1349 & KHOLD – Тогава и сега

 

Времето тече безпощадно понякога, особено що се отнася за музика. Сякаш с едно щракане на пръстите някои групи от нови и надежди за сцената/стила, се превръщат в вече наложили се имена с натрупана фенска маса. Такава, която очаква от тях никога да не се променят и вечно да държат нивото си. Много често остават разочаровани. Преди 20 години, т.е. 2004 г., Khold и 1349 бяха сред най-големите надежди в блека. Какво се случи тогава, през какво минаха и къде са сега, това е целта на това писание. Нека започвам.

 

2004

Връщаме се 20 години назад в годината, която отбелязва десетгодишнината от избухването на норвежкия блек и всички събития, музикални или не, съпроводили това време. Сцената и групите вече са на съвсем друго ниво. Immortal и Emperor са се разпаднали, а и без това феновете им на първите им неща са разочаровани от последните им албуми. Mayhem отново са се събрали, но култът De Mysteriis… ще хвърля сянка върху всяко нещо което направят. А и самата група тръгва към по-различно и авангардно звучене.  Satyricon едва ли не са предали всички ценности на стила. Enslaved и Borknagar завиват в прогресив посока, а Arcturus, Ulver, Dodheimsgard и The Kovenant направо излитат в космоса с авангарда си. Дори вечно замръзналите Darkthrone вече са променили звученето си към блекенрол. Dimmu Borgir са на върха и в най-голямата си сила. Естествено, те и Cradle of Filth са обвинени за най-големите предатели и продажници, макар че първите издават най-екстремния си албум вероятно, а англичаните към него момент вече имат толкова малко общо с блека, че трудно да се свържат в едно изречение. Около Gorgoroth се шуми повече заради скандали отколкото за музиката, която правят. Нещо което ще стигне върха си след 3-4 години. Феновете ронят крокодилски сълзи за „онова време“ и „Как блекът е умрял 1994 г и от тогава е тръгнал цирка“. Въпреки това има вълна от групи, които си спазват класическото звучене и традициите на стила – Koldbrann, Tsjuder, Urgehal, Sarkom, Nebular Mystic, Mord, Krypt и т.н.. Името на Taake все по-често се споменава, стоящите до този момент в сянка Ragnarok и Carpathian Forest също издават силни албуми, но феновете все така се оплакват, че нищо хубаво не е излязло от 1994 г. насам. Все пак няма как да не кажа и лично ми мнение. Голяма част от споменатите класически групи, ако не най-силните, то поне най-интересните си албуми издава тогава. Да, младежкия плам и енергия ги няма, но покрай съзряването си те направиха албуми, които си струват да бъдат изслушани и ни най-малко нестоящи в сянката на направеното през 1994 г. А албум като този на Thorns, още с издаването си се превърна в класика и пътеводна светлина за немалко групи.

Но в тези смутни времена две групи изпъкват пред другите – 1349 и Khold. Всъщност трябваше да са три. Orcustus е група нееднократно споменавана и препоръчвана от музикантите за фенове, които им липсва „онова“ звучене и атмосферата от ’94-та. А и бяха замесени култови музиканти. По една или друга причина групата издаде само няколко EP-та и един албум, а след това се разпадна. Култовия статус остана, но възможностите за нещо по-големи бяха налице. Сега да се върнем към основните две. Khold и 1349 малко или много възвърнаха онова усещане на времето преди мелодията, клавирите, женските вокали и чистия звук, все неща, които аз не смятах, че са развалили стила. Всъщност и при двете група звукът си беше много добър и чист, което е основната разлика с некро звучене от миналото. Отново се бяха върнали обложките с музиканти от групата, някои от тях черно-бели или в тъмни нюанси. От една страна Khold върнаха феновете към класическите Darkthrone албуми. Текстове на норвежки, бавно или средно темпо, рядко бързо, зацикляне на един, но супер запомнящ се риф. Да, звучаха по-близко до блекенрол звученето на Darkthrone от XXI век, отколкото до това от средата на 90-те, но в случая това бе плюс. От друга страна 1349 бяха по-близко до звученето на Mayhem, ранните Immortal и Satyricon. Повечето време бързо темпо, бластбийтове, нерядко трашарски рифове, леко замазан вокал. Мелодия и груув тук не търсете, живо пиршество на агресията и скоростта. Някои ги определяха като „норвежкия отговор на Marduk и Dark Funeral“, нещо което никога не съм го мислил и показателно, колко плитко се гледа на северния блек. И като казах Satyricon, двете група бяха силно свързани с тях. Барабанист на 1349 е Frost от Satyricon, а първите албуми на Khold са издадени от лейбъла на Satyr от Satyricon – Moonfog, а и са правили общи турнета вторите.

През 2004 г. 1349 издават Beyond the Apocalypse, а Khold – Morke Gravers Kammer. Издания които затвърждават името им и че неслучайно са хвалени и от медиите, и от музикантите. За мен албумите, които издават през следващата година (2005 г.), съответно Hellfire и Krek са по-силни, но точно тези издадени преди 20 години, показват, че не се говори за еднодневки и имат бъдещето. А какво е то, как се развива нещата и до къде стигнаха тогавашните надежди за възраждане на норвежки блек, ще се види в следваща част от това писание. Именно след 20 години, т.е. в наши дни.

 

2024

Вече сме в настоящето, а споменатите групи са със стаж по около четвърт век, т.е. отдавна не са млади надежди. А бъдещето не се оказа толкова светло. Khold къде уж се разпадаха, след това издаваха албум, после пак взимаха почивка, общо взето статусът им не беше особено ясен. Музикално продължиха посоката си без особена промяна. Може би малко посмекчиха звученето и вече я няма остротата и агресията на първите албуми, но и не направиха нещо, което може да се нарече лошо. Тази година издадоха Du dommes til dod, който не е загуба, ако се чуе. Общо взето същото предадено по същия начин, но песен като Trolldomsdomt заслужава да бъде въртяна няколко пъти. Ако си харесвате блекенрола на Darkthrone отпреди 20-тина година и звученето на Satyricon от началото на века, няма как да не ви хареса. Както казах, нещата при тях си вървят общо взето по един и същ начин, което си има и плюсовете и минусите. А ако трябва да бъде честен, с годините малко ми се смесиха албумите на Khold и Tulus, а по-интересно музикално остана Sarke.

При 1349 нещата бяха доста по-интересни. Първо през 2006 г. ги напусна един от основателите на групата, китариста Tjalve. След това, след близо 4 годишна пауза издадоха Revelations of the Black Flame (2009), който се оказа тотален шок за феновете. Поредната норвежка група тръгнала по експериментална и авангардна пътека. Да, продължи се с мрачното звучене, но имаше прекалено излишни неща. Странни шумове, викове, пискания, нямаше я агресията и звученето от първите три албума. Посоката бе по-скоро пост блек и някакви индъстриъл експерименти. А и на това отгоре кавър на Pink Floyd, че и с участието на Tom Warrior от Celtic Frost. Разочарованието беше масово, положителните отзиви малко. От сегашна гледна точка албума не ми се струва толкова зле. Има и своите силни моменти, но това което направиха с предишните си албуми, няма как да не оказа влияние. На следващата година издадоха, ако може да се нарече така, албума с който се възвърнаха към звученето, което очакваха от тях – Demonoir (2010). Всъщност нямаше чак толкова голяма разлика. Странните нойз и индъстриъл елементи пак си имаше и все така бяха излишни, но поне класическата блек пуцаница отново беше налице. А именно там им е силата. Това се доказа най-добре в следващия им албум – Massive Cauldron of Chaos (2014), който тази година прави 10 години. Още тогава имах идеята за подобно писание, където да сравня Khold и 1349 и как се развиха нещата при тях, но за съжаление, където защото ми замиха харда, където защото не се хванах сериозно, не се реализира. Но сега успях. Сега за албума. Той беше това, което феновете очакват от групата. Добрия стар блек, но с добър звук и вече с доста сериозно заложени траш елементи. Всъщност този албум го предпочитам пред някои от първите им. Този път се усещаше, че са намерили правилното вдъхновение, което довежда съответно и до добър резултат. Отново вдъхваха надежда. А ако се има предвид, че 2014 г. беше доста слаба музикално, подобен силен албум изпъква.

През 2019 г. издадоха The Infernal Pathway, който така и не ми направи някакво особено впечатление. Отново ги имаше дразнещите междупесния Tunnel of Set, но си беше далеч от експеримента от 2009 г. Личеше си, че са намерили правилното звучене и си продължаваха с него. Буквано преди дни излезе и новия им албум The Wolf & the King, който след първите слушания мога да кажа, че ми направи добро впечатление. Винаги е било плюс, когато албума е с времетраене около 40 мин., така желанието ти да го пуснеш пак, не ти минава. Естествено, трябва да бъде изслушан още няколко пъти за да се обобщи всичките му плюсове и минуси, но след веднага добро впечатление ми направиха The Vessel and the Storm, Fatalist, а The God Devourer е чудесен избор за отваряща албума.

Ако сте стигнали до тук видяхте, че надеждите за нови водачи на норвежката блек сцена и такива които да направят култово име, не се оправдаха особено. Може би времето в което живеем, няма как група в който и да е стил да направи чак такъв пробив и статут. А може би самите решения на групите са довели до това. При 1349 експериментите, след това постепенното, но добро завръщане към звученето. При Khold големите паузи, на моменти липсата на активност и държене на един коловоз в звученето без грам промяна и понякога практически неразличимите им албум. Фактори много, но факт е, че през 2024 г. имаме два добри блек албума, който си струват слушането. И по-важното – доказват, че блекът далеч не е свършил през 1994 г. като качествени издания. Още по-добро доказателство е каталога на лейбъл като Terratur Possessions, там е ултимативната сила.

КАКВА МРАЧНА ТАЙНА КРИЕ ВСЯКА ЗОДИЯ

 

Както може би сте забелязали, вместо да си пиша простотиите за Пастир, СборЪТ, музика и подобни неща, последно време взех да драскам за неща свързано с зодиите. Че крада идеи от женските сайтове, не само не е тайна, а и си го казвам. Може би по-лесно се пише, не е такъв зор, вдъхновение бол. Макар че по тази линия, трябва да пиша за Ергенът. А по-лошото е, че имам желание. Наистина лошо. Като идея ми е от лятото на 2022 г., като създаване на нов файл от началото на 2024 г., а реално като писане – Цветница, разбирай 28 април. Като гледам как бързо върви, ако го завърша до края на лятото, ще е чудо (бел. ред. - на ръба беше). После мрънкам, че Dimmu Borgir ги чакам по близо 10 години за нов албум...но да не започвам тази толкова болезнена и неприятна за мен тема. Да се насочвам към мрачните тайни на всяка от зодиите.

Овен – проваля събития – въпреки, че е първата зодия, тя остана последната за която да пиша и леко се изчерпах с простотиите. И да, Овенът е най-честата причина определена уговорка да не се случи. Просто му е кеф да гледа, как се организира нещо, прави се план, всички се изчислява с точност и в последния момент да се покаже, колко е тежък и важен проваля събитието. Важи за пътувания, концерти, вечери и всякакъв друг вид излизания. И защото е интригант, така извърта нещата, че друг да е виновен и после гледа сеира на хората, как се карат. Дребни душици, какво да ви кажа, все наопаки;

Телец – Луда крава – щом си Телец, каква друга да ти е тайната, освен, че си причината за Лудата крава. В случая ти не си такава и вероятно от добро сърце си създал тази болест, но крайна резултат не отговаря на предварителните намерение. Иначе си добросърдечна зодия, но малко по-наивна в уж изнамирането на добрини за човечеството. Понякога от изнамиране става масово измиране. Но спокойно, ще се убедиш, че има много по-голямо зло от теб сред останалите зодии. Особено в сравнение с Кози-рога, ти си приятна пролетна алергия, идваща от събуждащата се природа;

Близнаци – масовата мор на врабчета – да сте забелязали как последно време врабчета изчезнаха? Но пък представители на тази зодия станаха повече? Именно, архиврагът на Близнаците са именно тези птички. Защо, те не могат да ви кажат, но и за други злини, които причиняват не го могат да дадат оправдания. Това просто им е в природата. Вършат нещо, скъсяват живот, докарват болести, изтребват цели животински видове и като ги питаш „защо“, те само високомерно и арогантни ти казват – Е, ти от майтап не разбираш ли?! После се чудят защо всички ги мразят. Сега като разбра, че са виновни за морта на горките птички, още причина имаш;

Рак – даване на тайни отвари – никога не искайте вода от представител на тази зодия! Храна може, но той така или иначе няма да ви даде. Забелязали ли сте, че всеки път, когато ви даде вода, тя има странен вкус. Някак напомня аромата на Bref или Domestos, а в редки случаи на Тоалетно пате Джонсън (известно на юг от България като Кенеф Йордек Джонсън). Точно така, прави сте. Вие сте му поискали вода, а той е отишъл и гребнал една чаша от тоалетната чиния. Но тук има една специфика, освен тази, че трябва да си направи простотията. Ракът държи изключително много на чистотата, така че споменатата вода, най-вероятно може да е по-чиста от стандартната чешмяна. Както и това, че толкова боклуци ядеш, че точно пък тази вода ли ти е виновна, че все си оакан;

Лъв – храни със съмнително качество – всяка една храна с подобни качества, била тя в детски градини, магазини, болници, закусвални, под чиновете в училище е поставена от Лъвовете и/или от поставени техни хората. И те като Близнаците обичат да гледат другите хора, как се мъчат и да знаят, че те са причината за това. Лошото им светоусещане и мислене, че са център на Вселената притъпява сетива им, че един ден всичко това ще им се върне. Но тъй като има кожички покрай ноктите, които трябва да оправят следващия път като отидат на маникюр, не могат да забележат, че им се готви кървава вендетта. Приликата с реални хора и събития (засега) е случайна;

Дева – трафик на хора – грозната истина за тази зодия. Името им е само за прикритие, иначе са разложени морално в душите си. Десетки, не стотици, даже хиляди хора са жертви на тяхната жестокост. Животи са изтръгнати, семейства са разбити, съдби са грозни поругани от алчността на определени хора, а именно Кози-рози-те...уффф, обърка се, имах предвид Девите. Човек като започне да хейти, някой път се самозабравя и губи мисълта си. Та...имате ли комуникация с представители на този вид, имайте едно наум, а ако случайно си уредите среща, имайте още поне 5-6 отгоре. Внимавайте! Иначе те го правят от комплекс за малоценност и алчност. Нормални подбуди за нашето време. Което води до какво? Именно, не живеем в нормално време;

Везни – високата цена на отоплението през зимата – няма значение дали е газ, дърва, ток, въглища, гуми, парцали и т.н., всяко едно нещо, което се използва за отопление през зимата е скъпо именно заради тях. Защото нали са паралии и да покажат, че са над другите. Направете една справка и да видите, че я министър, я шеф на някое енерго или частник на гумаджийница, винаги ще е Везни. Гадни хорица, какво да ти кажа. Има и по-гадни от тях, но това е все едно да сравняваш муха и комар. Което не означава, че като видите представител на зодията, трябва да го биете с вестник/чехъл/брошурка от Лидл. Пък пробвайте, може и да проработи. Знам ли...;

Скорпион – всички болести на този свят – както знаете, всяко лекарство предварително се изпитва от доброволци, като се наблюдават страничните му ефекти. Същото важи и за болестите. Обаче тъй като Скорпионите са човеконенавистни същества, след като ги заразят, те започват да се разхождат сред хората и да сеят зарази. Това си е просто тяхната природата и колкото да не е хубаво, не бива да ги обвиняваме. Или поне не в сравнение с Кози-рози-те. Не че не са самородно зло Скорпионите, но поне имат чувство за хумор. Много мрачно и летално, но поне имат чувства, а не като споменатата друга зодия;

Стрелец – масови разстрели - с такова име на зодия, каква друга може да ти е тайната. То даже няма смисъл да се обяснява много. Където има масова стрелба, значи е Стрелец, това е. Така че огнестрелни оръжия около тях – не;

Козирог – хиляди случаи на безследно изчезнали – тъй като Кози-рози-те са гадни същества, мислещи се за върха на човешка цивилизация, всеки който е казал нещо, което не им е по вкуса, някак изчезва. Можете даже да направите справка, че всяка една жертва, преди изчезването си, е имала контакт с представител на тази зодия. Пък и вие ще си губите времето за тази безцелна дейност, не аз. Липсата на всякаква капка човечност, но наличието на безчувственост и нормални емоции ги прави чудесни студенокръвни убийци. Естествено, първо гледат да отровят душата на набелязаната си цел, след това пристъпват към...изчезването му. После защо това и онова изплувало от море, реки, океани и други места. Както и необяснимото присъствие на странни животни в споменатите водоеми. Няма да се изненадам скоро и да започнат да тровят масово и питейната вода. Все пак следите не трябва да остават...както и хора като цяло. Това са Кози-рози-те;

Водолей – мръсни номера в работата – разбирай подливане на вода пред шефовете. След като си Водолей, какво друго да се очаква от теб. Не че е най-голямата злина в света, ти нямаш нищо против колегите си чак толкова, просто искаш да се добереш до по-висока позиция. Не е хубаво, колегиално, приятно и подобни неща, но за хубаво или лошо бизнесът си е вид джунгла и трябва да внимава, за да оцелее човек. Така че го имайте предвид, ако имате колега от тази зодия;

Риби – бездействие – бият се хора на улицата, а отстрани някой снима, значи е Риби. Има паднал човек, който бере душа, но покрай него минава незаинтересован човек, значи е Риби. И още много такива примери може да се дадат. Най-честото им оправдание е „Ааа, то не е моя работа“. В което има някакъв смисъл. Вероятно веднъж са решили да помогнат на някого и накрая те са излезли виновните. Което ме подсеща за две други особености. Преди, като нямаше телефони, не е като да нямаше бой и насилие в училище, но ако се оплачеш, не само този от училище, а и от вкъщи ще хапнеш малко бой. Както и това, че явно всички сме Риби, щом гледаме и бездействаме предвид политическата ситуация. Но политика само не бях коментирал тук, я...абе тези Dimmu Borgir няма най-после нов албум да изкарват, че барем и за музика малко да попиша тук, не само за зодии. Което няма общо с Рибите, но да си измрънкам. 

Както видяхте/прочетохте, всяка зодия не става за нищо, а вашата най-много. Истината е, че хората сме гадни същества и зодиите не са оправдание, че сме направили това или онова, защото ни „било в природата“. Още по-голямата истина е, че някои зодии наистина са отвратителни (поздрави Кози-рози...и още 2-3 зодии), а дали е случайност или си е тяхна характеристика, вече е тема на друг вид писания и обсъждания. Просто бъдете хора и се стремим да бъдете добри към отсрещния човек. Това е, просто е, ама ние нали уж сме сложни личности, не е лесно да се осъзнае и приеме.

За завършек, лични ми хит за лято'24. Обещавам, ще направя всичко възможно до края на годината, поне още една публикация да има. По възможност свързана с музика, че хептен я занемарих тази тема тук

ФАКТИ, КОИТО ТЕ ОПРЕДЕЛЯТ КАТО НЕБОРСУК

 

Покрай празниците доста интервюта се извъртяха по телевизията. Телевизора – по народно му. Било то с именници, рожденици, светски, несветски лица, но не и бъдници. Тях ги преследва друга трагична съдба. Направи ми впечатление, че в някои от тях, тези лица се самоопределят като борсуци. Като виден и изявен представител на тази каста, останах дълбоко потресен от тези изявления. Все пак първо да уточня научното определение на подобен вид индивид. Даже няколко такива:

 

„Опак човек, който пречи/проваля с присъствието си“

„Намусен, нацупен, намръщен, мрачен, неприветлив, зъл, лош“

„Язовец“

 

Последното си е баш научното, т.е. научно-диалектното, но на него няма да обърна внимание, защото няма конкретно отношение. Както и на висшата форма на борсучищина, а именно – сумсук. Там вече е за задълбочени научни изследвания, ровене в престари исторически източници и разпитване на баби събрали се на дернек. Ще обърна по-сериозно внимание на второто определение, което си е просто изброяване на качества от някоя вечно крива леля или баба, на която не си ѝ помогнал с нещо и/или поздравил. Ако наистина го приемем като чистата истина, то наистина тогава тези от интервютата може да се нарекат борсуци. Но това ще е зверска обида към истинските представители на този тип хора. Е, не мога да си кривя душата (абееее мога...), някои хич не са хора...те и животни не са. Затова ще изброя в произволен ред факти, част от твоя нрав или ежедневието ти, които ясно показват, че НЕ СИ БОРСУК. С допълнение, какво е положението при борсуците в определените ситуации:

 

-          Активен социален живот – хората са социални създания, няма какво да си кривим душата. Борсукът също. С едно изключение – той си е избрал отбран кръг хора с които да има контакти. Понякога самите те го „подслоняват“ в своите, което спестява доста усилия на борсукът. Та, обичаш да излизаш, да си сред хора, да се запознаваш с нови такива, в бара/кръчмата/дискотеката си във вихъра си, не можеш да си представиш в периода петък вечер до неделя да си си вкъщи...еми не, не си борсук. Един управител на верига дискотеки, съответно участник в реалити, сам се определи като борсук. Не, не е. И не че борсукът не обича изброените по-горе обществени места, но просто не му е самоцел. Пък и рано или късно, винаги ще му се иска да си се прибере в своята си дупка, където му е най-комфортно и удобно. Един вид, няма страх да бъде сам. Но не и самотен, но това при всички;

-          Център/душата на компанията – това малко или много се припокрива с предишното, но тук вече се акцентира върху определена черта. Имаш харизма, привличаш хората, всички те гледат с респект, искат да ти подражават, като влезеш/седнеш в някое обществено място, сякаш прожектор те осветява...или поне в твоята глава е така. Мне, много си далеч от определението борсук. Да, той/тя/то се отпуска, приказлив е (даже понякога прекалява), умее да се забавлява...но само в своя среда. А и ни най-малко иска някой да му подражава, пък и да знае какво прави. Някой може да каже, че леко си противореча, но не. Едното е самоцел и постоянен стремеж, а другото се случва при определени обстоятелства и то не особено често;

-          Показност – забавно ми е как някоя певица, плеймейтка, понякога и двете едновременно, каже – аз съм си борсук. По културно му – интроверт. Какъв борсук си ти, ма, борсук! Всеки те знае, показваш се пред хората, при някои случаи дибидюс. Истинския борсук вижда себе си гол, само и единствено като се преоблича и в банята, и то ако случайно се види в огледалото. Съответно се стряска, защото си мисли, че има и някой друг. След това следва едно ходене по баби да му баят. Което пак му коства усилия, тъй като се среща с нови хора, които вероятно може да го занимават с техните си проблеми. Борсукът се показва само когато трябва и нужно, никога повече, никога по-малко. И не нямам предвид гол, а по принцип;

-          Ясна дикция – говориш ясно и отчетливо, с нормален тон и всичко ти се разбира? Не, ти определено не си борсук. И не ме разбирайте погрешно, борсукът знае как да говори, но той винаги ще предпочете да измънка нещо под носа си. А ако има мустак, под мустака си. Също така да измрънка, да покаже ясно с езика на тялото си, че нещо не му е приятно, съответно да изрази несъгласие. И да, може да овладее езика на тялото, като най-често това се изразява да не цапардоса някой, който му се натрапва, което ни довежда до следващия показател. А именно...;

-          Липса на култура – борсукът не вика, не псува, не се бие, не се секне и храчи пред хора, а винаги тихомълком. Не говори по телефона, така че да го чуе целия свят. Не натяква на обкръжението си музикалния си вкус, съответно, не усилва музиката в колата си, телефона си, като е по улицата. Е, като си в е хралупата/дупката, разбирайте вкъщи, тогава – да. Но дори и там се съобразява с околния свят. Това включва – да не пуска прахосмукачка, когато му скимне, дори и посреднощ. Същото важи и за пералнята, както и от рано сутрин да надуе телевизора. А знаете ли защото го прави? Защото не му е приятно, когато му се прави на него. Един вид, борсукът е същество спазващо социалните норми, но без да натяква своите; 

-          Не обичаш природата – борсукът обича да е сред природата, било то море, планина или в някоя незнайна землянка. А когато някой започва да ти обяснява как не облича излети, разходки сред природата, диво къмпингуване, а трябва да му е комфорт...абе сякаш не. Не ходи да се самоопредели като борсук. Да, всеки обича да му е комфортно и да има все някакви удобства от цивилизацията, но борсука оценява дори и минусите на природата – студ, комари, вятър, пек и всякакви подобни. Да, с подобаващо мрънкане, къде тихо, къде не, но важното е оценяването;

-          Зона на комфорт – всички тези, които плямпат свръх глупостта „излез от зоната си на комфорт, прави нещо ново за себе си“...ДГД. Осъзнавате ли, че тези индивиди са толкова вдълбани в своята зона на комфорт, която е именно да не правят едно и също, да не вземе случайно да попаднат в нещо, което си мислят, че е рутина. Борсукът никога няма да седне да дава такъв акъл на някой, а особено някой друг да тръгне да му дава подобен акъл...да не кажа наклон. Той ще те подкрепи, ако тръгнеш да правиш нещо, но никога няма да тръгне нарочно да те кара да го правиш. Да не говорим от никъде, някой него да го кара да прави нещо ново. Както се казва, без да е искал съвет/акъл или там както ще си го определите. За борсукът е важно всеки да си прави, какво си иска, само да не пречи на другите. И най-вече на него, което довежда до...;

-          Егоист – от всички изброено до тук, вероятно вече си мислите, че борсукът е бахти егоиста. Но не е така. Той си обича собствения комфорт, но никога няма да го натяква и наложи на другите около себе си. Ще мрънка, и то много, като нещо не му е по вкуса, но ще изтърпи. Той знае, че светът не се върти около него. Даже осъзнава, че е по-добре така. Неговия вкус си е негов. Интересува се от този на другите, мъчи се да го разбере, но до там. Естествено, другите са тези, които си е избрал да бъдат в неговия кръг. Или те са го привлекли в своя по някакво чудо.

Има и други фактори, но до тук ми стигна музата, а и 8 е хубаво число. Не знам, колко сте придобили реална представа, какво Е и както НЕ Е борсук, но така или иначе си е въпрос на специфично светоусещане. Модерно е всеки да се определя като интроверт и да казва, че не обича да е сред хора. Факт е обаче, както казах, човек е социално същество и винаги има нужда от контакт, но при някои просто нуждата от количество контакти е по-малка. Важно е качеството, и като хората, и като проведения контакт. Не бива да се бърка със себичността и други подобни нямащо нищо общо качества. Да, получи се сякаш сериозно писание, макар да бях тръгнал с друга нагласа, но каквото такова. Даже се учудвам, колко късно засегнах темата за борсуците и каква почва имат те. А за СборЪТ, Пастир, нещо за музика, кога, как и дали ще ме удари музата...това вече е незнайно. И нека завърша както му е реда – БОРСУЦИТЕ НЕ СА ТОВА, КОЕТО СА!!! Станаха 1400 думи, стига толкова.

Savage Garden са яки! Няма общо с темата, но пък трябва ли?!

КАХЪР

 

След като видях новото българско предложение за наградите Оскар, някак ме осени идеята да напиша, кой ще е ултимативния сценарий описващ най-добре българското кино и представата, която дава то на гледащия. И да, бахти дългото изречение. Същата бележка всеки път получавах от учителките ми по БЕЛ в училище. Всъщност и това става за тема за български филм, но да не се отклонявам.

Първо започваме със заглавието – „КАХЪР“. Ултимативната дума описваща цялостното въздействие на българското кино. Няма нужда да добавям нещо повече като разяснение.

Място на действие – Някъде в забутаната провинция. Вече зрителите се убедиха от всички опити за филми и сериали, че София е зле и пропаднало, но сега е време да се покаже, че в българската провинция е още по-зле и пропаднало. Да кажем в крайморска Добруджа. А и филмът ще е толкова лесен за възприемане от масовия зрител, та вероятно ще го излъчат в две строго арт насочени кина в София и родния град, може и село, на режисьора. Цветовата гама задължително трябва да нещо сиво и безцветно. Защото, както стана ясно, в София е гадно, сиво и мизерно, но в провинцията е още повече. Вероятно ще се намери някой нов нюанс на сивото;

Времева епоха – задължително в пост-комунистическа България от XXI век. Трябва да има поне 2 портрета на соц труженици и лидери и от всякъде да лъха на носталгия по онова време. Режисьорът задължително на всяко интервю ще казва, как искал да покаже лошите последствия от почти половинвековното управления на режимът. Но реално тайно го тресе носталгията по тогава. Всеки пак тогава е бил млад, перчама му бил наперен...както и друго. Всъщност хич няма да е тайно и ще е доста явно;

Основна сюжетна линия – тъй като това е мое писание, а и вече стана септември (тогава пиша това...нещо), а все още не съм написал нищо свързано със СборЪТ, такава ще е темата на филма. И по-точно – главната героиня слага да вари сарми по повод празника, който тази година ще е своеобразно двоен, тъй като ще идва на гости сина ѝ, който наскоро се е сгодил. Но тъй като е много скопосна и домакиня тип „загори-тенджера“, тя забравя сармите и те се преваряват/прегарят. Това отключва низ от събития, кои от кои по-кахърни и натоварващи зрителя. Но както казва режисьора – нали именно това е изконната българска реалност.

Добавки към сюжетната линия и характера на героите – тук ще падне голямо обяснение. Трябва да има алкохол, не просто задължително, а направо...не мога да намеря по-силна дума. Пък и нали трябва да има и продуктово позициониране, все пак и финансиране ще трябва. Поне един от героите е опиянчен, а до края на филма, ако не всички, то поне 86,3% от героите ще са такива. Наркотици – задължително. Тъй като там продуктовото позициониране е малко по-трудно, ще са замесени по-малко. Е, за финансирането е по-лесно, но пък доста по-трудно доказуемо. Или синът, или годеницата, а в най-добрия случай и двамата, трябва да са зависими. Съответно, имат големи дългове. Пък в ултимативния сценарий, трябва да е замесен и хазарт. Най-доброто комбо за български филм. Синът не се връща с идеята да се наплюска със сарми, а да накара родителите си  да продадат една земя. Класика!

И така стигаме до най-важното и специфично за един български филм, а именно – секс сцената. Такова нещо като любовна сцена няма, трябва да е гнусна, тягостна, максимално отблъскваща секс сцена. Най-добре изнасилване, но така или иначе е толкова неприятно за гледане, че зрителят няма как да разбере, каква е точно. След нейния мъчителен край, задължително следва поне 5 минутна сцена, където показват героите голи. Акцент естествено ще е върху жената. Тя трябва да има косми на нестандартни места, най-добре между гърдите. Как и защо, само режисьорът си знае. Трябва да се тресат сланини, с това един вид да се покаже останалото ориенталско в нашето трудно битие. Тялото на жената трябва да е максимално отвратително – както стана ясно, космати гърди, където едната ще е виснала до пъпа, а другата тип разчесано от комар. Шкембе с мръсен пъп, също трябва да присъства. Тъй като режисьорът има фетиш още от детството към мръсни нокти, няма как да няма кадър, където да не ѝ се покаже кирта под ноктите. И още по-странното – мъжкото тяло ще е ок. Само където не се разбира, дали на жената ѝ е кахърно, защото е било нещо почти като изнасилване или защото мъжът свършва бързо. Режисьорът и той не знае. Все пак на пияна глава му е хрумнала идеята за този филм. А да, нещо друго абсолютно задължително. Докато правят секс, трябва от другата стая родителите да слушат. Не може да ни е гадно само от самата сцена, трябва да ни е гадно и от това, че и на други им е гадно. За какво иначе филмът ще се казва КАХЪР. Но някак просветва лъч надежда – родителите се радват, че скоро може да имат внучета. И аз не знам, как от нещо толкова гадно, като такава сцена, може да се извлече нещо позитивно, но все пак това е български филм. Логиката е статист.

Позитивната сцена – още нещо задължително за български филм. Трябва да има щипка позитивизъм, след който обикновено се разкатава майката на всичкото. В този случай ще е спомен на сина от времето, когато е бил при дядо си и баба си. Бабини, както ще му кажат във филма. Точно да си кажеш, ей най-после нещо приятно за душата и следва сцена, където минава магарешка каручка и прегазва дядото. А ако имат и по-голям бюджет, ще има сцена как магарето го изнасилва. Най-добре вече след като е смазан. Двойно изнасилване, че и замесена некрофилия и зоофилия – гарант за качествено българско кино!!! Все пак ще ходи на Оскарите, трябва да се докажем пред чужденците, че имат правилна гнусна представа за нас.

В този филм ще е изключение и ще има и още една „позитивна“ сцена. Към края на филма се разбира, че годеницата е бременна. Радост сред старите. И отново е време за отблъскващ обрат. Тя хубаво е бременна, обаче не е от сина им, а от дилъра им в София. На това отгоре, той е заразил с болест, която тя прехвърля на бебето си. И тъй като това не стига, синът признава, че не може да има деца, което скоро са му го открили при преглед. Виновникът за това е архизлодеят в целия филм – магарето, което е сгазило и...друго нещо дядо му. Тъй като решил да отиде да му отмъсти посред нощите за дядо си, когато влиза в комшиите с шибалчица (много важен реквизит) и нож в ръка при магарето, то му шибна един къч в слабините и леко му смазва...слабините. Само да уточня нещо, докато писах последното изречение, почти припаднах от болка, представяйки си за случилото се. Режисьорът и той това е искал. Поне в интервютата така казва;

Финална сцена – българското кино се характеризира с многообразие от животни и животински видове, но такова създание като щастлив край няма. Всъщност дори и позитивен няма...а направо си е едно безкрайно мъчение. И в този случай ще е така. Финална сценка – опърпани котки мързеливо преживят с изгорелите сарми, звучи тъжна музика, която да засили още повече ефекта на кахърливост и тягост. Поне един от родителите е починал, а другия се е хванал на някоя мизерна нископлатена работа, колко да може да преживява едвам-едвам. Годеницата и синът са се разделили. Тя работи като касиерка в хипермаркет, като има спорно интимни отношения с неин колега. Има кадри, как чака пред лекарски кабинет заедно с болното си дете. Последното трябва да покаже, колко е лошо, мизерно и корумпирано здравеопазването ни. Един вид, ако досега по някакво чудо си избутал да изгледаш този „шедьовър“, сега направо може да се разболееш от него. Синът, видимо състарен, все пак е намерил работа в счетоводна къща на свой близък приятел от студентските му години. Едно време, във втори курс му е взел вместо него изпита и тъй като му е задължен, сега го е взел на работа. А и всичките му колежки са вече лелки, с леко изпопадали коси от студено къдрене и къносване, та все някой компютърно грамотен трябва да има, че да върви работата. Всъщност това е един вид позитивна сценка, но тъй като зрителя вече е предрусан от тягост, негативизъм и страдание, предадено във филма, въобще не може да осъзнае за какво става въпрос.

Последни минути на филм. Дълбок глас води тежък и многозначителен монолог за същността на живота. Достига се до сърцераздирателни изводи и истини. И на-важното – всичко това на фона на бавно преминаваща по черен селски път магарешка каручка. Водена със споменатото и появило се неведнъж магаре. 

Последствията – следва пищна премиера, масово отразена в медиите. Всички са усмихнати и позитивни, феновете същото. Последните защото все още не знаят какво им предстои, а другите защото я им отвори друг такъв шанс да ги дават по „телевизора“, без да са в мъчителна за гледане продукция. Естествено, режисьорът обяснява, как филма е имал предпремиерна прожекция на еди кои си европейски филмови фестивали, където масово имало похвали, а особено впечатление бил направил на ............ (тук поставете по свой избор известен холивудски актьор/продуцент/режисьор). Даже имало предварителни разговори за разпространение от различни платформи, но чакали най-добрата оферта. Смятам, няма нужда да казвам, че такова нещо не е имало, нито разговори, нито пък оферта, камо ли най-добра. Но обикновения зрител е впечатлен, нищо, че и на фестивалите, където се е излъчвал, не е ги е чувал. Той и необикновения зрител не ги е чувал, ако трябва да бъдем точни. Звездата на червения килим е магаренцето, което естествено се изцопва баш като го снимат. Даже ако човек леко се заслуша в гласовете зад кадър, ще чуе, как нервозната лелка чистачка отправя тежки попръжни, къде са го курдисали това магаре и как хич няма да чисти след него. Това е преди прожекцията.

След прожекцията, зрителите излизат с поне десетина години състарени, някой от тях разболени, а трети усетили още в първите минути на къде отива филма са избягали отрано, благодарения на което, все още имат шанс за живот. Актьорите тихомълком по терлички се изнизват, защото и да се оправдават за нещо, вече свърши, снимали са се, хората са ги видели и това е. Режисьорът излиза с широка усмивка и видимо ведър. Отдавна не е спал толкова хубаво, че и близо два часа, без никой да го прекъсне. Пък и за какво да го гледа филма, нали той го е снимал. Рецензиите не са особено положителни, а реакцията на зрителите хептен. Следват още 2-3 премиери из страната, където положението е още по-зле. Магаренцето не е присъствало на тях, тъй като имало командировка с каручката.

Следва затишие, което незнайно дали е породено от очакването на добра новина, че ще е номиниран филма за Оскар или защото никой не иска да си спомня за него. С времето се разбира, че е второто. Няма нужда да казвам, че филмът не е номиниран. Съответно следва съдбата на всеки друг подобен филм – след някоя друга година ще го излъчат по БНТ, в по-така късен час. А в най-добрия случай по БТВ, но пак е малко вероятно. Най-голямата звезда във филма – Магаренцето, става лице за Sofia Pride и на ЛГБТьЪИЪНБКХЖКХЖХ обществеността. Явява се и на кастинг за игралната версия на Шрек, но в последния момент е избрано мексиканско такова, защото трябвало да има етническо разнообразие. Все пак още известно време има популярност сред обществото, най-вече заради участието му в реклами за магарешко мляко и за сок „Кокос“. Това последното беше отвратително, но не повече от филма, затова спирам тук. Чао и до нови срещи!!!

И да, знам, че "трябва" съм го използвал на 1001 места, но...трябва си :D 

Кое митологично създание си според зодията ти?

 

Вече не просто черпя вдъхновение от женските сайтове за писания, а направо им крада заглавията на статиите. Но как да не го направя, то си го иска. За разлика обаче от техните, където говорят за Зайче Байче, Кума Лиса, Ежко Бежко, Споделена любов и други митологични и несъществуващи създания, моето писание ще е с по-нетрадиционни и стандартни. Което означава и че ще е реално, да си го кажа, че от сега някой да е приготвен да се обиди.

Овен – Фавн – според зодията, както очакваше да си? Нимфа? Елф? Ум белия делфин? Много ясно, че ще си Фавн. Което всъщност не е чак толкова зле. Те хората си те знаят, че си мискинин, пукаш, развращаваш хората около теб. Един вид си опора в трудните им моменти, когато трябва да изкарат лошото и стреса си от себе си. Лошото е, че все ти помaгаш на другите, а на теб никой. Такава е съдбата на Фавна, винаги обграден с хора, но в душата си е вечно сам. И леко пояснение – мискинин не е името на клавирист/гайдарджия/тъпанджия на финландска фолк метъл група. Пък може и да е, човек не може да знае всичко...;

Телец – Тепегьоз – сега разбра ли, че когато нееднократно леко опиянчената ти леля и хич-не-леко опиянчения ти учител по трудово са ти викали тепегьоз, не е било ей така от нищото и без оправдание. А реално тепегьоза е едно такова, което живее в пещера, хапва хора, поне докато юнак не влиза при него, вади му окото и след това накичен с овча кожа се прибира тихомълком по терлички. Вероятно сега разбра, защо така те влече все да ходиш в мазата, да тероризираш котките спящи там. След това да се напукаш с новообистреното вино и да си нарежеш за мезе кисело зелце. Ей, хубаво, че съм аз, че да си разбереш същината на живота. Както и това, че си асоциален алкохолик и хахо. Но това цялата ти рода ти го казва, не само аз и леля ти;

Близнаци – Караконджул – „бахта в караконджула“ е един от първите реплики, които помниш от детството си. Изречена е от баба от съседната къща на твоите бабини, което още веднъж показва, как бабите от рано предугаждат какъв ще станеш като пораснеш. Парадоксалното е, че и ти си мислеше същото за нея. А с годините взе къде скрито, къде не, да завиждаш за буйния ѝ мустак и добре оформена козя брадичка. Така е, някои имат ген за такива неща, а другите имат ген само за простотии. Та като видиш Близнак, все едно виждаш Караконджул, да не кажа даже, че е бетер ситуацията. Но не, казах го...;

Рак – Маждрамуняк – тъй като си културно и начетено създание, сигурен съм, че знаеш, какво е маждрамуняк, но все пак да поясня за останалата част от читателите. Това е едно такова същество, което ходи по циглите/керемидите на покривите, яде шипките от простира и крещи „джунгръц, джунгръц“. Някои го бъркат със силно разгонен котарак с продран от мряучене глас. Женското му се казва Феликоштерица. На Маждрамуняка, не на котарака. Така че драги дами Рак, да ви викат Феликоштерица, не е обида. Макар че вас всичко ви обижда. Това важи като цяло за всички представители на зодията. И да, казва се ПРОСТИР, не ПРОСТОР, самозабравил се гражданя такъв с такъв!;

Лъв – Леприкон – пукаш, пееш, танцуваш или поне до момента в който някой те види, а тогава буквално изчезваш в нищото. Постоянно те гони параноята, че някой те преследва, защото иска да те хване, съответно да ти открадне съкровището. А най ти е обидно, като започнат да те разправят, как минаваш под дъгата. Макар че като се замисля, това обяснява, как някои представителки на зодията имат рижа брада. Или поне тези, които не си я махат;

Дева – Песоглавец – всички много добре знаем, че леко се хюмнарееш и когато някой те нарече песоглавец, ти му отвръщат, че си Кинокефал, защото едно време дядото те е излъгал, че произлизате от стар византийски род. Което довежда до това, че хората затвърждават мнението си, че си хюмне. Сам си го правиш, недей обвинявай мен. Иначе песоглавеца представлява създание с глава на куче/чакал и човешко тяло. Затова и не случайно някой от представителките на зодията са известни като „кучета“ и...абе отговарят на името си, че са деви. А както разбрахме, мъжете са хюмнета, особено като тръгнат да се обясняват, че реално песоглавеца в християнството е нещо като Анубис при древните египтяни. А както казваше споменатия ти дядо, като те чу да казваш тази простотия - „Анубис...баба ти“;

Везни – Мратиняк – накратко казано – мратиняк е едно такова зло, което мори кокошките, а най-често е представено като голяма грозна оцъклена кокошка. Вие Везни сте още по-голямо зло, защото морите и хора. Нищо, че в хороскопите из разните женски сайтове ви описват едва ли не като „душа-камбана“. Лошото е, че и вие имате такова мнение за себе си. Което довежда до вероятната конспирация, че в споменатите женски сайтове, всички са Везни и гледат само как да си изчистят името и репутацията. А и нерядко ви определят като „чуми“ и „кокошки“..хм, туко-що разкрих бахти злостния план за световна доминация. Хора, ако не оцелея до следващото си писание, знаете кой ще е виновен за изчезването ми...;

Скорпион – Лехуса – какво точно е лехусата, не е баш това, което масово знаят хората. Даже е точно обратното. Също както си мислиш, че Скорпиона е човек, но далеч не е. С годините нееднократно си се убеждавал в това. И ако като дете наивно си си мислил, че един от яките от Мортала, след това всичко ти се обръща и вече мислиш, че не е един от яките в живота ти. Всъщност си е як, стане ли патаклама, троши глави от раз. И за собствено удоволствие, така че...внимавай;

Стрелец – Еднорог – знаеш ли защо си Еднорог? Защото никакъв те няма. Хайде чао!;

Козирог – Самодива – през годините образа на самодивата се романтизира по някакъв начин. А всеки който се е срещал с представители на Кози-рози-те, знае, че такова нещо като романтика няма. То и образ няма. А това, че ходят по поляните из горите да танцуват с други представители на зодията си е обществена тайна и не подлежи на дискусия. Както и това, че взимат душите на захласналите се по тях хора, но да не влизам в болезнените сърцераздирателни подробности от миналото...;

Водолей – Гамаюн – вероятно ще тръгнеш сега да търсиш, какво представлява гамаюна, ама информация няма много. Нещо като пророческа птица с женска глава, която някъде се приема положително, другаде – не. Те и водолеите са така, като ги видиш вече очакваш нещо пророческо да стане. И определено не е да спечелиш от тотото. Викаш си „тази гарга/този щъркел къде се изтъпани тук, рекох поне днес малко късмет ще имам“, но не, не ти е било писано. А най-странното е, че и Водолеите сутрин като се видят в огледалото така си мислят и първоначално се стряскат. Което показва, че и те са хора...чат-пат...понякога;

Риби – Русалка – зарадва се, като се видя какво създание си, нали? Еле на фона на всички други. Но има една малка подробност. Ти специфичния подвид на русалка, известен още като Анадолска русалка. Да, не е най-голямата чест на света, но пак си привлекателен за определени ценители на нестандартна любов и красота. Виж, ти тях не ги смяташ за привлекателни, но е такъв живота. Пък сефте ли ти е да те гледат със сластен поглед мустакати едновежди индивиди. Което ти напомня за една случка в дискотека от преди няколко години, но да не задълбавам. Поне ощастливи едно крехко леко мъхнато женско създание. Или поне до ден днешен се надяваш, че е било женско. И не, недей се оправдава с изпитата водка на промоция.  

За съжаление не остана място за създания, които принципно заслужават да се споменат, тъй като някой от тях са реални същества (Неволята), другите са комерс (Цербер), а третите по-добре да не се споменават, било то дори и с добро, че ще дойдат да ти нагризят гърлото докато спиш (Йоркипе/Чубакабра). Хайде стига толкова, че много дълго изречение стана предното.

Защото е лято и трябва да има 90-тарско диско. Това е!

Metallica – 72 Seasons (2023)

 

Metallica издадоха нов албум. Едно просто изречение, което означава толкова много за всички нас изстрадалите през годините фенове на групата. Колкото и да не им се иска на някои, това ще е едно от музикалните събития на годината. Няма как да скрия крайните си пристрастия към групата, а и не искам. Още по-специално ми е заглавието на албума, тъй като тази година ставам на 2 x 72 сезона. Смятам, че повече нужда от уводни думи, няма. Директно се насочвам към кусурите и позитивите на албуми.

Голяма част от критиците (да не кажа направо хейтърите) са прави, че 72 Seasons е прекалено дълъг и тромав албум, и че върви равно. Но това далеч не е от днес, още от Load/ReLoad това го имаше. А че е бил тромав в постоянно средно темпо, което го прави труден за слушане, освен дължината му...ами хората вече са на 60 години. Не мога да си представя  вече да правят скорострелници като Fight Fire with Fire или прото дет метъл (да, да, правилно прочете) като Disposable Heroes. И именно това е огромния плюс на албума. Това е нещо, което ме кара да си го пусна и да го изслушам го край – Metallica звучат честно, без да се правят на каквито не са. Без да следват или да има влияние от някой тренд, защото, няма какво да се лъжем, в албумите от Load до St. Anger си го има това. Няма смисъл и да лъжа, че всички песни от албума ми харесват. Някои просто минават и заминават и така до следващата. Но от 12 песни, това са не повече от 2-3.

Няма как да не отлича последните 4 песни от албума – If Darkness Had a Son, Too Far Gone?, Room of Mirrors и Inamorata. Само в тях може да се чуе влиянието от Iron Maiden, докато при предишния албум беше през целия. И да, не само в тези песни, но и в целия албум, може да усети влиянието на Black Sabbath и Motorhead. Така че критиките, че звученето било близко до Load/ReLoad, не са основателни, с лекото изключение на You Must Burn!. Та в споменатите малко по-рано 4 песни се намира и най-качествения материал от албума. Определено са по-разчупени и зарибяващи, а и са причината да си пуска албума. Но големия, да не кажа с абсолютно основание огромния, връх на 72 Seasons е Inamorata. Над 11 минути, които минават сякаш за 3 пъти по-малко. Дори песента да беше до първите си 5 минути, пак си заслужава слушането и хваленето. А след това какво следва...чуй и сам прецени. Песен достойна да застане до класики до 1991 година.

Няма как да не спомена и откриващата едноименна, която на първо слушане не ми вдъхна особено доверие за правилен избор за отваряща песен, но след няколко слушания е идеална. Особено с това Motorhead-ско началото. Lux Aeterna е от онези универсално звучащи кратки и ударни песни, които не можеш да определиш какъв стил е точно. Просто метъл и без проблеми да познаеш, че това е Metallica. Правилен избор за пръв сингъл.

Това е, не виждам смисъл повече какво да пиша за албума. Така или иначе целия интернет е залят с мнения за него. Ако си решил, ще го чуеш, ако не, едва ли точно аз ще променя мнението ти с това писание. Няма смисъл да коментирам и традиционните критики към Kirk Hammett и особено към Lars Ulrich. Няма проблем със солата на първия, даже смятам че много добре се вписват в звученето на албума. Както и нямам проблем с уж еднаквия уморен ритъм с който свирил. Предпочитам да гледам от позитивната страна на нещата и просто да се наслаждавам на музиката, която се лее от албума. Да, не е най-доброто им нещо, но вероятно е най-доброто към този момент. А и винаги ми е кеф да чуя хетфилдското джъ-джъ-джъ. Все пак вероятно именно заради това са ми най-любимата групата, всичко започна с тях, продължава, а най-вероятни и ще завърши...дори и отвъд

Оценка: 7,72/10