ИНТЕРВЮ С НАЙДЕН КОЛЧЕВ (ПРО-РОК)

 

Преди, сега и всичко което се случи по пътя през тези десет години 

Седми декември вечерта. Вероятно време когато не малко се подготвяме за предстоящата работна седмица, на други просто ден като ден, а трети се готвят да се начупят материално на студентския празник на другия ден. И сякаш от никъде дойде новина, която вероятно мнозина са очаквали. ПРО-РОК СЕ ЗАВРЪЩА!!! Да, само за един брой, обзорен за тези 10 години през които ги нямаше, но все пак пак може да им се нарадваме. Или наредим. Както беше преди винаги. Списанието беше важна част от израстването ми като фен. От първите му леки наивни броеве (крачки?), през порасването му, стабилните и силни броеве до лекия, но със завидна постоянност залез. Първия път когато се докоснах до Про-рок беше през есента на 2001 г, закупил брой втори, все още слушащ немско хеви/пауър осмокласник. След това не съм изтървал брой. Случавало се е от рано сутрин да стоя да чакам да взема новия брой. Да пътувам до друг град за да си го взема. Да поръчвам на други да ми го купят. Да обикалям от будка на будка, докато го намеря. Така минах през гимназия, студенстки години, пост-студентски години. Сега, дали по някакъв начин е виновен за изградения ми музикален вкус, не съм сигурен, но определено има вина за научаването на много нови неща и запълването на съзнанието с информация, която вероятно никога няма да ми потрябва. Нерядко съм нареждал пишещите в списанието, но от друга страна се радвах, че все пак има списание в което се пише за неща, които ме вълнуват. А идеята за интервю с главния редактор на списанието – Найден Колчев, много отдавна си я имах в главата. Още след последния брой бях нахвърлил няколко въпроса, но нещо не се случи. Скоро се присетих, че тази година стават 10 години от както спря списанието и пак ми щукна тази идея за интервю. Явно нещата е трябвало да станат от само себе си и ето чудесен повод това да се случи. Надявам се да ви е интересно и да ви хареса.

 

Здравейте, г-н Колчев! Радвам се, че отново може да говорим за Про-рок в сегашно време, макар и за само за един брой. Кога узря идеята за подобен еднократен „реюниън“?

Привет на теб и на твоите читатели! През април решихме, че ако въобще някога ще правим такова нещо, то моментът е „сега или никога“. Откликнаха почти всички автори, които останаха до края на потъващия кораб преди 10 години. Иначе през годините сме допускали такъв брой, но нищо сериозно. Но сега при възможността да отпразнуваме „10 години смърт“ – как да пропуснем?

 

Няма как като ваш (най)редовен читател да не кажа това, което засегнахте и в увода. Сякаш края на списанието не беше такъв, какъвто заслужаваше да бъде. Пак малко крайно фенски ще прозвучи, но няколко пъти съм сънувал, че излизат нови броеве, които малко или много ще сложат окончателната точка на съществуването му, както трябва и заслужава. Не е въпрос, но е нужно да се каже.

Благодаря много за това – това със сънищата е странно. Отначало си мислех, че са си само мои ъъъ... кошмари? (бел. ред. – кой е казал, че и при нас не е било комшари :D) Оказва се, че съвсем не е така. И читатели и съекипници са сънували някакви неща, свързани със списанието. Това само показва колко Про-Рок е бил важен за нас и как липсата му наистина оказва влияние.

 

Все пак е хубаво да акцентираме, че това ще е само еднократно. Няма да има други „специални издания“, „юбилейни турнета“, „броеве на завръщането“, което нерядко виждаме от (не)любимите си групи?

Не точно. На няколко места в този брой пиша, че ще има още поне един: след още 10 години. Ще се преброим тогава и ще видим... Няма как без малко черен хумор...

 

Имаше ли някои от писачите в Про-рок, които отказаха да се включят в това начинание?

Да, всъщност само един, което за мен бе огромна изненада. Явно идеята, че това е нещо еднократно, бе привлекателна. Виж – ако бях казал: „Хайде да го правим отново“, предполагам, че щеше да има макс един или двама, които да ме подкрепят J

 

Забелязва се и нов про-рок – Самуил Колчев. Това вашия син ли е, който като малък така се радваше на клипчета, където роботи разрушават света, успокоява се на Masterplan, а след време с радост му купувате тениска на Master of Puppets?

Винаги съм казвал, че ти знаеш повече за нас, отколкото ние самите. Не помня да съм споменавал точно тези неща някъде, но ти вярвам напълно. Да, той е. Появи се на бял свят около брой 29… Все пак исках да покажа, че може да има такова нещо като музикално възпитание. Колкото и да критикуваме следващото поколение – от нас зависи тяхното образование във всяка една сфера.

Обективност №1 – за роботите и Masterplan беше казано в един от уводите. Ако не се лъжа 2007 г., брой 34 с Chimaira на корицата. А това с тениската, в материала на Стиф за еднократното издание на феста Aero Rock Starz в Стара Загора или някои от историите свързани пак с този фест.

 

Въпрос, който вероятно само най-върлите и ранни читатели ще разберат. Какво се случва с Любо Нанов, Стефан „Bate Zuffo“ Миленков и мистериозния му немския му помощник в интервютата?

Еее, с Любо сме приятели „до гроб“. С „Бате“ си пишем спорадично, но сега покрай това издание може и да възобновим контакти. Юрген... Никаква идея си нямам, наистина.

Обективност №2...в този случай разяснение – Bate Zuffo и Юрген бяха един вид кореспонденти на списанието в Германия през първите му години. Благодарение на тях имаше интервюта с групи като Motorhead и Dream Theater. При първите, когато подават на Lemmy брой на Про-рок да се снима с негo, той само му хвърля странен поглед и казва: Какви са тези? А Mikkey Dee му отвръща – а, това са Hammer Fall, много са добри. А Lemmy му отвръща – значи наистина за нищо не стават. При DT когато подават на James LaBrie да се снима с брой чиято корица е Manowar, той веднага отвръща – ааа, не, не, дай ми с някои други

 

През годините имало ли е човек, който съжалявате, че не се е задържал повече в списанието?

Като че ли не. Про-Рок бе такава месомелачка, че ако някой е издържал определено време – явно така е трябвало да бъде. Почти всички даваха максимума от възможностите си. Мъчно ми стана сега за Адриан Лазаровски, че рано си отиде от този свят, но той преди това вече бе напуснал и Про-Рок...

Обективност №3...и в този случай разяснение – Адриан Лазаровски беше почти от началото в списанието и един от главните „виновници“ за развитието му. Интервютaта му с King Diamond са култ. А преди това бе и в ХАОС, друго много важно за мен списание. Нерядко интервютата му бяха орязвани от редакторите, защото е имал навика да се заприказва с отсрещния музикант за литература. Освен това бе и автор на няколко книги и преводач на книгите на Лъвкрафт. Почина при...странни, така да го кажем, обстоятелства, буквално когато и Про-рок беше в края си. През години и аз съм имал комуникация с него, но за съжаление не успяхме да се видим на живо.

 

Нека погледнем и малко глобално. Нерядко в списанието сте определяли някои групи като „следващото голямо нещо“, „новите тези/онези“. Смятате ли, че вече се появиха групи, които реално са новите „големи“, които пълнят стадиони и зали?

Не, няма нови стадионни групи с малки изключения. А особено в някои стилове ситуацията е крайно зле. Кой ще наследи големите в траша, които сега все още пълнят стадиони? Яки банди много, но надали ще се появят отново такива големи имена. Това важи и за другите стилове. Виждаш ли наследниците на Priest и Maiden? А в рока ситуацията е още по-зле.

 

Също така, смятате ли, че групи като Metallica, Iron Maiden и Judas Priest буквално ще свирят до последния си дъх на големите сцени и никога няма да приключат, просто защото не знаят друг живот? А и няма кой да ги замести!

Да, това могат, това обичат. Тук не говорим за пари и дори за влияние, а за усещането им за живот. Няма как да спрат. Ето – Dave Mustaine каза, че спира, но след няколко години прощално турне и ... концерт на Луната? A Rush, които взеха жена на мястото на великия Neil Peart? Това е по-силно от всички обещания, които някога си дал. Ние също го усетихме.

 

Как гледате на все по-масовото навлизане на AI и компютрите, които оправят, подреждат и подобни неща музиката на една група. Не стана ли тя все по-бездушна и липсата на човешкото, което както носи грешки не само на живо, а и в студиото, но някаква на моменти и гениалност, заради която феновете боготворим определени групи?

В броя единственото интервю е на робот с измислена от него банда и фотосесия. Ей така, малко за разтуха след сериозните четива. AI има място в индустрията като инструмент, като помощно средство. По принцип роботът трябва да е нещо, което да ползваш мъдро. Оставиш ли го да твори вместо теб – обречен си.

 

Какви са вашите наблюдения към сегашното поколение фенове. Покрай всички тези платформи и информация, която ги (и ни) залива, дали цялата тази тръпка да откриеш нова група, да чакаш нов албум, да ги гледаш на концерт е останала в миналото? Да не говоря да се вълнуваш да видиш обложката и новите снимки, как изглежда сега групата.

Различни са, доколкото мога да преценя. Искат всичко наготово, дори не им се теглят албуми J. Но пък са склонни да подкрепят бандите, които харесват директно, най-малкото защото имат тая възможност. Слушат много и най-различна музика, защото имат пряк достъп до почти всичко. Загадъчност тук няма, има проблеми с отсяването на плявата.

 

Лека конструктивна критика. Все още не съм прочел броя в детайли, но смятам, че в него можеше да намереят място и още две събития, които се случиха докато нямаше Про-рок. Първо, тоталния крах на деткора, където лидерите или се изгубиха и изчезнаха, или поеха по различни пътища. Второ, макар и по-далеч от стандартните неща в списанието - масовата вълна на всякакви нео-фолк, шамански, рунически, спиритуалични групи, явно вдъхновени от Wardruna и Heilung. Или просто нямаше кой да покрие тези теми?

Първото ми се струваше очевидно и не чак толкова важно събитие, колкото „спокойно логично“, ако мога така да се изразя. Имаме статия за шаманизма в музиката, там обръщаме внимание на доста интересни банди, макар и в малко по-различна плоскост от тези. Като цяло нямаше как да обърнем внимание на всичко – това са 10 години. През това време щяха да са излезли примерно 110 броя на Про-Рок.  Как да събереш 110 в един?

Обективност №4 – за този период, когато списанието не се издаваше, Wardruna се превърна от група страничен проект на музикант от норвежката блек метъл сцена в огромно име. Да, покрай сериала „Викинги“ вече имаха някаква популярност, но в един момент тя толкова нарастна, че се появиха толкова повлияни и „повлияни“, разбирайте безогледни копирачи, че се превърнаха в значимо име, нерядко главно в афиша на различните фестовете. Heilung от друга страна, за мен винаги са били по-скоро продукт произлизащ именно от тази мода, но за кратно време и те се превърнаха в познато име стоящо най-отгоре и с най-големи букви по фестовете. 

Няколко въпроса свързани с края на списанието, макар и непряко. Появата на тогавашната верига Lafka на „един човек“, имаше ли някаква връзка с постепенния край на списанието?

Нее, разпространението не бе проблем, освен стандартно високата му цена. 40% от коричната цена.

 

А това, че кмет на Каварна не беше вече Цонко Цонев?

Също не – той ни подкрепяше до последно. Даже накрая ми каза: „Найдене, дай да намерим средства, да съберем от фенове и групи и т.н., за да продължи списанието.“ Не исках и да чуя.

 

Вече от дистанцията на времето, кой период на списанието смятате за най-силен като материали и качество на писане?

Може би 2006-2009 година.

 

В увода споменавате, че в края едвам сте стигали 900 продадени бройки. А в най-успешния период на списанието, до колко бройки са достигали продажбите?

3500 с броя на Kreator на корицата от декември 2008 г. Иначе стандартните ни продажби преди упадъка бяха някъде около 1800-2200 броя.

Обективност №5 – този брой излезе с календар на Manowar в пика на най-големите концерти в Каварна. Май даже си беше направо официалния календар на общината. Да не забравяме, че в него има и поредното култово интервю с Fenriz (Darkthrone), където в началото нарежда Lord Vickeron, но после му праща списък с култови задължителни блек издания и такъв с нови групи на които да се обърне внимание. Но да не насочвам темата към блека и силното му неналичие в списанието ;)

 

Очаквахте ли толкова голям интерес към новия брой? Бяхте ли предвидили и имахте ли готовност за пускане на втория тираж?

Не и на двата въпроса. То затова и вторият тираж сега ще ни излезе по-скъп от първия, ха-ха! Винаги съм бил финансов цар аз...

 

В последните броеве интервютата взети от Мартин Николов (От друга страна) все повече заемаха място. Това ли беше един от начините с който гледахте списанието все още да го има?

Не, просто той прави много силни интервюта, как да не ги публикуваш всички?

 

Имаше ли останали материали, които бяха готови, но така и не влязоха в последните броеве? Примерно за „На прицел“, „Скенер“, „Класическите албуми“ и т.н.

Не, влезе всичко, знаехме няколко броя преди края, така че нямаше проблеми в това отношение. Помня, че дори последните материали бяха озаглавени с имена като „последни ревюта“, „последно интервю“. Имаше нещо величествено трагично в това как нито един от авторите не закъсня с текста си тогава, не напусна отдавна потъналия кораб. Сигурно и затова отново сме тук, макар и само за един брой.

 

Това беше от г-н Колчев. Вероятно има още доста неща за които да попитам, а и той да каже. Все пак вратата не е окончателно затворена и един ден може пак да видим още един брой на Про-рок. А може и продължение на разговора да се направи, по-скоро от колкото мислим и очакваме. Бъдещето ще покаже. Списанието си оказа своята роля, правилното време, правилното място. Може би светът вече няма нужда от подобни медии. Ако следите, ще видите, че списания с много повече читатели, известност и вероятно активи, вече ги няма или само в интернет останаха. Въпреки това, винаги ще има фенове, които ще искаме да държим в ръце любимото си списание и издание на албум. Било то на винил, диск, касета и т.н., да усещаме аромата на мастило, хартиенате книжка, да четем текстовете. Защото, за нас феновете, някои неща са вечни и неделима част от собственото ни Аз. Неща неразбираеми за другите...

Неслучайно тази песен намира място в този материал. Който знае, знае...