От 4 години не
съм писал моето си обобщение за годината от към музика. За тази която ме
вълнува, много ясно или поне ми е привлякла вниманието. Всъщност през този
период няколко пъти съм започвал да пиша и или само съм оставал с някакви
нахвърлени неща или не съм го довършвал. Като гледам как са ми
четенията/отварянията на нещата, които публикувам тук, едва ли има много хора,
които са обърнали внимание. Но последно време все повече разбирам идеята, че
нещата е хубаво първо да си ги правиш за себе си, после да мислиш за другите.
Взема и да я приложа. Стига толкова въвеждащи думи тип „оправдание“, а да се
насочвам направо към разтягането на локуми, че взема пак да остане на ниво
нахвърляне на идеи без развитие.
2024
И тази година
покрай стандартната тупурдия, която слушах, не рядко се отклонявах в странни за
мен неща. Най-показателното за това е, че според last fm (да, все още има хора ползващи го),
най-слушаното нещо от мен е Eivor. А в топ 10 са Kaleida, група, която не знаех буквално до преди 4 месеца и Lenny Kravitz. На Lana
del Rey и Thin
Lizzy им трябва съвсем малко да влязат и те в първите десет.
Одъртявам и взех да се уморявам от постоянна тупурдия. От друга страна, все още
не ме е хваналата носталгията по неща, които съм слушал преди. Има време, и това го
очаквам. Що се отнася до новите албуми тази година, имаше какво да се слуша.
Имаше ли желание човек, имаше какво да намери. Да, понякога по-трудно, но не
смятам, че беше лошо музикална година. Нямаше свръхсилни неща прекалено
изпъкващи пред другите. Затова и нямам намерение да правя класация, а просто да
изброя в долу-горе азбучен ред, албумите, които ми направиха впечатление. Ето ги моите фаворити тази година:
1349
– The Wolf and the King – може би най-добрия
им албум от 20 г.
насам, да не кажа въобще;
Attic
– Return of the Witchfinder – идеално за запълване на времето до нов King Diamond, само че и с влияния от Watain/Dissection. Ако имах топ 3, щеше да е там, а Synodus Horrenda е хитът на годината;
Borknagar
– Fall –
приятна изненада се оказа този албум. Много са си добре
без Vintersorg;
Cemetery
Skyline – Nordic Gothic – събрали се разни хора
от Скандинавието и направили бахти якия готик албум;
Dark
Tranquillity – Endtime Signals – никога не съм бил
фен, но този албум си струва слушането;
Darkthrone
– It Beckons Us All – преди два-три албума бяха
нагазили сериозно в скуката, но с предишния и този показват отново високо ниво;
Djevel
– Natt til Ende – не знам дали е
най-добрия блек албум, но определено е най-добрия блек албум звучащ като от
началото на 90-те. Обърни специално внимание на последната песен.;
Doedsmaghird
– Omniverse Consciousness – събрали се едни хора
от Dodheimsgard
и направили много по-интересен албум от последните на
титулярната си група;
Fleshgod
Apocalypse – Opera – този път са слушаеми и не са се оляли. Или поне до
колкото могат;
Gatecreeper
– Dark Superstition – така звучи шведски
дет тип Dismember
в XXI век. Нищо, че не са шведи;
Grand
Magus – Sunraven – за някои може би
звучи ретро, но именно това е чара на подобни групи;
High
Parasite – Forever We Burn – не знам какво се случи в My Dying Bride, но ако нещата отиват към край, Aaron си е намерил с какво да продължи;
In
Aphelion – Reaperdawn – хора от Necrophobic, правят нещо приличащо на Necrophobic, в година в която
издават нов Necrophobic, но звучи по-добре от Necrophobic;
Kalandra
– A Frame of Mind – едно от онези издания
през годината, които са встрани от стандартното звучене, но веднъж хареса ли
ти, не спираш да си го пускаш;
Krabol
– Never – най-добрия блек
винаги е бил норвежкия. Точка. Доказателство за това има не едно и две в тази
подборка;
Lenny
Kravitz – Blue Electric Light – яко е когато си го
слушаш в колата на път към морето. А и като си вече на плажа;
Messiah
– Christus Hypercubus – старите кучета винаги
знаят как се прави добър и завладяващ албум;
Nachtmystium
– Blight Privilege – пусни си го и сам си
изгради мнение за него. И аз бях предубеден, но не съжалих, че му обърнах
внимание;
Necrophobic
– In the Twilight Grey – продължават със
стабилната линия на силни албуми;
Octoploid
– Beyond the Aeons – поредния страничен проект на някой от Amorphis, който пак звучи като основната група, но без да е лошо това;
Opeth
– The Last Will and Testament – един от албумите на годината, пък дали е защото
метъла/ревовете се завърнаха или заради друг, сам си прецени;
Parfaxitas
– Weaver of Black Moon – един от задължителните блек албуми тази
година;
Sarke
– Endo Feight – на моменти звучи прекалено прогресив, което е прекалено
притеснително, защото става прекалено яко;
Seth
– La France Des Maudits – е, добре, имаше и як
блек и извън Норвегия. Но не и най-добрия;
Solstafir
– Hin Helga Kvol – не е най-силния им
албум, но е един от най-силните албуми тази година;
Soror
Dolorosa – Mond – положението е „гот е
да си goth“.
Ако имах топ 3, този щеше да е там;
Tribulation
– Sub Rosa in Aeternum - положението е „гот е да си goth“.
Ако имах топ 3, този щеше да е там част II;
Ulver
– Liminal Animals – още един от летните
ми албуми, нищо че не звучи лятно. Garm е символ на качество;
Ultimas
– Epic – първоначално бе ми хареса, след това не спирах да го
слушам. Направи го и ти;
Whoredom
Rife – Den Vrede Makt – ще се повторя, но да, най-добрия блек е норвежкия, а
най-добрата норвежка блек група последните години е Whoredome Rife.
Тази година
имаше и много фестивали, отделни концерти, български групи също издадоха
интересни неща. Всъщност, колко да са интересни, щом не съм си ги включил в
класацията, но нека да не съм прекалено критичен. Въпреки всичко това, едно
нещо продължава да ми прави впечатление. Все по-честно групите започват да ни
заобикалят. И не говоря за нашия район, а конкретно нашата държава. Има се
концерт в Румъния, Гърция и Сърбия, нас ни няма. А по-лошото е, че феновете
предпочитат там да ходят. Да, друго си е да се отбележиш, че си в чужбина,
лайковете валят, гъзария си е, но да предпочиташ да ходиш в чужбина да гледаш
някоя група, а и да не искаш да дойде тук, нещо неразбираемо е за мен. А когато
кажеш, защо еди-кои-си не дойдат тук, при условие, че свирят в съседна страна,
веднага започват приказки от рода „на тези кой ще дойде тук“, „огромна загуба
ще е“, „нямаш ги представа какви ги говориш“. И в следващия момент гледаш една
тумба хора на концерта в Гърция (примерно). Странно животно е българския фен,
не че не е всеизвестно. Дано следващите години се промени това.
2025
Ако всички
тези изброени след малко издадат през годината, ще бъде много интересно. Шансът
да не го направят, особено някои, също не е малък. А тези пък, които го
направят и няма да е нищо интересно, да не кажа направо загуба на време, че съм
ги слушал, също е вероятен. Да започвам с очакваното от мен:
-
Amorphis – вече подготвят нови песни, обявиха турне за есента’25, а и нямат
навика да правят големи паузи между албумите. В серия са от силни албуми, така че тук имам големи очаквания;
-
Moonspell – последния им албум трудно бих казал, че е добър. Всъщност и за този преди
него важи това. По тази логика тук очакванията за нещо добро са слаби. Дано ме
оборят
(бел. ред. –
обориха ме, ще издават през 2026 г....);
-
Dimmu Borgir – тук е най-сложно. Смятам, че за никой не е тайна, че са ми голяма слабост и
това дълго и протяжно чакане на нещо ново от тях ми изпили нервите. Не помага и
това, че Galder
се махна. Нещо което по-скоро го приемам за положително и
възможно да отключи креативността им. Положителното в случая е, че вече са в
студио и обявиха участия за летните фестивали, че и дата за турне. Тук
очакванията са меко казано огромни;
-
Napalm Death – преди издаваха всяка година, а сега правят големи паузи. Ако трябва да бъда
честен, вече нямам очаквания към тях. Малко или много промениха звученето с
последните си неща и леко стават далеч от мен. Естествено, ако има нов албум,
ще се чуе;
-
Mastodon – с последния албум направиха невъзможното, да нямам желание да си го пусна
повече от 2-3 пъти, без да е слаб. Затова и очакванията за нов албум ще са
големи. Дали просто последния път е било случайност или реално от една от
най-любимите ми групи ще се превърнат в такава за която не ми пука особено;
-
Ghost – Най-голямата метъл група, която не е метъл. Ще ми е интересно да чуя нова
музика от тях/него, а и винаги има нещо, което ми харесва в албумите им/му;
-
Satyricon – последните им неща не бих казал, че са им най-силните, особено последния им
албум. Но пък Satyr
винаги може да изненада. Дано да е положително, че
последните неща не бяха особено така;
-
King
Diamond/Mercyful Fate – и в двата лагера се
говори за нова музика, но май по-вероятно е през 2025 г. да получим такава от King Diamond. Няма да се сърдя. Датския пищялник ми е слабост последните години и негов
нов албум от близо 18 години насам ще си е събитие;
-
Gojira – след Олимпиадата са по-големи от всякога, колкото и да не им се вярва на
някои. Нов техен албум ще е едно от събитията на годината, което ще прави
изслушването му задължително. Харесването – не;
-
Paradise Lost – вечни фаворити, ще е интересно дали ще променят нещо в звученето си или ще
продължават със звученето от последните си албуми. И от двете не бих се
оплакал;
-
Volbeat – странно, но наистина очаквам новия им албум. Последната година-две често си
ги пускам и са много приятна група. Да, едва ли ще е шедьовър, но човек
понякога има нужда и по-позитивни и приповдигащи неща, когато си пусне музика.
А тези вършат чудесна работа за това;
-
The Kovenant – Nagash отново се активизира, обявяват се концерти, говори се за нова музика. Все
хубави неща, които заедно с дългата пауза, довеждат го огромни очаквания.
Вероятно след Dimmu
Borgir, това е другия най-очакван албум догодина. Ако се случи,
като това важи и за двете групи;
-
Korn – с последните си два албума сякаш малко свалиха нивото. Нелоши албуми, които
ги въртиш известно време, но след това забравяш за тях. А дори и да се сетиш
след време за тях, като си ги пуснеш пак минават ей така. Дано ако догодина
имат нов, да не е така;
-
Machine Head – обявиха участия по фестивалите, казват че са завършили записите на албума
си. Очаквания нямам към тях, но излезе ли нещо ново от тях, така или иначе ще
се чуе;
-
Bleeding Through –
февруари нов албум, а излезлите вече песни звучат
обещаващо. Последния им албум беше много силен, сега очаквам същото;
-
Alice in Chains – тук има някакви недомлъвки за нова музика, пък дали ще има или не, не е
ясно. Така или иначе очакванията към тях винаги са високи, а и те ги
оправдават;
-
Samael – не бе, майтап си правя. Въобще не ме интересуват, но отдавна не са издавали
и вероятно ще привлече внимание албума им. Или пък не;
-
Cradle of Filth – групата продължава да е все така активна, било то за концерти, нова музика,
присъствие в социалните мрежи. Очаквания към тях отдавна нямам, но предвид
добрия им последен албум, ще ми бъде интересно да чуя какво са направили и
сега;
-
Old man’s Child – Galder след като се махна от Dimmu Borgir, вече е
свободен да прави прави какво си иска. А това да съживи отново своята си група.
Обявиха вече участия по фестивалите, няма да е изненадващо и нова музика да се
чуе от тях.
Това беше моето
писание по повод случилото се музикално през 2024 г. и очакваното през 2025 г.
или поне както виждам аз нещата. Отдавна не бях писал/завършил/публикувал подобен
обобщаващ материал, а не е като да не има започнати няколко. Не остава нищо
друго, освен да ви пожелая една хубава година, здраве, щастие, много пътувания,
концерти, фестивали, да ви е слънчево на душата. Всъщност и за мен си го
пожелавам, че да имам вдъхновение да пиша повече тук, че само с желание не
става. Да, четенията са малко, очаквам повече, но може и нещата, които
публикувам не са толкова добри. Важното е, че аз си ги харесвам. Благодаря на
всички, които влизали тук, чели са, а ако сте и споделяли някъде, още по-голямо
благодаря. Някой ден може да и почерпя, но не гарантирам ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар