 и Best Rock Ballads също биха имали заслужено място. Както и
Backstreet Boys...ама там друга работа, прото
тийнейджърска. От друга страна, това е добра идея за втора част. Хм...
Няма коментари:
Публикуване на коментар