15 IX

Имах голямо желание да напиша нещо по случай началото на учебната година, най-вече от гледна точка да наредя сегашните учащи. Но от друга страна, преди няколко дни прочетох интервю със забравих коя поредна БГ застаряваща звезда с юбилей, къде тя/той (защо съм запомнил какво е казал/а, а кой/коя е, е странно…) казва, че сегашното поколение не е виновно, че системата е такава. Реално никой не е виновен, че той/тя като е бил/а ученик, са учили на газена лампа, а сега са забучили главите си в телефоните. И в това има много смисъл.

Като се замисля, моя първи учебен ден беше през 1994 г. - прясна, росна демокрация, топли, топли емоции от САЩ’94, една сивина се носеше във въздуха (и леко отклонение – годината в която, според някои, умряха блек метъла и грънджа). Тегаво време беше, въпреки че бях дете и колко ли съм го усещал наистина. Кабелната телевизия дори я нямаше още, мачовете от италианското първенство и филмчетата на Дисни в събота и неделя бяха най-големите събития. Последния ми първи учебен ден беше 2005 г., която като се замисля сега, беше по-близко до ’94 от колкото до 2017 г. Все още малко хора имаха компютри, а още по-малко нет, залите си процъфтяваха, да имаш телефон с мр3-ки беше бахти якото, макар че само година по-късно вече си беше често срещано. Хората си представяха, как като влезем в ЕС всичко ще блесне и тръгне. Дали е така, вероятно сам си се убедил и знаеш, колко е била грешна представата. Пък ако не смяташ, че е грешно…еми хубаво, честит ти айляшки живот.

И недей си мисли, че когато бях ученик 15 IX се смяташе от нас учениците за празник. Всъщност не мога да кажа, нито че беше най-чаканото нещо на света, нито че беше най-трагичния ден в годината. Особено като бях в гимназията, когато определено имаше за какво да присъстваш…но да не се отклонявам в едни други откровения хахаха. Просто сега системата е друго, времената са други, за което намесените в нея не са виновни. И докато преди 15 години, без проблем можеха да те отстранят, да те оставят на повтаряш или да те наредят на родители ти, които все още не гледаха на нарконизираното си дете-алкохолик, като на ангел, сега всяко дете е ценно, не за класа, а направо за цялото учебно заведение. Тогава системата куцаше, а сега направо не може да върви и всякакви положителни мисли, че това може да се промени, може да се сравни с телешки възторг, въплътен със погледа на същото животно.

Единственото хубаво на 15 IX е, че поне го няма лицемерието на 24 V, защото тогава е доста по-подходящо Divided we stand на Darkthrone, отколкото Един неразделен клас, но това е още една друга тема, за която може би ще си помисля да напиша нещо, но до тогава има Сбор и още много простотии за Пастир, но пак се отклоних…Така че, как да го кажа по-точно, учениците в момента не са виновни, че са такива, стара мисъл е, че всяко предишно поколение мисли следващото за по-некадърно и неможещо, макар че има и истина в това. Те просто са жертви на своето време, както всеки е бил такъв, когато е бил ученик. Сега ще си пусна School, но на Fear Factory, не на Nirvana, просто защото беше от моето гимназиално време, когато „събаряхме“ на този албум на FF. А и ще си я пусна, защото снощи пих един стар компот от круши и сега…пак се отклонявам…