Empty Words part VII – season 2019/2020

Седма част...дейба. Вече не знам от къде намирам сили всяка година да го пиша това. Предвид, че тази година нямах много публикации, а голяма част от заплануваните, хич не съм ги писал, а четенията ударят дъното, малко даже се чудя на ината си. Май причината е, че го правя за собствено удоволствие, което пак е нещо. Пък и тази година често слушах и си припявах „...seventh son of a seventh son“, но за това по-подробно малко по-отдолу

2019 г.

Много Iron Maiden слушах тази година, ама наистина много. Че покрай тях и други хевита, че и хард рокове звучаха. Не знам от носталгия или нещо друго, но явно имам потребност от такива неща. Сега, друг е въпросът, колко от тези, които изслушах ми харесаха и изтърпях. От друга страна пък ме изби на олдскуул дет от началото на 90-те, че даже и на някои трашодет/детотраш неща от края на 80-те. За 2020 г. не мога да си представя (което е хубаво) на къде ще ме завее. Иначе имаше добри албуми бол, обаче сякаш все по-осезаемо е липсата на албум, който да изпъква пред другите. Даже не с много, а просто да се открои. Което пък даде шанс за много нови за мен неща да бъдат чути, а за някои които очаквах, да не остана особено очарован. Но по-добре да се насочвам към класацията, че взема пак да ме избие да си пусна някой Мейдън (или по-лошо -  Скорпиънс) и отиде цялата идея.

20. Windswept – The Onlooker – не съм фен на украйнските групи и сцена, даже смятам, че е силно надценена. Но този албум кърти, всичко е на ниво и както трябва. Вероятно, ако си го бях пускал по-често, щеше да е по-напред в класацията.

19. Despised Icon – Purgatory – преди 10 год. подобна музика адски ме дразнеше, макар че конкретно тази група нямаше вина за това. Сега просто реших да го чуя, ей така от обща култура. В началото сякаш не впечатли, обаче след 2-3 слушания взе да става зарибяващ. Една от приятните изненади тази година;

18. As I Lay Dying – Shaped by Fire – ей тези винаги съм ги смятал за безкрайно надценена и скучна група. Обаче този албум е ОК, не мога да го отрека. Дали ме е подгонила носталгията по NWOAHM и гимназиалните години или нещо друго, но ми хареса. Но в никакъв случай не е албум на година и нещо неземно, както го описват разни разбирачи;

17. Hate – Auric Gates of Veles – винаги са били в сянката на другите полски групи и по-конкретно Behemoth, но с този албум би трябвало вече поне малко да се откъснат. Да, не е най-оригиналното нещо на света, но определено е един от албумите, които трябва да чуеш тази година. Друг е въпроса, че Behemoth, колкото и да са добри, вече и те подобен албум не могат да направят;

16. Entrails – Rise of the Reaper – не може в моята класация да няма поне един шведски дет метъл албум. Олдскуул много ясно, не от онзи мелодичния, който нито е мелодичен, а още по-малко дет. Не е модерно, звучи на моменти вехто, но ти пълни душата, щом зазвучи. А това е най-важното;

15. Whitechapel – The Valey – чисти вокали, по-атмосферични и отнесени моменти...не, не са се „предали“. Един от албумите приятна изненада тази година. Има си я и гюрултията, обаче целия концептуален замисъл, който при друго тотално обрича идеята, тук е огромно предимство. Вече тотално се откъснаха от деткор вълната, за радост не като Suicide Silence…;

14. Idle Hands – Mana – странно е такъв албум да присъства в моята класация, обаче е силно заразителен. Дали ще го определиш като традиционно хеви или някакъв ретро метъл, няма значение, защото си заслужава слушането. Лично за мен готик елементите, които на моменти напомнят на Paradise Lost от средата на 90-те, са огромен плюс, но май само аз ги чувам;

13. Nordjevel – Necrogenesis – първия им албум беше албум на годината, нещо което далеч не мога да кажа за този. Има много добри идеи, свиренето е на високото ниво, тупурдията също, но скуката, за жалост, също я има. Плюс е модерното звучене, но хайде следващия път малко повече внимание върху разнообразието. Тези хора си ги знаем, че умеят да правят добри неща;

12. Angelwitch – Angel of Light – ей тук вече останах с отворена уста. Върхът на тоталното ми хеви изкривяване през 2019 г. Има поне 3 песни, които ти влизат от раз под кожата. Вокалите в първия момент ти идват странно, но просто не можеш да си представиш по-подходящи за музиката. Заслушайте се в ритъм китарите! Тотален метъл!!! Солата и те са балсам. Явно одъртявам и се изкривявам, но този албум ме очарова. Догодина може да съм на друго мнение, но сега просто се наслаждам на един добре звучащ хеви албум;

11. Kampfar – Ofidians Manifest – бавно, но със завидно постоянство, албум след албум, тази група израстна много. С последните си два албум, това беше видно, но с новия вече тотално го затвърдиха. От онази музика, която искаш постоянно да слушаш, защото винаги откриваш нещо допълнително, а сякаш всичко минава на един дъх;

10. Korn – The Nothing – не е най-доброто, което са правили, могат и повече. Обаче вече са ми станали толкова любими, че дори и с нищо неизпъкващ албум, пак намирам неща, които да ми харесат. Времето ще покаже, къде е мястото му сред вече немалкото им албуми;

9. Rammstein – Rammstein – обективната истина е, че след 10 год. чакане, не е особено удовлетворяващ. Субектвивната е, че не съм спрял да го слушам. По-лек и леснослушаем, обаче има поне 3 песни, които след 10 год. пак ще слушаш и душата ти ще се радва/ридае;

8. Mork – Det Svarte Juv – за всички, които реват, че вече няма блек като от едно време, този албум е перфектен. Друго е въпроса, че толкова са забили в това „едно време“, че едва ли ще го чуят. Но това няма никакъв значение. Чудесен олдскуул норвежки блек, който обаче не звучи баш като от ’94, а има малко и от новото звучене. Задължителен албум;

7. Steel Panther – Heavy Metal Rules – вярно, че е простотия и лигавщина, обаче човек има нужда да изпусне понякога парата. А тези чудесно вършат работа. Песните са запомнящи, но не и мазни и дразнещи. Пък ай сектир само със сериозността, трябва малко и простотийка да има;

6. Gaalhs Wyrd – GastiR – Ghost Invited – колкото и на някои хора да не им иска да признаят, най-добрите албуми на Gorgoroth бяха именно с Gaahl. В този албум той отново се доказва, като чудесен певец. По-завеяно и атмосферично, няма я типичната агресия за блека или поне не е заложена основно. Просто е от онези албуми, които не си ги пускаш всеки ден, но има дни, когато друго не върви да си пуснеш;

5. Memoriam – Requem For Mankind – първия им албум беше приятна изненада, но втория беше страшно зле. Така че, към този нямах никакви очаквания, а то се оказа благинка. Бавно, но стабилно ти харесва, а обикновено тези албум остават следа. А и олдскуула си е олдскуул;

4. Slipknot – We Are Not Your Kind – никога няма да бъдат същите агресивни психопати, както преди 20 год.. Обаче това е един от албумите на годината. Просто си го пусни и заслушай внимателно, има толкова скрити елементи и кукички, че ще останеш изненадан. Силно завръщане, особено след толкова неща, които се случиха последните 10 год.;

3. Vltimas – Something Wicked Marches In – дълго време за мен това беше най-силното издание пред годината. Събирането на такива култови личности за сцената, даде много силно издание. Да се каже, че е просто дет, блек или каквото и да, ще е недостатъчно. Това е един от най-добрите екстремни албуми на годината. От онези неща, които на пръв поглед не са уникални и иновативни, но след всяко слушане откриваш богатството на музиката;

2. Cattle Decapitation – Death Atlas – ако не беше излязал толкова късно и група, която е на първия място, не беше се завърнала с толкова силен албум, 100% щеше да е там. Даже до последно се чудех, обаче малшанс. Много музика, психарски вокали...всъщност това е много меко определени е за тях, цялата палитри от гласови извръщения. Силно застъпени блек влияние, които може би са за сметка на грайнда, но също така и много разнообразен. Всъщност трябва да повтарям само „много“ и „много“ и...леко думите са излишни за толкова екстремен, но и музикански албум. Определено си намерих новите любимци;

1. Mayhem – Daemon – имах да кажа толкова много неща за този албум, започнах да пиша ревю и до там...ще си остане неизказано явно. След толкова години трагедии, несполуки, смени в състава, спорни албуми (или поне за трю феновете) и какво ли още не, най-после са на върха. Макар, дали е най-после или отново е малко спорно. Група, която винаги е била лидер, никога последовател. Която е повлиявала върху цялата блек (а и не само) сцена, която даде славата на другите норвежки групи, докато тя се възстановяваше. Други бяха най-отгоре на афишите на фестовете или хедлайнери, а тя беше с малки букви. Дойде време, когато взе да получава полагаемото си. Критиките, че албуми черпи и предъвква много неща от De mysteriis… (1994) са неоснователни, пък и нали всички за които групита свършва със смъртта на Euronymous искат това звучене. Mayhem, както винаги, гледат в бъдещето, но този път просто леко погледнаха назад, само да се убедят, че с новия албум през 2019 г. нямат конкуренция на върха. Напълно заслужено;

БОНУС БГ:

-          Ицо Хазарта – Неправилен Рап – албум, който слушах много повече от някои от влезлите в класацията. Чудесни текстове, няма грам от чалгоподобна музика, която ни залива. Особено ако си бил в тийн годините си, когато си избухваше с Ъпсурт, няма как да не го оцениш. Нищо, че не е джангър, това е честна музика;

-          Obsidian Sea – Strangers – много силен албум, на който задължително трябва да се обърне внимание. Нищо, че подобни групи не слушам и ги свързвам с далечни от мен неща;

-          Dimholt – Episteme – не просто не харесвам БГ блек, даже смятам, че голяма част от него е абсурден, по-конкретни едни звездни групи от края на 90-те и началото на века, които бяха свръх зле. Но поради факта, че нямаше как да се гледат наистина струващите си скандинавски групи по това време, хората пускаха лиги по нашите. Еми този албум не е такъв. Много сериозна работа е свършена, звучи на високо ниво, а и честно казано по-добре е от редица прехвалени модерни блек групи, в повечето случаи зачулени.

Bodyfarm и The Deathtrip им трябваше малко да влязат в класацията. Вторите главно, защото много късно чух албума, а при първите просто реших, че други заслужават, но така или иначе и двата трябва да се чуят задължително. 1349 въобще не впечатлиха и лично за мен вече не са онази интересна група от преди 15 год. Darkthrone издадоха поредния си неразочароващ албум, но до там. Като съм започнал с блека, добри думи може да си каже и за новите албуми на Avslut, Wormwitch, Blodhemn и Dodsfall. Astrophobos и Perverticon направиха албуми, които показаха, че имат бъдеще, но още какво да пипнат в звученето си. Силно подценяваните от мен Alcest и Schammasch показаха, че незаслужено съм имал такова мнение и леко промениха настройката ми към звученето, което имат. Силно хвалените и сензация Mgla издадоха леко изненадващо и въобще нелеко изненадващо не ме впечетлиха. Старите кучета от норвежката сцена Mortem, издадоха албум с който всички олдскуул фенове тип полезни изкопаеми трябва да са доволни. Не е лош, но и не е нищо особено. Borknagar направиха поредния си албум, за който не мога да кажа нищо лошо, но за лошо и нищо чак толкова впечетляващо. Въпреки това си струва да се чуе. Звездния проект Lindemann показа, че може и добре да се справи. Или поне по-добре от първия си опит, за жалост все още далеч от най-доброто, което са доказали, че могат. Gods Forsaken, група, която с първия си албум, без проблеми влезе в челото на годишния ми класация, направи просто добре звучащ по старо му шведски дет. Явно тази музика при мен е въпрос на настроение. Killswitch Engage би трябвало да зарадва феновете си, както и тези на метълкора. От онези издание, които като си ги пуснеш ти харесват, но след това забравяш. Едновремешните мелодет лидери In Flames и Soilwork за мен не разочароваха. Първите вече тотално забиха в леко бозавото американски звучене, даже направо да не кажа поп такова. А вторите си струваше да се чуе албуми им, разнообразен и не би трябвало да има недоволни. На последно място, и то напълно заслужено, трябва да отбележа Opeth. Нафталинът тотално превзе звученето им, без да остане грам от уникалността им. Ако твърдиш, че ти харесва и е нещо уникално, ти си просто прогресив сноб или се правиш на интересен, което май си е едно и също.

2020 г.

Да очаквам да направят нещо неземно, шедьовър или космическо постижение от тези долу, ще е глупаво. Виж, да се изложат, за това това винаги има шанс, къде по-малък, къде по-голям. Всъщност за всяко нещо от живота е така, не само за дрънканиците, които са по-долу. Направо да започвам:

Paradise Lost – с последния си албум тотално се завърнаха към дет/дуума. Парадоксално, това за мен бе най-безинтересния им албум от 15-тина години насам. Дано малко да поразчупят музиката и отново да изненадат феновете. Е, ако може да оставят ревовете, но да намалят дуума за сметка на готика, където определено им е най-голямата сила;

Moonspell – последния им албум така и не ми хареса особено, същото важи и за последният им концерт, макар че за там не са виновни грам. Макар че харесвам като вдигат повече патардия, не мога да отрека, че по-добре им се получават малко по-спокойните и готик неща. Така или иначе ще ми е интересно накъде ще ги избие;

Tulus – нямам очаквания, но рядко издават, а и са норвежки блек, няма как при един нов албум, да не се слуша активно. От такива групи разочарование трудно става;

Testament – трудно бих се определил като техен фен, но през последната година често си ги пускам, така че един вероятен нов албум бих му обърнал внимание. Що се отнася до очакванията, нямам никакви, което понякога е за добро;

Carcass – след 6 год. пауза, време е отново да издадат нова музика и да направят безсмислено 99,9% от всичко останало през годината. Не мога да си представя да се изложат;

Napalm Death – не съм броил, но май стигнаха Dimmu Borgir по включване в категорията за очакваните от мен издания от новата година. Вероятно ще се повторя от предишните пъти, но не очаквам нищо по-различно от тях от поетата с последните албумите посока. А тя е много приятна. Въпросът е да ме нацелят в правилното настроение за това, което правят, но това си е мой проблем;

Mastodon – ако четете блога ми, трябва да сте запознати, колко любими ми станаха ей тези. Не е от днес, даже май не е и от вчера. Сега ще повторя това, което написах и за Carcass – време е отново да издадат нова музика, с която да направят безсмислено всичко друго. Не искам да си представя, че могат да се провалят. Просто не;

Tsjuder – ясно е, че голяма част от норвежките блекари го раздават тежкарски по отношение на издаване на нова музика. Как няма да е така, след като са най-добрите. Че няма да се изложат, няма, само да забият още повече в 80-тарската трашарска елекщина, че не ми се нрави нещо това;

Naglfar – догодина стават 8 год. от последния им албум, а той не беше много впечетляващ. Дано ни изненадат приятно и отново да си направят албум медец;

Gorgoroth – тук вече не смея нищо да очаквам. Дали ще забият тотално в 90-тарското звучене или ще ги отведе някъде друго, ще е изненада, поне докато не се чуе. Най-вероятно ще е първото, което няма да ме очарова особено;

Enslaved – дали защото издадоха няколко много силни албуми подред или заради друго, последния сякаш не беше на същото ниво. Дали е било моментно или това ще им е пътя на новото звучене, ще се разбере през 2020 г. Предпочитам да е било нещо моментно;

King Diamond – може да ви е странно, но ей този нацапан датски пищялник често си го пускам. Не знам дали покрай носталгия по хеви времената или нещо друго, но ми е силно приятно да го слушам. Предвид пуснатата вече нова песен, очаквам силен албум. Пък ако не е силен, няма да е трагедия, но предпочитам да е добър, тъй като ми е един от скритите фаворити за 2020г.;

SepticFlesh – когато не очаквам нищо от тях, изкарват бахти яките албуми. Когато имам големи очаквания, ме разочароват. Сега ще кажа само – дано продължат линията на последния албум. Във форма са, набраха много инерция и популярност, всичко е в техните ръце;

Benediction – слагам ги тук, най-вече защото ми е интересно след толкова време и след връщането на Dave Ingram, какво ще направят. От дъртите дет метъл кучета винаги може да се очаква изненада. Дано и тук да е така;

My Dying Bride – много се забави този албум, къде поради лоши обстоятелства, къде заради друго. Едва ли ще се изложат, прекалено качествени са за да го направят. Иска ми се да има ревове и цигулка, друго си е с тях. А и да няма, очакванията няма да са по-малки;

Hypocrisy – Пешо Лицемерния беше доста активен през 2019 г., но няма какво да се лъжем, феновете основно чакат какво ще направи с Hypocrisy. Вече имат достатъчно култов статус, така че вероятен нов албум ще се хареса по инерция от много от феновете. Въпросът е, да се направи такъв, който наистина е добър. Ще видим дали ще е така;

Dark Funeral – с последния си албум определено още повече им нарастна популярността, но на мен не ми допадна особено. Така или иначе рядко издават, има интерес към тях. Но честно казано, ако продължат в същата насока, ще ми станат тотално безразлични. Парадокс, при условие, че не са променили звученето си;

Slagmaur – не се ценят и слушат много в България, но тази група си е чук. Не един, а два албума подготвят. За мен ще е едно от най-чаканите и интересни неща, които вероятно ще излязат догодина, пък да видим дали ще ме оправдаят.

 Тъй като ме домързя и/или не ми се занимаваше, пиша края на писанието чак януари месец, че и втората му половина. Предвид как тръгна 2020 г., пожелавам ви, дано да няма война, пожари, катаклизми и всякакви подобни неща породени от човешката глупост. Да вали, защото май малко хора се замислят, колко е важно това. Естествено, да сме живи и здрави, да сме толкова добре, че да ни остава време да се наслаждаме на музика, концерти, филми и книги. Защото, ако се замисли човек, съвсем малко глупост или ако природата си покаже истинското лице, може ей тези неща, които смятаме за даденост, ей така да заминат. Нека сме по-позитивни, макар че точно аз да го кажа е странно. И бъдете честни, ако не ви харесва някой какво прави към вас, казвайте си. Може да си развалите отношенията, но поне ще ви е чисто и леко на душата, че много проблеми идват и от главата. Абе нека да е добра годината, че си е е**** майката...

П. С. Знам, че има много повторения, така става като пишеш нещо месец и кусур на парче. Ще се опитам да си взема поука и урок. Сега си пуснете някои хеви пищялки от 80-те. Не знам защо, но си трябва от време на време.

ХОРОСКОП 2020

Ако не сте разбрали, последната година и нещо доста се вдъхновявам от женските сайтове. Най-вече що се отнася да ме удари музата за простии и писания като долното. Някои от тях започнаха още от октомври, че даже и към края на септември да пишат хороскопи за 2020 г. Кои зодии ще са с най-голям късмет, ще им върви в любовта, ще се опаричат, абе като цяло кеф ще им е. Моята зодия, много ясно, никъде не се споменава за хубаво. Не съм го и очаквал. Че реших и аз да измъдря потенциален хороскоп за 2020 г. Ако позная, не нося вина за последствията, така че, недейте ме би. Не че някой ще се убие да го чете...но това е друго.

Овен и Телец – и през предстоящата година ще продължат да ви наричат „Банани с пижами“. Няма да ви е много хубаво, но пак е по-добре, преди 10-тина бяхте за повечето хора „Азис и Китаеца“. Странно много късмет ще имате, даже ще ви усъмни. После ще се замислите, дали пък някой не си прави майтап, ама пък кой ще се занимава цяла година с тази работа. То пък луди всякакви...;

Близнаци – вие сте си калитари така или иначе. Ще продължавате да вгорчавате живота на другите с майтапи на техен гръб. После пак ще се чудите, защо всички ви мразят. Ако някои неща са „солта на живота“, то вие сте оцета. Даже не просто оцета, а вкисналото вино пробутано на гостите уж за хубаво;

Рак – днес (27.XI) казаха на Гала (не просто „На кафе“, а на Гала), че няма да ви е добра година. Галке, да взема да дойда с един прът, да ти избия всичките филъри, силикони и изкуствени лимби, да видя тогава как ще приложиш хомеопатично лечение с урина върху отоци придружени с фрактури. Което по никакъв начин не променя факта, че и тази година ще се накаръкствате (няма такава дума, но здраве да е). Вероятно много King Diamond ще слушате, но какво от това;

Лъв – помните ли, какво ви се случи тази година?! Не! И как да помните, като пукате като свине, още от сутринта. Парадоксално, изследванията ви ще са в много добри показатели, което още повече ще ви надъха и догодина да си празнувате рождения ден на плажа. Ще има удавени отново, но както казват бабите пред лабораторията, важното е да сме живи и здрави;

Дева – няма да ви е тамън. Не че ще ви е лошо или ще нещо такова, обаче някак вътрешно няма да се чувствате добре. Нещо тип, като отивате да обядвате в криминална кръчма и си поръчате боб. Още не сте го опитали, но вече вътрешно знаете какво ще последва. Още веднъж ще се убедите, че не трябва да пиете айрян. Особено като имам боб;

Везни – хората ще продължат да ви канят на празници, макар и от кумова срама. И отново ще съжаляват за това. 2-3 сватби одма разваляте, което по някакъв неведом начин ще е благородно. Поне родителите и роднините на младоженеца ще мислят така. А тези на булката ще се тюхкат, че не са успели да пробутат кривата си щерка, барем се махне най-после от вкъщи;

Скорпион – хората ще предпочитат да си слагат сол в раните, отколкото да имат нещо общо с вас. Като ви видят, ще си връзват червен конец, обаче първо ще се качат на стол и ще свържат другия край с полилея. За всеки случай ще си направят и по една реска на китките с ножа, който им подарихте. Всичко това по никакъв начин не променя факта, че отново ще имате чудесна година, нищо че ще е за сметка на някой друг човешки живот. Иначе обичате животните. Те вас не, но какво от това;

Стрелец- дейба, все я забравям тази зодия. Абеее, нещо ще ви се случи там, ама какво, къде и как, не мога да кажа. Пък и не е хубаво да се лъжем, нали?! Иначе ще ви върви с любовта, обаче за хубаво ли, лошо ли, звездите мълчат и блеят на кестерме;

Козирог – ще бъде сложна и изпълнена с емоции година. С много спадове, но и много върхове. Първия триместър ще изтрезнявате, втория ще ви хване сенната хрема, третия ще изгорите като куче на плажа, а четвъртия ще се чудите за смисъла на живота. Точно както в момента се чудя, какво да напиша, тъй като това е последната зодия за която остана да пиша (да, да, знам, че има повторение) и абсолютни глупости дрънкам;

Водолей – по някакъв необясним начин, ще се въздържите от пукницата около празниците, обаче после като ви се отвори глътка покрай имените дни по старо. След това на рожденния ви ден, Трифон Зарезан, Св. Валентин и още десетки други поводи. Което води до това, че ще събудите изведнъж на 1-ви май в някаква гора. Ще седите няколко часа с празен поглед и леко притворена уста, клепащ на парцали. Иначе ще ви върви и хората ще ви обичат, но след толкова черпене и пукница, как да не го правят;

Риби – сеирджийска година ще ви бъде. На другите ще им случват някакви неща, на вас не, но пък ще бъдете зрител. Което ще доведе до това, че ще разказвате забавни истории, т.е. за вас са такива, но за участниците в тях – не. Поне ще се находите покрай жертвите, ще намажете аванта малко мезе и биричка, мадами – не, но няма перфектно щастие;

Днес (3.I.) излезе нова песен на My Dying Bride. Няма как да не завършва това писание с нещо по-позитивно

СБОРЪТ 2019: TRIPTYCH

Три години подред пиша истории свързани със СборЪТ. Тъй като е леко уморително, а и нямам много време, както и креативна енергия, тази година ще има три кратки истории. Дали са по-добри, по-лоши или същата работа, не знам, поне на мен докато ги мислех ми бяха забавни, да се надявам и на вас. И разпространявайте писанията, нека всеки научи как се празнува и какво се случва преди, по време и след този съкровен празник. Честит Сбор!!!

I.                   Коте, коте, аз те знам

Ранноноемврийска утрин, зелките за бърза консумация чакаха да бъдат изконсумирани бързо. Стопанката на къщата Вероника* объркваше каймата донесена специално от ГрадЪ/ТХ от нейния възлюбен Магдален. Лека полека слънцето изкачваше хоризонта, домакинята гледаше задълженията си, докато господаря на къщата беше в мазата да оценява качествата на виното, което след дни щеше да се разлее по маса по повод СборЪТ. Така настъпи обяд, когато двамата се събраха и взеха да обсъждат бъдещето меню по повод празник. Между темите как ще разредят леко виното и/или ще дадат от по-болното и как ще сложат слънчевата туршията, която не стана много „сполучлива“, се присетиха, че трябва да вкусят каймата след като е престояла вече. На път към легена, обсъдиха дали да не я поосолят или червен пипер повече да сложат, че да им е гадно на тези гладници – сборджии от ГрадЪ. Но разговора им беше прекъснат от зловещата гледка на почти празен леген. Паниката и ужасът минаха всякакви граници, сякаш беше настъпил своеобразен армагедон. Първоначалната мисъл за крадец изедник от съседите веднага бяха отхвърлени, защото реално те бяха крадците изедници в квартала. След няма и минута една мисъл осени Магдален. Главния заподозрян беше своеобразната Чубакабра на околните дворове – котарака Цирконий. Беше кръстен така от Вероника, защото някак ѝ звучеше римско, но и като намек към Магдален, че е време нещо така пръстен да даде. На Магдален само до Рим и пръстени му беше принципно, а за императори хич. След кратка оборка на двора, беше открит заподозрения мазен котарак. Той сладко, сладко спеше (направо си къртеше, няма какво да се лъжем) в неотдавна обраното лозе и тежко въздишаше. Надутия почти до пръскане тумбак и немного леко мазното му муцуна подсказваше, че просто няма как да има друг виновник. Магдален с оттрениран жест свали гумения си цървул и с ефектен боц люсна блаженно спящия котак. Без да губи секунда взе камък от земята и го нацели с един замах. Котаракът не знаеше къде е и набързо избяга в най-близкия двор, където малко след това яде бой и от тамошния дърт рижав котор. Беше ред и на Вероника да получи заслуженото си. Тъй като, както всеки път, се бе забляла и улисала в разговори по телефона, тя ненаглеждаше така ценната суровина. Майсторството да смесва в една псувня български, румънски, сръбски и турски, показа какъв виден балкански субект е Магдален. След тирадата, Вероника с насълзени очи, тръгна  по магазините да търси кайма. Тихо мрънкащия ѝ възлюбен отново слезе в мазата, за всеки случай да провери, дали този котарак хайдутин не е изпил и виното му. След СборЪТ те отново се сдобриха, най-вече покрай нареждането (разбирай, че са ги кълнели) на гостите. Дирите на Цирконий и до днес се губят. Поне в този двор.

*противно на масовото схващане, Вероника не е била кръстена на радиото, макар че ѝ подхождало. Майка ѝ, леля Трендафилка, била огромна фенка на Spice Girls още от първите им демота и сплитове с Extreme Noise Terror и Benediction. След статия в „Жълт труд“ посветена на групата, тя решила да кръсти растящото в утробата ѝ дете на една от певачките. По-точно на Виктория, но в статията я написали като Вероника. Най я харесвала, тъй като се обличала със стил и изглеждала елегантна, а не като другите, които имали аутфита на повлекани, или според нея било така. Пък и тогава давали по сателита латина сапунка, а една от героините се казвала Вероника Мигел Анхел но не Мария Луиз Назарио но не Лима, на кратко „Вера“.

 

II.                Съботяните

Сам по себе си празнуването на СборЪТ си е леко езически ритуал. Въпреки, че е представен през призмата на християнството, доста повече го свръзва със старите вярвания и празненства. За повече повече хора, той трябва непременно, задължително и без всякакво отклонение да се празнува на 8. XI.. За този ден има толкова подготовка, че е немислимо да се празнува с отклонение в датата. Но през годините се е появил лек разкол сред определени граждани. Дали покрай работата, учене или друго занимание, те са започнали да празнуват съботата след 8-ми. Още в началото, това било определено от останалите като сектанство и започнали да викат на празнуващи „Съботяните“. Сред ортодоксалните привърженици и последователи на СборЪТ, това било недопустимо, тъй като променяли изконните традиции. В началото не гледали с добро око на тях, смятали, че се „гражданеят“ повече отколкото трябва. Но реални нямало промяна нито в начина на празнуване, нито при гостите навлеци от Добрич/ТХ/ГрадЪ, та с годините отрицателната настройка към тях притихнала, а и все пак това е най-свещения празник (но в никакъв случай най-светлия). Все пак Съботяните вечерта на 8-ми, тържествено опитвали първите сарми и глътки от виното, под светлината на запалените свещи, наредени в нетрадиционна форма и под звуците на език отдавна забравен и забранен прославящ СборЪТ, неговите помощници и последователи. Моментът в който различните реалности се смесват, достига се досег с невидимото, отвъд земното и с древните предци. Когато скверните слова достигат до ушите на вярващите в Него, а небцето се наслаждава на даровете Му. Нечленоразделни звуци огласят леко трепкащата светлина в мрака, момента когато се достига отвъд, миг преди да се върне в земната реалност. 

III.             The Day the Dead Walked

Беше време когато в Пастир всичко бе идилия. Водата си бе отровена още от древни времена, казаните бълваха скверна течност, а людете му бяха смятани от учените за липсващото звено в еволюцията. Но за хубаво или лошо (за лошо, за лошо, мен слушайте) глобализацията достигна и до тези територии. Външни лица започнаха не само да посещават, но и да заживяват на тази територия. Лица несвикнали с вековните устои на селището и злото отдавна впило се в почвата. Решиха да променят мястото, а не себе си, както би постъпил всеки егоцентричен типаж. Тъй като все още бяха малцинство и нямаше как да променят хората, решиха да започнат от околната среда. В един спокоен пролетен ден, те вдигнаха врява, че водата е отровена и опасна. От различни медии започнаха да идват и да отразяват проблема, който доскоро въобще не беше проблем. Кореняк пастирците приеха това в тих смут. Някои от по-възрастните още помнеха едни отдавна отминали времена, когато се случи нещото накарало ги да замълчат за водата. Тогава, нощта на 8-ми срещу 9-ти ноември мъртвите се върнаха и решиха да отмъстят за злото, което се бе стоварило над тях от живите. Кореняците все пак тихо предупредиха новодошлите да внимават, какво вършат и говорят, защото въпросът не е дали те пак ще се събудят,  а дали отново ще тръгнат на своя отдавна предначертан поход. Но предупреждението беше прието със силен смях и недоверие. Всъщност и те бяха чували за тази история, но вярваха на версията, че просто са били десетима пиянки, които са се развилнели и направили чат-пат някоя пакост. Но всеки с акъла си знаеше, че това далеч не е било така. Постепенно дните започнаха да се изнизват, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, когато дойде времето за най-върховния празник – СборЪТ. Случката с водата постепенно потъна в забава, но злото вече бе събудено. Макар че пастирци нямаха голям досег с водата, било то външно или вътрешно, все пак използваха от нея за приготвяне на сармите. Ястие символ на преклонението към СборЪТ и неговите порядки. Ястие, което векове насам било принасяно в жертва, с цел омилостивяване на злото спящо в недрата на тамошната земя. Но тази годината то беше раздразнено от новодошлите, които дръзнаха да вдигната глас срещу вековните порядки и нямаше да има милост към никого. Чрез консумацията на сарми и разредено вино (все пак на гостите няма от хубаво да се даде, я), то влезе в организмите на всички и събуди дълбоко вкорененото зло. Зло, което след броени часове ще се въздигне отново в укор на тези, които не си замълчахам и ще дойде деня в който мъртвите отново проходиха...

Бонус история: според записки на историци от древността, разпъването на кръст като метод на мъчение е измислено именно покрай празнуването на СборЪТ. Гост останал неизвестен с името си, иначе казано, Незнайния гост, решил да не консумира даровете на празника, а да кара само на „една салатка, може и с малко вино, но разредено с повечко лимонада, колко за наздраве да има“. Ужасът от отказа потресъл домакините-сборджии и замъглил трезвата им преценка. Не че я имало не само покрай празника, а и въобще, но малкото останало от нея се изпарила. За миг те разкъсали добричките му дрипи, бързо сковали кръст от открадните дъски за зимата и го накарали да го влачи до центъра на селището. Там те го разпънали заедно с другите махнаджии гости от ТХ, като брутално показно на всички домакини, гости или друг вид паплач свързан с празнуването на СборЪТ. С времето това имало леко обратен ефект, тъй като довело до брутална консумация на даровете дадени от СборЪТ. Укорът към гостите от ТХ, за съжаление не бил разбран както му е реда, но все пак имал и образователен ефект. След това в редица митологии и религии била заимствана тази история, но далеч по по-мек и небрутален начин.

Все пак стана въпрос за Benediction, една сборска песен от тях

Korn – The Nothing (2019)

С албумите на Korn винаги трябва да се подхожда внимателно. При предишния – The Serenity of Suffering (2016), избързах с писанието на мнението си и първоначално го определих като нищо кой знае какво. Но реално той беше, всъщност още си е, най-добрия им албум за последните 15-тина година. В началото и новия албум нещо не ми се стори особено интересен. Да, добър, има интересни идеи, но сякаш минаваше равно, без да изпъкне. Реално продължение на звученето след дъбстепа албум (който тотално съживи кариерата им) и като се върна Head. След няколко прослушвания, всъщност ми се стори доста по-дълбок и интересен. Още сега казвам, че не е по-добър от предишния, има си го талаша. Но има едно определено настроение през цялото време, което сякаш те държи на тръни. Силно есенен албум, като атмосфера и настроение, но не си представайте изпопаднали листа, дъждовно време, студ или нещо такова, а по-скоро това, което е вътре в човек като усещане, когато дойде есента. Има и моменти напомнящи на първия албум, което за мен е огромен плюс. Има си ги ревовете, електроники не чак толкова, но тежината не е толкова в музиката, а в атмосфера и настроението, което носи. А Korn не веднъж са показвали, че са добри в това. Сякаш Jonathan Davis е прехвърлил всичко това от соловия си албум върху звученето на Korn. А соловия му албум беше много силен, повече от The Nothing, което донякъде е причината да ми се хареса чак толкова новия албум.

Ако говорим за конкретни песни, мога да кажа, че най-силното се намира сред първите пет, т.е. някъде до кратката интерлюдия или там както се определя The Seduction of Indulgence. Между другото The End Begins, т.е. интрото на албума, започва с гайда и нещо като хлипане от Davis, което би стопило сърцето на всеки стар фен. След средата сякаш се губи тягата, но към края вече пак се влиза в правия път, но слаба песен няма. Направи ми впечатление, че Cold сякаш съдържа идеи за 2-3 песни, които накрая групата е обединила, но пък тези идеи за дълбоки ревове, мелодичен припев и звучене от първия албум, което както и да го погледнеш си е в 10-ката.

Всъщност много може да се каже за албум и групата като цяло. Феновете няма да си търсят причина да го чуят, а направо ще си го пуснат. Ако до сега не си ги харесвал, този албум нищо няма да промени. Определено ще се харесва повече на хората, които им харесват нещата след 2011/2013г.. А аз като човек прослушал ги с албумите от 2002 г. и 2003 г. (най-най-най-любимия!!!), просто се радвам, че все още са тук и правят здрави албум. Нищо, че не е най-доброто, понякога и малкото е достатъчно.

Оценка: 7,5/10