24-ти май

Както може би сте забелязали, когато наближи 24-ти май, всеки започва да философства по темата, в какъв празник се е превърнал, как сегашните абитуриенти не са никакви, защото нищо не знаят за него и други такива. Моето писание по никакъв начин няма да е свързано с тези мрънкания, а ще представи една друга гледна точка. Все пак не само СборЪТ си има ред на посрещане и простотия. Или пък май е само той? Както и да е, да си започвам описанието на празника. И всичко е казано с насмешка и хумористичен тон, да вземете да си помислите, че е насериозно...хич.

Още от начало започвам с широко ширещото се лицемерие. Както се започне от това, че самите завършващи така се радват, че все едно всички грижи на този свят им свършват след този ден и започва най-хубавото. Това, че родителите им, така се радват, че все едно чедото им е завършило най-престижния университет на Запад. А реално едвам е избутало за 3-ка на матурата. Но пък може да избута пак толкова на бала, но това е друга тема...Радост, че тяхното отроче се е пременило като някой клоун на околовръстното (това ще ми е интересно да го видя в реалността), ако е момиче, а ако е момче, като някой наркодилър. Нищо, че са дали 4 цифрена сума и то немалка, която вероятно са взели на кредит и за която трябва да работят още повече, докато тяхното пиленце си бие гъза в тавана от кеф. Сега за лицемерието „Един неразделен клас“ няма смисъл много да се задълбава, всеки преминал през това знае, че трае от първото малко до оклепването на ризата/роклята, но за това по-конкретно по-нататък. Всички се обичат, реве се, прегръща се, абе идилия, нищо че утре пак ще се разминавате като предблокски котараци, спящи в съседни мази.

Американските филми дават много интересна, но все така погрешна представа за баловете. Първо, няма да е в салона на местната гимназия, но родната реалност не отрича възможността да заспите пред него след бала. Второ, даскалите няма да следят за реда, а като нищо ще пукат с вас, че дори повече, най-вече от радост, че им сте се махнали от главата. Което довежда до това, че далеч само пуншове с леко алкохолно съдържание няма да има. Ще има от всичко, по много и от каквото си представите. Или поръчате, все пак веднъж се живее, веднъж се завършва и веднъж може да се интоксикираш като руски пияница и колумбийски наркодилър, взети заедно. Би го в черния дроб. Ясно е, че няма как стане това като с влюбения убитак в яката съученичка от 4-5-6-12-15-20 години (знам ли те, какво си правил в родилния дом), която след драматично признание/жест от теб, ще ѝ дойде акъла в главата и ще разцъфне вашата любов. Най-вече, защото всеки знае, че в неговия клас никога няма яки съученички, виж за по-горния или по-долния, там е пълно. Второ, дори и да има такава, още те държи спомена, когато беше дошла веднъж без грим и направена, през втория срок на 11-ти клас, някъде към края на февруари-началото на март и всички се уплашиха, съответно биха тревога, че Чупакабра е влязла в училището и трябва евакуация. Нощното напикаване почти ти се възвърна, след този случай. И като казах убитак, има шанс най-яката (всъщност разбирай най-свястната) съученичка да те покани за един блус, но все пак не е много голяма тази възможност и пак зависи, колко е пекана реално тя. Така че нямай надежди. Виж, това че ще се изложиш, напиеш и ще направиш простотия, ти го гарантирам. Което е и една от причините, повече никога да не се срещаш с тях, да не идваш на годишнините и да поддържаш контакт. Вероятно същото важи, ако си скромното момиче, което почти с никой не е говорило за последните 4 години. Само там шанса да се възползва някой е немалък.

Друго нещо, което трябва да ти е пределно ясно, че абитуриентската премяна повече няма да я облечеш. Всъщност това важи повече за жените, които след години ще гледат с тъжен поглед роклята и припомнят, колко красиви са били тогава. Но не, не са били красиви тогава, просто коефициента месо/мазно, младост/старост и грим/естествена красота се променя с времето, но и това е една друга тема. Виж, ако си момче е по-практично. Обувките що годе може да им намериш приложение, също важи и за ризата, стига да не мяза на сватбарска такава от първата половина на 90-те. Тук малко ще се отклоня от вече наченатата тема, за да вкарам лекичко една друга моя любима. Шанса да си оклепаш ризата, костюма, роклята, пазвата, булото...упс, това е друго, но пак важи, е огромен. Няма нищо носещо по-силен и романтичен спомен от петното от мазна краставица от шопската салата паднала на дрехата, което едновременно с това носи и леко парче сиренце, за допълнение на цветовата палитра. Тъй като имаш рефлекси като на умрял котарак, веднага тръгваш да го триеш, ама ще изтриеш ей този. Ей това малко сиренце така се размазва, че все едно си взел цяла бучка Сердика от хубавото и с плавни и леки движение си го размазал. В унисон с мазното, става красота съпоставима с картините от Романтизма. Чувал си, че ако сложиш веднага сол, ще се махне мазното. Ама то да си чувал и наистина така ще стане, си е различно. Вече си се оклепал, така че да се върна към основната тема. Та ако костюма ти става може и да послужи и за в бъдеще. Някои авер/съученик/колега/акран като се зажени и съответно не си се освинил много, ето ти перфектното решение, а и спестяваш пари. А и шанса да си пораснал на ръст е минимален, всеки знае, че след бала се расте на килограми, не на ръст. Учените му викат наддаване, а простолюдието засвинване. 

И така оклепан, разманден, показал завидните си знания да броиш до 12 трезвен, напукан и...още повече напукан, пял си прегърнат и със сълзи на очи „Един неразделен клас“ и нещо на Слави Трифонов (и ти не си спомняш кое), идва края на вечерта. Която след време ще установиш, че не е била нищо кой знае какво, половината хора не искаш да ги виждаш, другата също, и не за нещо друго, а защото си се изложил, особено що се отнася за една конкретна съученичка, която ще отбягваш до края на живота, нищо че от време на време ще й гледаш профила във фейсбук и инстаграм. Следващият ден трябва да го проспиш, няма как, трупа се умора от толкова празнуване и ти не знаеш на какво точно, но това го осъзнаваш след време.  

И няма как да не завърша това с най-абитуриентския клип за всички времена