Empty Words part XII – season 2023/2024

 

От 4 години не съм писал моето си обобщение за годината от към музика. За тази която ме вълнува, много ясно или поне ми е привлякла вниманието. Всъщност през този период няколко пъти съм започвал да пиша и или само съм оставал с някакви нахвърлени неща или не съм го довършвал. Като гледам как са ми четенията/отварянията на нещата, които публикувам тук, едва ли има много хора, които са обърнали внимание. Но последно време все повече разбирам идеята, че нещата е хубаво първо да си ги правиш за себе си, после да мислиш за другите. Взема и да я приложа. Стига толкова въвеждащи думи тип „оправдание“, а да се насочвам направо към разтягането на локуми, че взема пак да остане на ниво нахвърляне на идеи без развитие.

 

2024

 

И тази година покрай стандартната тупурдия, която слушах, не рядко се отклонявах в странни за мен неща. Най-показателното за това е, че според last fm (да, все още има хора ползващи го), най-слушаното нещо от мен е Eivor. А в топ 10 са Kaleida, група, която не знаех буквално до преди 4 месеца и Lenny Kravitz. На Lana del Rey и Thin Lizzy им трябва съвсем малко да влязат и те в първите десет. Одъртявам и взех да се уморявам от постоянна тупурдия. От друга страна, все още не ме е хваналата носталгията по неща, които съм слушал преди. Има време, и това го очаквам. Що се отнася до новите албуми тази година, имаше какво да се слуша. Имаше ли желание човек, имаше какво да намери. Да, понякога по-трудно, но не смятам, че беше лошо музикална година. Нямаше свръхсилни неща прекалено изпъкващи пред другите. Затова и нямам намерение да правя класация, а просто да изброя в долу-горе азбучен ред, албумите, които ми направиха впечатление. Ето ги моите фаворити тази година:

 

1349 – The Wolf and the King – може би най-добрия им албум от 20 г. насам, да не кажа въобще;

Attic – Return of the Witchfinder – идеално за запълване на времето до нов King Diamond, само че и с влияния от Watain/Dissection. Ако имах топ 3, щеше да е там, а Synodus Horrenda е хитът на годината;

Borknagar – Fall – приятна изненада се оказа този албум. Много са си добре без Vintersorg;

Cemetery Skyline – Nordic Gothic – събрали се разни хора от Скандинавието и направили бахти якия готик албум;

Dark Tranquillity – Endtime Signals – никога не съм бил фен, но този албум си струва слушането;

Darkthrone – It Beckons Us All – преди два-три албума бяха нагазили сериозно в скуката, но с предишния и този показват отново високо ниво;

Djevel – Natt til Ende – не знам дали е най-добрия блек албум, но определено е най-добрия блек албум звучащ като от началото на 90-те. Обърни специално внимание на последната песен.;

Doedsmaghird – Omniverse Consciousness – събрали се едни хора от Dodheimsgard и направили много по-интересен албум от последните на титулярната си група;

Fleshgod Apocalypse – Opera – този път са слушаеми и не са се оляли. Или поне до колкото могат;

Gatecreeper – Dark Superstition – така звучи шведски дет тип Dismember в XXI век. Нищо, че не са шведи;

Grand Magus – Sunraven – за някои може би звучи ретро, но именно това е чара на подобни групи;

High Parasite – Forever We Burn – не знам какво се случи в My Dying Bride, но ако нещата отиват към край, Aaron си е намерил с какво да продължи;

In Aphelion – Reaperdawn – хора от Necrophobic, правят нещо приличащо на Necrophobic, в година в която издават нов Necrophobic, но звучи по-добре от Necrophobic;

Kalandra – A Frame of Mind – едно от онези издания през годината, които са встрани от стандартното звучене, но веднъж хареса ли ти, не спираш да си го пускаш;

Krabol – Never – най-добрия блек винаги е бил норвежкия. Точка. Доказателство за това има не едно и две в тази подборка;

Lenny Kravitz – Blue Electric Light – яко е когато си го слушаш в колата на път към морето. А и като си вече на плажа;

Messiah – Christus Hypercubus – старите кучета винаги знаят как се прави добър и завладяващ албум;

Nachtmystium – Blight Privilege – пусни си го и сам си изгради мнение за него. И аз бях предубеден, но не съжалих, че му обърнах внимание;

Necrophobic – In the Twilight Grey – продължават със стабилната линия на силни албуми;

Octoploid – Beyond the Aeons – поредния страничен проект на някой от Amorphis, който пак звучи като основната група, но без да е лошо това;

Opeth – The Last Will and Testament – един от албумите на годината, пък дали е защото метъла/ревовете се завърнаха или заради друг, сам си прецени;

Parfaxitas – Weaver of Black Moon – един от задължителните блек албуми тази година;

Sarke – Endo Feight – на моменти звучи прекалено прогресив, което е прекалено притеснително, защото става прекалено яко;

Seth – La France Des Maudits – е, добре, имаше и як блек и извън Норвегия. Но не и най-добрия;

Solstafir – Hin Helga Kvol – не е най-силния им албум, но е един от най-силните албуми тази година;

Soror Dolorosa – Mond – положението е „гот е да си goth“. Ако имах топ 3, този щеше да е там;

Tribulation – Sub Rosa in Aeternum - положението е „гот е да си goth“. Ако имах топ 3, този щеше да е там част II;

Ulver – Liminal Animals – още един от летните ми албуми, нищо че не звучи лятно. Garm е символ на качество;

Ultimas – Epic – първоначално бе ми хареса, след това не спирах да го слушам. Направи го и ти;

Whoredom Rife – Den Vrede Makt – ще се повторя, но да, най-добрия блек е норвежкия, а най-добрата норвежка блек група последните години е Whoredome Rife.

 

Тази година имаше и много фестивали, отделни концерти, български групи също издадоха интересни неща. Всъщност, колко да са интересни, щом не съм си ги включил в класацията, но нека да не съм прекалено критичен. Въпреки всичко това, едно нещо продължава да ми прави впечатление. Все по-честно групите започват да ни заобикалят. И не говоря за нашия район, а конкретно нашата държава. Има се концерт в Румъния, Гърция и Сърбия, нас ни няма. А по-лошото е, че феновете предпочитат там да ходят. Да, друго си е да се отбележиш, че си в чужбина, лайковете валят, гъзария си е, но да предпочиташ да ходиш в чужбина да гледаш някоя група, а и да не искаш да дойде тук, нещо неразбираемо е за мен. А когато кажеш, защо еди-кои-си не дойдат тук, при условие, че свирят в съседна страна, веднага започват приказки от рода „на тези кой ще дойде тук“, „огромна загуба ще е“, „нямаш ги представа какви ги говориш“. И в следващия момент гледаш една тумба хора на концерта в Гърция (примерно). Странно животно е българския фен, не че не е всеизвестно. Дано следващите години се промени това.

 

2025

 

Ако всички тези изброени след малко издадат през годината, ще бъде много интересно. Шансът да не го направят, особено някои, също не е малък. А тези пък, които го направят и няма да е нищо интересно, да не кажа направо загуба на време, че съм ги слушал, също е вероятен. Да започвам с очакваното от мен:

 

-          Amorphis – вече подготвят нови песни, обявиха турне за есента’25, а и нямат навика да правят големи паузи между албумите. В серия са от силни албуми, така че тук имам големи очаквания;

-          Moonspell – последния им албум трудно бих казал, че е добър. Всъщност и за този преди него важи това. По тази логика тук очакванията за нещо добро са слаби. Дано ме оборят (бел. ред. – обориха ме, ще издават през 2026 г....);

-          Dimmu Borgir – тук е най-сложно. Смятам, че за никой не е тайна, че са ми голяма слабост и това дълго и протяжно чакане на нещо ново от тях ми изпили нервите. Не помага и това, че Galder се махна. Нещо което по-скоро го приемам за положително и възможно да отключи креативността им. Положителното в случая е, че вече са в студио и обявиха участия за летните фестивали, че и дата за турне. Тук очакванията са меко казано огромни;

-          Napalm Death – преди издаваха всяка година, а сега правят големи паузи. Ако трябва да бъда честен, вече нямам очаквания към тях. Малко или много промениха звученето с последните си неща и леко стават далеч от мен. Естествено, ако има нов албум, ще се чуе;

-          Mastodon – с последния албум направиха невъзможното, да нямам желание да си го пусна повече от 2-3 пъти, без да е слаб. Затова и очакванията за нов албум ще са големи. Дали просто последния път е било случайност или реално от една от най-любимите ми групи ще се превърнат в такава за която не ми пука особено;

-          Ghost – Най-голямата метъл група, която не е метъл. Ще ми е интересно да чуя нова музика от тях/него, а и винаги има нещо, което ми харесва в албумите им/му;

-          Satyricon – последните им неща не бих казал, че са им най-силните, особено последния им албум. Но пък Satyr винаги може да изненада. Дано да е положително, че последните неща не бяха особено така;

-          King Diamond/Mercyful Fate – и в двата лагера се говори за нова музика, но май по-вероятно е през 2025 г. да получим такава от King Diamond. Няма да се сърдя. Датския пищялник ми е слабост последните години и негов нов албум от близо 18 години насам ще си е събитие;

-          Gojira – след Олимпиадата са по-големи от всякога, колкото и да не им се вярва на някои. Нов техен албум ще е едно от събитията на годината, което ще прави изслушването му задължително. Харесването – не;

-          Paradise Lost – вечни фаворити, ще е интересно дали ще променят нещо в звученето си или ще продължават със звученето от последните си албуми. И от двете не бих се оплакал;

-          Volbeat – странно, но наистина очаквам новия им албум. Последната година-две често си ги пускам и са много приятна група. Да, едва ли ще е шедьовър, но човек понякога има нужда и по-позитивни и приповдигащи неща, когато си пусне музика. А тези вършат чудесна работа за това;

-          The Kovenant – Nagash отново се активизира, обявяват се концерти, говори се за нова музика. Все хубави неща, които заедно с дългата пауза, довеждат го огромни очаквания. Вероятно след Dimmu Borgir, това е другия най-очакван албум догодина. Ако се случи, като това важи и за двете групи;

-          Korn – с последните си два албума сякаш малко свалиха нивото. Нелоши албуми, които ги въртиш известно време, но след това забравяш за тях. А дори и да се сетиш след време за тях, като си ги пуснеш пак минават ей така. Дано ако догодина имат нов, да не е така;

-          Machine Head – обявиха участия по фестивалите, казват че са завършили записите на албума си. Очаквания нямам към тях, но излезе ли нещо ново от тях, така или иначе ще се чуе;

-          Bleeding Through – февруари нов албум, а излезлите вече песни звучат обещаващо. Последния им албум беше много силен, сега очаквам същото;

-          Alice in Chains – тук има някакви недомлъвки за нова музика, пък дали ще има или не, не е ясно. Така или иначе очакванията към тях винаги са високи, а и те ги оправдават;

-          Samael – не бе, майтап си правя. Въобще не ме интересуват, но отдавна не са издавали и вероятно ще привлече внимание албума им. Или пък не;

-          Cradle of Filth – групата продължава да е все така активна, било то за концерти, нова музика, присъствие в социалните мрежи. Очаквания към тях отдавна нямам, но предвид добрия им последен албум, ще ми бъде интересно да чуя какво са направили и сега;

-           Old man’s Child – Galder след като се махна от Dimmu Borgir, вече е свободен да прави прави какво си иска. А това да съживи отново своята си група. Обявиха вече участия по фестивалите, няма да е изненадващо и нова музика да се чуе от тях.  

 

Това беше моето писание по повод случилото се музикално през 2024 г. и очакваното през 2025 г. или поне както виждам аз нещата. Отдавна не бях писал/завършил/публикувал подобен обобщаващ материал, а не е като да не има започнати няколко. Не остава нищо друго, освен да ви пожелая една хубава година, здраве, щастие, много пътувания, концерти, фестивали, да ви е слънчево на душата. Всъщност и за мен си го пожелавам, че да имам вдъхновение да пиша повече тук, че само с желание не става. Да, четенията са малко, очаквам повече, но може и нещата, които публикувам не са толкова добри. Важното е, че аз си ги харесвам. Благодаря на всички, които влизали тук, чели са, а ако сте и споделяли някъде, още по-голямо благодаря. Някой ден може да и почерпя, но не гарантирам ;)

Opeth – The Last Will and Testament (2024)

 

По някакво странно стечение на обстоятелствата новия Opeth се превърна в един от най-чаканите албумите тази година. Първо, защото ревовете/метълът се завърнаха, второ, защото датата му за издаване бе преместена с над месец по-късно. Сега, точно аз не съм най-големия спец що се отнася за групата. Дълги години съм ги подминавал и подценявал, а може би просто не съм бил на такава музикална вълна или дори недорасъл. Някъде около феста в Каварна през 2011 г. повече внимание им обърнах. И не съжалих. Парадоксалното е, че тогава те махнаха метълията и общо взето станаха (почти) едноличен проект на Mikael Akerfeldt. Трудно бих могъл да кажа, че последните им албуми са най-доброто им. От друга страна, въобще не са слаби издания и има какво да се чуе в тях. Леките пристрастия към тях, които допринасят за очакванията към албума, също значение има и това, че за Sorceress (2016) беше едно от първите ревюта, които писах в блога ми. Така че, направо да се насочвам към самия албум и каквото имам да кажа за него.

Първо, да, албумът е пълен с ревове. Само в две от песните липсват - §3 и A Story Never Told. Сега, в много от предварителните интервюта се казваше, че това са може би най-добрите и злобни ревове на Mikael Akerfeldt. Не, не са. Просто той вече е музикант с достатъчно опит, съответно знае кое как да направи, че да се допренесе още по-добре за музиката и цялостното усещане в звученето. А то е много мрачно и дет ревовете идеално пасват и въобще не звучат като безцелно използвани. Цялата атмосфера на албума е такава, особено ако едновременно го слушате и четете текстовете. Тук трябва да призная, че аз винаги съм бил от онези фенове, които хич не ги интересуват текстовете. Да, обръщал съм внимание понякога, но за мен музиката е най-важна. При този албум се почувствах леко недорасъл. Натоварен едновременно и от технична музика, но и от текстова концепция. Странно сравнение, но го има онова хорър чувство от албумите на King Diamond. И за това ми малко трудно да оценя качествата на албума и да дам оценка. Все пак – върховете за мен са §4, особено след 2-рата минута, когато се включва и флейтата и става...неописуемо. Същото важи и за следващите две §5 и §6, които най-много ми харесаха. Много добро впечатление също така ми направи и ритъм секцията. Martin Mendez и Waltteri Vayrynen, съответно бас и барабани, особено в по-спокойните части, си пролича високата им класа. Именно редуването на такива части с по-твърдите с дет ревове е една от спецификите на албума, която може би на някои ще им се стори накъсана прекалено, но при цялостната концепция на албума, това е точно на място. За широко коментираното включване на Ian Anderson, не мога да кажа нищо специфично. Гласът му пасна чудесно за ролята на бащата, а флейтата допринася за по-богатото звучене.

Както вече казах, трудно ми е да опиша и оценя албума правилно. Много и добра музика, силна концепция, все неща които изискват много извъртания на албума, а и честно казано, много изслушана и то на разнообразна музика от страна на слушателя, за да оцени по достойнство направеното от групата. Албума няма да го сравнявам с предишните, защото има немалка част от миналото им, но според мен си има своето отделно място. Общо взето това е от онези албуми, които задължително трябва да чуеш през 2024 г., а и след това, и сам да си прецениш, дали ти харесва или не. Защото музиката се лее, но понякога дали ние самите сме готови за течението, което може да ни завлече от нея?

 

Оценка: 8,5/10

НЕРАЗКАЗАНИ ИСТОРИИ

 

Докато си разглеждах десетките довършени и (най-вече) недовършени писания, попаднах на това. Да, отнася се за събития от 2023 г., писано е преди близо година, но го смятам за прекалено добро и силно, че да остане ей така. А и ми върна някои спомени и виждам, как някои неща не са се променили от моя страна като възприемане. Не казвам, че е за добро, нито пък за лошо. 

I

Първо да уточня, че купуването на билет в Добрич, винаги е било своеобразно изпитание за духа и съзнанието. Дали ще ходиш в някое държавно учреждение да взимаш документ или да купуваш билет е едно и също изпитание на психиката ти. Също бе и когато реших да си купувам такъв за „Сирано Дьо Бержерак“. И аз да присъствам на културно събитие на което да не се вдига джангър. Отивам на съответното място конкретно определено за продажба на билет в този невероятен град и виждам, че е затворено. Беше петък, все пак да уточня. Работно време от понеделник до четвъртък. Вътрешно си викам – еййй, колко иновативен град и място, вече са наложили 4 дневната работна седмица. Вървят унисон с Европа и живота там. А още по-вътрешно направо крещя – еййй, от край време мързелива семка са тези толбухенци. Както и да е, леко разочарован, решавам другата седмица да мина пак. Настъпва съответната друга седмица, и по-точно понеделник. Отивам и гледам отворено, че и има някой на касата. Бреее!!! Вярно, някаква баболеличка/лелобабичка, ама махна няма нужда да търся. Заставаш на гишето (казах ли ви за асоциацията, че все едно си в държавно учреждение) и чакам. Продавачката вътре съвсем спокойно, да не кажа лениво, си говори по телефона. Викам си – е, сигурно нещо по работа са ѝ се обадили, да уточнят, ще си чакам. Още по-вътрешно – еййй, сигурно сега с някоя наборка се разправят в петък, като не е била на работа, какво си е взела от пазара, че съботата и неделя да си направи общата туршия в толбухенското си село, от което тя хич не е. Ама хич! Разговорът завършва, с видимо недоволство и откровена мъка се отваря гишето. Културно попитам, дали има билети. Силно измъчено ми се отговаря – да. В този момент пред мен се цопва един чаршаф подходящ за двойна спалня с карта на местата. Двоумя се и питам, кои от местата са по-хубаво, все пак са еднаква ценова категория. Отговор – ами...няма значение. Избирам си едно конкретно и следва невероятната реакция – ааа, там не може. И следва въпросът от който може да кипне кръвта на всеки българин:

-                             -  Защо?

Тук продавачката вече откровено ме намразва. Пробва да ми обясни, че така не можела да продаде двойка места, които са преди и след мен. А аз тръгвах да ѝ обяснявам, като човек, който 5 пъти се е явявал по Висша математика първа част, тормозен от учителките си по математика в училище, а там беше защото брат ми беше математически гений и остави тежко наследство, което си беше продължение на тормоза, който налагаше върху мен вкъщи...но това е за друга история...или пък за психолог. Пак се отклоних. Обясних ѝ културно, че като има 5 места и аз вземам средното, остават две двойки и проблем никакъв няма. Отговор – аааа, да. Забравих да уточня, че докато чаках, вече се бяха наредили две женички зад мен. Явно в Добрич, дали си на каса в хипермаркет или такава за културно събитие, няма значение. Трябва да има блъскане и една глава да ти диша в ухото. Между другото, сега се замислих, че от както има хипермаркети в Добрич, Добруджа не са в А група. Явно всичката им спортна злоба се прехвърли в борба за ягоди на промоция и да прегазиш някой, като отворят нова каса в Лидл. Както и да е, взех си билета написан на ръка и си тръгнах. А отзад само се чу: Ай дай ми един билет за утре. За кое представление, място, такова животно – тц. Култура ми е Янко е положението.

II

История на най-големия комплимент, който получих през тази година:

Балчишкия Лидл, застанал съм пред машината за рециклиране/връщане/там-както-се-казва на бутилки, кенчета и други подобни. Незнайно защо първоначално си мислех, че хората хич няма да се занимават да ходят и да ги връщат, че и само за 5 стотинки бройката. Тоест, само аз ще си вися там и ще изпъквам сред обществото. Да, ама не. През годината видях толкова хора да седят с чувалите и количките пред тази машина, че вместо да съм приятно изненадан, по-скоро ме ядосваха. Особено когато един си изсипа бирата на земята за да си изпразни бутилката. Което е видно доказателство за какви безсмислени неща се ядосвах и дразнех през 2023 г.. Но от друга страна, отново показва, че дори и най-хубавото нещо и с вложена мисъл в него, балчиклията може да го оака. Сега някой може да каже „ааа, може да не е такъв“. Добре де, либерален съм...може да е от добричлия, няма да слагам рамки сега. Отново се заплесна в излишен хейт. Та влизам един ден и гледам пред машината двама човек. Ядосвам се, отново излишно и безпредметно. Нареждам се аз и гледам човек пред мен с 2 чувала, една количка и една торба с шишета, кенчета и такива подобни. Решавам културно да го попитам, може ли да мина пред него, тъй като съм само с една торба (черна, 35 литрова за смет). Пичът вика, няма проблем. Завързва се разговор...да, правилно прочетохте. Видно доказателство, че не съм сумсук/борсук и имам желание да общувам с хора. Проблемът е в обратното, че те не искат. Пак се отплеснах. Говорим си ние, бачкал нещо в Общината и взе да ми мрънка за хората там. В този момент влиза някакъв, който изглежда някак си важен. С антураж. Пичът започва да ми обяснява какъв е този, какво е правил и накрая ме пита „не го ли знаеш този?“. Културно му казвам – НЕ!. И отсреща бяха изречени едни от най-хубавите думи, които съм чувал – „Да, личи ти, че не си от Балчик“. Нещо стопли сърцето ми в този момент...и не, не беше ваучера за отстъпка, че съм си върнал бутилките. Ей такива моменти карат човек да се чувства жив и щастлив. С широко грейнала усмивка влязох да пазарувам. На излизане пак виждам пича и го питам, дали е успял да използва ваучерите. Взе да мрънка, че покупките му не били на нужната стойност, че да има право да го ползва. За мен това нямаше никакво значение, тъй като светъл лъч бе озарил душата ми.

III 

„Преди няколко дни си намерих бебешкия дневник. Вече знам кой ден през седмицата съм роден, в колко часа...и датата, но нея по-отдавна ми я казаха. Разбирайте, че вече може да си направя натална карта, съответно ще има още причини някоя мадама да ме отреже - „Ааа, не мога да бъда човек с такъв асцендент“, „Ти си кардинален знак?! Абсурд да се получи нещо“ „Луната и Слънцето са в тази фаза...това не е хубаво“. Но по-важното което научих са едни други неща. А именно:

-                     - На прощъпулника съм хванал химикалката и пагона – добре, за първо няма спор, но за второ Вселената или там каквото е, си е направила зверския т*ш*к;

-                            - На еди-колко-си-месеца вече съм изговарял ясно определени звуци и срички – явно пикът на ясния ми говор е бил някъде към 7-ми – 8-ми месец. След това следва зверска деградация от към дикцията и най-вече яснота на говорене;

-              - И най-набиващото се и описващо моята либерална природа – „започва да дели хората с поглед“. Няма какво да добавя повече, от малък съм показал своя характер приемащ всички хора еднакво. С недоверие!“

СБОРСКИ ДЪЖД

 

Според народните поверия, дъждът който падне на 9 и/или 10 ноември се нарича „Сборски дъжд“. Той е своеобразен ритуал за пречистване след празника. Така се отмиват всички нечистотии, които са се натрупали през 8-ми. Било то боклуци от всякакъв тип, паднали листа, прахолии по различни предмети. Но има една основна особеност. Най-вече се отмиват хвърлените останки от храната, най-често в дворовете на съседите, а ако си в блок, тактично прехвърлените стари зелки в балкона до теб. Пак ще ти мирише, но поне не е на твоя територия. Всичко това се извършва в сумрака и под тъмната пелена на нощта. Естествено се случва и сблъсък между комшии, които едновременно вършат тази дейност, но както знаем, комшията е повече от роднина. А и все пак с него не се съдите за наследствена родствена земя и имоти, които едно време старите ги е домързяло да разделят. Съдите се за друго и печели този, който има повече връзки, но това няма общо със СборЪТ. Очакваното, тези действия се извършват от домакините в къщата. Не съденето, а тихомълком изхвърлянето. Първо, защото са по-скопосни, второ, защото мъжете им е тежко от пукницата и пруфтят от погълнатите блюда. Което довежда до това, че нерядко може да се срещне именно Сборския дъжд да отмие върнатото от господаря на къщата. Подобни нечленоразделни звуци нерядко огласят есенната вечер на 8-ми, по-рядко сутринта на 9-ти. А ако имат и домашен любимец тип куче, даже може то да сколаса да изчисти още преди Сборския дъжд, ако се случи да падне такъв. Нерядко и самото куче бива оповръщано и проявена лека агресия към него, че е дошло да се радва на стопанина в сублимния момент. Признавам, поне 5 пъти се мъчех да напиша правилно „сублимния“, после проверих в Гугъл как се пише, съответно и той се зачуди. Общо взето, както стопанина се чуди, защо му е лошо и проверя да не е хванал болест някаква от гостите и на какъв акъл му трябваше да ги кани. А отговорът е прост, какъвто е почти винаги и чудещия се – от толкова пукница, как няма да ти е лошо. Да се върнем към основната тема. На другата сутрин, когато обикновено на домакинът на къщата му е „светнало“, той се радва на своето куче, както и то на него. Даже му удря един език, но по-добре собственикът да не знае, какво е минало от там, че пак ще му се върнат сармите. И да не кажете, че пак проявявам нелибералност към кучетата и че те не са единствените домашния любимци, които правят това. Еми пробвано е с зайчета и хамстери, и не, не ядат върнатото от стопаните. Това не важи за патканите, защото всички знаем, че те не са домашни любимци, а неразделна част от местната митология и това е един вид жертвоприношения към тях. Нещо много се концентрирах върху тази тема, да продължавам.

Сборския дъжд също така се явява и вид оправдание да не се свърши някаква работа. Естествено, пак от мъжа, макар че реално, ако следващите дни се падат почивни, той не вижда жена си минимум 24 часа, пък и без това не може я гледа, защото още му е гадно от пукницата. Домакинята общо взето в първите десетки часове след СборЪТ е заета с това да мие всичката посуда, която е била сложена на масата на 8-ми. И тук идва един от парадоксите в историята, като някои учени го наричат „Парадокса на Сборският дъжд, който няма как да помогне“. Едновременно стопанката на къщата има да измие десетки чинии, чинийки, сервизи, прибори, тенджери, подноси, да изпере към 5, 5 и нещо перални с неща оклепани от различен вид домашни духове тип „мъжа ѝ“, „гостите-сборджии“, „дечурлига“, „дечурлига на гостите“, което включва покривки, дрехи и чаршафи. Последното не го коментирам, човещинка. Не трябва да се забравя и чистенето на хигиените помещения тип баня и тоалетна, както и...цялата къща. Както виждате, Сборският дъжд не помага в такъв случай, нищо че би имало голяма полза от него. Има и изключение. В един момент, след към 38 часово чистене, на домакинята ѝ писва и както е останало направо го оставя навън дъждът да го пооплакне малко, а и може и котките леко да помогнат с чистенето, все пак си животни-чистници. Това важи само за прежалените вече сервизи, за хубавите тя няма вяра на никому и сама си ги чисти и после „вдига“. Ритуалът „вдигане“ е широко застъпен в пост-празничните дни, но вероятно друг път ще му отделя по-сериозно внимание. Разбирайте, вероятно никога, защото ще забравя. Между другото, от толкова чистене, на домакинята ѝ идва да изкара и домочадието и мъжа си навън, малко да ги поизмие дъжда, но това остава само в „бъдещите ѝ творчески планове“. А не се решава за това, първо защото „деца са ми, жал ми е“, макар че лятно време го е правила, хем да не хабят вода от бойлера, че вече „и тока, и водата станаха безбожно скъпи“, пък и да пробва маркуча, който догодина ще слага за капково за доматите. Що се отнася до мъжа ѝ, там не го прави, защото „като знам какъв е кекав, малко течение да го хване и се разсополява, а после трябва да му ходя след гъза, да го лекувам“. Абе тежка си е съдбата на домакинята след СборЪТ.

Вероятно ще се запитате, какво прави мъжа пред това. Как какво – мръхти, човърка си носа, гледа телевизия, после простотии от телефона си. Съответно започва да псува наред – избори, правителство, Европейски съюз, Запада, може и Изтока, но само „дръпнатите“, не „казаците“. Публикува конспирации във фейсбук, мъдрости от „родолюбци“...абе всички знаете за какво става въпрос, няма нужда обяснявам. Рядко, но понякога се случва, се решава на рисковия ход да види, какво прави жената, но само за няколко минути, колкото да ѝ плесне един по дупето и в момента в който чуе, че започва да мрънка, че „няма кой да ѝ помогне в тази къща, прави ще умрат, ако не е тя“, се изнизва като йоркипе от кокошарник. Да, можеше да кажа и лисунгер, но няма как да не се спомене това толкова почитано животно в добруджанската митология, както и бит и култура. В миг на проблясък на добросърдечност, мъжа отива и набързо се скарва на децата, че не помагат на майка си в чистенето. Оправдания не се приемат, тъй като заплахите са реални и материално осъществими тип „шамар“. Следва миг на идилия в къщата. Бащата пак се връща към гледането на простотии, а в другата стая майката го нарежда  пред децата, чиято помощ е леко спорна и обикновено свършва с изгонване тип „като не помагаш, поне недей да пречиш“. И да, всичко това няма нищо със Сборския дъжд, който рядко е „плиснал в миг и отшумял“.  

Като заключение мога да кажа, че Сборския дъжд е един вид след-празнично събитие, което малко хора му отделят нужното внимание, тъй като още ги държи изпуканото. Като всяко нещо на този свят, за едни е добро, за друго зло, а трети не му обръщат внимание. Все пак е нужно да знаем от къде произлиза и какви са му порядките, които са наложени във фолклора ни. Все неща, които аз не обърнах внимание и/или не задълбах. А и след като преди години бях написал за традициите и приготовление на самия Сбор, добре е да се покажат и за събитията след него. Нищо, че заглавието не отговаря баш на цялостния текст. Това прозвуча като критика от учителка по БЕЛ под мое писание, разбирайте ЛИС, в 11-ти клас. Но сега да не се връщам във времена вече далеч назад.

Този път да завърша и с нещо българско, класическо, удрящо в сърцето. Неща за които се сещаш при следсборска пукница