Истинската история на Прометей

 

Вероятно всеки е чувал за мита за Прометей и как е дал огъня на хората. После съответно бил назакан от боговете. Но истината за тази история е съвсем друга. Както има една мъдрост – гърците са измислили секса, а римляните са вкарали жените в него. В този случай – простотиите са се случили в Пастир, а гърците са направили митове от тях. Такъв е и този случай.

В едни далечни времена, в земите отвъд Линията, известни на пастирци като Касъм, живеел един много начетен човек на име Прометей. Неговите съплеменици му викали за по-кратко и запомнящо се Праматар. Той имал куче на име Циба. Това няма общо с историята, но го отбелязвам като интересен факт от реалността. По някаква незнайна причина често навестявал територията на Пастир и по още по-незнайна причина той се връщал от там необруган, както обикновено ставало с чужденците там. Прометей завързал контакт с някои от по-грамотните люде от племето там. С времето той започнал да им носи книги, че да се образоват малко. Те в замяна му давали кошници със сезонните плодове и зеленчуци. Това го радвало, но без да знае, че реално са били откраднати от неговата градина, при всеки от набезите, които правили пастирци отвъд Линията. Най-често това ставало като ходили на Easy pay-я да си плащат сметките. При едно от ходенията си към Пастир, той решил да им занесе чудото на природата нарено огън, че нещо му се сторило много студено там. Когато го дал на един от местните велможи, той само изсумтял под немит мустак:

-          Ба, ние огън имаме, дай дърва!!!

Това леко смутило Прометей, тъй като хич не се бил замислил, че как барем ще изпекат откраднатия добитък, който досега консумирали. „Логиката му куца нещо ”, добавил още велможата. Всъщност може да е била и местната домакинка на читалището, но под толкова кир, мизерията и вадички от пот, не е могло да се разбере за пола на човека отсреща. Пастирците обаче са се разбирали, иначе може да стане някоя сакатлък. Като стана въпрос за читалището, Прометей бил силно изненадан, че имало такава сграда в селището. На въпроса, какво имало вътре, му било отговорено много ясно – „Крадени дърва”. А впоследствие, с огромна гордост им му било показано и дискотеката отстрани и руническата писменост издълбана на една от колоните – 200 лв. поздрава.

Какви ли неща мислил човека, с които да подпомогне прогреса на местните към развитие, но или удрял на камък, тъй като не го приемали и само го гледали изпод гъсти вежди. Или вече го имали, най-често откраднато и скатано някъде, като потрябва тогава да го изкарат. Един ден при поредното си посещение, той докарал с баничарката си стария казан на дядо си Еврипид. А дядо му се казвал така, защото родителите му били големите фенове на Everybody на Backstreet Boys, но и като знак на уважение към един от дядовците – Питагор, решили да го съчетаят. Пак няма общо с конкретната история, но е хубаво да знаят и странични неща, от обща култура. Което ме подсеща и за още един интересен факт, нямащ общо с историята разказвана тук. Когато дошъл с казана, с него било и кучето му Циба. Тъй като било много гламаво куче, той загризало един от кокалите предназначени за печене по-късно, съответно в един следващ момент бил издрънчан с камън по тъпата картуна. Малко след това му пораснала цицина два пъти по-голяма от главата му, което го карало да залита и пада, като върви. Пастирците много се веселяли като го гледали, затова и по тези места кучето било известно с името Цицина. А за някои – бахти убития кюпек. Но стига толкова за мастията.  

Това изобретение на западния свят, връх на ренесансовата мисъл и техния прогрес – казан за ракия, тотално променил живота и светоусещането на пастирци. Пред тях се открили нови хоризонти за пукница. Нова живителна сила за набези по земите покрай Хайдушката и отвъд Линията. Както и отбиване на атаките на друго още по-примитивно и недоразвито умствено племе – толбухенците, които с годините ставали все по-нахални и жадни за власт и нови земи. Но не им се получило, тъй като и касъмци и пастирци, все пак си имали все толкова мисловен капацитет, че да се справят с тях. Неслучайно идеята за комикса за Астерикс и Обеликс и отварата, която дава сили на племето в борбата с римляните, е взаимствана от тези събития. Реално всичко, което го има в комикса са реални случки при борбата на пастирците с толбухенските изедници и поробители.  

Така Прометей осветил пътя им към знания и развитие. Но това не се харесало на местните вождове в Касъм и Хайдушката. Ако досега пастирците просто били дразнители, вече се превърнали в заплаха за тях. Алчността им за крадене и пукница се увелича неимоверно, а отблъскването им все по-трудно. Тогава те решили да накажат виновника за това нещо – Прометей. Тъй като той бил учен човек, помагал на местните, че на някой и роднина се падал, наказанието му било трябвало да е било такова, че да не е толкова крайно. Затова те решили:

„Всеки ден да копаеш на сбито място, като в края на деня то отново ще бъде запълвано. Храната ти за обяд всеки ден ще бъде крадена от съседката мастия. И така всеки ден, докато не бъде решено, че си изработил наказанието ти!”

Все пак проявили милост и имало подусловие, че като вали няма да копае. Вземе се разболее, че и други покрай него и отиде тогава всичко.

Ето такава е истина за Прометей. Тъй като гърците все да са наопаки и да се направили на важни, пък и да не плащат после авторски права, променили историята. Но същината си остава същата, както и святото дело на Прометей.

СЕВЕРНЯКА

 

В далечни времена още преди пръкването на Всепроникващото Зло сред недрата на Пастир и Хайдушката, едно създание населяваше най-северните добруджански земи. Според някои, той е бил там дори и преди създаването на всичко наоколо, а именно по време на Нищото. Като свидетел на пръкването на всяка твар, растение и човек, за него няма Зло и Добро. Имаше просто закони на природата и живота. Именно заради това, той се разбиваше с всички и всичко наоколо му. Рядко напускаше своите северни територии, тъй като там цареше мир и спокойствие, но по един див и първичен начин. В един от малкото моменти в които той се спусна на юг, бе когато разбра за пробуденото Всепоникващо Зло сред земите  на Пастир. Бе му интересно що за създание е то. Среща им бе кратка, но светопроменяща. Разочарован от преклонението на хората към това смятано от тях за божество, и най-вече от почитането му, чрез изразяване на най-низки страсти в празник наречен уж по негово име  - СборЪТ, той се оттегли завинаги на Север. Тогава усети, че светът вече е тръгнал по път далечен от неговите разбирания. Непочитането на законите на природата, преклоняването на глава към нещо Зло, плътските страсти и лакомия, бяха първите знаци за неизбежния крах на света.

Все пак имаше хора от напоените вече със скверна отрова земи на Пастир и Хайдушката, които го последваха при завръщането му на Север. Там те видяха и усетиха за пръв път Вселенския Мир. След толкова години живот сред мракобесие и гротесното плътско, усещаха чистотата на законите на природата. Вече неща като Добро и Зло, правилно и грешно, нямаха значение и се разводниха. За съжаление малко хора предпочитаха да живеят по първичните закони на природата, по тези по които се бе пръкнал света, а предпочитаха материалното и плътското. Все пак имаше достатъчно люде, които заживяха по северните земи обитавани от него. Сред тях имаше и такива, които бяха научение на четмо и писмо, въпреки мрачните места от които идваха. Те успяха да опишат част от думите и вярванията му. За съжаление, много от южните диви народи, като напримен толбухенците, които правеха набези по тези земи, не различаваха неговите слова и тези вдъхновени от Сборът. За тях те бяха еретични и дивашки мисли от Древни и мрачки времена, затова и изгориха голяма част от писанията. Но това стана в други векове, много след описаните тук събития. Преди това от изневиделица, той напусна своите земи и се отправи към неизвестна и досега посока и локация. В негова чест, жителите на Север кръстиха мястото, където живееха и което той обитаваше на негово име. А именно – АСАНЧА ПАНСА!!!

Бонус факт – изразът „Асанча мерси” произлиза от думите с които хората са го изпратили, когато си е тръгнал от земите си. Макар променени като значение и разбиране през годините, той е символ на благодарността на хората, които те уважават и които ти уважаваш. Както и вид пожелание за благополучие и лек път, за да намериш търсената от теб цел и място.

Empty words part VIII – season 2020/2021

 

2020 г. си е доста тежка година, по обективни и субективни причини. Желанието ми за подобно писание го няма почти никакво. А и самата музикална година не се отличи с кой знае какво. Все пак тръгналото ми от минали години леко увлечение към 80-тарското хеви се запази, както и по разни „различни неща”, които не са баш метъл, да не кажа хич. Определено запомняща година ще остане, но за жалост, особено за мен, а вероятно и за други, далеч не в положителен план. А и още не е свършила. Но нека се насоча към конкретното писание.

 

2020

Тази година по изключение, няма да има класация, а просто ще изброя струващите се да се чуят албуми. Вероятно някои от тях няма да попаднат в други писания/класации и подобни чешения на езици. Та ето ги най-заслужаващите да се отличат и чуят албуми за 2020 г. в почти произволен ред:

 

Dark Fortress – Spectres of the old World

Naglfar – Cerecloth

Kvelertak – Splid

Anaal Nathrakh – Endarkedment

Neaera – Neaera

Paradise Lost – Obsidian

Devildriver – Dealing with Demons part I

Napalm Death – Throes of Joy in the Jaws of Defeatism

Khors – Where the World Aquires Eternity

Necrophobic – Dawn of the Damned

Benediction – Scriptures

Insidious Disease – After Death

Katatonia – City Burials

Enslaved – Utgard

Borgne – Y

Sinister – Deformation of the Holy Realm

Demonical – World Domination

Six Feet Under – Nightmares of Decomposed

Cadaver – Edder and Bile

My Dying Bride – The Ghost of Orion/Macabre Cabaret

Psychotic Waltz – The God-Shaped Void

 

БеГе албум:

Bleak Revelation - Collapse

 

Неметъл „неща”:

Darkwood – Twilight Garden

Brendan Perry – Songs of Disenchantment

Ulver – Flowers of Evil

 

 

2021

В миналите писания хранех нерядко групите, че обичат да не спазват уж обещанията за нови албуми, но след всичко случило се през 2020 г., този път няма как да ги обвинява в подобни нещо. Надявам се всички изброени да издадат албуми (най-вече норвежките неща, мама им флегматична), че малко да има разнообразие от натовареното ежедневие. Ей го тазгодишния списък:

 

Mastodon – да издават нов албум, за пореден път да ни пращат в друга реалност с музиката си, да става №1 (минимум в топ 3) и повече да не се занимаваме с глупости;

SepticFlesh – последния им албум беше много, ама много добър, а и понатрупаха популярност и то съвсем заслужено. Така че очакванията са големи. Само да не стане като 2014 г., когато и тогава бяха такива, но за мен беше огромно разочарование;

Carcass – беше предвиден за август 2020 г., но го отложиха. Така че...да издават нов албум, да влиза в минимум топ 3 и повече да не се занимаваме с глупости;

Moonspell – вече са записали албума, който ще се казва Hermitage и се очаква на 26-ти февруари. Както казах и предишния път в миналогодишното си писание, колко да харесвам патардията, май по-чистото готик звучене по им се отдава;

Tsjuder – уж записат, но нищо по-конкретно, освен, че барабанист в него ще бъде бившия на Job For a Cowboy – Jon Rice. Норвежка му работа, по половин живот ще чакам за нов албум... (ехооо, Боргири). Само да не прекалят с трашарията, че май натам ги влече;

Dark Funeral – дръпнаха много откъм популярност с последния си албум, което води до това, че и очакванията се покачват. Лично аз не бях очарован от този албум и затова и от към очаквания не го раздавам дажно;

Old Man’s Child – това че Galder пуска клипчета, как свири някакви рифове от уж нов албум, не означава, че скоро може да чуем нещо ново. Но дано, голяма пауза вече стана, май и с Боргир не са се разбързали за нов албум, така че един нов албум би било чудесно нещо. А, и за тук важи принцип за чакането половин живот за нова музика от норвежка група;

Troll – казах вече, че норвежците имат навик по половин живот да ги чакам за нов албум, а тук важи с пълна сила. Шанса, ако наистина има такъв, да е албум на година или минимум сред първите места, е огромен. Nagash не бива да се подценява;

Amorphis – нямат навика да правят големи паузи между албумите, а и са във форма. Поне за мен последните им два албума бяха удовлетворяващо добри, надявам се да продължат в същата посока;

Marduk – и тези нямат навика да правят големи паузи между албумите, а и не се хвалят, че са в студио по принцип. Така че вероятно нов албум, не би бил изненада. А и едва ли ще е разочарование. Те такива нямат;

Gorgoroth – казаното за норвежците, важи и тук. Но за разлика от Troll и Old Man’s Child, нямам очаквания, което може да е за хубаво. Трябва да има норвежки олдскуул, стига с тези Украйни, САЩ и други такива прехвалени али-бали;

Ghost – още след втория албум започнаха да ги определят като „най-голямата метъл група, която даже не е метъл“. Дали е така, дали приличат на Abba (кое му е лошото), били естрададжии, няма значение. Те вече постигнаха ефекта „или обичаш или мразиш“. Лично аз очаквам новия албум с голям интерес. А и не крия пристрастията си към диското хахаха;

King Diamond – някои фенове още от 2013 г. очакват нов албум, а в края на 2019 г. се появи и нова, много добре звучаща, песен от уж предстоящия такъв. Очаквания нямам, но би ми било приятно да издаде хубав албум, с който да опищи всичко наоколо и най-вече съседите ми;

Hypocrisy – Пешо май го домързя да прави този прословут нов албум. Честно казано, другите му проекти взеха да бозавеят, което едва ли говори добре за един нов албум тук. Пък дано да ме опровергае;

Blind Guardian – вероятно най-любимата ми хеви група, която ми е почти безинтересна от към това, което правя последните 20 год.. В момента го записват, така че, защо да не ме изненадат приятно. А и да не го направят, не е сефте, но ще изслуша така или иначе.

 

Като край ще ви пожелая да имате по-добра година, по-позитивна, по-малко натоварваща, такава, че да имаш желанието и настроението да си пускаш музика. Знам, че понякога просто няма как да е положително настроен човек, така че няма да ви казвам, да мислите по-позитивно и да гледате нещата от хубава им страна. Понякога просто нямам как. Дано догодина да има много поводи, под формата на писания за албуми, простотии, лакардиики, СборЪТ и т.н., да пиша тук. Щом е така, значи всичко е наред. И естетствено, да сме живи и здрави, нещо толкова изтъркано като пожелание, но толкова важно.

5 признака, че си остарял

 

Отдавна не съм писал простотия тип „ценен съвет от женски сайт“, та ме люсна преди малко тази идея и тема. То е ясно, че на никой не му се остарява, но е някак неизбежно. Всъщност не е баш така, но нека да не сме черногледи в тази и без това не много богата на светли нюанси година. И не бъркайте остарява и пораства. Това са две мнооого различни и несвързани помежду си неща. Някои са вече остарели на 17 г., други и 60 г. са все едно деца, но и тук да не влизам в подробности за преждевременно одъртелите лапета. Така че е време да спра с разтягането на локуми и да се насоча към признаците:

-          Силно си развълнуван от обявяването на „зелен коридор“ – кога, как и къде да ходиш да пазаруваш, а своеобразния каймак/наслада е, като видиш някой да влиза в магазина/аптеката да му викнеш: „Къде бе младеж“ с изгарящо желание да му цопнеш един задвратник. Макар че на сегашните хюмненца и без да си остарял, пак ти идва да го направиш. Ей това последното изречение, също е виден признак, че си остарял...:( ;

-          Сутрин първо проверяваш таблото за „обяви“, а след това фейсбука... – ...когато се чудиш, както става с някой познат за който не си чувал нищо от балдър години. Това не е много хубав признак и се надявам да не го разбереш. Трябва и малко сериозно, хайде сега. Но само толкова;

-          Интригуващите разговори с наборите – вече ти е не просто интересно да слушаш за едно време, а си бил свидетел на част от времето на историите. Задължително е да седиш с ръце зад кръста и леко приведен, докато водиш разговора;

-        Бой със споменатите вече набори – събери това за зеления коридор и интригуващите разговори с наборите и ще получиш бой за банани/зарзават/шоколади в някой хипермаркет. Тогава се убеждаваш, че наистина, ама НАИСТИНА, хватките „Задушаващо тръшване“ и „Стените на Йерихон“ застрашават здравето ти. С времето започваш да губиш своеобразните двубои, а окончателния край е когато вече имаш и по-млад опонент;

-          Смяташ, че 80-те са най-якото десетилетие – любимите филми са бруталните малоумни екшъни, който си имат своя безспорен чар. Най-яката прическа прическа за теб е кичарката, един вид – отпред късо, отзад модерно. Всичко което е бухнало, розово (даже розАво) и помпозно ти е модния връх. WASP и Motley Crue са най-яките банди в света и най-яките секссимволи, но като си на 5 ракии това го твърдиш за Лепа Брена и Саманта Фокс. Друга простотия не мога да измисля (сега не мога, не принципно), така че, ако всичко това горе го смяташ за аксиома за живота, значи...абе не е хубаво. А, и смяташ, че българското кино свършва с добрите филми именно тогава. Нещо за което доста мога да споря, ама друг път;

-          Все още живееш с мисълта, че италианското е най-якото първенство – както има един израз „С моите камъни по моята глава“. Друго няма какво да добавя;

-          „Едно време“ – започнеш ли да употребяваш този израз, пиши се бегАл...;

-          Прескочил си поне едно ниво от технологичната (р)еволюция – обяснено по-прост начин - до вчера си седял пред телевизора и си си драпал...там каквото си драпаш и си проверявал съдържанието на носната ти кухина, както и докъде ти стига пръста там, а днес вече си с модерен телефон, вероятно голям поне колкото главата ти. Компютър почти не си пипал, да не го говорим да си работил с него. Най-вероятно имаш и фейсбук, където споделяш шокиращи новини от силно криминални сайтове, най-вече свързани с политика и пишман звезди.

 

Както видя, не са само 5 признаците и това е, защото мисля за теб и съм с широко сърце. Което не знам дали не може да се причисли към списъка горе, но да не си вкарвам пак автогол. Че каквото такова, кой остарял, кой одъртял, кой изпростял, времето си минава. Живи и здрави да сме и руйна простотия да се лее. Скоро може и друго писание да публикувам, ама да видим.

И няма как да не завърша с нещо странно, което много слушам последните дни

Paradise Lost – Obsidian (2020)

Интересно беше изминалото десетилетие за Paradise Lost. След силния и може би най-добър албум от новия им период албум Faith Divides Us – Death Unites Us (2009), група показа, че отново е в силна форма. Последва първоначално приетия по-хладно Tragic Idol (2012), главно заради това, че много фенове обвиниха групата, че тъпче на едно място, а и за никой вече не беше изненада връщането към класическото им звучене от средата на 90-те. Всъщност албумът е много добър и от дистанцията на времето, все още звучи стойностно. Просто предшественика му беше много силен и това нямаше как да не се отрази. През това време Gregor Mackintosh направи олдскуул дет метъл проекта Vallenfyre, който, няма какво да се лъжем, с дебютния албум звучеше много интересно, но след това със следващите два не успя да затвърди добрите впечатления. Тогава си помислих, че щом се е надивял в страничния си проект, вероятно Paradise Lost ще омекотят леко звученето към посока One Second (1997) примерно. Но тогава дойде една от най-изненадващите и приятни новини – Nick Holmes се присъедини към Bloodbath. Не мога да кажа, че албумите с него по-добри от предишните им, но той звучеше чудесно. А след това дойде и The Plague Within (2015). Албумът звучеше разнообразно и най-важното, не доскучаваше. Дет ревове в Paradise Lost, това за мен беше сбъдната мечта. Макар че малко се преекспонира връщането на този елемент в музиката им, тъй като албумът не звучеше по-тежко от предишните 2-3. Но тук или по-точно със следващия албум – Medusa (2017), дойде противоречивия елемент на преминаването на първоначалната еуфория към завръщането към дет елементите. Албумът звучеше равно, на моменти тромаво, със засилване още повече на дет/дуум звученето и нямаше почти нищо от свежестта на предшественика си. А с годините са доказали, че най-добрите неща на групата са, където има баланс между по-тежкото и мелодичното, между лепкавия дуум и светлия готик (бахти оксиморона). В този албум беше леко пресолена манджата и изпуснато тънкото чувство за мярка. По-старите фенове бяха доволни, поне колкото бяха останали от тях, които все още се интересуваха от групата. Но много други, включително и аз, сякаш малко разочаровани бяха. Така че очакванията към Obsidian за някаква промяна определено бяха завишени.

И в голямата си част се оправдаваха. Да, в целия албум се усеща все още лепкавия мрак на предхоника, най-вече в  Ravenghast, която си е класически дет/дуум, но този път ненагарча. От друга страна, Hope Dies Young преспокойно би влязла в Icon (1993) и Draconian Times(1995), без по никакъв начин да отстъпва на която и да е от песните там. Леко се преекспонира с това, че ще има силно влияние и елементи от групи като The Sisters of Mercy и като цяло готика от 80-те. Определено този път той е застъпен много повече, но без да се натрапва излишно и изкуствено. Примерно в Ghosts най-силно се усеща това влияние, което спомага за разнообразието на албума. Както и акустичната и симфо първа половина на откриващата Darker Thoughts, която пък след това избухва в тежест и ревове. Личния ми фаворит е Forsaken, който след всяко изслушване все повече ти се забива в съзнанието. Скрите фаворити, които бавно, но сигурно разкриват красотата си са Serenity и The Devil Embraced. И така клише след клише, може да се говори за всяка една от останалите песни, били те в нормалното или разширено издание. Специално внимание ще обърна и на баса на Steve Edmondson, който винаги е бил в сянка. Имeно този звук е това, което доближа албума до онзи готик от 80-те. Заслушайте се малко повече и ще се убедите.

Пътят по който се движат Obsidian, не се различава особено от този на предишните два албума, но определено е обнадеждащ или най-малкото връща свежестта и разнообразието. Защото, няма какво да се лъжем, мракът и тежестта в звученето на Paradise Lost, никога не са идвали от ревовете и задгробния звук. Вероятно за феновете на албумите между 1997-2005 г., групата вече тотално не представлява интерес, но на мен ми харесва Obsidian. Най-малкото защото се усети, че групата не тъпче на едно място, а все още има с какво да изненада или най-малко да поддържа интереса на феновете. За високата оцена влияние изиграва и чудесната обложка, а за мен това винаги е фактор. Дано и със следващите си издания, пак да има за какво да ги хваля и минимум такива оценки да пиша.

Оценка: 8,5/10

Какво животно си бил в предишния си живот, според зодията

Женските сайтове продължават да бълват подобни класациики, ако мога така да ги определя. Което е добре дошло за мен, тъй като изворът на вдъхновение за писане на простотии, няма да пресъхне скоро. Друг е въпросът, че като я нямаш музата и да е пълен извора, файда няма. Някои хора са природно интелигентни, а други природно прости, въпреки образование, възпитание или друго. Така че след поредната такава класация, идеята за подобно писание ме цапна в лицето като замръзнала футболна топка, покрита със сняг, камъчета и друг вид болезнени мизерии. Да карам направо, че животинките чакат.

Овен – Попово прасе – в предишния си живот си ръфал корените на доматите и са те кълняли до 5-то коляно. Всъщност не знам дали поповите прасета имат колена. Бахти, какви важни за света неща не знам, но да се върна към темата. Сега те кълнат, че вечерно време като се връщаш напукан, оповръщаш къде що има домати и картофи. После на трезва глава, като си нарежеш розов домат със сиренце, се чудиш „абе това май ми е познато на вкус?!“;

Телец – Паткан – като беше малък и ти викаха „паткан“, беше за хубаво. Е, сега вече не е, колкото и да те топлят спомените от детството. Преди беше сладък шошо, а сега просто разплут лешпер. Питай за повече подробности съседките на баба ти. Смятай, щом дори собствената ти баба, вече крие манджите от теб, накъде си се запътил. Така че един ден, ако я откриеш претрепана, защото е паднала от стола, че да качи колкото се може по-високо от теб поредната си гозба, вината е само и единствено твоя. И това ще те предследва до края на живота ти;

Кокарджа/йоркипе/невестулка/байнова булчица в естествена си среда

Близнаци – Йоркипе – образът на йоркипето в народния фолклор е придобил митологически статут. То няма естествени врагове, освен самото себе си. Все пак да пиеш пилешки мозък, да скачаш на очите на хората и да се разхождаш с плетена дамаджана под мишничка, си е доста високо ниво в еволюцията. Същото важи и за вас Близнаци. Питайте някой, какво е мнението за вас и гледай как ще започнат едни кръстения, баения на румънски и плюене в пазвата. Обаче само да ви гледат на снимка, равен нямате, всички ви се радват;

На заден план - борсук, на преден потулен - сумсук

Рак – Борсук – това, че в предния си живот си бил борсук, не пречи и в сегашния също да си такъв. Даже някои представители на зодията са направо мрачния подвид на тварта, по-точно – сумсук. Иначе сте добри по душа, но аджеба, как ще го разберат околните, не се знае;

Лъв – Пръч – ама мазен и мизерен, че чак жълтее. Някои качества все още са останали в живота ви, като напримет да преживяте, като ви питат нещо. Както и да се врете из трънките, а за каква дейност по-точно, това няма да го разкривам пред света;

Дева – Маря – вероятно не знаеш, какво е маря. Спокойно, в предишния си живот пак не си знаел. Сега отиди в Гугъл и провери санким чунким, що за животно е това животно. Вероятно ще останеш изненадан колко е близо до твоята същност;

Везни – Тасманийски дявол – тя сегашната ти кривотията да не идва ей така, от въздуха. Но пък за повечето хора ще си останеш един вид анимационен герой с видно богат речников запас и яснота при изказа. Което всъщност си е положително;

Скорпион – Чума – не е животно, но е докарало достатъчно висока смъртност върху животинския и човешки свят, което правите и сега. Така че мисията на съществуването ви е един вид продължена и в човешка форма. Жалко за хората около вас;

Стрелец – Папатак – тъй като си културен и начетен човек, ти го познаваш като флеботомуси и ти е под нивото да го наричаш с профанското простолюдно название. Именно заради това си такъв папатак. Само бучиш на главите на хората, баш когато искат малко спокойствие. И това е в добрия случай, защото и болести разнасяш. Ако те успокоява, поне не си чума, което, като се замислиш, хич не е малко;

Опит на Карабатак за арт снимка в Инстаграм

Козирог – Карабатак – вероятно и това не знаеш какво е, така че трябва да постъпиш, както при другите незнайни за теб твари. Четеш, гледаш едно такова на никаква Бога немязащо, обаче първото впечатление заблуждава. Карабатакът е силно и независимо животно. Макар, че ходи обяснявай, че си такъв, след като ти е излязло име на карабатак;

Водолей – Бълхалива мастия – даже по-точно, бъл‘лива мастия, която е толкова мизерна и окаяна, че всички се чудят, как въобще още съществува. И още по-точно, мастия, а не куче, да не вземете да се помислите за нещо повече. Това, което е останало от миналия ви живот е, че все още някоя леко хахава, но пък добродушна женица, ви купува специална храна и ви храни. А вие все така радостно махате с опашка;

Риби – Премазана котка – както при предната зодия и тук трябва да уточня, че не сте били просто обикновена котка, а баш брутално премазана, превърнала се във ваденка на пътя котка. Тоест, същестуването ви е било краткотрайно. Спокойно, това не важи за сегашното ви. Или пък важи...знае ли се, я.

Десетки други животни заслужаващи внимание, останаха неспоменати и неназовани. Но нищо, вероятно ще останат за следващата класация тип: „Какво животно ще се преродиш в следващия си живот, според зодията ти. Не че сега си малко такова“.

Няма как да завърша писанието без култово 80-тарско розово диско, естествено на група "Русия и жена му"