Metallica – 72 Seasons (2023)

 

Metallica издадоха нов албум. Едно просто изречение, което означава толкова много за всички нас изстрадалите през годините фенове на групата. Колкото и да не им се иска на някои, това ще е едно от музикалните събития на годината. Няма как да скрия крайните си пристрастия към групата, а и не искам. Още по-специално ми е заглавието на албума, тъй като тази година ставам на 2 x 72 сезона. Смятам, че повече нужда от уводни думи, няма. Директно се насочвам към кусурите и позитивите на албуми.

Голяма част от критиците (да не кажа направо хейтърите) са прави, че 72 Seasons е прекалено дълъг и тромав албум, и че върви равно. Но това далеч не е от днес, още от Load/ReLoad това го имаше. А че е бил тромав в постоянно средно темпо, което го прави труден за слушане, освен дължината му...ами хората вече са на 60 години. Не мога да си представя  вече да правят скорострелници като Fight Fire with Fire или прото дет метъл (да, да, правилно прочете) като Disposable Heroes. И именно това е огромния плюс на албума. Това е нещо, което ме кара да си го пусна и да го изслушам го край – Metallica звучат честно, без да се правят на каквито не са. Без да следват или да има влияние от някой тренд, защото, няма какво да се лъжем, в албумите от Load до St. Anger си го има това. Няма смисъл и да лъжа, че всички песни от албума ми харесват. Някои просто минават и заминават и така до следващата. Но от 12 песни, това са не повече от 2-3.

Няма как да не отлича последните 4 песни от албума – If Darkness Had a Son, Too Far Gone?, Room of Mirrors и Inamorata. Само в тях може да се чуе влиянието от Iron Maiden, докато при предишния албум беше през целия. И да, не само в тези песни, но и в целия албум, може да усети влиянието на Black Sabbath и Motorhead. Така че критиките, че звученето било близко до Load/ReLoad, не са основателни, с лекото изключение на You Must Burn!. Та в споменатите малко по-рано 4 песни се намира и най-качествения материал от албума. Определено са по-разчупени и зарибяващи, а и са причината да си пуска албума. Но големия, да не кажа с абсолютно основание огромния, връх на 72 Seasons е Inamorata. Над 11 минути, които минават сякаш за 3 пъти по-малко. Дори песента да беше до първите си 5 минути, пак си заслужава слушането и хваленето. А след това какво следва...чуй и сам прецени. Песен достойна да застане до класики до 1991 година.

Няма как да не спомена и откриващата едноименна, която на първо слушане не ми вдъхна особено доверие за правилен избор за отваряща песен, но след няколко слушания е идеална. Особено с това Motorhead-ско началото. Lux Aeterna е от онези универсално звучащи кратки и ударни песни, които не можеш да определиш какъв стил е точно. Просто метъл и без проблеми да познаеш, че това е Metallica. Правилен избор за пръв сингъл.

Това е, не виждам смисъл повече какво да пиша за албума. Така или иначе целия интернет е залят с мнения за него. Ако си решил, ще го чуеш, ако не, едва ли точно аз ще променя мнението ти с това писание. Няма смисъл да коментирам и традиционните критики към Kirk Hammett и особено към Lars Ulrich. Няма проблем със солата на първия, даже смятам че много добре се вписват в звученето на албума. Както и нямам проблем с уж еднаквия уморен ритъм с който свирил. Предпочитам да гледам от позитивната страна на нещата и просто да се наслаждавам на музиката, която се лее от албума. Да, не е най-доброто им нещо, но вероятно е най-доброто към този момент. А и винаги ми е кеф да чуя хетфилдското джъ-джъ-джъ. Все пак вероятно именно заради това са ми най-любимата групата, всичко започна с тях, продължава, а най-вероятни и ще завърши...дори и отвъд

Оценка: 7,72/10

Мартин Гугльо – житие, битие и малко питие

 

Мартин (ударението е на „а”) Гугльо е протестант и реформатор, обикалял цяла Европа и разпространявал идеите си. Като с най-голям успех те се прилагат на Балканския полуостров на територията на България, а по-точно около северното Черноморие и Добруджа. Останал почти изцяло забравен в историческите хроники от своите съвременници, неговото житие е обвито в мрак и мистерия. Без малко да напиша мизерия, но това няма общо с темата. Той е един от инициаторите СборЪТ да се празнува официално като празник. Предложената от него дата била след края на работата на нивата и преди идването на зимата, а както той се е изразил „Преди да завее и зафучи, и да стане време за рентите”. По-точно в периода между края на октомври и началото на ноември. За съжаление не успява да доживее да види, че предложението му става реалност. Но все пак индийския му помощник изобретява десерт в негова чест, наречен „шекерче”, което да се продава традиционно на празника.

Точната рождена дата, годината и място на Мартин Гугльо не са известни. Според някои изследователи, годината е 1777 г, през пролетта, когато се берат ранните череши, някъде на територията на сегашна Белгия. Но други учени оспорват това, тъй като има свидетелства за негова дейност на територията на приморска Добруджа в началото на XX в., а е бил далеч от подобна преклонна възраст, според дадената година. А според трети учени, на никой не му пука, пък и да го интересува, на акта за раждане е написано толкова грозно всичко, че нищо не може да се разбере. А и освен това, отстрани има рисунки на пенис с крила и надпис КЗЛ. Все пак полуофициално е приета датата 1 март, тъй като тогава черпел винаги приятелите си с едно малко. А като година варира между 1825 и 1830. Именно заради рождената му дата, както и заради дебелашкия хумор на съседите му в Хайдушката и това, че все накачулен зимно време ходил, леко побългарили името му на Мартин (този път ударението е на „и”) Гуглю. Тъй като бил добродушен, а с годините разбрал, че местните да те напсуват с усмивка на уста е вид благородно уважение, той не се обиждал на тази промяна на името му.

Данни, как точно се озовал на територията на България и то баш в този край на Добруджа, няма. Но отново според неофициални източници, веднъж влязъл в магазин в Германия по времето на Втория райх, да си търси потури и калпак за Хелоуийн (но не местната певица). Тъй като нямало, го препратили в друг магазин. И така от магазин на магазин, той дошъл в Касъм на местната „улица на услугите”, но било затворено и затова го пратили „при Венци”, където вече имало нужното облекло. Тогава той забелязал, че местните се готвят за празник и това събудило интерес в него да изследва местните антропологически ценности. А и индийския му помощник изненадващо намерил общ език с някои местни…нали.  

Запленен от местния бит и култура, той решил да остане на тази непозната територия за него или според официалната версия било така. Обществена тайна е, че причината за неговото оставане е, че спрели всички влакове за Германия, а и той самия така се напукал на СборЪТ, че два дни не можел да стане. Не че като станал можел да върви, а когато най-после направил първите си крачки, поканили го на традиционния ритуал „колене на прасе“. Можете да си представите Коледата, Новата година, имените дни след това до къде го довели. Така общо взето първия му ден от началото на ноември насам, когато алкохолът в тялото му най-после достигнал стойности по-малки като количество от тези на кръвта бил около 20-ти февруари. А първия ден, когато най-после взел да виждал по-малко от четворно бил около седмица по-късно. Така около 1-ви март, зачулен с балтона, който му подарил стопанина на вече споменатото прасе, излязъл сред местните жители. Дали в знак на благодарност за тяхното гостоприемство или си подал, че успял да оцелее от толкова пукница, той почерпил всички в местна кръчма, което му спечелило още по-голямо уважение и доверие сред местните. Този път Мартин решил да не вкусва и най-после да намери своя помощник, че нещо последните 2 месеца нещо му се губил. И не само той, но човек бил учен, не е хубаво да му търсим махна.

Индийски му помощник през това време намерил своята възлюбена, ожени ли се, установило се, че са братовчеди, брат и сестра, чичо и леля, а накрая от всичко това станали и Том и Джери, но най-вече Пиф и Еркюл. Международната нотка си казва думата. Така след бурни страсти и събития, най-после се събрали около 2-ри март. Казвам нарочно „около“ някоя дата, защото според различните календари е различно. В кръчмата показвал едно, ръчния часовник на Мартин друго, а бабите на дернека съвсем различно. А както много добре знаем, бабите на дернека са ултимативно показно за точност на време, пространство и друг вид дейност в историографията. Тъй като се отклоних много в детайли и дребнавости в историята, ще се насоча към нейния завършек в следващия абзац. Пък и може да не е следващия, знам ли се...

Така отминала половин година. Пролет – събуждането на природата, лятото – бааахти жегата, настъпила и есента. Вече било месец Октомври и съответно подготовката за СборЪТ кипяла, както виното в бъчвите в мазите. През това време Мартин Гугльо заслужил още повече уважение сред местните и затвърдил позициите си сред обществото. Това се случило най-вече заради предложението най-после СборЪТ да стане официален празник, когато празнуването ще бъде както си му е реда. Не че принципно си нямало ред, имало си е, ама друго си е да се официализира. Предложението било гласувано от общинския съвет, както и от старейшините и велможите в Пастир. Очаквано било прието с пълно единодушие и съгласие. Все пак става въпрос не просто за пукница, а за сборска такава. Такова нещо трябва и в Държавен вестник да се отбележи. Но тогава настъпила трагедия. Някъде около 20-ти октомври индийския му помощник влязъл в стаята му да му донесе баничка и айрян и тогава го намира проснат на земята. Експертизата на дошлите лекари била лаконична и брутална „Миии, пукясал...случава се“. Тежка и тъмна сянка застлала местното общество. Човек дошъл от далечни земи, сторил за толкова кратко време, толкова много неща, сега го няма. Мъката сломила къде що има човек в околията. Завалели тежки дъждове, тъмни облаци напълнили не само небето, а и душите на хората, които са го познавали. Но все пак празник идвал, а и не кой да е, а точно СборЪТ. Отново общинския съвет се събрал, този път да обсъди, как точно да бъде уважен Мартин Гугльо. Предложението на индийския му помощник, празник да носи името на покойника, без малко да му донесе бой. Все пак се стигнало до компромисното решение, отново по предложение на индийския помощник, на СборЪТ да се продава десерт в негова чест. Сега този десерт е известен сред обществото като „шекерче“, но за съжаление историята, как точно се е стигнало точно такъв продукт да се продава на празника остава тайна. Поне досега. Същевременно велможите и старейшините от Пастир решили, че третия месец от годината да бъде кръстен на него. Принципно той и преди си е бил Март, така че смятайте колко били напукани, като са го обсъждали и решили.

Интересен факт е, че след това отпразнуване на СборЪТ, името на Мартин Гугльо (пак да кажа – първото име, ударението е на „а“, а при второто на „о“) никога повече не се споменава нито в историческите източници, нито сред хората. А неговият принос за утвръждаването на празника е несравним с този на друг. Чат пат може да чуеш някой местен да се обръща към друг с израза „мартин гуглю“, най-често като бъзик, да не кажа направо нареждане, че вече е станало март, а той е схлюпил гуглата. Но е така, понякога историята изтрива имената на хора, допринесли за благото на обществото.

Какъв идиот си според зодията ти

 

Препрочитайки писанията ми през годините, забелязвам как леко съм започнал да се повтарям в някои от тях. Най-вече що се отнася до това как съм получил вдъхновение за някоя простотия от „статия“ в женски сайт. Няма спор, че там ти трябва буквално 5 минути да поразгледаш за да го получиш. Но преди дни бях шокиран, докато разглеждах уж посветена на науката страница във фейсбук. Статиите свързани с нещо научно са сведени до минимум, а повече вече са посветени за зодии, личностно израстване, житейски притчи и подобни неща. Естествено във всяка от тях се говори в женски род. Та в една от „статии“ свързани с хороскоп, ставаше въпрос за една зодия, какъв идиот била. В положителен смисъл, да не си помислите нещо друго. Тъй като ми писна от нелибералност в тези писания, смятам, че е редно да се каже, че всяка зодия е идиот в някаква степен. Условно ги разделих на три категории: голям, стандартен и малък. А ако някой се почувства засегнат, спокойно, не е лошо светът да види що за хахавец си. Нека да започвам:

 

Овен – стандартен – вие сте съвсем обикновен средностатистически идиот. А по-важното е, че знаете кога потиснете идиотията и кога да я пуснете на воля. Хората не винаги оценяват това, от което и много губят. Но вие не си го слагате на сърцето, без това то сегашно време хора ли са? Едно време какви хора имаше...ще ти помогнат с услуга, пари, преместване в нов апартамент. После пък те когато имат нужда от помощ, ти ще се направиш на умрял заек и ще кажеш, че не може. Но те ще разберат и няма да ти се разсърдят. И вие овни сте от тези златни хора. Жалко само когато рождения ви ден се падне на Великден и никой не ви го честити ;

Телец – голям – хем сте голям идиот, хем някак това не е пречка в ежедневието ви. Обкръжението ви не му прави впечатление, дали защото е свикнало, дали защото е от себични нарцисисти. Ама и вие не сте прост да избере за приятели такива хора. Хем светът се върти около тях, както те си мислят, хем вие си идиотствате на поразия и ви е кеф. Ей така човек открива красотата и насладата от живота;

Близнаци – стандартен – въпреки опитите ви през годините да се покажете, какъв голям идиот, всъщност сте стандартен такъв. Да не кажа направо средностатистически. Това леко ви обижда, тъй като самочувствието ви не може да приеме, че може в нещо да сте просто обикновен. Да, добра идиотия имате, ама чак така не се изхвърляйте, има и по-големи идиоти от вас. Пък и с това баш да се хвалите, не ви отива;

Рак – голям – еми голям идиот сте, какво да се прави, няма как да се отрече. Добродушни сте, гледате да помагате на хората около вас, но понякога такива решения взимате, че чак се плясвате по картуната и си викате „как може да съм такъв идиот“. Така ли е?! Така е! Да, знам, че сега ще се засегнете, намръщите и отправите някоя попръжня на румънски, може и  на друг език, все пак живеем в космополитно общество. Но не се отчайвате. Идиотията ви е от хубавите, носи положителни вибрации и оптимистично настроение. Но не и кривотията ви;

Лъв – малък – при вас идиотията някак липсва. Не че е лошо и не че го приемате особено силно душевно, но просто е незначителна част от личността ви. Пък и трябва и такива хора да има, все някой уравновесен, не го избиващ на простотия, била тя хубава или лоша. Затова и сте харесван от повечето хора. Затова и нищо не особено не успях да измисля. Тя и моята простотия и идиотия си има лимит...;

Дева – голям – вашата идиотия не е от хубавите. Докато при някои тя е търпима, даже приятна, вашата на никаква Бога не мяза. Смятайте, хем не се търпи, хем е голяма, що за чудо сте. Затова и се събирате само със себеподобни, то и няма кой друг да ви изтърпи. А като видите някой от другият вид големи идиоти, които се търпят, нещо във вас закипява и трябва по някакъв начин да го загасите. Затова сте и развили някаква форма на алкохолизъм. Пък при някои е по-силна и осезаема, при други не чак толкова, ама пак не е на хубаво;

Везни – стандартен – тук е тотален парадокс. Да се приемете, че сте идиот е страшно обидно, но пък стремежа ви постоянно да сте най-добър във всичко ви кара, да мислете, че сте голям такъв. Но не сте. Огромното ви его и комплекси за малоценност, които избивате на чужд гръб, няма как да го позволят. Имате си я идиотията, но не е нищо особено, еле уникално. И това не ви дава мира, за което, за съжаления, пак обкръжението ви ще страда;

Скорпион – малък – смее ли човек да каже, че сте голям идиот. Все пак е всеизвестно, че това е ставало неведнъж в историята и резултатите са били – Чума (1348 – 1358 г.), големия пожар в Лондон (средата на XVII в....нали не очакваш на напиша годината...), Холера (1816 г.) и тук там някоя друга световна война. Иначе в определен момент, ако човек ви похвали, ама ласкателно, че сте идиот, може и да мине. Но по-добре да не пробвате, че ни стига другото...;

Стрелец – малък – уф, тази зодия все я забравям. Като гледам разпределението, за вас остана малък. Което не е за оплакване. Та то целия ви живот такъв, уж все ви забравят, все последни са ви избирали едно време по Физическо, като сте играли мач, баскет, волейбол, народна топка и подобни. Но пък все сте се оказвали правилния избор. Така че, това, че сте малък идиот, пак ви е на късмет и сте на правилното място. Което води до чуденето, дали сложих на правилното място запетайките в предишното изречения? ;

Козирог – не смея да кажа/определя – за да си идиот, било то в добър или лош аспект, трябва поне малко чувство за хумор да имаш. А то вашето драги Кози-Рози, абе...липсва някак. Пък и самочувствието и светоусещането ви, сякаш не ви позволява да го осъзнаете. Смятай, ако някой ви каже, че сте такъв/а. По-добре да изчезне с най-високата възможна скорост. Не че със силата на съзнанието си, вече не сте го достигнали и минимум проклели. Максимум – изкормили. Ама хигиенично, все пак сте всеизвестни чистници;

Водолей – малък – вие сте едно малко, сладко идиотче. Всички ви харесват заради това. Така и напредвате и в живота. Всеки си вика „ух, че сладко идиотче“ и не ви взима на сериозно. Обаче вашия пъклен план за завземане на конкретна позиция във фирмата, че даже направо цялата фирма, даже ако може и цялата планета, вече е в действие. Но пък вие си имате добрите ръководни качества, така че едва ли ще е проблем. По-добре да имаш за ръководител малко сладко идиотче, отколкото разманден голям идиот;

Риби – голям – толкова не ти пука и си такава неебавка, че да ти кажат, че си голям идиот, хич няма да обърнеш внимание. Ти си го знаеш и без да ти го казват. Не че се гордееш, ама какво пък, всеки си има кусур. А ти и не го приемаш за такова, все пак един живот живеем, сега за размера на идиотията ти ли да мислиш. Виж, за прогресивно увеличаващия се размер на дрехите ти, може трябва да започне да ти пука. Просто съвет.

 

Естествено, можеше да добавя и други категории като „пълен“, „кръгъл“ и т.н., но ме домързя, тъй като щеше да падне голямо мислене. Пък и за тези горе не беше малко и лесно. А и някой ще вземе да се обиди, че е „пълен“, ще нараснат случаите на анорексия и хранителни разстройства, пък не искам да ми тежи на душата такъв грях. Като за обобщение на всичко казано до тук, ще цитирам титанката на философската мисъл и теория Тони Дачева – „Всички сме идиоти на този свят, и бедни, и богатиии“. И тук в крайчеца на окото се подава къс сълзица...

Като един закоравял метълист, няма как да не завърша с 90-тарско диско

ДОМЪТ GUSSI

 

Имаше времена, когато СборЪТ и всичко свързано с него се ценяха най-високо от обикновения човек. Тогава той оставяше всичко, за да може да започне подготовката за това върхово събитие. Всичката полева работа, която не беше конкретно свързана с празника, била тя на къра, градината или в къщата, отиваше на заден план. Дори и природата помагаше, като това се изразяваше лозето да беше не просто узряло и богато на дарове, а да е готово в правилния момент. Зелките, сложени за бърза консумация, за да са готови за трапезата, магически ставаха. Седмицата преди така лелеяния празник, времето винаги беше подходящо за подготовката. За съжаление това са времена принадлежащи на миналото. Годините преди насилственото нахлуване и обругаване на територии, навици, празници, бит и вековно наследство от страна на племето на толбухенците. Това, съпровождано и с масовата национализация, изтри много от спомените и традициите на местното население. А за хората тогава СборЪТ беше своеобразната кулминация на цяла година работа. Празнуването винаги беше с богати трапези, шумни наздравици и още по-зрелищни побойща помежду им след това. Именно един от постаментите на СборЪТ беше сармата. В тези времена те винаги ставаха най-вкусни, заради каймата в нея. Затова и тази история е посветена на тези, които най-добре я приготвяха и благодарение на това развиха успешен бизнес, койко малко след това беше заличен къде от настъпилата национализация, къде и от алчните люде от племето на толбухнеците – ДОМЪТ GUSSI.

За съжаление до нас са достигнали много малко факти и информация цялостно за домът GUSSI. Нито имена са запазени, нито колко точно хора са били свързани с него. Дали всичките са били от семейството или е имало и външни помощници, също е спорно. По спомени на бабите, които са били деца тогава, основната работа се е вършела от бащата и майката. Децата помагали с по-малките и допълнителните дейности. Колко е била точно бройката им, също не ни е известно. Едните баби казват, че са били 3, тъй като семейството се придържало към саркалното число на СбоЪТ, изразяващо скверното триединството – САРМА – ВИНО – ГОСТИ ОТ ГРАДЪ. Според другите „май бяха 2, ама покрай тях шетаха и братчедите им от Касъм“. Важното е да кажем и единствения сигурен факт са това семейство. То произлиза от Пастир, както бащата, така и майката. Целият им живот е протекъл там, за съжаление там са намерили и своята гибел. Къде точно се е намирал домът  GUSSI, също остана неизвестно за нас, тъй като той е бил опожарен от толбухенците. Макар и от уста на уста да се носи слух, къде е точно, не бих ви го казал, тъй като това е вид родоотстъпничество. Само ще кажа, че ако отидете в Пастир през вечерта на 7-ми срещу 8-ми ноември, на това място се издига специфична мъгла и светлина. Според някои баби, светлината е от газовия котлон на който са се варели сармите, а мъглата – парата, която се е вдигала, когато са заврели. Още по-странен факт е, че само баби имат спомени за този дом и случка. Няма свидетелства на хора от мъжки пол за тези събития и семейство. Някои оправдават това с пукницата, а другите, че мъжете имали по-важна работа от това, да се занимават с клюки от Пастир. И тук истината ще остане забулена във времето. Друг странен и мистериозен факт е, че от съседното селище – Касъм, сега Генерал Тошево, никой нищо се споменава за вероятно съществуване на такова семейство. Ако попитате някой за него конкретно, той забива глава в земята и отпрашва в обратната насока. Принципно и за други неща, ако попитате местните, така правят, така че и тук всичко е обвито в мъгла. Има съмнения, че част от придошлите толбухенци, нарочно не разказвали на децата си за домът GUSSI. Съпроводено с друга дейност с цел изтриващата самосъзнанието на местните, т.е. налагането на руската салата и кюфтета като традиционни за Сборската трапеза ястия, масовото претопяване на местния бит и култура вървял по план. Но както добруджанеца е свързан от вековните традиции с къра, така и пастирците и касъмците са свързани и кръвно, и генетично със сармата, така че асимилацията на изедниците толбухенци, никога няма да бъде осъществена напълно. Но сега е време да насоча историята си конкретно към домът GUSSI и фактите около този легендарен пункт за кайма.

Първо трябва да изясним легендарни произход на каймата, която е използвала семейството и по-точно как рецептата е достигнала до тях. Според най-разпространения мит сред пастирците и касъмците, рецептата за нея е написана на древен пергамент, още при създаването на времето. В нея първоначалникът на всичко зло и пръв заселник по тези земи – Сбор, е вселил всичката пропита от тази земя злост и мъка, но от друга страна и радост и веселие. Своеобразен ин и ян, добро и лошо, за да се покаже, че в светът не всичко е едностранчиво. Има и друга теория, че споменатия пергамент е бил от животинска кожа и по-точно тази на Prime Evil Yorkipe, но за това създание ще има друго писание. Съставките описани в този древен артефакт, естествено били тайна. През вековете той бил пазен от специална охрана в храмовете почитащи Сбор. Тези храмове сега са известни под името „Казан“, но тогава, в тези далечни времена, те нямали почти нищо общо със сегашната представа. Мегалитни постройки в които постоянно работели казани, а сред населението били известни и като „мястото, където настъпвал митологичния край на джибрите“. Минали десетки векове, а пергамента бил все така строго пазен. За хубаво или лошо, с времето вярата в Сбор намаляла сред хората и все по-малко посещавали храмовете и се интересували от написаното в свитъка. Немалко от населението си направили собствени храмове, разбирайте казани, където вече не почитали първопроизходника, а самото приготвяли отварата му. И така достигаме до 30-те години на XX век, когато едни от малкото поклонници и последователи на Сбор, били именно домът GUSSI. С години те се опитвали в деня в които се почита той, да направят в негова чест, дарът който дава на първите човешки заселници – Сармата. Но по някаква причини, все не се получавало, както му е реда. Следвали не една и две рецепти, пробвали какво ли не, но вкусът никога не бил на нужното ниво за подобен вид ястие. След поредната тенджера пълна със сарми недостойно за празника, мъжът от домът GUSSI се свлякъл на пода и заридал с горчиви сълзи. Потънал в скръб, той се отдал на молитви към Сбор, да му помогне да направи дарът подходящ за почитането му. Чудото станало след няколко часа. Вечерта, когато вече си бил легнал, Сбор му се явил и му казал да отиде в отдавна порутения казан в края на Пастир, където, ако разрови румънските цигли и тухли единички, ще открие древно писание в което е записано рецептата за най-добрата кайма за сарми, които да бъдат направени в негова чест. Той веднага последвал неговия съвет и наистина открил така пазения от векове пергамент. Според толбухенците, чийто усти само плюели отрова, той просто се напукал в комшията и в миг на тотална алкохолна замъгленост, се сетил, какво трябвало да промени в приготвянето. Естествено, тези гнусни лъжи, нямат общо с истината. Сутринта той събрал цялото семейство, отворили свещеното писание и в мига в който се прочели, дали кръвна клетва, на никой никога да не разкриват тайната. Нещо което след години щяло да им жертва живота. Веднага домакинята се хванала да приготвя и меси каймата. В момента в който я опитали, сякаш нова светлина влязла в домът им. А вечерта, когато седнали на трапезата и опитали първите сарми заплакали, но този път от щастие. Мъжът от домът GUSSI станал и с поглед впрен в светлото бъдеще, съобщил, че от тук нататък ще започнат да правят кайма, която да дават на своите съселяни, когато наближи денят за почитане на първозаселника по тези земи, а именно – СборЪТ. Е, ако трябва да сме точни, определението „дава“ не е правилното. Продава е по-точно, но и местните не му търсели махна. В крайна сметка било по-важното почитането на първозаселника.

За съжаление светлото бъдеще се оказало такова само първите години. Тогава все повече и повече се разраствала дейността на домът GUSSI. Каймата с всяка следваща година ставала все по-добра и пристрастяваща. Естествено, важно значение играело и киселото зеле. Всяка есен домакинът от домът GUSSI се вглеждал в небето и чрез сложни изчисления според звездите и нумерологията, слагал в точното време зелето за бърза консумация. На страничните хора това им се струвало прекалено много усилия, но той така узнавал, колко точно зелки да сложи в точния ден, в точния бидон. Солта, която използвала, според някои поверия, била пренесена още през VII в. от азиатските степи от първите прабългари заселили се тук. Въпреки, че им се струвал прекалено, съселяните на домът GUSSI, в крайна сметка нямали нищо напротив. Нали се сдобивали с нужния продукт те сами да си направят сарми, другото не му обръщали внимание. Обаче племето на толбухенците, обладани от злоба и завист, обърнали доста внимание на този изкусен продукт. Всеизвестни били с тяхната нескопосаност и писюрщина, така че, дори в мечтите си не можели да достигнат до качеството на каймата на домът GUSSI. В началото те се наслаждавали на този дар, все пак идвали наготово, изплюскали всичко и после с пълна търбуси се прибирали в „града“ си. Но с годините алчността им да се домогнат до рецептата все повече се увеличавала. Първоначално само леко подхвърляли, ей така, на майтап, да споделят рецептата, но получавали културен отказ. Трябва да изясня, че в тези времена касъмците и пастирците, били наистина доста добронамерени домакини, когато посрещали толбухенците. Те от друга страна, били винаги недобронамерени като такива. Рядко канели, а когато ставало това, те винаги им давало само кисело вино и вгърнени фъстъчки. А ако имало мухлясал салам и сирене в хладилника, винаги им ги пробутвали, тъй като „то това е деликатес, така го ядат в големите градове, ама то вие от къде да го знаете...“. С годините това се отразило, добронамереността като домакини на касъмците и пастирците останала, но вече трудно споделяли трапезата си и ястията си току така. Но недейте да бъркате алчността на толбухенците, със жаждата за знание на обикновения човек. Тяхното лакомия била нещо доста различно. Което за съжаление довело и до края на домът GUSSI. В началото на 40-те години, когато Добруджа вече била върната в територията на България, нещата приели съвсем друга форма. Знаещи, че имат зад гърба си подкрепа от София, толбухенците предприели масови нашествия и погроми върху Касъм и Пастир. Попили влиянието на петвековното османско робство, те масово разграбвали домовете, насилвали децата и жените, а мъжете, които не им се подчинили, били откарвани на неизвестни места. В някои пояси, все още им се белеят костите, но да се отклонявам в болезнени теми.

И тук дошъл краят на домът GUSSI. При един от поредните си набези, толбухенци влезли и в тяхната къща. Първоначално, уж милостиво, поискали рецептата за каймата. Кръвната клетва, която дали не им позволила да го сторят, а и без нея, пак в никакъв случай не биха я споделили на изедника-мъчител. Много добре знаели, че тяхната алчност и безкраен глад за пукница, нямал  утоляване. А и имало една много важна подробност. В пергамента, след рецептата за кайма, изрично било написано, че никога не трябвало да се споделя, това което е прочел намерилия го. Особено било важно, да не се казва на някое от племената извън територията на Касъм и Пастир. Така че домът GUSSI бил наясно, че ще плати с живота си, но никога няма да предаде предците си и миналото. Нещо непонятно за толбухенците, не знаещи уважение и почит. Ако си достигнал до тук, сам можеш да се досетиш, какво е настъпило с членовете на домът GUSSI. Но и в най-тъмния час има искрица надежда. Според бабите-архивисти от това време, все пак един от роднините на домът GUSSI, успял да избяга преди погрома на толбухенци върху семейството му. Освен, че спасил живота си, той успял да скрие и свитъка лично предаден от Сбор на домакина. Така че драги читателю, все още има надежда, че един ден ще успееш да вкусиш от даровете на първозаселника. Точно къде е избягал, все още със сигурност не се знае. Според някои, той успял да се скрие в Касъм, според други, с последни усилия успял да хване последната маршрутка за Варна и да намери подкрепа и защита при племето на одесосците. Там имал чичо, но да не влизам в подробности в семейното им разпространение. Толбухенците и до наши дни все още търсят рецептата и не се спират пред нищо за да достигнат до нея. Нека това писание бъде в знак на почит и уважение към всички, които са паднали от техния терор. Всички те били невинни, но когато злото настъпи, то не знае милост, а само алчност и смърт. И знай, драги читателю, бъдеш ли на Сбор и на трапезата, освен сармите, има и руска салата и кюфтета, имай едно на ум. В такъв случай ти ще бъдещ гост на изедника-мъчител, който се е преселил в Касъм и/или Пастир с целта си да изтрие миналото и да се сдобие с пергамента. Надявай се, това да не стане, защото бъдещето ще бъде черно...

Пояснение: Драги читателю, вероятно като си прочел това писание веднага си казваш на ум „ааа, има дупка в историята, как така каймата става за сарми, а за кюфтета - не“. И един вид, че хейтя безсмислено и безцелно. Но не си прав! В пергамента рецептата за приготвяне и месене на каймата е точно за сарми. Домът GUSSI е използвал и за кюфтета, но те са били просто бонус, за донаяждане. Един вид са били малцинство и градивна опозиция в сравнение със сармите. След 40-те години на XX век, когато започва постепенното, но стабилно претопяване и изтриване на родовата памет и минало от страна на толбухенците към местното население, те налагат кюфтето като основна храна на трапезата. Не отричам по никакъв начин присъствието на този специалитет на традиционната сборска трапеза, но той просто е бил допълнение. Съответно в с годините е изкуствено наложено от хора нямащи общо с отколешните време на СборЪТ. За руската салата няма какво да говоря, това е ястие без корени в миналото и традициите на празника.

Machine Head – Of Kingdom and Crown (2022)

        Слушайки албумът се замислих, че реално Machine Head и Megadeth има много общо. Не, не музикално, а това, че зад името седи един човек и през години той може да я изкачи на върха, но може да я запрати в дълбокото. Robb Flynn никога не ми е бил приятен, винаги сякаш се е стремял да се движи на вълната на това, което е актуално или модерно. Няма значение дали става въпрос Burn My Eyes (1994), когато беше модерно да си ърбън, да не криеш, че харесваш хип-хоп, даже да го показваш. Макар, че за мен този албум винаги е бил някаква бледа версия на смесица между Biohazard, Sepultura и Pantera, но времето той достигна до ранга на класика, а с това не се спори. Или пък The Burning Red (1999), когато нео метъла беше модерен и хайде и те по модата. Честно казано този албум ми звучи по-честно от други техни. Да не говорим, как след като почти се беше затрила групата, той отново изнамери метъл ценностите и я възроди. За всеобщото мнение, че The Blackening (2007) е албумът на първото десетилетие на този век, също тотално не съм съгласен. Или пък историите как е преоткрил концептуалните шедьоври на Rush и класиките от 80-те на Judas Priest и Metallica. За политическите му изказвания, въобще няма да говоря, там вече е наистина нещата са крайно субективни. Но въпреки това, не мога да отрека, че албумите, които направи през години си струваше да се чуят. Кои повече, кои по-малко, кой въобще, до крайна излъгация не се достигна.

Това важи и за Of Kingdom and Crown. След масово оплютия с право Catharsis (2018) и всичките трусове с напускане на музиканти, вероятен край на групата и подобни неща, появата на подобен албум е обнадеждаващо за бъдещето на групата. Robb Flynn предвидливо се завръща към звучене, което им донесе толкова позитиви преди 10-тина години. Сега колко е на нивото на албумите от тогава е спорно. На мен албумът ми се струва близък по звучене и структура на Bloodstone and Diamonds (2014). Разбирайте, най-добрите песни са в самото начало, а ако издържите прекалената му продължителност към края може да откриете още поне една добра песен. Закривашата Arrows in Words from the Sky е чудесна, Become the Firestorm и My Hands are Empty са ми личните фаворити. Откриващата Slaughter the Martyr е излишно дълга и разтеглена и преспокойно може да е поне с 2-3 минути по късно. Но до там, всичко друго сякаш минава и заминава. Започва песента, казваш ок, не звучи добре, но след като свърши, вече я забравяш. А по-лошото е, че докато го слушаш нерядко се появяват сравнения с звученето на други групи. Тази част прилича на Trivium, другаде на Chimaira, че даже имаше на моменти неща близки и до Soilwork. Чакай, нали уж бяха лидери, а ако след този албум си пуснеш миналогодишния на Trivium, някак ти се обръщат представите кой на кого прилича, повлиял и е лидер. Да не говоря как от единия извира разнообразие и свежест, а от другите добре познати приоми на 10, че и повече години. Вероятно и това е най-големия проблем на албума. Без да е слаб, просто в един момент издиша в сравнение не само с предишните албуми на групата, а в сравнение с албуми на групи, които бяха повлияни от Machine Head. От друга страна плюс е, че предшественик му е Catharsis и колкото изтъркани и лъхащия леко на нафталин, макар и добри, моменти да има, те са за предпочитане, даже са ок. А спометите дет метъл елементи, които се споменават в толкова ревюта, така и не ги чух, ама това да е проблема. Също така обложката е чук, тук се вдига малко оценката.

Та така, Machine Head се завърнаха. За някой с пореден шедьовър, за други (мен) с пореден просто добър албум, но е важното, че отново са тук. Пък дали е за хубаво или лошо...времето ще покаже

 

Оценка: 7,5/10

Топ 10 песни от детството ми

 

Предвид наскоро отминалия ми рожден ден и жътва, когато се налагаше да ходя по къра, а музикален фон беше Радио 1 (без рок), където по някаква случайност или не, често попадах на песни от които ме люшкаше носталгия от детството, реших да направя един такъв списък(бел. авт. - пак мина месец докато се наканя да го напиша). Ограничих се с песни, които са главно до седмата ми годишнина. Един вид до момента, когато тръгваш на училище и сякаш ти се пречупва малко или много детското в теб. Което означава, че тук джангър няма да има, както и Backstreet Boys (жалко...). А че не съм се ограничил само го десет, това може да се очаква. Та да започвам:

 

Roxette – Joyride

Основната причина за това писание. Роксет са велика група, тотален саундтрак на детството ми. Като чуя песента се пренасям близо 30 год. назад, как пътуваме с колата за морето и след завоя за Топола, викам с пълно гърло „Първи видях морето”. Такива спомени няма как да бъдат променени и изтрити. Както и това, че музикалния фон беше Joyride на Roxette;

Black – Wonderful Life

Втората основна причина за тази класация. Носи определено настроение и дух, който е силно специфичен. Не много в положителна насока и емоция, но здраво се е  впил в съзнанието. Реално песента е няколко месеца по-възрастна от мен, но какво от това. Преди 10-11 години бях казал на една мадама по която бая си бях загубил акъл, колко е яка тази песен. Отговорът беше: Бахти кръчмарската песен. В този миг толкова бързо ми се отрезвиха чувствата, че нямаше как по-добре да се получи. Сега тази песен все още ми действа по начина от детството. Мадамата не, нея...друго;

Enigma – Return to Innocence

Ако при предишните две песни, всичко идва от музиката и звученето, тук вече в сърцето удря и клипът. Абсолютно точно копие на ежедневието от детството ми. При условие, че Enigma е румънец, шанса да се е вдъхновил, като е ходил при роднини в Добруджа, хич не е малък. А когато има комбинация между звучене и визуално представяне, ефекта се засилва многократно;

Undercover – Baker Street

Преди години тази песен толкова я търсих на кого е, че чак когато са я пускали по някоя радио съм спирал отстрани пътя, да мога по слух да запиша част от текста, че после да го търся в Гугъл. И не, нямаше тогава Шазам. Пък и да е имало, така е по-трю. Ранно 90-тарската атмосфера, която се усеща не само чрез музика и в клипа (не знам на друг дали му прави впечатление, как добре са обрали врата на мадамата с машинка) те удря директно в чувствата. Саксофона още повече. И да, кавър е, ама какво от това;

Jon Secada – Just Another Day

След като направих класацията ми направи впечатление, колко балади има в нея. Тази е баш върха на сърцеразбивачността. А че има повече от един клип и то все с любовен завързан сюжет, още повече допринася за това. Не че като бях малък, знаех за какво се пее в песента и какъв е клипа, ама съм го усещал. От малък съм усещал тънкия момент. После обяснявай, как си открил така неоткриваемата за всички красота в 90-тарски блек...;

Maxi Priest – Close to You

По незнайни причини, тази и предишната песен са ми свързани. Макар, че сега не виждам защо, от детството ми е останало така. Има едно такова лежерно чувство, даже пост-лятно мога да го нарека, което ти остава в съзнанието. Всъщнност искам да напиша нещо повече, ама не мога. Просто музиката те удря;

John Farnham – You’re the Voice

Още една песен, която е по-стара от мен, но все така да я чувствам част от детството ми. Има от онзи 80-тарски надъхан позитизъм и зарибяващо звучене. Има и гайда, ама не заради това е в тази класация. Преди 10-тина години, когато чух, че Blind Guardian, любима група от началното ми тийнейджърство, са й направи кавър...абе хубаво ми стана. Някак се прокара връзка между детство – тийнейджърство – студентство. Концепцията му е майката;

Scorpions – Holiday

Е няма как без малко и китари. В крайна сметка Scorpions са група с огромна популярност в България. Незнайно защо точно тази песен ми се е запечатала в съзнанието, а не друга тяхна. Общо взето пак спомени свързани с ходене на море, пътя до там и музалния фон съпътващ всичко това. И жегването, когато я чуеш;

Bryan Adams – Please Forgive me

Връщайки спомени назад, осъзнавам колко любим ми е бил Bryan Adams като съм бил малък. Ей тази песен съм я дрънкал на кухарка, естествено на някакъв странен английски и просто дрънчене. После я счупих, че и лепих китарата, но това не е фактор в историята. Тогава любим филм ми беше Робин Хууд с Кевин Костнър, а главната песен е именно на този чуден канадец. Няма да отварям темата и за филма Дон Жуан, че много разводнено ще стане. Пак сърцераздирателна балада, ама поне не е на Джейсън Донован...;

Pooh – Uomini Soli

След толкова сълзливост на английски и удряне в чувствата, време е за нещо малко по-странно. Предвид последващото ми предпочитание към италиански футбол, не съм учуден, че я сложих в класацията. Вероятно на някои ще му звучи санремовски. На мен не. Навява ми спомени за безгрижно лято, топли мекици със сирене, болезнени шпагати от батя ми и все такива неща неща характерни за едно детство от началото на 90-те. Вероятно най-малка има шанс точно тази песен да си пусна от всички изброени. Просто чак така не бива да рови в дълбокото. Затова и може би така и не се заинтересувах, текста за какво се отнася;  

 

Бонус:

Jessica Jay – Casablanca

Преди 10-тина години имаше хит с подобно име, който обаче не може на йота да се доближи до съвършенството на тук посочената Casablanca. Не го сложих в класацията, тъй като се появи малко по-късно и спомените ми от него са как съм танцувал на един лагер в Шабла и на завършването на втори клас. Одъртяла работа, какво да ви кажа. Музикалните качества няма да ги коментирам, какво като клавира звучи като сватбарска йоника от началото на 90-те. Важното е въздействието;

Mike and the Mechanics – Over my Shoulder

За първи гледах клипа на песента, ако не се лъжа по MCM, който го пускаха по нелегална добричка кабеларка наречена Александър телевизия. За тази кабеларка също имам истории, но вероятно друг път ще стане въпрос. Та споменатия клип към този момент ми изглеждаше като мечтаното протичане на живота. Порасване, тийнейджърство, зарибявка с мадама, ходене на разни места. Смятам, че няма нужда да казвам, че нищо не се случи така. Това леко удря в чувствата, така че спирам...

 

  Естествено това е доста обобщен списък, но общо взето се ограничих до онези песни, които те „удрят в чувствата”. Също така естествно, изброените песни не ги пускам особено често, даже почти никога. Не е хубаво човек да живее в миналото. Неща като Haddaway, Ace of Base, Snap и не един и два хита от компилации като Best Auto Hits Summer’94 и Best Rock Ballads също биха имали заслужено място. Както и Backstreet Boys...ама там друга работа, прото тийнейджърска. От друга страна, това е добра идея за втора част. Хм...