Amorphis – Borderland (2025)

Явно ще върви на равносметки от 2015 г насам, т.е. за последните 10 години. Скорошното ми ревю на новия Paradise Lost започна така и това ще е. Мога да кажа, че последните три албума на Amorphis сякаш преродиха групата – Under the Red Cloud (2015), Queen of Time (2018) и Halo (2022). Без да имаше някакви коренна промяна в звученето, имаше някаква свежест, по-добре звучаха, дори по-качествено. Няма да лъжа, групата ми е много любима, но преди това имаше един период от 2-3 албуми, които трудно ми задържаха вниманието. Сякаш много лековато и сладникаво звучаха, бяха влезли в някакъв коловоз, който повече отиваше към всички стандартно звучащи финландски групи. Уж има някаква тежест, екстремност, но на моменти откровенно бозаво отиваха нещата, особено в The Beginning of Time (2011). Та с споменатите три албума от 2015 г насам положението много се подобри. Дали влияние имаше новия продуцент Jens Bogren и/или някакво странно вдъхновение беше осенило групата, но има разлика в положителна насока. Много красиви обложки направени от Metastazis, което, както съм казвал, е от важност за мен. Впоследствие се оказа, че има свързаност между албумите и е вид трилогия, което донякъде обясняваше някои неща. Тази година с Borderland решиха да променят нещата. Продуцент е Jacob Hansen, друга текстова насоченост и художник на обложката. Това плюс прочетените няколко предварително ревюта, създаде в мен усещане, че май този път очакванията ми няма да се оправдаят, предвид високата летва на трилогията.

Противоречив и леко разочароващ. Това е накратно след няколкодневно слушане. Наистина много лековато звучат, точно както казах в увода – сладникаво, леко, по неприятния начин финландско мелодично. Пуснах си и предишния албум – Halo. Огромна разлика, по-тежко, по-здрав звук, повече прогресив елементи. И не, албумът не е слаб, има си и свои качества. Откриващата The Circle (те нямаха ли вече албум с това име?!?), въпреки, че е от по-леките е много добра и съм изненадан, че не е пусната на сингъл. Следващата – Bones, уж тежката от албума, реално не е толкова тежка, но на концерт вероятно ще е много добре. Първия сингъл, Light and Shadows, си е близка от звученето на групата от последните 20-тина години и е една от най-силните и заслужаващи да се чуят от Borderland. Но за мен върха е Weavers, бонус песен от не-знам-си-кое-издание. Удоволствие ми е всеки път като си я пусна. За другите бонус песни от другите-не-знам-какви-си-издания, нищо няма да казвам, че и без това няма да отрази добре към оценката. И като съм започнал с лошите впечатление – Tempest всеки път едвам я издържам, особено в момента в който аутотюна надделява във вокалите и всичко отива на мазнотия. Едноимената песен е от онези, които преспокойно може и без тях. Все пак втората половина е може би една идея по-добре, тъй като освен Light and Shadows, The Latern и Despair също си заслужават слушането, но до там. Не съм си позволявал до сега да препоръчам само конкретни песни от определен албум да се изслушат вместо целия, но от този задължително чуйте Light and Shadows (да, да, пак), The Circle и (задължително) Weavers. Другото си има и нелоши и...мазни моменти. 

Вероятно от всичко до сега прочетено ще си кажете, че албума не ми е харесал и не си струва. Не, Amorphis са група с прекалено много опит и умения, че да направят слаб албум. Тук разочарованието след трите силни албума оказва влияние. А и щом се мъчих толкова пъти да го изслушам, че да му намеря силните страни, има за какво да се изслуша. Просто очакванията ми бяха други. Сега се надявам отново да минат през България и отново да ги гледам, защото определено силата им на живо е голяма. А и по друг начин звучат песните тогава. И все пак с нещо положително да завърша - цялата атмосфера и настроение на албума е такова, че някак се вписва с вече настъпилата есен. Финладска му работа!

 

Оценка: 7/10

Paradise Lost – Ascension (2025)

 

Понякога времето минава не просто бързо, а направо светкавично. Класическите албуми на Paradise Lost вече станаха на по 30 и повече години, а от уж завръщането към ранното им звучене The Plague Within (2015) – 10. А през тази десетилетка доста неща се случиха с групата. Смениха не един и двама барабаниста, а в интервютата покрай новия албум се разбра, че и новия-стар Jeff Singer не се знае до кога ще е с тях. Издадоха Medusa (2017), който наистина можеше да се сравнява с най-ранните им неща, а три години по-късно, точно в разгара на най-силния локдаун, и Obsidian (2020). Той пък от друга страна беше по-„готик“ насочен. Всъщност в речниците, ако някога се направят такива, именно срещу понятието готик метъл трябва да стои името на Paradise Lost. През 2023 г. издадоха и презаписана версия на Icon. Според мен силно спорно начинание, но от друга страна, ако така наистина вече ще имат изцяло права върху музиката, тогава има смисъл. Макар че ме съмнява, че някой ще предпочете тази версия пред оригинала. И така достигнахме до тази година и момента, когато излезе новия им албум – Ascension.

Звучи леко изтъркано, но това е може би най-разнообразния им албум от споменатото десетилие, а защото не и някоя друга година назад. Има си го бавния дет и/или дет/дуум, чистия дуум, чистия готик, акустичните китари, които от доста време не бяха се появали или аз поне не се сещам скоро да е било. Но нека започна първо с нещата, които не ми харесаха в албума. На моменти сякаш грубите/дет вокали са използвани не на място, просто колкото да ги има. Не рядко в албумите на групата се среща това, че песните около средата сякаш свалят нивото и по-трудно изпъкват, но пък тези които са оставени за бонус такива и ненамерили място в стандартно издание да са по-добри. И в този случай This Stark Town, която клони повече към старото звучене на група, и A Life Unknown, която пък показва другото, по-чисто готик лице на песните в албума, са на достатъчно добро ниво. Но това го казвам с ясното съзнание, че съм изслушал албума 5 пъти, а с годините именно песните, които първоначално са ме карали леко да се чудя защо са там, след това са ми ставали скрити фаворити. Затова да се насоча към това, което ми хареса в албума.

Както споменах вече, разнообразието този път е осезаемо и вероятно независимо на кой период на групата си фен, ще намериш нещо, което да ти хареса. И все пак – не, феновете на Host и следващите 2-3 албума, едва ли ще им стане любим Ascension. Първите четири песни от албума са по-скоро показателни за неговата по-тежка страна. Откриващата Serpent on the Cross си е изцяло с дет вокали, а и като цяло не е много трудно да се причисли към дет метъла. Другите две песни, които излязоха предварително, съответно втора и четвърта в албума – Tyrants Serenade и Silence like the Grave, същото са сред силните в албума, а втората ми е сред фаворитите. Повече внимание ще отделя на третата – Salvation. Първите два пъти като я чух ми се стори бахти скуката, третия-интересна, а след петия – вероятно тази на която трябва да се отдели най-много внимание. А причините за това са няколко. Седемминутна, с изключително интересно вмъкнат пасаж от Погребалния марш на Шопен, който първите пъти въобще на разбрах, че е там. Бавна, класически дуумаджийска, а някои биха казало дори и че към бавния дет клони, а интересни, макар и малко, гост вокали, които отново не разбрах от първия път, от Alan (Primordial). След тежината на първите четири песни следва Lay a Wreath upon the World, която започва толкова спокойно със споменатите дългоотсъсващи акустични китари, че много добре дава глътка въздух малко да се поразведри слушателя. Другия ми фаворит от албума е следващата – Diluvium. Първоначално ми се стори малко странна и как е върви, но след първите две слушания, именно тя ми беше фаворита. За съжаление от там нататък нивото леко пада и следващите песни, както вече казах, по-трудно се запомнят, но пък звученето им е повече изчиститено към готика, в което има потенциал или поне за мен е така. Все пак трябва да се спомене, че последната песен в стандартното издание - The Precipice, звучи като блус, но от дуум гледна точка. Както искате го разбирайте това.

Не знам в колко класации в края на година ще попадне албума, но за мен е един от тези, които задължително трябва да се чуят. Изтъркано е, но ако наистина харесваш групата, шанса да си намериш нещо, което да ти допадне е голям. А аз се надявам да имам възможността да ги видя пак да живо, че от близо 15 години това не е ставало, а след такъв албум, според мен ще е добре. И не на последно място, нещо което за мен е винаги важно в един албум – обложката. Чудесна е!

 

Оценка: 8/10

КОЯ Е ЛЮБИМАТА ХРАНА НА ВСЯКА ЗОДИЯ

 

След близо 20 дни плътно по кърищата, една от идеите, които ме осени бе именно коя би била любимата храна на всяка зодия. Странно предвид това, че по едно време прекалих с подобни зодиакални писания и бях решил да престана с тях или поне скоро да не се занимавам с тази тема. А и на женските сайтове скоро не съм им обръщал внимание, а там винаги може да намериш вдъхновение за ей такова словоблудство. Както и тотално да изгубиш надежда за смисъла на живота, но нека да не открехвам врата на суицидните мисли до които те довеждат тези сайтове.  

 

Овен – фитопланктон – всъщност вие не знаете какво е това, но сте чували, че е много хранително. Тъй като и приятели ви не знаят какво е, вие се хвалите как сте на диета с него и какви резултати има от това. Един вид, както винаги, се правите на интересни и много учени и искате да покажете колко повече сте от другите. За съжаление истина е много тъжна. Тъй като петък и събота вечер се събирате със споменатите приятели и лочите крафт бири и екзотични коктейли и искате да покажете възможности и заможност, през останалото време буквално броите монетите си, за да видите колко ви остава за храна. Не рядко ви се е случвало да се сбиете с някой пенсионер за нещо на промоция. Очаквано, той/тя побеждава, но тъй като и той/тя има внуци, които като вас са пропаднали, но с претенции, ви бута 5 лв. да си купите нещо. Тъй като сте самозабравили се гъзове, взимате парите и само казвате надменно „само толкова ли ти дава сърцето, дърто“. Затова и не се прибирате по родните места, защото никой не ви търпи надменното поведение;

Телец – зелена салата – тъй като от малък сте захранени с всякаква зеления, било то маруля, спанак, лук, чесън, лапад и подобни, някак естествено ви идва това да ми е любимата храна. А и рождения ви ден все ще се падне я по Великден, майски празници, Гергьовден, а тогава, освен мръвката, това си е основната храна. Помага ви също така да пазите линия, а за вас здравето и да изглеждате добре е водещо. Но не можете да отречете, че вътрешно ми се иска да издумкате всички козунаци по Великден, а след това да си направите и торта от тях, като задължително сам да си я изядете, че ви писна рождения ви ден да се пада по празници и все вие да черпите и да правите маса, а другите готованковци само да идва да плюскат и зацапват всичко, а накрая вие само на една салата да карате и да чистите мизериите им;

Близнаци – екзотични храни – във всяка една сфера на живота вие трябва да се покажете, че сте опакови и повече от другите. С пълна сила това важи и за кулинарните ви предпочитания. Не че сте големи фенове на суши, къри, бамбук, а защо не и скакалци, но просто трябва да се направите на интересни и да дразните другите, като им казвате какви профани са те, а вие просветени в кулинарното изкуството. После като ви кажат, че сте неприятни, вие се обиждате и започвате да си го връщате. Това, че мачкате другите не ви прави по-големи от другите, драги Близнаци. Както и това, че се пререждате на опашките и че си мислите, че вие най-добре режете мезетата. Не, даже доста некадърно го правите последното;

Рак – дренки/запичащи храни – излизате вечер с приятели (ако ги имате) и те ви водят на нов екзотичен ресторант. Както разбрахте, това са Близнаците. Храната ви изглежда интересна, не само като външен вид, но и като вкус. Хапвате от това, от онова, сладко ви е. Няма проблем поне до момента в който се приберете, когато имате чувството, че исландски вулкан се готви да избухне в корема ви. Както и това, че като излезе, че спрат всички полети в Европа. Общо взето прекарвате нощта в банята/тоалетната в ембрионална поза. Сега, не ви е за първи път, много добре се знаете какви сте. Затова и хладилника ви е пълен с картофи, ориз, банани и сирене. Имате шкаф в който има такова разнообразие от пробиотици, пребиотици, имодиум, лопедиум, ентерол и подобни, че аптеките ви използват за дистрибутор, а личните лекар препращат пациенти с подобни проблеми и направление за консултация с вас. Което още веднъж доказва, че хората се възползват от добрината ви и ви търсят само когато имат нужда от нещо и им е гадно. Никога кога им е кеф, за хубаво или за хайманене някъде. А и както се видя, веднъж ви се обадиха и спахте на студените плочки в банята;

Лъв – скара – не, буквално, много ясно, не че не сте пробвали, просто не е „вашето“. Най-обичате да сте около скара, барбекю, в краен случай печка с оребрен тиган на нея. Да ви мирише на мръвка, да има пушек, да стане лисичарник, да миришете на скараджия бил той я на фест на люляка, я на мотосъбор. А когато не ви предоставят тази възможност, най-обичате да сте плътно до готвещия и да му давате акъл, как той не го прави правилно, а ако бяхте вие колко по-добре щяхте да се справите. Затова и спряха да ви канят на събирания;

Дева – морски пясък – всъщност важи и за който и да е друг пясък. Това тръгва още от детството ви, когато много загрижената ви майка ви остава в пясъчник, докато с другите майки се оплакват, че това тяхното не е живот и мъжете им какви боклуци са. И така заплеснати в разговор, забравят, че трябва да ви хранят, а някой път директно ви забравят. А единственото което имате под ръка е пясък и ето как от ранна детска възраст ви се оформят кулинарните предпочитания. Същото важи и когато са ви водили на море. Докато баща ви на една страна жули биричка и белот, а от друга майка ви орлица пак нарежда мъжа си и тотално е забравила за съществуването ви, пак оставате под ръка само с кофичка, лопатка и пясък. Като тийнейджър пък се хванахте за едно лято на работа на строеж. Всеки си носи храна, но вие не, а другите се чудеха защо. Отговора е прост като самите тях. При условие, че има толкова много пясък, защото да си носите храна от вкъщи. Жалко, че не бяхте се родили кокошка, щяхте да имате най-здравите яйца. Пък знам ли, може и да сте така;

Везни – „екзотични храни“ – тук се има предвид храни, които са екзотични за небългарите и тези “що се срамят да бъдат българи“. А именно – сланина, бахур, пача, туршия, джумерки (за гражданите - пръжки), дреболии и всякакви подобни. Все неща, които никога от първия път няма да си кажеш, че са ти любими, защото някак ще паднеш в очите на другите, но вътрешно си умираш за тях. Зимно време, вън е натрупало сняг, вътре бумти печката, налели сте си винце, нарязали сте тънки парченца сланинка леко бъзната на скарата. Отстрани чинии с туршийка и сирене поръсено с червен пипер и малко олио. След малко се слага на масата тава пълна със запечени свински ушенца и крачета, а за който иска и по една още вряла пачичка. Не знам за вас, но само като го помислих и ми закърколи корема. Проблемът тук е друг. А именно това, че везните като хапнат и пийна малко хич не са за търпене. Те и по принцип не са, но това вече минават границата. Няма перфектно щастие, какво да се прави;

Скорпион – човешка енергия – всеки знае, че и познава, хора, които когато си покрай тях, сякаш ти се изсмуква енергията и ви се губи живеца. Е, това именно скорпионите. Някои ги наричат енергийни вампири, но кръвопийците се обиждат на сравнението с тази зодия. И така скорпионите като едни работливи пчелички енергопийци, обикалят от човек на човек, хранят се от енергията му и като едни своеобразни ветрогенератори се задействат. Но не трябва това да се бърка като тяхна самоцел, те си взимат колкото им трябва и никога не цялата, че трябва и за друг път да има. Както да ви кажа, душички хора, винаги мисля за другите;

Стрелец – алкохол – представителите на тази зодия отдавна са осъзнали, че всички хранителни вещества могат да си ги набавят само с пиене, без ядене. Влияние за това е оказало, че като деца са били захранени с попара с вино. В редките случаи когато ядат храна, тя обикновено е най-големия боклук. Освен за храна, алкохола го ползват и за други дейности. С бира си мият косата, с водка зъбите, правят си разтривки с ракия, есенно време ходят на кални бани, но с джибри. Абе пропаднали хора, но поне са практични. И да, недейте чака баш от тях ако ви потрябва черен дроб...а и други органи;

Козирог – човешки души – докато скорпионите се хранят с човешка енергия и то колкото им трябва, без да прекалят (много), кози-рози-те буквално ти извличат душата. Тук милосърдие недей търси. Както и чувство за хумор, но това в едно друго писание съм го обяснявал по-подробно. Буквално извършват тайнствени ритуали с който да превземат душата ти, а след това и да се нахранят с нея. Понякога дори преминават границата и могат и някой твой орган, кръв, а и целия теб да консумират, а в някои случаи да те продадат на черния пазар. Знам, че стана прекалено сериозно за подобно писание с цел забавление, но понякога и черния хумор е като заслепяващ слънчев лъч пред действията и същността на Кози-рози-те. Внимавайте с тях!!!;   

Водолей – слънчева енергия – тъй като сте родени баш като слънцето е кът, сега използвате всяка възможност да се заредите с витамин Д. Било то като се разхождате сред природата, лятото сте на плаж, пиете добавки, а в краен случай обикаляте из космоса и поглъщате звезди. Някой бива казали за последното, че е човещинка, но нека да не се лъжем, не, не е;

Риби – риба – да, правилно, един вид излиза, че сте канибали. Или просто сте осъзнали, че рибата в момента е много по-евтина от месото и вместо да си вземете 2-3 пържоли, за същите пари можете да си вземете различни риби за седмица напред поне. А и това ви минава за оправдание, защо миришете на жабурняк и блато пред непознати. Познатите си знаят, че сте с леко мизерни наклонности.

Съмнявам се, че съм разпалил апетита ви с това писание, но поне ви дадох един вид подсказка, ако канете някой на вечеря, как да му се издигнете в очите. А и все пак пролет е, след това лято, предстоят ви срещи, излизания, разходки. Няма като мен да се заминавате да пишете такива неща и така да си избивате злобата към определени субекти. Или пък ще го правите, което не е много хубаво. Та пожелавам ви една прекрасна пролет и чудесно лято, ако случайно не се наканя да напиша нещо друго през следващите месеци. И все пак имайте едно наум, ако изчезна, вече сте прочели писанието и знаете кой седи зад изчезването на хора. Няма да кажа коя зодия конкретно е, само ще намекна, че започва с Кози, завърша на рог. Нали...

Да завършим с нещо подходящо за предстоящите топли месеци...или поне предполагам такива

ЕДИН ТОШЕВЕЦ В ТРОМСЬО

 

По време на екскурзията ме питаха, как реших да се запиша за нея. В главата ми нямаше адекватен и точен отговор. Лятото на 2024 г., по-точно юли месец, просто попаднах на тази екскурзия. Сега, че съм борсук, не съм пътувал, не съм особено социален, не е голяма тайна. Дали съм такъв заради средата, субкултурни влияния и вътрешно изкуствено създадени прегради, много са факторите. Но в онзи момент ми светна – искам да отида да видя Норвегия, с времето ще става по-скъпо, съответно по-недостъпно, вероятно няма да имам много работа тогава, а и, няма какво да се лъжем, заслужавам поне малко да видя свят, че и Норвегия. Голяма чуденка беше докато премина към конкретно действие и в един момент в края на август просто го направих и се записах. Не че не бях си решил още когато ми щукна идеята, но едно е да го мислиш, друго си е действието. Следващите близо 6 месеца минаха в едно постоянно притеснение и мислене. Честно казано, на никого не бях казал, а тези на които бях, знаех, че ще забравят и няма да обърнат внимание. Така минаваше времето – есен, зима, празници, Нова година, януари и се стигна до втората половина на февруари, когато бе и самата екскурзия. Няколко пъти ми мина през главата, какво ще правя там, къде съм тръгнал, какви луди пари ще давам. Нещо което и вие ще видите, че ми беше в главата до последно преди пътуването. И преди да започна все пак да кажа, че ми е трудно да намеря думи, които да опиша всичко. Било то предварителните притеснение, самото преживяване и как точно да предам цялото нещо през очите ми. Явно трябва да започна повече книги да чета, че да ми се обогати речника. Сега да започвам по същество.

 

ДЕН 1

 

Ставане в 4 часа сутринта за полет. Нарочно не използвам думата събуждане, тъй като спането почти го нямаше. Докато се приготвях отново ми цъфна мисълта, какви ги върша, къде ще ходя, къде ще се излагам пред хората. А както после установих, другите от групата имаха много, ама много повече опит и ходения от мен. С една дума  - видели са свят, пък аз само кърища. Тук ми цъфна още една мисъл – трябва да си поне малко умен, за да разбереш колко си прост. Явно това бе един от малкото моменти в който ми се появи умнотията. Стига с вътрешните терзания, а направо за случващото се. Качвайки се в таксито, започна лек разговор с таксиджийката. Не че в 5 часа сутринта може да има много дълбоки такива, но все пак да уточня. Както и друго да уточня, в 5,30 трябваше да се съберем на летището, затова беше тази ранина в ставането. Та таксиджийката ме попита от къде съм, съответно започна едно обяснение, че съм от малък добруджански град, едва ли го знае, Генерал Тошево се казва. Отговорът отсреща беше шокиращ – как да не го знам, мъжа ми е от Коритен (добричко село) и сме минавали от там. Викам си, тази агрария до последно ще ме преследва. В приятни разговори и 30 лв. сметка стигнахме до Терминал 2. Ако не сте виждали как гледа туземец цивилизация, изражението ми в този момент беше такова. Влизам и не знам какво да правя, че и с 10-15 мин по-рано бях дошъл. Взе да става подробно, затова ще гледам по-бързо да разказвам. Събрахме се, минахме там каквото се минава, мен не ме спряха за проверка, както си набивах такава мисъл в главата, закусих баничка и вода за общо 15 лв., явно още от летището ме подготвяха за това къде ще ходя като цени и зачакахме времето за самолета. Важно е да уточня, че бях единствения само с ръчен багаж и то раница, а всички други с куфари, чанти, едностайни апартаменти, мази и т.н..

 Макар общото впечатление, че не съм социален и вид борсук, както и сам си се определям, справка увода, винаги съм имал желание да говоря с хора. Да, с определени, не точно с всеки и то на всяка цена. Та цопнах се до част от групата. Винаги подхождам с лек предразсъдък към хората и в повечето случаи с времето се е оказвало, че съм прав. Този път усетих, че някои са много свестни и ще бъда по-леко и забавно цялото приключение, а и най-малкото, както вече казах, доста са пообикаляли и има какво да ги питам. А и човек като слуша науча повече, отколкото когато само говори. Което води до това, че един не му спря устата, като впоследствие ми се оказа и съквартирант и...абе четете по-нататък, даже докато го пиша това, още не съм решил дали и какво да пиша по темата. Времето постепенно отмина и става време за самия полет.

Важно е да уточня, че към този момент бях пътувал само веднъж със самолет и то преди близо 12 години. Разбирайте, че още повече филми си вкарвах в главата предварително. Както и това, че ако продължавам да съм така подробен, повече ще има написано за полета, отколкото за цялото преживяване и впечатленията от Тромсьо. Затова по същество ще карам. Качихме се, час и пътуване пътуване до Виена, където трябваше да си хванеш следващия полет и...това е. Интересно беше когато едно малко дете се обърна към дядо и му каза – дядо, дядо, виж самолет. В първия момент не обръщаш внимание, но в следващия се сещаш, че и ти си в такъв и...странно изпотяващо чувство се пробужда в теб са близка среща от не знам какъв вид с друго летателно средство. Качнахме си ние благополучно и пак следваще същото. Разбирайте чакане. Направи ми впечатление, че в тоалетните на летището във Виена има специален контейнер за спринцовки. Сами си правете изводите. И тук започна леко забавен екшън. Качваме се на автобуса, който трябва да ни заведе до самолета, а той прави една обиколка, втора обиколка и пак ни върна на същото място. Викам си, брее, и на Запад са гламави и въртоглави. Полетът щял да закъснее, защото самолетът не е бил готов. Та, дремуцахме още време на летището и точно когато реших да си взема сандвич, че нещо взе да престъргва, обявиха, че пак трябва да се качваме. С парещ сандвич струващ 10 евро в джоба, раница препълна на 110%, билет в другата ръка и не знам какво в третата, пак на същото място от преди няма и час. Каквото такова. Рекох, че ще спя в самолета, все пак полета Виена-Тромсьо е около 3 и половина часа. Да, ама не. То не бяха свръхактивни италианци, то не беше минаване 300 пъти върху крака ми с колички от страна на стюардесите, които не бяха чак толкова яки, колкото е обществената представа, а и ти говорят на немски. И така не успял да спи, изял сандвича от виенското летище, този от самолета, изпил поне 2-3 чаши допълнително от предлаганата вода, стигнахме до крайна дестинация. Все пак да кажа, че всеки път си исках допълнително вода, защо направо не оставиха една туба до мен и да не се хабят. Западна му работа.

И така стигнахме до Тромсьо. Времето за което стигаш от Варна до София, ние минахме от единия до другия край на Европа. И тук оставам изводите за вас. Вероятно на другите не им направи впечатление, но в първия момент това което видях само си казах на акъл „Баааааааа“. С норвежко „а“. Тук няма какво толкова да обяснявам за летището и времето там, освен че граничарското куче взе да върти около всички други, освен мен. Взехме си автобуса за хотела и пристигнахме. Първите впечатления ми бяха, че всичко си е като по снимките и филмите за Скандинавия. Семпли сгради, подредено, механизирано, това което може да си представиш. Е, нямаше тичащи блек метъли насам-натам и грачене, но не може всичко да е като по филмите, а и само май аз го очаквах това. Настанихме се в стаята и в този момент настъпи онова нещо, което ме преследваше в следващите дни. А именно – съквартиранта. Да, стратегическа грешка бе да взимам вътрешното до прозореца легло, което до голяма степен ограничава площта ми на действие, но буквално секундите докато се събуя обувките, стая беше заета на 72% от него, а банята на 100%. За разходките с обувките навсякъде в стаята, включително в банята, няма да говоря, тъй като издържах буквално до последните часове преди тръгването, преди да му се развикам. И тъй като набутвацията не може да е само една, от първия ден се набутах да си взема газирана вместо минерална вода. Норвежка му работа, по-лесно, а и евтино, да намериш такава пред обикновена. После взеха да ни обясняват, че тази от чешмата е хубава и идеална за пиене. Абе ейй, чшш, аз на чешмяна вода имам по-малко доверие от колкото на куче, коза и човек взети заедно. Хич не я вкусих, но и кога да го направя, след като съквартиранта се киснеше в 98% от времето в банята, когато бяхме в стаята. „Киснещия с вълци“ би било добро заглавие за негова автобиография, с продължение „Дървено философстване с вълци“, но стига толкова засега с темата. Та два дни пих само газирана вода. Определено бъбреците ми не сияеха от щастие. И като казах по-евтино, имах предвид, че по-малко скъпо е да вземеш газира от минерална вода. После открих такава и на промоция, което беше един доста добър и приятен момент.

Вечерта излязохме с групата на опознавателна разходка. Един вид един с друг да се опознаем, както и самото Тромсьо. Естествено, тъй като сме българи, времето което бяха заедно всички бе за малко. Може би е тук мястото да кажа, че тръгнахме на минус 10 градуса от София, а там, на арктическия кръг, бе плюс 7. Жива Амазония, издушихме се от жега. Въпреки това имаше много лед и как не се претрепах, не знам. Само в Норвегия не съм се претрепвал, я. Както казах, в един момент се разделихме и различни групички поехме в различни посоки. Аз избрах тази, която се запъти към Арктическата катедрала. Тъй като тя не бе особено близко, съответно трябваше да се мине и мост, който свързва континенталната част с островната, доста ходене си беше, но грам не съжалявам. Когато си с хора, които зная за какво са на определено място и го оценяват, няма как да ти е лошо. А и аз самия много исках да я посетя. За съжаление беше вече вечер и само отвън я видяхме. Естествено, нямаше как да пропусна да зяпна пред прозорците, как изглежда вътре. Така ще го кажа, не е грешка, че я видяхме само отвън. Колкото да е яка предната страна, отзад беше много по-добре и заслужаващо да се види. И така след снимки, брулене на вятъра на моста и ориентиране къде са другите, се присъединихме към тях в един ресторант. Всъщност те станаха, ние седнахме, но сега няма да изпадам в подробности в ядене, пиене и какви са били разговорите. Защото нали не бях досега преподробен. А и на другия ден предстоеше да видим фиордите и северното сияние. Както и първо ми желание да пренеса в дар на северните богове съквартиранта. Първо, но далеч не последно!

 

ДЕН 2

 

След вечер, която трудно бих казал, че съм се наспал, деня си тръгна по стандартно му. Със съквартиранта се разбрах да ходим да търсим къде да закусим, защото бе неделя и или отваряха късно магазините или въобще. Така че друг път като нареждате, че магазина до вас не работи в неделя и това е типично българска работа, не, не е. Тъй като към този момент все още не ми се искаше да направя със съквартиранта вид древен викингски ритуал, а именно кървав орел, но в края на вечерта – да, пообиколихме си. Сами си вижте какво представлява това ритуал в Гугъл, няма да ви обяснявам. Единственото отворено място беше 7/11 (seven eleven), което е било много популярно без да знам, че въобще е така. Сега да обяснявам за странно тъмния като за викинг продавач и негова помощница, леко със забрадка и как реално нищо не разбраха, какво искам и съответно ядох нещо като пикантна баничка с грах и картофи, в подробности, сякаш няма смисъл, защото предстоеше едно от двете неща, които исках най-много да видя на тази екскурзия. ФИОРДИТЕ! Вероятно всички бяха за северното сияние, но за мен това беше топа. За самото сияние, малко по-нататък. Времето беше много добро за подобна разходка и по-скоро беше нетрадиционно. Сравнително слънчево, меко, малко облаци, което дава възможност напълно да се насладиш на пейзажа. Честно ви казвам, все още ми се струва сюреалистично, че успях да видя всички тези гледки. Водачът ни беше испанец на име Хуан и беше много приятен, без да ти надува главата с безсмислени факти или да казва нещо, колкото ей така. Не помня колко точно фиорди обиколихме, тъй като често спирахме да снимки. Бяха поне два, като успяхме да видим и водопад, който принципно по това време на годината би трябвало да е замръзнал. Успяхме да отидем и до едно замръзнало езеро, където наистина усещаш, че е зима. Всичко бе бяло, времето бе облачно и по своя странен зимен начин бе красиво. Тук е място да спомена интересния факт, че през целия престой в Тромсьо един път не ми замръзнаха ни ръце, ни крака, ни нищо, даже ми бе леко топло. А аз не търпя студено, даже в момента като пиша това  са ми замръзнали пръстите. И да, за съжаление не помня името на нито едно от местата където ходихме. Което още веднъж доказва, какви простотии помня, но важни неща – рядко. След тази разходка отидохме до един хотел, където трябваше да обядваме. И цоп – изненада, рибена супа. Всички бяха радостни, аз – не. Нееднократно ми бе направена забележка, че се казва супа, а не рибена чорба, но и тези хора викат на пипера чушка, така че, няма нужда да се взимат на сериозно. Да, беше приятна такава...или по-точно интересна. Рибена супа няма как да е приятна. Като сме на кулинарна тематика, забравих да спомена, че когато спряхме до замръзналото езеро, Хуан ни даде да хапнем сушени еленски пръчки. Взех си от тях дваж-триж, даже се почувствах леко нахален, но пък една жена от групата каза, че не иска, защото щяло да ѝ счупи брекетите. По-рано пък мъжа ѝ си хвърли фаса във водопада. Различни светове, какво да се прави. Обядът си беше ок, малко разходки навън хотела, раздаване на топли напитки, които аз не пих, тъй като си представих сместа между супата и тях до какво може да доведе, а това оставаше само. Но пък после си хапнах от сладки, които си бяха ок.

Настана време да се връщаме към хотела, тъй като вечерта ни предстоеше обикаляне за търсене на северното сияние. Не че не спряхме пак на 2-3 места, даже на един плаж, но беше за кратко. Принципно времето в хотела бе за почивка и освежаване, но малко след като се прибрахме и 35-тия душ на съквартиранта за деня, което ограничи моя достъп до това помещение, разбрах, че храна няма да има вечерта. Та набързо трябва да търся, къде да хапна, а и най-после намерих минерална, а не газирана вода.

Директно се насочвам към пътуване за наблюдаване на северното сияние. Тук няма да бъда многословен (уау! Честно ли, вероятно си казвате). За да го видиш зависи от много условия. Облачност, вятър, отдалеченост от населено място, вероятно и от фазите от луна. И най-важното – с каква техника разполагаш. Всичко това, което виждате в интернет, много трудно би могло да се види или заснеме ей така. Специална техника си трябва, настройки, обектив, да направиш стотици снимки, за да видиш, дали въобще има нещо, което се вижда. И да, не е моето нещо и то далеч не защото само моя телефон не успяваше да направи снимки. Слаба ми е камерата явно, не че не го знаех. Стоиш в пълна тъмнина, студ, започва да ти се спи, гледаш към небето и уж виждаш нещо, а дали е това, не се знае. На това отгоре бяхме спрели на място където бе изцяло заделено. Мрак, лед, студ, все неща за които „копнея“. Както казах, просто не е моето нещо. Другите много се изкефиха на преживяването, така че всички е въпрос на усещане. И да, успяхме, макар и слабо, да го видим. Както казах, отидох за фиордите, където бях на 100% доволен. Сефте да съм на криво.

Видяхме го, решихме повече да не стоим, а и за другия ден имахме екскурзия, и си хванахме пътя към хотела. След като пристигнахме, съвсем учтиво помолих съквартиранта направо всеки да си се цопва по леглата, че и утре ни чака тежък ден. Той се оказа разбран човек и час и половина си рови в пълния с торбички багаж заемащ вече към 79% от стаята, източи всичката топла вода на хотела с 434-то си къпане за деня и нееднократен опит за взимане на най-висока октава чрез храчене. Няколко пъти се сби със стената, не разбрах кой е победител, но за жалост май не е била тя. Вероятно ще си кажете, защо пиша всичко това със съквартиранта, след като съм би на такова чудесно място, което ми е направило такова впечатление. Просто защото, когато се опитваш да бъде културен и разбран, очакваш същото. А когато човекът отсреща претендира, че е видял свят, обикалял е, ти очакваш именно добро отношение. Но не, може целия свят да обиколиш, да работиш за чуждестранни компании, да претендираш, че имаш някакви знания, а той колкото повече го слушах, разбирах, че няма и всичко е някакви заучени факти, но не, не знаеш къде се намираш. По-късно разбрах, че и убедих, че си живее в някаква алтернативна реалност, където се случват неща, които в реалността не са. Лошото е, че замесваше хора от екскурзията, които не подозират за това. Да, всеки си живее в свой собствен филм, но субективността е едно, а да си измисляш реалност, това е друго. И не по-малко важното – да се съобразиш с молбата на човек, която си е основателна. Но стига толкова, че стана по-дълго от казано за северното сияние, а и както казала Елинор Рузвелт „Великите умове обсъждат идеи, обикновените – събития, а малките умове хора“. Да, малък ум съм явно. Спирам с темата.

 

ДЕН 3

 

В този ден беше екскурзията до фермата за северни елени и запознаване със порядките и бита на саамите. Общо взето, първо ти храниш еленчетата, после те теб хранят, но не словесно. Ето описах цял ден само с две изречения. Можело и без излишни подробности и мрънкане. Но не, ще си разкажа цялостно. Недоспал, препсувал и крив се подготвих за това пътешествие. Първо трябваше да отидем до друг хотел от където да си хванем специален автобус до фермата. Тук беше поредната набутвация от моя страна. Взех си бутилката с минерална вода да си е в мен в автобуса, но се оказа, че се върнахме с друг и така към 50 крони, разбирайте към 9 лв. отидоха някъде другаде. На другия ден съдбата ми се реваншира и успях да си вземе безплатна бутилка. Язък, че толкова нареждах индийците, които ми заеха мястото в буса. След този тотално безполезен факт и мрънкане, да си се върна към историята. Не че има много за разказване – ти храниш, те те хранят и слушаш за саамите. Ето, отново описах всичко, този път с половин изречение.

Стигнахме до фермата, събраха ни в една леко шаманска къщичка, проведоха ни инструктаж за безопасност, т.е. еленчетата взимали с устни, не със зъби храната, така че да не ни е страх. Леката цаката е, че щом те видят, че влизаш с кофичката с храната, веднага те нападат като пенсионер свободна каса на Лидл. Уж трябваха да са мирни и добрички, но някои от тях те боцкаха с рогце, удряха ти копитче, а лошото е, че ти не можеш да им отвърнеш, тъй като ВАР е на тяхна страна и ходи доказвай, че кой първи е започнал. Ето, взех и на забава да го избивам. Както и да e, нахранихме ги, а като ти свърши храната, хич не ти обръщат внимание, явно са еленчета-материалисти. Това когато го измислих, много се смях. Сега също. След като и нас ни събраха като стадо еленчета, се прибрахме отново в леко шаманската къщичка, където предстоеше моралното отмъщение, че ни боцкаха и ритаха, а именно – да хапнем яхния от елен. Сега, не беше най-вкусното нещо, даже някои ме изгледаха странно, че изразих мнение, че един вид е отбиване на номера, тъй като подобна яхния се правило само на специални поводи, като сватби, кръщенета, за Сбор не разбрах. Нали не съмнявахте, че в един момент ще вкарам и СборЪТ в цялата история. След това ни запознаха с бита и порядките на саамите. Не смятам да влизам в подробности и да обяснявам, ако пискюлчето на обувката било сложено по определен начин, то какво означавало или за формата на коланите и други подобни. Показани и традиционни техни дрехи, обувки, как вероятно те са измислили ските, но друг е взел патента и вечната слава и богатство. Накрая каза и няколко слова на саамски, един вид благословия за всички нас. Сега, като човек нееднократно псуван и псуващ на румънски, имах странното вътрешно чувство, а и лек сърбеж, че благословията не беше баш благословия. Нищо, пак е културно богатство, когато те наругаят на друг език.

Хванахме си автобуса на обратно, прибрахме се в хотела и се отдадох на почивка. Доколкото е възможно със субекта в стаята. Пуснах си за по-добро отпускане и традиционна норвежка фолк музика, разбирайте Gehenna, Arcturus и Storm. Вечерта отново имаше опит за събирана на групата и заедно ходене на ресторант, като пак със спорен резултат. И това беше, приятна вечеря, интересни разговори и кой от къде е. В случая всичките в хотела.

 

ДЕН 4

 

Денят в който всички други отидоха на шейни дърпани от хъскита, а аз си останах в хотела и посветих на разходка в Тромсьо и най-вече един точно определен музей. Само изкачах момента в който съквартиранта да се махне, като преди това си направи юбилейното 1500 къпане, за което получи специален подарък попръжня на саамско-българо-румънски, та да стана и да си хвана пътя. За миг получих сътресение в намеренията си, когато най-после имах на разположение банята и си миех зъбите, едновременно с това подсвиркайки си Дяволски чаровник на Лия, съквартиранта влезе за нещо, но за радост веднага излезе. Времето си беше чудесно за намисленото мандахерцване и с широко озарена усмивка се запътих из непрашните улици на града. Естествено, първо отидох в пекарната да се нахраня, защото обикаляне преди да си се набухал с печива за около 80 крони, разбирайте около 13 лв., не върви. И тук дойде ред за нещото което най-много чаках след това да видя фиордите, а именно – музея на Троловете. Това бе един досег именно до културата на Норвегия, въпреки, че за някои може да звучи малко несериозно. Имаше неща от митологията им, имаше неща от блекарските обложки и най-важното – имаше неща на Теодор Кителсен, един от най-известните норвежки художници и определян като „бащата на троловете“. Да, точно негови оригинални картини нямаше, но така или иначе имаше част от изкуството му. А както казах, част от неговото изкуството от над 20 години го гледам по блек обложките, най-вече тези на Burzum. Все пак да кажа и по-общите важни неща. Плащаш си за час обикаляне, като ти предлагам на няколко езика упътвания. На български нямаше много ясно, но и не ми трябваше. Интересно ми е, как ще разберат дали съм го пресрочил този час, но това си е типично българско тарикатско мислене. Факт е, че даже и 30 минути ти стигат да го обиколиш спокойно и без да бързаш, та чак час не знам какво толкова има да се прави. Макар че имаше и детски кът, където можеше да рисуват и подреждат различни неща, което вероятно оправдава това време. За някои вероятно ще е странно, даже и учудващо, че този музей ми е по-интересен от северното сияние. Но има и още една специфична причина за това. Тромсьо малко или много е туристически град, където трудно може да усетиш баш норвежкото като култура. Да видиш част от фолклора им, митологията, изкуството, да се докоснеш до нещо специфично, което малко или много е далеч от теб като култура, но ти е много интересно. Вероятно има и други такива музеи там, но поне аз не разбрах за това, а и след този музей бях напълно доволен от видяното. Все пак трябва да кажа, както вероятно сте разбрали, че посещението му не отнема много време и по-вероятно е да се комбинира с нещо друго, отколкото цялото внимание само към него. Затова и се запътих да напазарувам малко сувенири. Предния ден тактически бях влязъл да разгледам, че да знам точно какво да взема последния ден. И по-добре, че направих така, защото първоначално исках да взема от всичко по много, а после ми мина. Тук отново няма какво точно да се обяснявам, напазарувах, отново посещение на пекарната и точно когато се прибрах в хотела и се каних да се опъна като мъжки заек да поспя, съквартиранта се прибра. След интересен разговор с него в който се оправдаха съмненията, че шейните с хъскита, реално са просто шейни с някакви помияри на които им се разкатало всичко от всекидневно гърчене в теглене на туристи, пак излязох на разходка. Просто защото съм човек и го оставих да си почива, а не като него, макар че хич не заслужаваше. Както са казали древните хора, няма ненаказано добро. Пак някое друго алайче из китния Тромсьо и се прибрах, че вечерта пак на ресторант, като този път си имахме резервация и долу-горе се събрахме групата.

Вероятно е тук правилното място да си кажа и цялостното впечатление от другите от групата. За съкилийника стана ясно, но все пак бяхме 16 човека и мога да кажа, че с някои от тях беше наистина обогатяващо да комуникирам. Да, ясно е, че с някои нямахме грам допирни точки, с други просто не ставаше разговора, но малко или много всички бяха пътували много и виждали свят. Имаше си го и специфичния хумор, който не беше точно моя тип, но беше весело и забавно. Винаги е приятно около теб да има хора с отворено съзнание и от които да разбереш нещо повече за света. Може и да не си на с едно мнение с тях, но малко или много това разширява твоите рамки на приемане на околния свят и те кара да се замислиш. Вероятно има много повторения на думи и изрази във вече казаното, но останах доволен от хората с които бях там. Не с всички, ако в досега написаното не ви е станало ясно, какво визирам.

Вечерята беше приятна, забавна, за разлика от другите аз отново заложих на сигурното и не рискувах с по-традиционно за Норвегия ядене. Мястото беше много комфортно или поне на мен. И като стана въпрос за традиционни ястие, естествено не пропуснах да попитам, дали след возенето с кучешките шейни, са им дали да обядват традиционна кучешка яхния. Предвид екскурзията предния ден, това си е силна логика. След ресторанта другите тръгнаха пак да дирят северното сияние из по-закътаните места на Тромсьо, а аз на поредната разходка, този път покрай морето и пристанището. И си струваше. Вечерното море има една определена притегателна сила и настроение, което едновременно винаги ме е плашило, но и привличало. Малко повторение се получава, но не е за първи път в писанието. Времето бе достатъчно приятно за подобна дейност като шматкане. Дали по невнимание или друго, някой беше забравил да заключи една вратичка и успях да се разходя плътно до лодките. Даже се качих на една от тях, което си е леко незаконно и влизане в чужда собственост. И докато върви всичко това, небето се озари със северното сияние. Както бях в града, на светло, навсякъде огряно, така се виждаше ясно. Естествено се насочих към по-тъмни места, но разлика нямаше, достатъчно ярко беше. Така без да мръзна, да кибича из леден паркинг, го видях в цялата му красота. Заслужаваше си!

След това си хванах пътя към хотела, зареден с положителни емоции от разходката и видяното или поне докато съквартиранта се прибра и отново да започне познатия репертоар.

 

ДЕН ПОСЛЕДЕН

Нарочно не го пиша ДЕН 5, просто защото беше ден в който си заминавахме. Започна се стандартното, като този път успях да се вредя за банята спокойно, приготвяне, леко стягане на багажа, закусване, пак разходка около морето и пристанището, т.е. един вид сбогуване. Връщане в стаята, пак чудене и вкарване на нестандартно мислене с цел набутване багаж за раница и нещо, само в раница без нещо. Интересни разнообразни разговори със съквартиранта и общо взето така мина времето до напускане на хотела и хващане на пътя за летището. Там нещо чак толкова интересно не се случи, освен, че ме гледаха малко криминално при чекирането и ми искаха всички възможни документи, телефонен номер, имейл и такива неща. После един от групата ми обясни, че явно не съм си приличал много на снимките, а и сега имам брада, та затова било това. Интересен разговор със същия човек, как той последните години решил да пътува във всеки един удобен момент, както и къде е ходил.

Полетът от Виена до Тромсьо сигурно бе най-забавното нещо от цялото приключение. Така не бях се хилил, а вероятно с това и дразнил и пътниците, от много отдавна. Ако го четете това, благодаря ви хора! На летището във Виена с част от групата седнахме да се храним на ултимативната гъзария – италианския ресторант на Джейми Оливър. Само да кажа, че там беше по-евтино от Норвегия. Общото ни кибичене на летището беше към 3 часа и малко или много се усети как приключението вече върви към края си. За полета от Виена към София нищо особено не мога да кажа, освен, че за едната стюардеса имах леки съмнения за пола, но вече толкова бях уморен, че не му отдадох особена важност. Кацнахме си на родна земя, лека полека всеки си тръгна, сбогувания, последни думи и кой от къде е. Както започна, така и завърши.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Въпреки моментните съмнения, които имах по време на екскурзията, дразнещите елементи (или елемент...по-точно), несигурността която имах в това в което се гмурвам с това ходене, грам не съжалявам, че го направих. Може би по-рано е трябвало да го направя, но може би сега е било точния момент, за да оценя напълно цялото изживяване, видяното и хората с които бях там. Все пак трябва да кажа, че някои от нещата съм ги написал малко или много с моя специфичен хумор, така че не ги взимайте чак толкова на сериозно. При едно такова приключение накрая остава само хубаво или поне такъв трябва да е твоя избор. Мечта ми беше да посетя Норвегия, и я изпълних. Да, вероятно има по-подходящи места, градове и подобни, но именно заради това имам огромното желание отново да отида там. Няма как и да не кажа, че финансовия фактор е много сериозен и си е натоварващ. Имаш варианта да си седиш само в стаята и да ядеш от супера, но тогава реално какво ще видиш. Наясно съм същото така, че ако един ден пак отида в Норвегия, ще е още по-скъпо, затова и може би избрах добър момент или поне си мисля така, защото не знам, колко е струвало  преди това. Всъщност много работа са ми в главата, тъй като пиша това след има-няма седмица от както се прибрахме. Вероятно не съм предал по най-точния начин и както съм искал и представял нещата и случилото се, но понякога написаното е слабо за да се предаде изживяното. Искам да завърша с нещо мъдро и вдъхновяващо, което съм разбрал от това пътуване, екскурзия или там както трябва да се определи, но може би като мине малко време и дори тръгне по стандартния си сив начин ежедневието, тогава ще го осъзная. Или поне се надявам така да стане.