По някакво
странно стечение на обстоятелствата новия Opeth се превърна в един от най-чаканите албумите тази година. Първо, защото
ревовете/метълът се завърнаха, второ, защото датата му за издаване бе
преместена с над месец по-късно. Сега, точно аз не съм най-големия спец що се
отнася за групата. Дълги години съм ги подминавал и подценявал, а може би
просто не съм бил на такава музикална вълна или дори недорасъл. Някъде около
феста в Каварна през 2011 г. повече внимание им обърнах. И не съжалих.
Парадоксалното е, че тогава те махнаха метълията и общо взето станаха (почти)
едноличен проект на Mikael
Akerfeldt. Трудно бих могъл да кажа, че последните им албуми са
най-доброто им. От друга страна, въобще не са слаби издания и има какво да се
чуе в тях. Леките пристрастия към тях, които допринасят за очакванията към албума,
също значение има и това, че за Sorceress (2016)беше едно от първите ревюта, които писах в блога ми. Така че, направо да се
насочвам към самия албум и каквото имам да кажа за него.
Първо, да,
албумът е пълен с ревове. Само в две от песните липсват - §3 и A Story Never Told. Сега, в много от предварителните интервюта се казваше, че това са може би
най-добрите и злобни ревове на Mikael Akerfeldt. Не, не са.
Просто той вече е музикант с достатъчно опит, съответно знае кое как да
направи, че да се допренесе още по-добре за музиката и цялостното усещане в
звученето. А то е много мрачно и дет ревовете идеално пасват и въобще не звучат
като безцелно използвани. Цялата атмосфера на албума е такава, особено ако
едновременно го слушате и четете текстовете. Тук трябва да призная, че аз
винаги съм бил от онези фенове, които хич не ги интересуват текстовете. Да,
обръщал съм внимание понякога, но за мен музиката е най-важна. При този албум
се почувствах леко недорасъл. Натоварен едновременно и от технична музика, но и
от текстова концепция. Странно сравнение, но го има онова хорър чувство от
албумите на King
Diamond. И за това ми малко трудно да оценя качествата на албума
и да дам оценка. Все пак – върховете за мен са §4, особено след 2-рата минута, когато се включва и флейтата и
става...неописуемо. Същото важи и за следващите две §5 и §6, които най-много
ми харесаха. Много добро впечатление също така ми направи и ритъм секцията. Martin Mendez и Waltteri
Vayrynen, съответно бас и барабани, особено в по-спокойните части,
си пролича високата им класа. Именно редуването на такива части с по-твърдите с
дет ревове е една от спецификите на албума, която може би на някои ще им се стори
накъсана прекалено, но при цялостната концепция на албума, това е точно на
място. За широко коментираното включване на Ian Anderson, не мога да кажа нищо специфично. Гласът му пасна чудесно за ролята на
бащата, а флейтата допринася за по-богатото звучене.
Както вече
казах, трудно ми е да опиша и оценя албума правилно. Много и добра музика,
силна концепция, все неща които изискват много извъртания на албума, а и честно
казано, много изслушана и то на разнообразна музика от страна на слушателя, за
да оцени по достойнство направеното от групата. Албума няма да го сравнявам с
предишните, защото има немалка част от миналото им, но според мен си има своето
отделно място. Общо взето това е от онези албуми, които задължително трябва да
чуеш през 2024 г., а и след това, и сам да си прецениш, дали ти харесва или не.
Защото музиката се лее, но понякога дали ние самите сме готови за течението,
което може да ни завлече от нея?
Докато си разглеждах десетките довършени и (най-вече)
недовършени писания, попаднах на това. Да, отнася се за събития от 2023 г., писано
е преди близо година, но го смятам за прекалено добро и силно, че да остане ей
така. А и ми върна някои спомени и виждам, как някои неща не са се променили от
моя страна като възприемане. Не казвам, че е за добро, нито пък за лошо.
I
Първо да уточня, че купуването на
билет в Добрич, винаги е било своеобразно изпитание за духа и съзнанието. Дали
ще ходиш в някое държавно учреждение да взимаш документ или да купуваш билет е
едно и също изпитание на психиката ти. Също бе и когато реших да си купувам
такъв за „Сирано Дьо Бержерак“. И аз да присъствам на културно събитие на което
да не се вдига джангър. Отивам на съответното място конкретно определено за
продажба на билет в този невероятен град и виждам, че е затворено. Беше петък,
все пак да уточня. Работно време от понеделник до четвъртък. Вътрешно си викам
– еййй, колко иновативен град и място, вече са наложили 4 дневната работна
седмица. Вървят унисон с Европа и живота там. А още по-вътрешно направо крещя –
еййй, от край време мързелива семка са тези толбухенци. Както и да е, леко
разочарован, решавам другата седмица да мина пак. Настъпва съответната друга
седмица, и по-точно понеделник. Отивам и гледам отворено, че и има някой на
касата. Бреее!!! Вярно, някаква баболеличка/лелобабичка, ама махна няма нужда
да търся. Заставаш на гишето (казах ли ви за асоциацията, че все едно си в
държавно учреждение) и чакам. Продавачката вътре съвсем спокойно, да не кажа
лениво, си говори по телефона. Викам си – е, сигурно нещо по работа са ѝ се
обадили, да уточнят, ще си чакам. Още по-вътрешно – еййй, сигурно сега с някоя
наборка се разправят в петък, като не е била на работа, какво си е взела от
пазара, че съботата и неделя да си направи общата туршия в толбухенското си
село, от което тя хич не е. Ама хич! Разговорът завършва, с видимо недоволство
и откровена мъка се отваря гишето. Културно попитам, дали има билети. Силно
измъчено ми се отговаря – да. В този момент пред мен се цопва един чаршаф
подходящ за двойна спалня с карта на местата. Двоумя се и питам, кои от местата
са по-хубаво, все пак са еднаква ценова категория. Отговор – ами...няма
значение. Избирам си едно конкретно и следва невероятната реакция – ааа, там не
може. И следва въпросът от който може да кипне кръвта на всеки българин:
- - Защо?
Тук продавачката вече откровено
ме намразва. Пробва да ми обясни, че така не можела да продаде двойка места, които
са преди и след мен. А аз тръгвах да ѝ обяснявам, като човек, който 5 пъти се е
явявал по Висша математика първа част, тормозен от учителките си по математика
в училище, а там беше защото брат ми беше математически гений и остави тежко
наследство, което си беше продължение на тормоза, който налагаше върху мен
вкъщи...но това е за друга история...или пък за психолог. Пак се отклоних.
Обясних ѝ културно, че като има 5 места и аз вземам средното, остават две
двойки и проблем никакъв няма. Отговор – аааа, да. Забравих да уточня, че
докато чаках, вече се бяха наредили две женички зад мен. Явно в Добрич, дали си
на каса в хипермаркет или такава за културно събитие, няма значение. Трябва да
има блъскане и една глава да ти диша в ухото. Между другото, сега се замислих,
че от както има хипермаркети в Добрич, Добруджа не са в А група. Явно всичката
им спортна злоба се прехвърли в борба за ягоди на промоция и да прегазиш някой,
като отворят нова каса в Лидл. Както и да е, взех си билета написан на ръка и
си тръгнах. А отзад само се чу: Ай дай ми един билет за утре. За кое
представление, място, такова животно – тц. Култура ми е Янко е положението.
II
История на
най-големия комплимент, който получих през тази година:
Балчишкия
Лидл, застанал съм пред машината за рециклиране/връщане/там-както-се-казва на
бутилки, кенчета и други подобни. Незнайно защо първоначално си мислех, че
хората хич няма да се занимават да ходят и да ги връщат, че и само за 5
стотинки бройката. Тоест, само аз ще си вися там и ще изпъквам сред обществото.
Да, ама не. През годината видях толкова хора да седят с чувалите и количките
пред тази машина, че вместо да съм приятно изненадан, по-скоро ме ядосваха.
Особено когато един си изсипа бирата на земятаза да си изпразни бутилката. Което е видно доказателство
за какви безсмислени неща се ядосвах и дразнех през 2023 г.. Но от друга
страна, отново показва, че дори и най-хубавото нещо и с вложена мисъл в него,
балчиклията може да го оака. Сега някой може да каже „ааа, може да не е такъв“.
Добре де, либерален съм...може да е от добричлия, няма да слагам рамки сега.
Отново се заплесна в излишен хейт. Та влизам един ден и гледам пред машината
двама човек. Ядосвам се, отново излишно и безпредметно. Нареждам се аз и гледам
човек пред мен с 2 чувала, една количка и една торба с шишета, кенчета и такива
подобни. Решавам културно да го попитам, може ли да мина пред него, тъй като
съм само с една торба (черна, 35 литрова за смет). Пичът вика, няма проблем.
Завързва се разговор...да, правилно прочетохте. Видно доказателство, че не съм
сумсук/борсук и имам желание да общувам с хора. Проблемът е в обратното, че те
не искат. Пак се отплеснах. Говорим си ние, бачкал нещо в Общината и взе да ми
мрънка за хората там. В този момент влиза някакъв, който изглежда някак си
важен. С антураж. Пичът започва да ми обяснява какъв е този, какво е правил и
накрая ме пита „не го ли знаеш този?“. Културно му казвам – НЕ!. И отсреща бяха
изречени едни от най-хубавите думи, които съм чувал – „Да, личи ти, че не си от
Балчик“. Нещо стопли сърцето ми в този момент...и не, не беше ваучера за
отстъпка, че съм си върнал бутилките. Ей такива моменти карат човек да се чувства
жив и щастлив. С широко грейнала усмивка влязох да пазарувам. На излизане пак
виждам пича и го питам, дали е успял да използва ваучерите. Взе да мрънка, че
покупките му не били на нужната стойност, че да има право да го ползва. За мен
това нямаше никакво значение, тъй като светъл лъч бе озарил душата ми.
III
„Преди няколко
дни си намерих бебешкия дневник. Вече знам кой ден през седмицата съм роден, в
колко часа...и датата, но нея по-отдавна ми я казаха. Разбирайте, че вече може
да си направя натална карта, съответно ще има още причини някоя мадама да ме
отреже - „Ааа, не мога да бъда човек с такъв асцендент“, „Ти си кардинален
знак?! Абсурд да се получи нещо“ „Луната и Слънцето са в тази фаза...това не е
хубаво“. Но по-важното което научих са едни други неща. А именно:
- - На прощъпулника съм
хванал химикалката и пагона – добре, за първо няма спор, но за второ Вселената
или там каквото е, си е направила зверския т*ш*к;
- - На еди-колко-си-месеца
вече съм изговарял ясно определени звуци и срички – явно пикът на ясния ми
говор е бил някъде към 7-ми – 8-ми месец. След това следва зверска деградация
от към дикцията и най-вече яснота на говорене;
- - И най-набиващото се и
описващо моята либерална природа – „започва да дели хората с поглед“. Няма
какво да добавя повече, от малък съм показал своя характер приемащ всички хора
еднакво. С недоверие!“
Според
народните поверия, дъждът който падне на 9 и/или 10 ноември се нарича „Сборски
дъжд“. Той е своеобразен ритуал за пречистване след празника. Така се отмиват
всички нечистотии, които са се натрупали през 8-ми. Било то боклуци от всякакъв
тип, паднали листа, прахолии по различни предмети. Но има една основна
особеност. Най-вече се отмиват хвърлените останки от храната, най-често в
дворовете на съседите, а ако си в блок, тактично прехвърлените стари зелки в
балкона до теб. Пак ще ти мирише, но поне не е на твоя територия. Всичко това
се извършва в сумрака и под тъмната пелена на нощта. Естествено се случва и
сблъсък между комшии, които едновременно вършат тази дейност, но както знаем,
комшията е повече от роднина. А и все пак с него не се съдите за наследствена
родствена земя и имоти, които едно време старите ги е домързяло да разделят. Съдите
се за друго и печели този, който има повече връзки, но това няма общо със
СборЪТ. Очакваното, тези действия се извършват от домакините в къщата. Не
съденето, а тихомълком изхвърлянето. Първо, защото са по-скопосни, второ,
защото мъжете им е тежко от пукницата и пруфтят от погълнатите блюда. Което
довежда до това, че нерядко може да се срещне именно Сборския дъжд да отмие
върнатото от господаря на къщата. Подобни нечленоразделни звуци нерядко огласят
есенната вечер на 8-ми, по-рядко сутринта на 9-ти. А ако имат и домашен любимец
тип куче, даже може то да сколаса да изчисти още преди Сборския дъжд, ако се
случи да падне такъв. Нерядко и самото куче бива оповръщано и проявена лека
агресия към него, че е дошло да се радва на стопанина в сублимния момент.
Признавам, поне 5 пъти се мъчех да напиша правилно „сублимния“, после проверих
в Гугъл как се пише, съответно и той се зачуди. Общо взето, както стопанина се
чуди, защо му е лошо и проверя да не е хванал болест някаква от гостите и на
какъв акъл му трябваше да ги кани. А отговорът е прост, какъвто е почти винаги
и чудещия се – от толкова пукница, как няма да ти е лошо. Да се върнем към
основната тема. На другата сутрин, когато обикновено на домакинът на къщата му
е „светнало“, той се радва на своето куче, както и то на него. Даже му удря
един език, но по-добре собственикът да не знае, какво е минало от там, че пак
ще му се върнат сармите. И да не кажете, че пак проявявам нелибералност към
кучетата и че те не са единствените домашния любимци, които правят това. Еми
пробвано е с зайчета и хамстери, и не, не ядат върнатото от стопаните. Това не
важи за патканите, защото всички знаем, че те не са домашни любимци, а
неразделна част от местната митология и това е един вид жертвоприношения към
тях. Нещо много се концентрирах върху тази тема, да продължавам.
Сборския дъжд
също така се явява и вид оправдание да не се свърши някаква работа. Естествено,
пак от мъжа, макар че реално, ако следващите дни се падат почивни, той не вижда
жена си минимум 24 часа, пък и без това не може я гледа, защото още му е гадно
от пукницата. Домакинята общо взето в първите десетки часове след СборЪТ е заета
с това да мие всичката посуда, която е била сложена на масата на 8-ми. И тук
идва един от парадоксите в историята, като някои учени го наричат „Парадокса на
Сборският дъжд, който няма как да помогне“. Едновременно стопанката на къщата
има да измие десетки чинии, чинийки, сервизи, прибори, тенджери, подноси, да
изпере към 5, 5 и нещо перални с неща оклепани от различен вид домашни духове
тип „мъжа ѝ“, „гостите-сборджии“, „дечурлига“, „дечурлига на гостите“, което
включва покривки, дрехи и чаршафи. Последното не го коментирам, човещинка. Не
трябва да се забравя и чистенето на хигиените помещения тип баня и тоалетна,
както и...цялата къща. Както виждате, Сборският дъжд не помага в такъв случай,
нищо че би имало голяма полза от него. Има и изключение. В един момент, след
към 38 часово чистене, на домакинята ѝ писва и както е останало направо го
оставя навън дъждът да го пооплакне малко, а и може и котките леко да помогнат с
чистенето, все пак си животни-чистници. Това важи само за прежалените вече
сервизи, за хубавите тя няма вяра на никому и сама си ги чисти и после „вдига“.
Ритуалът „вдигане“ е широко застъпен в пост-празничните дни, но вероятно друг
път ще му отделя по-сериозно внимание. Разбирайте, вероятно никога, защото ще
забравя. Между другото, от толкова чистене, на домакинята ѝ идва да изкара и
домочадието и мъжа си навън, малко да ги поизмие дъжда, но това остава само в
„бъдещите ѝ творчески планове“. А не се решава за това, първо защото „деца са
ми, жал ми е“, макар че лятно време го е правила, хем да не хабят вода от
бойлера, че вече „и тока, и водата станаха безбожно скъпи“, пък и да пробва
маркуча, който догодина ще слага за капково за доматите. Що се отнася до мъжа
ѝ, там не го прави, защото „като знам какъв е кекав, малко течение да го хване
и се разсополява, а после трябва да му ходя след гъза, да го лекувам“. Абе тежка
си е съдбата на домакинята след СборЪТ.
Вероятно ще се
запитате, какво прави мъжа пред това. Как какво – мръхти, човърка си носа,
гледа телевизия, после простотии от телефона си. Съответно започва да псува
наред – избори, правителство, Европейски съюз, Запада, може и Изтока, но само „дръпнатите“,
не „казаците“. Публикува конспирации във фейсбук, мъдрости от „родолюбци“...абе
всички знаете за какво става въпрос, няма нужда обяснявам. Рядко, но понякога
се случва, се решава на рисковия ход да види, какво прави жената, но само за
няколко минути, колкото да ѝ плесне един по дупето и в момента в който чуе, че
започва да мрънка, че „няма кой да ѝ помогне в тази къща, прави ще умрат, ако
не е тя“, се изнизва като йоркипе от кокошарник. Да, можеше да кажа и лисунгер,
но няма как да не се спомене това толкова почитано животно в добруджанската
митология, както и бит и култура. В миг на проблясък на добросърдечност, мъжа
отива и набързо се скарва на децата, че не помагат на майка си в чистенето.
Оправдания не се приемат, тъй като заплахите са реални и материално осъществими
тип „шамар“. Следва миг на идилия в къщата. Бащата пак се връща към гледането
на простотии, а в другата стая майката го нареждапред децата, чиято помощ е леко спорна и
обикновено свършва с изгонване тип „като не помагаш, поне недей да пречиш“. И
да, всичко това няма нищо със Сборския дъжд, който рядко е „плиснал в миг и
отшумял“.
Като заключение
мога да кажа, че Сборския дъжд е един вид след-празнично събитие, което малко
хора му отделят нужното внимание, тъй като още ги държи изпуканото. Като всяко нещо на
този свят, за едни е добро, за друго зло, а трети не му обръщат внимание. Все пак
е нужно да знаем от къде произлиза и какви са му порядките, които са наложени
във фолклора ни. Все неща, които аз не обърнах внимание и/или не задълбах. А и
след като преди години бях написал за традициите и приготовление на самия Сбор,
добре е да се покажат и за събитията след него. Нищо, че заглавието не отговаря
баш на цялостния текст. Това прозвуча като критика от учителка по БЕЛ под мое
писание, разбирайте ЛИС, в 11-ти клас. Но сега да не се връщам във времена вече
далеч назад.
Този път да завърша и с нещо българско, класическо, удрящо в сърцето. Неща за които се сещаш при следсборска пукница
Времето тече
безпощадно понякога, особено що се отнася за музика. Сякаш с едно щракане на
пръстите някои групи от нови и надежди за сцената/стила, се превръщат в вече
наложили се имена с натрупана фенска маса. Такава, която очаква от тях никога
да не се променят и вечно да държат нивото си. Много често остават
разочаровани. Преди 20 години, т.е. 2004 г., Khold и 1349 бяха сред най-големите надежди в блека. Какво се случи тогава, през
какво минаха и къде са сега, това е целта на това писание. Нека започвам.
2004
Връщаме се 20
години назад в годината, която отбелязва десетгодишнината от избухването на
норвежкия блек и всички събития, музикални или не, съпроводили това време.
Сцената и групите вече са на съвсем друго ниво. Immortal и Emperor
са се разпаднали, а и без това феновете им на първите им
неща са разочаровани от последните им албуми. Mayhem отново са се събрали, но култът De Mysteriis… ще хвърля сянка върху всяко нещо което направят. А и самата група тръгва
към по-различно и авангардно звучене. Satyricon едва ли не са предали всички ценности на стила. Enslaved и Borknagar
завиват в прогресив посока, а Arcturus, Ulver,
Dodheimsgard и The
Kovenant направо излитат в космоса с авангарда си. Дори вечно
замръзналите Darkthrone
вече са променили звученето си към блекенрол. Dimmu Borgir са на върха и в най-голямата си сила. Естествено, те и Cradle of Filth са обвинени за най-големите предатели и продажници, макар че първите
издават най-екстремния си албум вероятно, а англичаните към него момент вече
имат толкова малко общо с блека, че трудно да се свържат в едно изречение.
Около Gorgoroth
се шуми повече заради скандали отколкото за музиката,
която правят. Нещо което ще стигне върха си след 3-4 години. Феновете ронят
крокодилски сълзи за „онова време“ и „Как блекът е умрял 1994 г и от тогава е
тръгнал цирка“. Въпреки това има вълна от групи, които си спазват класическото
звучене и традициите на стила – Koldbrann, Tsjuder, Urgehal, Sarkom,Nebular
Mystic, Mord, Krypt и т.н.. Името на Taake все по-често се споменава, стоящите до този момент в сянка Ragnarok и Carpathian
Forest също издават силни албуми, но феновете все така се
оплакват, че нищо хубаво не е излязло от 1994 г. насам. Все пак няма как да не
кажа и лично ми мнение. Голяма част от споменатите класически групи, ако не
най-силните, то поне най-интересните си албуми издава тогава. Да, младежкия
плам и енергия ги няма, но покрай съзряването си те направиха албуми, които си
струват да бъдат изслушани и ни най-малко нестоящи в сянката на направеното
през 1994 г. А албум като този на Thorns, още с издаването си се превърна в класика и пътеводна светлина за немалко
групи.
Но в тези
смутни времена две групи изпъкват пред другите – 1349 и Khold.
Всъщност трябваше да са три. Orcustus е група нееднократно споменавана и препоръчвана от музикантите за фенове,
които им липсва „онова“ звучене и атмосферата от ’94-та. А и бяха замесени култови музиканти. По една или друга причина групата
издаде самоняколко EP-та и един албум, а
след това се разпадна. Култовия статус остана, но възможностите за нещо
по-големи бяха налице. Сега да се върнем към основните две. Khold и 1349
малко или много възвърнаха онова усещане на времето преди
мелодията, клавирите, женските вокали и чистия звук, все неща, които аз не
смятах, че са развалили стила. Всъщност и при двете група звукът си беше много
добър и чист, което е основната разлика с некро звучене от миналото. Отново се бяха
върнали обложките с музиканти от групата, някои от тях черно-бели или в тъмни
нюанси. От една страна Khold
върнаха феновете към класическите Darkthrone албуми. Текстове на норвежки, бавно или средно темпо, рядко бързо,
зацикляне на един, но супер запомнящ се риф. Да, звучаха по-близко до блекенрол
звученето на Darkthrone
от XXI
век, отколкото до това от средата на 90-те, но в случая
това бе плюс. От друга страна 1349 бяха по-близко до
звученето на Mayhem,
ранните Immortal и Satyricon. Повечето време бързо темпо, бластбийтове, нерядко трашарски рифове, леко
замазан вокал. Мелодия и груув тук не търсете, живо пиршество на агресията и
скоростта. Някои ги определяха като „норвежкия отговор на Marduk и Dark
Funeral“,
нещо което никога не съм го мислил и показателно, колко
плитко се гледа на северния блек. И като казах Satyricon, двете група бяха силно свързани с тях. Барабанист на 1349 е Frost
от Satyricon, апървите албуми на Khold са издадени от лейбъла на Satyr от Satyricon – Moonfog, а и са правили общи турнета вторите.
През 2004 г. 1349 издават Beyond the
Apocalypse, а Khold –Morke Gravers Kammer. Издания които затвърждават името им и че неслучайно са хвалени и от медиите, и от музикантите. За мен
албумите, които издават през следващата година (2005 г.), съответно Hellfireи Krekса по-силни,
но точно тези издадени преди 20 години, показват, че не се говори за
еднодневки и имат бъдещето. А какво е то, как се развива нещата и до къде
стигнаха тогавашните надежди за възраждане на норвежки блек, ще се види в
следваща част от това писание. Именно след 20 години, т.е. в наши дни.
2024
Вече сме в
настоящето,
а споменатите групи са със стаж по около четвърт век,
т.е. отдавна не са млади надежди. А бъдещето не се оказа толкова светло. Khold къде уж се разпадаха, след това издаваха албум, после пак взимаха почивка,
общо взето статусът им не беше особено ясен. Музикално продължиха посоката си
без особена промяна. Може би малко посмекчиха звученето и вече я няма остротата
и агресията на първите албуми, но и не направиха нещо, което може да се нарече
лошо. Тази година издадоха Du dommes til dod, който не е загуба, ако се чуе. Общо взето същото предадено по същия начин,
но песен като Trolldomsdomtзаслужава да бъде въртяна няколко пъти. Ако си харесвате блекенрола на Darkthrone отпреди 20-тина година и звученето на Satyricon от началото на века, няма как дане ви хареса. Както казах, нещата при тях си вървят общо взето по един и
същ начин, което си има и плюсовете и минусите. А ако трябва да бъде честен, с
годините малко ми се смесиха албумите на Khold и Tulus,
а по-интересно музикално остана Sarke.
При 1349 нещата бяха доста по-интересни. Първо през 2006 г. ги напусна един от
основателите на групата, китариста Tjalve. След това, след близо 4 годишна пауза издадоха Revelations
of the Black Flame (2009), който се оказа тотален шок за феновете. Поредната
норвежка група тръгнала по експериментална и авангардна пътека. Да, продължи
се с мрачното звучене, но имаше прекалено излишни неща. Странни шумове, викове,
пискания, нямаше я агресията и звученето от първите три албума. Посоката бе
по-скоро пост блек и някакви индъстриъл експерименти. А и на това отгоре кавър
на Pink
Floyd, че и с участието на Tom Warrior от Celtic
Frost. Разочарованието беше масово, положителните отзиви малко.
От сегашна гледна точка албума не ми се струва толкова зле. Има и своите силни
моменти, но това което направиха с предишните си албуми, няма как да не оказа
влияние. На следващата година издадоха, ако може да се нарече така, албума с
който се възвърнаха към звученето, което очакваха от тях – Demonoir (2010).
Всъщност нямаше чак толкова голяма разлика. Странните
нойз и индъстриъл елементи пак си имаше и все така бяха излишни, но поне
класическата блек пуцаница отново беше налице. А именно там им е силата. Това
се доказа най-добре в следващия им албум – Massive
Cauldron of Chaos (2014), който тази година прави 10 години. Още тогава имах
идеята за подобно писание, където да сравня Khold и 1349 и как се развиха нещата при тях, но за съжаление, където защото ми замиха
харда, където защото не се хванах сериозно, не се реализира. Но сега успях.
Сега за албума. Той беше това, което феновете очакват от групата. Добрия стар
блек, но с добър звук и вече с доста сериозно заложени траш елементи. Всъщност
този албум го предпочитам пред някои от първите им. Този път се усещаше, че са
намерили правилното вдъхновение, което довежда съответно и до добър резултат.
Отново вдъхваха надежда. А ако се има предвид, че 2014 г. беше доста слаба
музикално, подобен силен албум изпъква.
През 2019 г.
издадоха The Infernal Pathway, който така и не
ми направи някакво особено впечатление. Отново ги имаше дразнещите междупесния Tunnel of Set, но си беше далеч от експеримента от 2009 г. Личеше си, че са намерили
правилното звучене и си продължаваха с него. Буквано преди дни излезе и новия
им албум The
Wolf & the King, който след първите
слушания мога да кажа, че ми направи добро впечатление. Винаги е било плюс,
когато албума е с времетраене около 40 мин., така желанието ти да го пуснеш
пак, не ти минава. Естествено, трябва да бъде изслушан още няколко пъти за да
се обобщи всичките му плюсове и минуси, но след веднага добро впечатление ми
направиха The Vessel and the Storm, Fatalist, а The God Devourerе чудесен избор за отваряща албума.
Ако сте
стигнали до тук видяхте, че надеждите за нови водачи на норвежката блек сцена и
такива които да направят култово име, не се оправдаха особено. Може би времето
в което живеем, няма как група в който и да е стил да направи чак такъв пробив
и статут. А може би самите решения на групите са довели до това. При 1349 експериментите, след това постепенното, но добро завръщане към звученето.
При Khold
големите паузи, на моменти липсата на активност и държене
на един коловоз в звученето без грам промяна и понякога практически неразличимите
им албум. Фактори много, но факт е, че през 2024 г. имаме два добри блек
албума, който си струват слушането. И по-важното – доказват, че блекът далеч не
е свършил през 1994 г. като качествени издания. Още по-добро доказателство е
каталога на лейбъл като Terratur
Possessions, там е ултимативната сила.
Както може би
сте забелязали, вместо да си пиша простотиите за Пастир, СборЪТ, музика и
подобни неща, последно време взех да драскам за неща свързано с зодиите. Че
крада идеи от женските сайтове, не само не е тайна, а и си го казвам. Може би
по-лесно се пише, не е такъв зор, вдъхновение бол. Макар че по тази линия,
трябва да пиша за Ергенът. А по-лошото е, че имам желание. Наистина лошо. Като
идея ми е от лятото на 2022 г., като създаване на нов файл от началото на 2024
г., а реално като писане – Цветница, разбирай 28 април. Като гледам как бързо
върви, ако го завърша до края на лятото, ще е чудо (бел. ред. - на ръба беше). После мрънкам, че Dimmu Borgir ги чакам по близо 10 години за нов албум...но да не започвам тази толкова
болезнена и неприятна за мен тема. Да се насочвам към мрачните тайни на всяка
от зодиите.
Овен – проваля
събития – въпреки, че е първата зодия, тя
остана последната за която да пиша и леко се изчерпах с простотиите. И да,
Овенът е най-честата причина определена уговорка да не се случи. Просто му е
кеф да гледа, как се организира нещо, прави се план, всички се изчислява с
точност и в последния момент да се покаже, колко е тежък и важен проваля събитието.
Важи за пътувания, концерти, вечери и всякакъв друг вид излизания. И защото е
интригант, така извърта нещата, че друг да е виновен и после гледа сеира на
хората, как се карат. Дребни душици, какво да ви кажа, все наопаки;
Телец – Луда крава
– щом си Телец, каква друга да ти е тайната, освен, че си
причината за Лудата крава. В случая ти не си такава и вероятно от добро сърце
си създал тази болест, но крайна резултат не отговаря на предварителните
намерение. Иначе си добросърдечна зодия, но малко по-наивна в уж изнамирането
на добрини за човечеството. Понякога от изнамиране става масово измиране. Но
спокойно, ще се убедиш, че има много по-голямо зло от теб сред останалите зодии.
Особено в сравнение с Кози-рога, ти си приятна пролетна алергия, идваща от събуждащата
се природа;
Близнаци – масовата
мор на врабчета – да сте забелязали как
последно време врабчета изчезнаха? Но пък представители на тази зодия станаха повече? Именно, архиврагът на Близнаците са именно тези птички. Защо, те не могат
да ви кажат, но и за други злини, които причиняват не го могат да дадат
оправдания. Това просто им е в природата. Вършат нещо, скъсяват живот, докарват
болести, изтребват цели животински видове и като ги питаш „защо“, те само
високомерно и арогантни ти казват – Е, ти от майтап не разбираш ли?! После се
чудят защо всички ги мразят. Сега като разбра, че са виновни за морта на
горките птички, още причина имаш;
Рак – даване на
тайни отвари – никога не искайте вода от
представител на тази зодия! Храна може, но той така или иначе няма да ви даде.
Забелязали ли сте, че всеки път, когато ви даде вода, тя има странен вкус.
Някак напомня аромата на Bref
или Domestos, а в редки случаи на
Тоалетно пате Джонсън (известно на юг от България като Кенеф Йордек Джонсън).
Точно така, прави сте. Вие сте му поискали вода, а той е отишъл и гребнал една
чаша от тоалетната чиния. Но тук има една специфика, освен тази, че трябва да
си направи простотията. Ракът държи изключително много на чистотата, така че
споменатата вода, най-вероятно може да е по-чиста от стандартната чешмяна.
Както и това, че толкова боклуци ядеш, че точно пък тази вода ли ти е виновна, че все
си оакан;
Лъв – храни със
съмнително качество – всяка една храна с
подобни качества, била тя в детски градини, магазини, болници, закусвални, под
чиновете в училище е поставена от Лъвовете и/или от поставени техни хората. И
те като Близнаците обичат да гледат другите хора, как се мъчат и да знаят, че
те са причината за това. Лошото им светоусещане и мислене, че са център на
Вселената притъпява сетива им, че един ден всичко това ще им се върне. Но тъй
като има кожички покрай ноктите, които трябва да оправят следващия път като
отидат на маникюр, не могат да забележат, че им се готви кървава вендетта.
Приликата с реални хора и събития (засега) е случайна;
Дева – трафик на
хора – грозната истина за тази зодия. Името им е само за
прикритие, иначе са разложени морално в душите си. Десетки, не стотици, даже
хиляди хора са жертви на тяхната жестокост. Животи са изтръгнати, семейства са
разбити, съдби са грозни поругани от алчността на определени хора, а именно Кози-рози-те...уффф,
обърка се, имах предвид Девите. Човек като започне да хейти, някой път се
самозабравя и губи мисълта си. Та...имате ли комуникация с представители на
този вид, имайте едно наум, а ако случайно си уредите среща, имайте още поне 5-6
отгоре. Внимавайте! Иначе те го правят от комплекс за малоценност и алчност. Нормални
подбуди за нашето време. Което води до какво? Именно, не живеем в нормално
време;
Везни – високата
цена на отоплението през зимата – няма
значение дали е газ, дърва, ток, въглища, гуми, парцали и т.н., всяко едно
нещо, което се използва за отопление през зимата е скъпо именно заради тях.
Защото нали са паралии и да покажат, че са над другите. Направете една справка
и да видите, че я министър, я шеф на някое енерго или частник на гумаджийница,
винаги ще е Везни. Гадни хорица, какво да ти кажа. Има и по-гадни от тях, но
това е все едно да сравняваш муха и комар. Което не означава, че като видите
представител на зодията, трябва да го биете с вестник/чехъл/брошурка от Лидл.
Пък пробвайте, може и да проработи. Знам ли...;
Скорпион – всички
болести на този свят – както знаете, всяко
лекарство предварително се изпитва от доброволци, като се наблюдават
страничните му ефекти. Същото важи и за болестите. Обаче тъй като Скорпионите
са човеконенавистни същества, след като ги заразят, те започват да се разхождат
сред хората и да сеят зарази. Това си е просто тяхната природата и колкото да
не е хубаво, не бива да ги обвиняваме. Или поне не в сравнение с Кози-рози-те.
Не че не са самородно зло Скорпионите, но поне имат чувство за хумор. Много
мрачно и летално, но поне имат чувства, а не като споменатата друга зодия;
Стрелец – масови
разстрели -с такова име на зодия, каква
друга може да ти е тайната. То даже няма смисъл да се обяснява много. Където
има масова стрелба, значи е Стрелец, това е. Така че огнестрелни оръжия около
тях – не;
Козирог – хиляди
случаи на безследно изчезнали – тъй като
Кози-рози-те са гадни същества, мислещи се за върха на човешка цивилизация,
всеки който е казал нещо, което не им е по вкуса, някак изчезва. Можете даже да
направите справка, че всяка една жертва, преди изчезването си, е имала контакт
с представител на тази зодия. Пък и вие ще си губите времето за тази безцелна
дейност, не аз. Липсата на всякаква капка човечност, но наличието на
безчувственост и нормални емоции ги прави чудесни студенокръвни убийци.
Естествено, първо гледат да отровят душата на набелязаната си цел, след това
пристъпват към...изчезването му. После защо това и онова изплувало от море,
реки, океани и други места. Както и необяснимото присъствие на странни животни
в споменатите водоеми. Няма да се изненадам скоро и да започнат да тровят
масово и питейната вода. Все пак следите не трябва да остават...както и хора
като цяло. Това са Кози-рози-те;
Водолей – мръсни
номера в работата – разбирай подливане на
вода пред шефовете. След като си Водолей, какво друго да се очаква от теб. Не
че е най-голямата злина в света, ти нямаш нищо против колегите си чак толкова, просто
искаш да се добереш до по-висока позиция. Не е хубаво, колегиално, приятно и
подобни неща, но за хубаво или лошо бизнесът си е вид джунгла и трябва да
внимава, за да оцелее човек. Така чего
имайте предвид, ако имате колега от тази зодия;
Риби – бездействие
– бият се хора на улицата, а отстрани някой снима, значи е Риби.
Има паднал човек, който бере душа, но покрай него минава незаинтересован човек,
значи е Риби. И още много такива примери може да се дадат. Най-честото им
оправдание е „Ааа, то не е моя работа“. В което има някакъв смисъл. Вероятно веднъж
са решили да помогнат на някого и накрая те са излезли виновните. Което ме
подсеща за две други особености. Преди, като нямаше телефони, не е като да
нямаше бой и насилие в училище, но ако се оплачеш, не само този от училище, а и
от вкъщи ще хапнеш малко бой. Както и това, че явно всички сме Риби, щом
гледаме и бездействаме предвид политическата ситуация. Но политика само не бях
коментирал тук, я...абе тези Dimmu Borgir няма най-после
нов албум да изкарват, че барем и за музика малко да попиша тук, не само за
зодии. Което няма общо с Рибите, но да си измрънкам.
Както
видяхте/прочетохте, всяка зодия не става за нищо, а вашата най-много. Истината
е, че хората сме гадни същества и зодиите не са оправдание, че сме направили
това или онова, защото ни „било в природата“. Още по-голямата истина е, че
някои зодии наистина са отвратителни (поздрави Кози-рози...и още 2-3 зодии), а
дали е случайност или си е тяхна характеристика, вече е тема на друг вид писания
и обсъждания. Просто бъдете хора и се стремим да бъдете добри към отсрещния
човек. Това е, просто е, ама ние налиуж сме сложни личности, не е лесно да се осъзнае и приеме.
За завършек, лични ми хит за лято'24. Обещавам, ще направя всичко възможно до края на годината, поне още една публикация да има. По възможност свързана с музика, че хептен я занемарих тази тема тук
Покрай
празниците доста интервюта се извъртяха по телевизията. Телевизора – по народно
му. Било то с именници, рожденици, светски, несветски лица, но не и бъдници. Тях
ги преследва друга трагична съдба. Направи ми впечатление, че в някои от тях,
тези лица се самоопределят като борсуци. Като виден и изявен представител на
тази каста, останах дълбоко потресен от тези изявления. Все пак първо да уточня
научното определение на подобен вид индивид. Даже няколко такива:
„Опак човек, който пречи/проваля с присъствието си“
Последното си
е баш научното, т.е. научно-диалектното, но на него няма да обърна внимание,
защото няма конкретно отношение. Както и на висшата форма на борсучищина, а
именно – сумсук. Там вече е за
задълбочени научни изследвания, ровене в престари исторически източници и
разпитване на баби събрали се на дернек. Ще обърна по-сериозно внимание на
второто определение, което си е просто изброяване на качества от някоя вечно
крива леля или баба, на която не си ѝ помогнал с нещо и/или поздравил. Ако наистина
го приемем като чистата истина, то наистина тогава тези от интервютата може да
се нарекат борсуци. Но това ще е зверска обида към истинските представители на
този тип хора. Е, не мога да си кривя душата (абееее мога...), някои хич не са
хора...те и животни не са. Затова ще изброя в произволен ред факти, част от
твоя нрав или ежедневието ти, които ясно показват, че НЕ СИ БОРСУК. С допълнение, какво е положението при
борсуците в определените ситуации:
-Активен социален
живот – хората са социални създания, няма какво да си кривим
душата. Борсукът също. С едно изключение – той си е избрал отбран кръг хора с
които да има контакти. Понякога самите те го „подслоняват“ в своите, което
спестява доста усилия на борсукът. Та, обичаш да излизаш, да си сред хора, да
се запознаваш с нови такива, в бара/кръчмата/дискотеката си във вихъра си, не
можеш да си представиш в периода петък вечер до неделя да си си вкъщи...еми не,
не си борсук. Един управител на верига дискотеки, съответно участник в реалити,
сам се определи като борсук. Не, не е. И не че борсукът не обича изброените
по-горе обществени места, но просто не му е самоцел. Пък и рано или късно,
винаги ще му се иска да си се прибере в своята си дупка, където му е
най-комфортно и удобно. Един вид, няма страх да бъде сам. Но не и самотен, но
това при всички;
-Център/душата на
компанията – това малко или много се
припокрива с предишното, но тук вече се акцентира върху определена черта. Имаш
харизма, привличаш хората, всички те гледат с респект, искат да ти подражават,
като влезеш/седнеш в някое обществено място, сякаш прожектор те осветява...или
поне в твоята глава е така. Мне, много си далеч от определението борсук. Да,
той/тя/то се отпуска, приказлив е (даже понякога прекалява), умее да се
забавлява...но само в своя среда. А и ни най-малко иска някой да му подражава,
пък и да знае какво прави. Някой може да каже, че леко си противореча, но не.
Едното е самоцел и постоянен стремеж, а другото се случва при определени обстоятелства
и то не особено често;
-Показност – забавно ми е как някоя певица, плеймейтка, понякога и двете едновременно,
каже – аз съм си борсук. По културно му – интроверт. Какъв борсук си ти, ма,
борсук! Всеки те знае, показваш се пред хората, при някои случаи дибидюс.
Истинския борсук вижда себе си гол, само и единствено като се преоблича и в
банята, и то ако случайно се види в огледалото. Съответно се стряска, защото си
мисли, че има и някой друг. След това следва едно ходене по баби да му баят.
Което пак му коства усилия, тъй като се среща с нови хора, които вероятно може
да го занимават с техните си проблеми. Борсукът се показва само когато трябва и
нужно, никога повече, никога по-малко. И не нямам предвид гол, а по принцип;
-Ясна дикция – говориш ясно и отчетливо, с нормален тон и всичко ти се разбира? Не, ти
определено не си борсук. И не ме разбирайте погрешно, борсукът знае как да
говори, но той винаги ще предпочете да измънка нещо под носа си. А ако има
мустак, под мустака си. Също така да измрънка, да покаже ясно с езика на тялото
си, че нещо не му е приятно, съответно да изрази несъгласие. И да, може да
овладее езика на тялото, като най-често това се изразява да не цапардоса някой,
който му се натрапва, което ни довежда до следващия показател. А именно...;
-Липса на култура – борсукът не вика, не псува, не се бие, не се секне и храчи пред хора, а винаги
тихомълком. Не говори по телефона, така че да го чуе целия свят. Не натяква на
обкръжението си музикалния си вкус, съответно, не усилва музиката в колата си,
телефона си, като е по улицата. Е, като си в е хралупата/дупката, разбирайте
вкъщи, тогава – да. Но дори и там се съобразява с околния свят. Това включва –
да не пуска прахосмукачка, когато му скимне, дори и посреднощ. Същото важи и за
пералнята, както и от рано сутрин да надуе телевизора. А знаете ли защото го
прави? Защото не му е приятно, когато му се прави на него. Един вид, борсукът е
същество спазващо социалните норми, но без да натяква своите;
-Не обичаш природата – борсукът обича да е сред природата, било то море, планина или в някоя
незнайна землянка. А когато някой започва да ти обяснява как не облича излети,
разходки сред природата, диво къмпингуване, а трябва да му е комфорт...абе
сякаш не. Не ходи да се самоопредели като борсук. Да, всеки обича да му е
комфортно и да има все някакви удобства от цивилизацията, но борсука оценява
дори и минусите на природата – студ, комари, вятър, пек и всякакви подобни. Да,
с подобаващо мрънкане, къде тихо, къде не, но важното е оценяването;
-Зона на комфорт – всички тези, които плямпат свръх глупостта „излез от зоната си на комфорт, прави нещо ново за себе си“...ДГД.
Осъзнавате ли, че тези индивиди са толкова вдълбани в своята зона на комфорт,
която е именно да не правят едно и също, да не вземе случайно да попаднат в
нещо, което си мислят, че е рутина. Борсукът никога няма да седне да дава такъв
акъл на някой, а особено някой друг да тръгне да му дава подобен акъл...да не
кажа наклон. Той ще те подкрепи, ако тръгнеш да правиш нещо, но никога няма да
тръгне нарочно да те кара да го правиш. Да не говорим от никъде, някой него да
го кара да прави нещо ново. Както се казва, без да е искал съвет/акъл или там
както ще си го определите. За борсукът е важно всеки да си прави, какво си
иска, само да не пречи на другите. И най-вече на него, което довежда до...;
-Егоист – от всички изброено до тук, вероятно вече си мислите, че борсукът е бахти
егоиста. Но не е така. Той си обича собствения комфорт, но никога няма да го
натяква и наложи на другите около себе си. Ще мрънка, и то много, като нещо не
му е по вкуса, но ще изтърпи. Той знае, че светът не се върти около него. Даже
осъзнава, че е по-добре така. Неговия вкус си е негов. Интересува се от този на
другите, мъчи се да го разбере, но до там. Естествено, другите са тези, които
си е избрал да бъдат в неговия кръг. Или те са го привлекли в своя по някакво
чудо.
Има и други
фактори, но до тук ми стигна музата, а и 8 е хубаво число. Не знам, колко сте
придобили реална представа, какво Е и както НЕ Е борсук, но така или иначе си
е въпрос на специфично светоусещане. Модерно е всеки да се определя като
интроверт и да казва, че не обича да е сред хора. Факт е обаче, както казах,
човек е социално същество и винаги има нужда от контакт, но при някои просто
нуждата от количество контакти е по-малка. Важно е качеството, и като хората, и
като проведения контакт. Не бива да се бърка със себичността и други подобни
нямащо нищо общо качества. Да, получи се сякаш сериозно писание, макар да бях
тръгнал с друга нагласа, но каквото такова. Даже се учудвам, колко късно
засегнах темата за борсуците и каква почва имат те. А за СборЪТ, Пастир, нещо
за музика, кога, как и дали ще ме удари музата...това вече е незнайно. И нека
завърша както му е реда – БОРСУЦИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА!!! Станаха
1400 думи, стига толкова.
Savage Garden са яки! Няма общо с темата, но пък трябва ли?!
