Любовта е
част от живота на всеки, а и много често дълбоко несправедлива. Къде ще се
влюбиш до уши в някоя пача, къде пък някоя пача ще се влюби в някой михлюзин.
Такъв е живота, несправедлив и жесток. Та с други думи, добре дошли във втора част
за житието и битието на котарака Жозефин. Този път в история се включва и
котарачката Бешамел. Кръстена е така от стопанката си баба Параскева, в миг на
прозрение, когато е гледала любимото си кулинарно шоу на Иван Звездев. Макар и
да не знае какво представлява, тя си представя френската Ривиера, Прованса, как
топлите ветрове веят къносаните ѝ букли, а някой засукан френски дядо ѝ говори
страстни слова. Пък и да не страстни, да са как го боли къча и да се оплаква от
футболни травми, на френски вероятно пак ще ѝ звучат така. Но нека се насочим
към самата история:
„Ето го и Жозефин! С тази козина съчетаваща
цялата палитра от есенно-ръждиви нюанси, тип опадали листа от лозята, съчетани
с последния топъл повеи, леко разклащащ все още небраните ябълки. Тази грациозност,
тази финност, тази походка…и ах, този премрежен поглед (бел. авт. – няма
какво да се лъжем, погледа си е заспал).
Да, поотъня му опашката, но все ме взима в плен, когато леко помръдне крайчеца
ѝ. Ах. Жозефине, защо си едновременно толкова далеч, но и толкова близо.
Сърцето ми от лед да беше, ти в пламъци щеше да го обгърнеш. Не е любов, а
гибелна наслада, това което чувствам към теб. Но защо…ах, защо, не си тук до
мен, а отвъд мрежата? “ – Бешамел
„Бешамел пак ме гледа от съседската градина.
Какво точно намира в мен и аз не знам. Оръфан съм, отъня ми опашката, лешпер
съм. Лесно ще я закова, ще я заведа 2-3 пъти в съседката маза, ще й покажа
това-онова, я някое тънко мезе, я някое прясно млекце. Ама като се знам, ще пия
една-две купички мляко и не знам какво правя. А както казваше татко, стария черно-бял котарак Спас:
- Жозефине, мърда такава, с такава, стига се дръгли, а ме
слушай! Сега, запомни нещо от мен, правиш-струваш, внимавай като задяваш
котките, макар че с твоя чар и Дочка общата няма ти пусне, ама както и да е. Ще
направиш някой простотия, после като ти дойдат минимум 5 котенца на главата,
какво ще правиш? А? А? Мълчиш, я, от къде да знаеш, на кой си се метнал такъв,
майка ти свястна, аз бивам чат-пат, братчетата и сестричетата ти изловиха къде
що има мишки, а ти…Та, като ти дойдат на главата, с какво ще ги храниш, къде ще
ги подслониш? То да не е хвърляй и бягай, ти мен не ме гледай. Не че ми е за теб,
язък за котарачката и безперспективното бъдеще на котенцата. А и няма какво да
се лъжем, по-добре да не си продължиш семката.
Мисля да се вслушам в
съвета му, все пак няма какво да се лъжем, имаше право. Пък може да се изведа
на среща, колко да се похваля пред другите котараци, само ще пощипвам, а за
нещо по-сериозно ще си бия камшика. В това поне съм добър, да се измъквам
мазен, мазен като пиперена бъчва. А, стопанина излиза да ми дава да ям! Че за
какво си мислех? Ъъъ, няма значение, едва ли е било важно. Манджата преди
всичко!!!“ – Жозефин
„Наблюдавам всяко
негово движение, всеки негов дъх, всяко леко помръдване на мръсните му
нагризани уши. Ах, как само грациозно хапва долнопробните кренвирши! Все едно е
от френската аристокрация. Ами да, с това име, което толкова подхожда на
изисканата му натура, с какви други маниери да е. Все едно яде с нож и вилица.
И без хляб. Ах, как мразя този хляб, всеки котарак се пробва с предложението
„искаш ли да ли да те почерпя с люляковски хляб прясно потопен във вчерашна
манджа?“. И после ме поглежда с шавлив поглед. Всъщност какво ли не бих дала и
Жозефин да ме погледне така. Тази любовна мъка, как само раздира душата ми!
Тежко е бремето на несподелената любов!!!“ –
Бешамел
„Бешамел пак ме гледа
докато ям, а аз се притеснявам като става така. Не ме разбирайте погрешно, може
да съм какаванин, ама и аз си имам своите стресови ситуации. И не, че не мога
да ям, ям, че и ушите ми плющят, ама просто не мога да се освинвам и да гълтам
като мисирок, което бави времето за ядене, съответно бави и времето, когато ще
се излегна като рязан заек под ябълката. Вероятно това ѝ прави добро
впечатление, при условие, че съседските котараци все ходят омазани в някакви
буламачи и се облизват като преяли котараци…всъщност те са си такива. Преди
няколко дни от куртоазия я поздравих през мрежата „Шей, Бел, как е?“. А то
после падна едно въргаляне в копъра, търкане в лука, пърхане с мигли. Принципно
вярвам на баща ми, че моя чар, ходи го търси, ама за секунда си помислих, че
май имам такъв. Взема наистина да ѝ предложа да направим едно алайче из мазите
наоколо, барем ми се вдигне малко репутацията, макар че как ли се вдига нещо,
което го няма. Но стига толкова, че много стрес пак ми се насъбра. Ще се донаям
пак, ще се поовъргалям малко по топлия цимент, ще ударя един кратък сън за 4-5
часа и после ще го мисля.“
А какво става след поредната зимна дрямка на Жозефин посред
лято, ще се разбере в следващата част. Освен ако и мен ме хване неговия мързел.
Личния ми хит за миналата седмица:
Няма коментари:
Публикуване на коментар