След като
видях новото българско предложение за наградите Оскар, някак ме осени идеята да
напиша, кой ще е ултимативния сценарий описващ най-добре българското кино и
представата, която дава то на гледащия. И да, бахти дългото изречение. Същата бележка
всеки път получавах от учителките ми по БЕЛ в училище. Всъщност и това става за
тема за български филм, но да не се отклонявам.
Първо
започваме със заглавието – „КАХЪР“.
Ултимативната дума описваща цялостното въздействие на българското кино. Няма нужда
да добавям нещо повече като разяснение.
Място на
действие – Някъде в забутаната провинция. Вече зрителите се
убедиха от всички опити за филми и сериали, че София е зле и пропаднало, но
сега е време да се покаже, че в българската провинция е още по-зле и
пропаднало. Да кажем в крайморска Добруджа. А и филмът ще е толкова лесен за
възприемане от масовия зрител, та вероятно ще го излъчат в две строго арт
насочени кина в София и родния град, може и село, на режисьора. Цветовата гама
задължително трябва да нещо сиво и безцветно. Защото, както стана ясно, в София
е гадно, сиво и мизерно, но в провинцията е още повече. Вероятно ще се намери
някой нов нюанс на сивото;
Времева епоха – задължително в пост-комунистическа България от XXI век. Трябва да има поне 2 портрета на соц труженици и лидери и от всякъде
да лъха на носталгия по онова време. Режисьорът задължително на всяко интервю
ще казва, как искал да покаже лошите последствия от почти половинвековното
управления на режимът. Но реално тайно го тресе носталгията по тогава. Всеки
пак тогава е бил млад, перчама му бил наперен...както и друго. Всъщност хич
няма да е тайно и ще е доста явно;
Основна
сюжетна линия – тъй като това е мое писание, а и вече стана септември
(тогава пиша това...нещо), а все още не съм написал нищо свързано със СборЪТ,
такава ще е темата на филма. И по-точно – главната героиня слага да вари сарми
по повод празника, който тази година ще е своеобразно двоен, тъй като ще идва
на гости сина ѝ, който наскоро се е сгодил. Но тъй като е много скопосна и
домакиня тип „загори-тенджера“, тя забравя сармите и те се преваряват/прегарят.
Това отключва низ от събития, кои от кои по-кахърни и натоварващи зрителя. Но
както казва режисьора – нали именно това е изконната българска реалност.
Добавки към
сюжетната линия и характера на героите – тук ще падне голямо обяснение. Трябва да има алкохол, не просто
задължително, а направо...не мога да намеря по-силна дума. Пък и нали трябва да
има и продуктово позициониране, все пак и финансиране ще трябва. Поне един от
героите е опиянчен, а до края на филма, ако не всички, то поне 86,3% от героите
ще са такива. Наркотици – задължително. Тъй като там продуктовото позициониране
е малко по-трудно, ще са замесени по-малко. Е, за финансирането е по-лесно, но
пък доста по-трудно доказуемо. Или синът, или годеницата, а в най-добрия случай
и двамата, трябва да са зависими. Съответно, имат големи дългове. Пък в
ултимативния сценарий, трябва да е замесен и хазарт. Най-доброто комбо за
български филм. Синът не се връща с идеята да се наплюска със сарми, а да накара
родителите си да продадат една земя.
Класика!
И така стигаме
до най-важното и специфично за един български филм, а именно – секс сцената.
Такова нещо като любовна сцена няма, трябва да е гнусна, тягостна, максимално
отблъскваща секс сцена. Най-добре изнасилване, но така или иначе е толкова
неприятно за гледане, че зрителят няма как да разбере, каква е точно. След
нейния мъчителен край, задължително следва поне 5 минутна сцена, където
показват героите голи. Акцент естествено ще е върху жената. Тя трябва да има
косми на нестандартни места, най-добре между гърдите. Как и защо, само
режисьорът си знае. Трябва да се тресат сланини, с това един вид да се покаже
останалото ориенталско в нашето трудно битие. Тялото на жената трябва да е
максимално отвратително – както стана ясно, космати гърди, където едната ще е
виснала до пъпа, а другата тип разчесано от комар. Шкембе с мръсен пъп, също
трябва да присъства. Тъй като режисьорът има фетиш още от детството към мръсни
нокти, няма как да няма кадър, където да не ѝ се покаже кирта под ноктите. И
още по-странното – мъжкото тяло ще е ок. Само където не се разбира, дали на
жената ѝ е кахърно, защото е било нещо почти като изнасилване или защото мъжът
свършва бързо. Режисьорът и той не знае. Все пак на пияна глава му е хрумнала
идеята за този филм. А да, нещо друго абсолютно задължително. Докато правят
секс, трябва от другата стая родителите да слушат. Не може да ни е гадно само
от самата сцена, трябва да ни е гадно и от това, че и на други им е гадно. За
какво иначе филмът ще се казва КАХЪР.
Но някак просветва лъч надежда – родителите се радват, че скоро може да имат
внучета. И аз не знам, как от нещо толкова гадно, като такава сцена, може да се
извлече нещо позитивно, но все пак това е български филм. Логиката е статист.
Позитивната
сцена – още нещо задължително за български филм. Трябва да има
щипка позитивизъм, след който обикновено се разкатава майката на всичкото. В
този случай ще е спомен на сина от времето, когато е бил при дядо си и баба си.
Бабини, както ще му кажат във филма. Точно да си кажеш, ей най-после нещо
приятно за душата и следва сцена, където минава магарешка каручка и прегазва
дядото. А ако имат и по-голям бюджет, ще има сцена как магарето го изнасилва.
Най-добре вече след като е смазан. Двойно изнасилване, че и замесена некрофилия
и зоофилия – гарант за качествено българско кино!!! Все пак ще ходи на
Оскарите, трябва да се докажем пред чужденците, че имат правилна гнусна
представа за нас.
В този филм ще
е изключение и ще има и още една „позитивна“ сцена. Към края на филма се
разбира, че годеницата е бременна. Радост сред старите. И отново е време за
отблъскващ обрат. Тя хубаво е бременна, обаче не е от сина им, а от дилъра им в
София. На това отгоре, той е заразил с болест, която тя прехвърля на бебето си.
И тъй като това не стига, синът признава, че не може да има деца, което скоро
са му го открили при преглед. Виновникът за това е архизлодеят в целия филм –
магарето, което е сгазило и...друго нещо дядо му. Тъй като решил да отиде да му
отмъсти посред нощите за дядо си, когато влиза в комшиите с шибалчица (много
важен реквизит) и нож в ръка при магарето, то му шибна един къч в слабините и
леко му смазва...слабините. Само да уточня нещо, докато писах последното
изречение, почти припаднах от болка, представяйки си за случилото се.
Режисьорът и той това е искал. Поне в интервютата така казва;
Финална сцена
– българското кино се характеризира с многообразие от
животни и животински видове, но такова създание като щастлив край няма.
Всъщност дори и позитивен няма...а направо си е едно безкрайно мъчение. И в
този случай ще е така. Финална сценка – опърпани котки мързеливо преживят с
изгорелите сарми, звучи тъжна музика, която да засили още повече ефекта на
кахърливост и тягост. Поне един от родителите е починал, а другия се е хванал
на някоя мизерна нископлатена работа, колко да може да преживява едвам-едвам.
Годеницата и синът са се разделили. Тя работи като касиерка в хипермаркет, като
има спорно интимни отношения с неин колега. Има кадри, как чака пред лекарски
кабинет заедно с болното си дете. Последното трябва да покаже, колко е лошо,
мизерно и корумпирано здравеопазването ни. Един вид, ако досега по някакво чудо
си избутал да изгледаш този „шедьовър“, сега направо може да се разболееш от
него. Синът, видимо състарен, все пак е намерил работа в счетоводна къща на
свой близък приятел от студентските му години. Едно време, във втори курс му е
взел вместо него изпита и тъй като му е задължен, сега го е взел на работа. А и
всичките му колежки са вече лелки, с леко изпопадали коси от студено къдрене и
къносване, та все някой компютърно грамотен трябва да има, че да върви
работата. Всъщност това е един вид позитивна сценка, но тъй като зрителя вече е
предрусан от тягост, негативизъм и страдание, предадено във филма, въобще не
може да осъзнае за какво става въпрос.
Последни
минути на филм. Дълбок глас води тежък и многозначителен монолог за същността
на живота. Достига се до сърцераздирателни изводи и истини. И на-важното –
всичко това на фона на бавно преминаваща по черен селски път магарешка каручка.
Водена със споменатото и появило се неведнъж магаре.
Последствията – следва пищна премиера, масово отразена в медиите. Всички са усмихнати и
позитивни, феновете същото. Последните защото все още не знаят какво им
предстои, а другите защото я им отвори друг такъв шанс да ги дават по „телевизора“,
без да са в мъчителна за гледане продукция. Естествено, режисьорът обяснява,
как филма е имал предпремиерна прожекция на еди кои си европейски филмови
фестивали, където масово имало похвали, а особено впечатление бил направил на
............ (тук поставете по свой избор известен холивудски
актьор/продуцент/режисьор). Даже имало предварителни разговори за
разпространение от различни платформи, но чакали най-добрата оферта. Смятам,
няма нужда да казвам, че такова нещо не е имало, нито разговори, нито пък
оферта, камо ли най-добра. Но обикновения зрител е впечатлен, нищо, че и на
фестивалите, където се е излъчвал, не е ги е чувал. Той и необикновения зрител
не ги е чувал, ако трябва да бъдем точни. Звездата на червения килим е
магаренцето, което естествено се изцопва баш като го снимат. Даже ако човек
леко се заслуша в гласовете зад кадър, ще чуе, как нервозната лелка чистачка отправя
тежки попръжни, къде са го курдисали това магаре и как хич няма да чисти след
него. Това е преди прожекцията.
След прожекцията,
зрителите излизат с поне десетина години състарени, някой от тях разболени, а
трети усетили още в първите минути на къде отива филма са избягали отрано,
благодарения на което, все още имат шанс за живот. Актьорите тихомълком по
терлички се изнизват, защото и да се оправдават за нещо, вече свърши, снимали
са се, хората са ги видели и това е. Режисьорът излиза с широка усмивка и
видимо ведър. Отдавна не е спал толкова хубаво, че и близо два часа, без никой
да го прекъсне. Пък и за какво да го гледа филма, нали той го е снимал. Рецензиите
не са особено положителни, а реакцията на зрителите хептен. Следват още 2-3
премиери из страната, където положението е още по-зле. Магаренцето не е
присъствало на тях, тъй като имало командировка с каручката.
Следва затишие, което незнайно дали е породено от очакването на добра новина, че ще е номиниран филма за Оскар или защото никой не иска да си спомня за него. С времето се разбира, че е второто. Няма нужда да казвам, че филмът не е номиниран. Съответно следва съдбата на всеки друг подобен филм – след някоя друга година ще го излъчат по БНТ, в по-така късен час. А в най-добрия случай по БТВ, но пак е малко вероятно. Най-голямата звезда във филма – Магаренцето, става лице за Sofia Pride и на ЛГБТьЪИЪНБКХЖКХЖХ обществеността. Явява се и на кастинг за игралната версия на Шрек, но в последния момент е избрано мексиканско такова, защото трябвало да има етническо разнообразие. Все пак още известно време има популярност сред обществото, най-вече заради участието му в реклами за магарешко мляко и за сок „Кокос“. Това последното беше отвратително, но не повече от филма, затова спирам тук. Чао и до нови срещи!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар